ISTORIK Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Ето еднa интересна мисъл, изказана от нашия сенсей (учител, треньор) по джудо и джу джуцу: "Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант: "Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Как бихте разтълкували тези две мисли? Постижимо ли е себепознанието, ако "всичко тече и се променя" постоянно? И, седейки на брега на реката, "не можеш нито да се измиеш в същата вода, нито - да пиеш от същата вода два пъти"... От друга страна, Библията съветва да обичаме ближния като себе си? Това постижимо ли е, ако мразим себе си? Ако не харесваме себе си, можем ли да харесаме друг човек? Редактирано Май 6, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Когато постигнеш целостта т.е. точката на вечно динамично равновесие би ли могъл да изпитваш подобни чувства или да задаваш подобни въпроси!? Мисля си... Хубав Празник! Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Зависи: - с каква нагласа тръгва човек при опознаването. Ако нагласата е тип "прокрустово ложе", определено ще се намрази, че и по-далеч може да стигне човек... Ако нагласата е "всичко, което не зависи от мен е за мое добро", ще се стигне до обратния резултат. Или както е известно в психологията, резултатът на една дейност се описва от нейния мотив. - Всичко тече и се изменя в материалния свят, затова опознаването на себе си включва не статични образи и състояния, качества и т.н., а преди всичко самото движение, промяната - както се казва във физиката "делта хикс" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Така откъснати, и двете "мъдри" мисли от първия пост ми се струват псевдоинтелектуална поза - вижте колко съм нестандартен. За да се разбере идеята, трябва да се добави обосновката на тези хора, които са ги изказали. А и да се познават самите хора. Подобни мисли са възможни и даже обичайни в някакъв начален вариант на себепознанието. Когато прогледнах за това, което имам да изправям в себе си, се почувствах леко безсилна, защото ми се искаше да се случи бързо и да се справя сама ( но чак пък да се намразя ... думата е доста силна! ) . После се прибави търпението + вярата в хората и обстоятелствата, които ми помогнаха и продължават да ми помагат, вървейки по своя собствен път. Благодаря отново на всички, някои от тях пишат и четат тук. Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Ето еднa интересна мисъл, изказана от нашия сенсей (учител, треньор) по джудо и джу джуцу: "Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант: "Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Как бихте разтълкували тези две мисли? Постижимо ли е себепознанието, ако "всичко тече и се променя" постоянно? И, седейки на брега на реката, "не можеш нито да се измиеш в същата вода, нито - да пиеш от същата вода два пъти"... От друга страна, Библията съветва да обичаме ближния като себе си? Това постижимо ли е, ако мразим себе си? Ако не харесваме себе си, можем ли да харесаме друг човек? Мммм, не съм съгласна с треньора. Може би е искал да каже, че като опознаваме (защото това е процес) себе си, неизбежно ще се натъкнем на неща, дето не ни харесват, които не ни радват ... Но това не може да е повод, да се намразим. Въобще по мои наблюдения и опит, колкото човек напредва по отношение на себепознанието, толкова по-малко е способен да мрази каквото и да било. Напротив - паралелно с процеса на себепознание текат и други процеси: на приемане, на смирение, на търпение и т.н.; ако тези другите неща не се развиват, спира и себепознанието. Вярно, че всичко се променя, развива. Но все пак себепознанието е постижимо, защото искаме да видим/намерим същността. От друга страна то е процес, който е като онези функции, които клонят към безкрайност Розалина, B__ и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) "Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант: "Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Брей, че помпозен силогизъм :-) Можеш да се намразиш и много преди да се опознаеш. Ала обикновено, когато някои хора са си повярвали, че са стигнали до някакво себепознание, започват премного да се заобичват и да дават съвети на другите какво е познанието за самия теб. Сам по себе си, въпросът, отваря широки хоризонти за анализи, но все така безплодни, поради простия факт, че пътищата към себе си са много и критерий що е то себепознание и има ли то почва у нас, са обречени на емпиричен провал. Независимо от произхода на идеите, дали са от Изтока, дали от Запада. И, в крайна сметка, мразенето и обичането са твърде примитивни нива не себеусещане и на усещане изобщо, това е инфантилност. Така правят децата - онова, което не харесват, не обичат, и обратно. Много по-ценна е обективността към събитията, колкото и да е непостижима в реалния живот. Редактирано Май 6, 2012 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Може би ще се намразиш, ако (докато) не можеш да изпълниш правилно някаква техника от бойните изкуства? Може би това да е имал предвид?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 (edited) Виждам една причина да намрази себе си човек, докато опознава себе си - за да се стреми възможно най-силно да стане това, което желае да бъде, а все още не е. Отблъскването от това, което мразя и НЕ искам да съм може да даде енергия за постигането на това, което искам да съм. Но такава "техника" всъщност спира опознаването и подчинява психиката на човека, ума и сърцето му на някакъв "идеал" или наложен му отстрани, или измислен от него самия, но пак с чужда помощ... В най-добрия случай превръща човека в марионетка на тези, които налагат или предлагат "идеала". Не ми се говори тук за депресивни състояния... Редактирано Май 6, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 6, 2012 Доклад Share Добавено Май 6, 2012 Ами по-скоро връзката е обратна. Човешката психика е склонна да обръща нещата наопаки - защитен механизъм. Истината е, че колкото по-малко се познаваш, толкова си по-склонен да се мразиш. Понаблюдавай хората наоколо, че и пишещите във форумите и то си личи. Себепознанието е интересно нещо. Само по себе си не гарантира "духовно" развитие, така че то само по себе си не е никакъв морален критерий. Опознали са се доста и всички черни магьосници, а "Дяволът" е на завидни висоти в себепознанието. Но пък и белият и черният магьосник се мразят доста по-малко от .....интелектуалеца да кажем Всеки от тях най-малкото се е отказал от претенции за себе си и куп заблуди, което всъщност означава себеприемане. Е кой се мрази повече? Себеприемащия се или този, който има претенции към себе си, или този, който се заблуждава, че е еди-какъв си някой друг...... ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Себеприемането и себеопознаването не водят ли до отпадане на злото и до духовно извисяване, до облагородяване на човека ? Редактирано Май 7, 2012 от Христо Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 7, 2012 Доклад Share Добавено Май 7, 2012 (edited) Не е случайно, че Учителя съветва да намерим една добра черта в себе си и да държим нея в ума си... Всички имаме и лоши черти, имаме слабости, но е добре само да ги отчетем и да вървим напред... Най-голяма увереност по пътя на познанието ни дава това, че каквото и да правим да го правим по най-добрия за момента /за нас/ начин. Т. е. да сме чисти пред себе си. Дори и да направим грешка-анализираме и продължаваме... Ако го има чистото вътрешно желание да вървим към Доброто /да го проявяваме/, то и живота ще ни постави в такива ситуации, че да можем да се проявим... Понякога добро е да кажем не! на някой, който иска да направи зло... И т. н. .... "Прости на себе си, за да простиш на другите..." "Познай себе си, за да познаеш другите...." Редактирано Май 7, 2012 от Слънчева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 29, 2012 Доклад Share Добавено Август 29, 2012 Не бях чувала "Опознай себе си, за да се намразиш!", но ми е интересно да поразмишлявам над тях. Ако това е така, то би могло да е по няколко причини. -опознаваш се и виждаш недостатъците си -опознаваш се, знаеш повече за себе си - Достигаш до мъдростта: Знам, че нищо не знам, в случая разбираш, че нищо не си знаел, тоест, че може да научиш и още по-ужасни неща за себе си. -казват, че за човек е непосилно да види Бога, защото ще се почувства ужасно нищожен и нечист. Човек тръгнал по пътя на себепознанието, търси духовно израстване, приближаване към божественото. Нормално е да е все по-критичен към себе си - критериите се завишават. Но, щом вървим по пътя на усъвършенстването, каквото и да открием за себе си трябва да го приемем, защото да се приемем със своите несъвършенства е любов, която трябва да проявим и към себе си. Ако вселената ни приема, такива каквито сме, то ние не сме по-велики от нея, че да се съдим/мразим сами себе си. Та каквото и да открием за себе си е просто част от пътя. Не трябва да се мрази нищо, дори омразата. Може би в мисълта :Опознай се за да се намразиш, се има в предвид не себе си, своята същност, а това, което не си харесал в себе си, и то да го амразиш в смисъл да се мотивираш да го усъвършенстваш. Така, че аз абсурд не виждам в тези думи. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 7, 2013 Доклад Share Добавено Юли 7, 2013 Такава ситуация сме виждали по филмите.Главния герой с голямо его ,много високо самочувствие,подтиска околните.Това води до нещастие с негов много близък.Той постепенно разбира какво е причинил и е отчаян.Стига и до самоубийство. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 7, 2013 Доклад Share Добавено Юли 7, 2013 Ето еднa интересна мисъл, изказана от нашия сенсей (учител, треньор) по джудо и джу джуцу:"Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант:"Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Как бихте разтълкували тези две мисли? Постижимо ли е себепознанието, ако "всичко тече и се променя" постоянно? И, седейки на брега на реката, "не можеш нито да се измиеш в същата вода, нито - да пиеш от същата вода два пъти"... ... Именно осъзнаването на себе си извън реката е себепознанието. Ние сме наблюдаващият реката, който не се променя с промените в света около нас. Светът на промените е външното. Но същността ни и същността на всичко съществуващо не е от света на промените. Аз не бих намразил себе си при никакви обстоятелства, вкл. и тези от заглавието. Ние виждаме отражението си в реката, а то е доста погрешно, когато реката е мътна и неспокойна... Защо да мразя едно неточно отражение? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 1.Досега единственото относително сигурно нещо, до което съм достигнала в себепознанието си е, че аз се променям непрекъснато и проявявам качества, за които преди не съм подозирала или обратно, усещам отсъствие на нещо, което съм смятала за своя константа. Така че какво точно и как точно ще опозная окончателно? 2. Ако в себе себепознанието участват негативни емоции и има някакви критерии за харесване и нехаресване - това вече не е познание, а нагаждане към някакви стандарти - никак не препоръчвам. Лично е изпитано разрушителното действие на стандартите при познавателните процеси... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 Интересно ми е този учител по джудо дали е опознал себе си и дали след това се е намразил, както твърди Според мене това е фраза лишена от смисъл, опознавайки себе си, ако се намразим, това е деградация, самоагресия, И как бихме могли да обичаме другите, ако най-напред мразим себе си? Да не би фразата да изглежда по друг начин, или да има още нещо, което учителят по джудо да не е казал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 Човек може да се научи да обича другите, може да развие отрицателни навици, може всичко. Може да развие непоколебимост или страх от едно или друго нещо. Може да натрупа познание или да се обкръжи от илюзии. Но това не е човека, а това са прояви на човека. Те са безброй, те са различни, те са променящи се. Ние с волята си можем да ги променяме; в други случаи те зависят от обкръжението ни и от условията в които живеем. Ние развиваме едни или други качества и умения като ги прилагаме и те закърняват с времето, ако не ги прилагаме. Така ние можем да регулираме начина по който се проявяваме в света на промените, като проявяваме едни свои качества и аспекти и не проявяваме други. Но ние сме този, които се проявява, а не проявленията. Ние сме отвъд света на формите и промените. Животът е движение, промяна. Проявявайки се по един или друг начин, ние живеем. Но в същото време ние оставаме неизменни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 (edited) На кратко:Аз едновременно ,съм наблюдаващия от брега(вечния), и плаващия в реката(живеещия,в омраза и радост)...Намразването е първата стъпка на познанието.Последната е освобождаване от илюзиите Редактирано Юли 8, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 (edited) Ето еднa интересна мисъл, изказана от нашия сенсей (учител, треньор) по джудо и джу джуцу:"Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант:"Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Как бихте разтълкували тези две мисли? Постижимо ли е себепознанието, ако "всичко тече и се променя" постоянно? И, седейки на брега на реката, "не можеш нито да се измиеш в същата вода, нито - да пиеш от същата вода два пъти"... От друга страна, Библията съветва да обичаме ближния като себе си? Това постижимо ли е, ако мразим себе си? Ако не харесваме себе си, можем ли да харесаме друг човек? Два месеца мислих как да отговоря. Накрая се спрях на този отговор: Тъпак е твоя сенсей. От друга страна и аз съм тъпак. От това следва, че ти също. Прави си изводите.....с каквито хора общуваш,,,,,, Редактирано Юли 8, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 Ако себепознанието означава човек да разбере, че е тъпак, то тогава кой не е? Но така, отнасяйки думата към всички хора, ние я обезсмисляме. Все пак тя съществува за да отличи едни хора от други по определен признак. А и Христос е казал: обичайте ближния както себе си, а не: обичайте тъпаците. То вярно, че може да се случи ближния да не е много умен, но това е временно, т.е. с времето ще се научи така, както и ние можем да научим това, което не знаем и което не можем. И това последното е съществена част от себепознанието. Ние не можем да се мразим ако се познавахме, защото тогава щяхме да знаем, че това заради което се мразим можем да променим. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 8, 2013 Доклад Share Добавено Юли 8, 2013 Има една стара история. Един човек си седял кротко край морето, провесил крака от ръба на една висока скала. Минал друг човек и го запитал — Какво правиш? — той отговорил. — Разговарям със себе си. — Пази се! С лош човек разговаряш! И наистина. Когато минал по-късно нямало и следа от лошия човек. Наоколо се търкаляла само една обувка... В самотата и опознаването се крие риск. Тая работа не е за всеки и не са малко случаите, в които само намразването не стига. Във всеки човек дреме зъл приятел, когото е по-добре да не опознава, за да не му разгради пътя към свободата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 9, 2013 Доклад Share Добавено Юли 9, 2013 Реално не се познаваме, защото се мразим. Да, ние ужасно мразим себе си. Има една стара история. Един човек си седял кротко край морето, провесил крака от ръба на една висока скала. Минал друг човек и го запитал — Какво правиш? — той отговорил. — Разговарям със себе си. — Пази се! С лош човек разговаряш! И наистина. Когато минал по-късно нямало и следа от лошия човек. Наоколо се търкаляла само една обувка... В самотата и опознаването се крие риск. Тая работа не е за всеки и не са малко случаите, в които само намразването не стига. Във всеки човек дреме зъл приятел, когото е по-добре да не опознава, за да не му разгради пътя към свободата. Докато мислим така, никаква свобода няма да има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 30, 2013 Доклад Share Добавено Юли 30, 2013 Няма как да намразим себе си опознавайки се, ако подходим към този процес с любопитство. Натоварвайки го с предварителни очаквания за нещо уникално, вече поставя бариера към истинското самопознание. Ние сме Всичко, как може във Всичко да няма крайности, нюанси, черни и бели петна, това е невъзможно. Ако решим да се фиксираме в едната крайност си е наш проблем, а не на самопознанието. Ако решим да отхвърлим част от себе си, също си имаме само и единствено наш проблем, колкото по - бързо го осъзнаем, толкова по - скоро ще се опознаем. Твърде често, обаче, не се получава. И прехвърляме отговорността на някой друг, в случая на себепознанието. Това е нещо като приемането и отхвърлянето на хората във взаимоотношенията ни, огромните очаквания, стоварени върху близките ни хора и нашите приятели, им отнема правото да бъдат себе си - често различни от нашите представи. Тези свръхочаквания са като два размера по - големи или по - малки дрехи, в които се опитваме да натикаме любимите си хора, а после огорчени от това, че не им подхождат, ги наказваме с укор или отдръпване. ISTORIK, B__ и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.