ISTORIK

За последната религия?Човек се ражда и получава тяло ,Инструмент, да го поддържа и се учи. Когато направим това тяло храм Божий,ще сме част от новата религия.Смятам че , човек може да отвори очите си за божественото и да го намери във всяка прашинка на около.

Точно така. Още от началото си мислех, че енциклопедично познание е синоним на обща култура. Това, което исках да отбележа е, че общата култура няма как да измести тясната специализация. Ако знаеш колко вида овце има в света, това не значи, че знаеш как да ги доиш. Ако знаеш колко души са умрели през II Световна война, това не значи, че си наясно с политиката на СССР, Ако знаеш колко карата е най-големият в света изумруд, това не значи, че можеш да го полираш. Ако знаеш какво гласи Еволюционна теория, това не значи, че знаеш кое е липсващото звено в човешката еволюция, коя гъба е произвела протеина структурирал ДНК, видовата диверсификация през Кредата и т.н. и т.н.

Всяко нещо е добре дошло, ако е по силите на родителите ни, по нашите сили и по силите на обществото.
Така например, ако баща ти се казва Николай Райнов, но ти не се възползваш от това да научиш дори малко от баща си, значи се казваш Богомил Райнов : )
Иначе да се питат невежи - няма смисъл. По форумите витаят една камара митове и легенди, но такива митове витаят и при официозите.
Няма пречка един човек да живее изолирано и да се образова изолирано, ако мисли по-нататък да живее изолирано и да работи изолирано и независимо. Обаче понеже това няма как да се случи... значи по-добре е да учи заедно с други деца, да си дърпате косите и в по-късен етап да се щипете по дупенцата...
Всичко е въпрос на ценностна система - кое е категоризирано от обществото като важно и кое като маловажно.
Самото общество и самите индивиди не подкрепят изучаването на учебние дисциплини на екциклопедичен принцип, както и не оценяват наличието на енциклопедисти. За тях възниква резонния въпрос - "а това за какво ти е?" - нужно ти е - за да можеш да взимаш нестандартни решения, за да можеш да виждаш отвъд мъглата, да прилагаш методи от други сфери на познанието в твоята сфера с успех - а също и индукция и дедукция - като методи за анализ. Не очаквайте от тесния специалист да измисли нещо разтърсващо, нещо гениално - той няма база, на която да стъпи.

Няма нужда от частни учители. Разликата е само, че на единия се плаща повече отколкото заслужава, а на другия - по-малко отколкото заслужава.

Всъщност плюсчетата за мен е един елегантен начин да се ограничи броя на отговорите, в които има само емотикони за одобрение на някое мнение, и в същото време се дава възможност да изразим това одобрение без да сме длъжни да коментираме. 
Как приемат плюсчетата авторите и техните читатели, това вече е друга тема. Мен лично не ме интересува какво си мислят авторите на мненията, на които слагам плюсчета, а аз изобщо не забелязвам дали и колко плюсчета има на моите. 

Нито плюсчетата, нито модераторските права имат нещо общо с някакви нива.

Плюсчетата дават възможност на потребителите да се съгласят с нещо или да изразят одобрението си без да се налага да пишат свои мнения, както и спестява струпването на мнения само с одобрителни емотикони. Да се съди за ценността на едно мнение по плюсчетата е меко казано наивно. Да се съди за неговия автор по тях, сериозна заблуда. Да се остави развитието на един форум на произвола на + и - означава да се даде силен стимул и власт на потребители, които вместо да разговарят, си играят на гласуване и избори. Това вече го знаем.

Как да избегнете чувството на вина?

1. Задайте си правилния въпрос. Не - "Кой е виновен?", а - "Какво да направим от тук нататък?"

2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не мога" и/или "не искам".

3. Действайте:
- Ако е необходимо, идете и се извинете. Да кажеш на някого "Извинявай!" е начин да излезеш от лабиринта на вината. Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите.
- Помислете какво може да се направи още сега.
- Анализирайте ситуацията.
- Преценете как ще трябва да действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, може да излезете да разходите кучето или да отидете да измиете чиниите, да изхвърлите боклука или да изметете двора или улицата пред къщата си или да напазарувате. В това време напрежението, дистресът или гневът ви ще спадне.

4. Не страдайте ненужно, а поправете грешките си. Не се страхувайте от промените! Така ставате по-мъдри.

Воистину воскресе! 

Воистину воскресе! 

Воистину воскресе! 

Как да избегнете чувството на вина?

1. Задайте си правилния въпрос. Не - "Кой е виновен?", а - "Какво да направим от тук нататък?"

2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не мога" и/или "не искам".

3. Действайте:
- Ако е необходимо, идете и се извинете. Да кажеш на някого "Извинявай!" е начин да излезеш от лабиринта на вината. Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите.
- Помислете какво може да се направи още сега.
- Анализирайте ситуацията.
- Преценете как ще трябва да действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, може да излезете да разходите кучето или да отидете да измиете чиниите, да изхвърлите боклука или да изметете двора или улицата пред къщата си или да напазарувате. В това време напрежението, дистресът или гневът ви ще спадне.

4. Не страдайте ненужно, а поправете грешките си. Не се страхувайте от промените! Така ставате по-мъдри.

Играта на шах не е чисто и просто забавление. С нейна помощ се усвояват  множество ценни качества на ума, полезни в човешкия живот, които се превръщат в навици, подходящи за всякакви ситуации.   Статистически изследвания, направени в САЩ след въвеждането на програма за изучаване на шахмата като свободно-избираем предмет в училище от първата степен на образованието доказват, че децата, които се занимават системно с шахмат повишават значително успеха си по другите предмети. Те постигат по-високи резултати, защото шахматната игра формира следните качества и  умения:   - Концентрация – децата се научават да наблюдават внимателно и да се концентрират и обръщат внимание на отделни детайли. Ако не гледат какво се случва, те няма да могат да отговорят адекватно в конкретна ситуация, независимо колко са умни.     - Визуализация – децата придобиват възможност да си представят поредица от действия преди те да се случат. Чрез тренировки се засилва способността им да си представят отделни ситуации и картини наум, първо в един, а след това в няколко хода напред.   - Мислене в перспектива – децата се учат първо да мислят и после да действат. Добрият шахматен инструктор ги учи да си задават въпроса: “Ако направя това, какво може да се случи след това и как мога да реагирам?” С течение на времето шахът им помага да развиват търпение и да бъдат внимателни.   - Правилна преценка и вземане на оптимални решения – децата се научават, че не е нужно да правят първото нещо, което изниква в ума им. Те се научават да идентифицират алтернативи и вземат предвид плюсовете и минусите на различните действия.   - Конкретен анализ на ситуацията – децата се научават да оценяват резултатите от конкретни ходове и поредици от действия. “Дали тази последователност ще ми помогне или ще ми навреди?”  Решенията са по-добри, когато се водят от логика, а не от импулс.   - Aбстрактно мислене – децата се обучават да се връщат периодично назад и от подробностите да виждат цялостната картина. Те също така се научават да взимат модели, използвани в един контекст и да ги прилагат в различни, но свързани ситуации.   - Планиране – чрез играта на шахдецата се научават да си поставят по-дълги цели и да предприемат стъпки за тяхното постигане и конкретен план за привеждане в действие. Научават се също на бърза реакция и преоценка на своите планове, в случай на промяна на ситуацията.     - Многопластност и широк обхват на действия – децата се научават да боравят с множество и различни обекти наведнъж. Те са насърчавани да оценяват различни фактори едновременно, а не да са погълнати и обсебени от един отделен елемент.   - Предвидливост - с която се отправя поглед в бъдещето и се разглеждат последствията, до които води едно или друго действие в играта – въпрос, с който играчът на шах се сблъсква непрекъснато в хода на партията. “Ако преместя тази фигура, какви ще са предимствата и недостатъците, които ще ми донесе това в новата ситуация? По какъв начин може моят противник да се възползва от това? Какви други ходове бих могъл да направя, за да си помогна и за да се защитя от неговите атаки?”   - Предпазливост, с която се изследва цялата шахматна дъска (или сцена на действие); взаимните връзки между различни фигури; опасността, на която са изложени те и възможностите да се подпомагат взаимно; вероятността противникът да направи един или друг ход, да атакува една или друга фигура и какви са различните начини за избягване на неговите удари или обръщане на последствията от неговите ходове срещу самия него.   - Внимание, за да не се правят прекалено прибързани ходове. Този навик най-добре се усвоява чрез дисциплинирано наблюдение на правилата на играта, като например това, че ако пипнеш някаква фигура, си длъжен да я местиш някъде по дъската. Всички правила на играта следва да се наблюдават внимателно и така играта ще придобива облика на реалния човешки живот и в частност – облика на войната.   Проучванията показват, че играта подобрява концентрацията, интуицията, паметта и уменията за анализиране и за вземане на решения.   Нито едно от тези умения не са специфични единствено за шаха, но всички те са част от играта. Красотата на шахмата като учебно помагало е, че тя стимулира съзнанието на децата и им помага да изградят тези качества докато се забавляват. В резултат на това децата стават по-критични мислители, по-добре решават проблеми и са по-независими участници в процеса на вземане на решения.   Тези заключения са подкрепени с изследвания в областта на образованието на различни места в Съединените щати и Канада.  Проучвания, направени в тези страни показват, че шахът води до повишени резултати на стандартизирани тестове за четене и математика. Статистическо изследване от огромен мащаб, проведено в Ню Йорк, в което участват повече от 100 училища и 3000 деца, показва, че децата изучаващи шах в училище показват по-високи резултати по английски и математика. Изследвания в Хюстън, Тексас и Брадфорд, Пенсилвания показва, че изучаването на шахмат като предмет от учебната програма води до по-високи резултати на тестовете на  Уотсън Глейзър  за оценка на критичното мислене и тестовете на Торънс за оценка на творческото мислене.   С помощта на шаха усвояваме навика да не се обезкуражаваме от спънките в текущите ни дела, навика да се надяваме на благоприятна промяна и навика да упорстваме в търсенето на ресурси. Играта е толкова богата на събития, съществуват толкова различни обрати и внезапни превратности и играчът може толкова често, след продължително обмисляне, да открива начини да се измъкне от непреодолими ситуации, че е добре човек да се бори до край, с надеждата за победа и уповавайки се на собствените си умения, или поне - с надеждата за грешка от страна на противника. Който сбърка последен, губи шахматната партия/игра.   Социалните ползи също не са по-малко.   В училищата или шахматните школи и клубове шахът често служи като мост, който обединява деца от различни възрасти, раси и полове в една дейност, на която всички заедно могат да се насладят. Шахът помага за изграждане на индивидуални приятелства и създава дух на разбирателство и лоялност, когато децата се състезават заедно в отбори. Шахматът също учи децата на спортсменство и коректост.  Същестуват много примери за проблемни и трудни за възпитание деца, за които заниманията с шах са довели до повишаване на мотивацията, подобряване на поведението, по-добри изяви и подобряване  на оценките в училище.   Шахматът е здравословна, развлекателна дейност, която може лесно да бъде научена и да се практикува на всяка възраст.   Защо тази игра има такова положително въздействие върху децата?                 Шахматът стимулира умствената дейност.    Спомага за повишаване на способността за решаване на проблеми, защото самият той на практика осигурява голямо количество проблеми за решаване.   Шахът налага незабавни наказания при допускане на грешки и награждава за добре решен проблем и проява на творчество и инициативност.   Шахът създава модел или система на мислене, която, когато се използва правилно, поражда успех. Играещите шах са свикнали да търсят повече и различни алтернативи, в резултат, на което действат по-непринудено и оригинално.   Конкуренцията насърчава интереса, предизвиква полагането на максимални усилия за постигане на по-добри резултати и повишава желанието за победа.   Учебната среда и провеждането на шахматни занимания и тренировки имат положителен ефект върху отнешението на учениците към ученето. Учебните игри са един от най-мотивационните инструменти в репертоара на един учител. Всички деца обичат играта. Шахът ги мотивира да желаят да решат определен проблем и да прекарат в мълчание часове наред, потопени в логическо мислене. Същите тези млади хора, които често не могат да стоят и 15 минути съсредоточени и концентрирани в класната стая.   Една от най-големите заслуги на шаха е именно това, че е снабдител на множество и разнообразни задачи за решаване. Проблемите, които възникват в различните позиции в голяма степен са винаги нови. Плодовете от развиването на способността за решаването на различни проблеми, децата ще берат в последствие, когато са вече пораснали зрели хора и се сблъскват с  трудностите на живота.   Шахматът е удачен избор за училищен спорт, тъй като е достъпен за децата от всяка социална група, подпомага социалното сближаване и може да допринесе за постигането на цели на политиката, като например - социалната интеграция, борбата с дискриминацията, намаляването на престъпността и борбата срещу различни зависимости.  
 
Добре, че докато са на шахматното поле, фигурите умират само за малко, за времетраенето на една игра. А после възкръсват – за следващата. Това ни препраща към въпроса за живота, смъртта, възкръсването, прераждането, както и митовете, свързани с тях. Но следващите игри никога не протичат така, както е протекла някоя предишна. А играчите все се надяват, че в следващата, ще бъдат все по–съвършени. А, докато пътят към съвършенството е дълъг, то човешкият живот е кратък – нищожно време (от археологическа гледна точка).

Страхотна тема. Съжалявам, че я виждам чак сега. 
 
Дано по-скоро да го въведат като ЗИП в училищата. 
 
Съшествува програма на ЕС за въвеждането му като учебен предмет:
 
http://www.nauka.bg/a/%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7

Няма как да го направим.Даването на съжаление, би значило да те подкрепим и останеш там където си.
Можем само  да ти дадем е поздравления за успехите които би споделил с нас.
С нетърпение очакваме поста в който ще започнеш да се хвалиш с постиженията си.

Мисля, че търсиш съжаление  от нас.

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля.

Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”...

1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.

2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.

3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.

4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.

5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене...

6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.

7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.

8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.

9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.

10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.

11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.

12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"

Доживяхме на блога с името на Беинса Дуно да има защитници на вуду.

Каквото да се казва в защита е важно да се видят резултатите и това, което ми е попаднало да гледам по YouTube относно вуду е било толкова противно на нормалната човешка природа, че не съм ги довършвал. Последно гледах репортаж от американски репортери, които отиват в Либерия. Там воюващите, водени от "дълбоката мъдрост" на вуду, ядат сърцата изтръгнати от живи деца. Загрижени за собствените си животи и за да победат. Същите репортери са предупредени да не ядат месо там, защото може да е човешко.

В Страните, където се практикува вуду човешкият живот има малко стойност. Защитниците на природата там са загрижени и от прирастът на населението, от това че дивите животни извън резерватите са изядени, че рибата в морето е намаляла до нищо. Че хората се ядят един друг. Че принципът на саможертвата е напълно непознат, а основното мото е "Ако трябва ти ше умреш, за да живея аз."

A ти работиш ли в момента? А, ако не, мислил ли си да започнеш работа? 
 
В психотерапията има раздел, наречен трудова терапия. 
 
От друга страна, сред колегите на работното място може да откриеш нови приятели, а защо не - и любовта... 

И аз не вярвам, че хората ще станат по-себереализирани, по-духовни и по-човечни, ако бъдат "подкупени" с ББД или по друг начин.
 
Който не е бил или който не е духовен, развит интелектуално и професионално, грамотен и така нататък, и най-вече - който не усеща потребност да бъде (възпитан, съзнателен, грамотен, интелигентен, мислещ, духовен и так далее), няма как да бъде превърнат в такъв като с магическа пръчица - тук, сега и веднага. Получава една минимална издръжка и - хоп! - става какъвто там трябва да стане. Не мисля, че освободените средства (които иначе биха били давани за насъщни нужди) ще се пренасочат към закупуване на книги, към издаване на собственото творчество или някаква благотворителност (за църковни храмове, за бедни, за болни, за сираци и др.). Който изпитва нужда да си купува книги (и, което е по-важното - да ги чете!) или да дарява средства, ще го прави и без да получава ББД. 
 
По-добре е да помислим кой, какво и как би могло да повдигне духа на българина. Дали това ще бъде Църквата (имаме нов патриарх), дали ще бъде образованието (обмисля се нов закон за образованието), дали ще бъде гражданското общество? Кои ще бъдат новите народни будители? Дали ще бъдат писателите, поетите, учителите, преподавателите, учените, свещениците, политиците, някакви други или - всички изброени? 
 
Нуждаем ли се от ново българско Възраждане? 
 
 
През Възраждането е имало няколко паралелни основни линии на развитие: - демографси взрив  - икономически просперитет на българите в рамките на Османската империя, общ икономически живот и формиране на единен национален пазар, развитие на занаятчийството, селското стопанство, търговията - развитие на образованието - формиране на българската нация; до този момент говорим за българска народност (Макар някои изледователи да предлагат идеята, че нацията възниква през XV век във Франция и Англия, във връзка със 100 годишната война между тях, в историографията преобладава становището, че нацията е "продукт" на XIX век.) - формиране на новобългарския книжовен език, формиране на възрожденската българска литература - започва борба за автокефална православна Църква - започва борба за политическа независимост на българите (въстания, хайдутство, четническо движение и т. н.)   Кое от всичко споменато смятате, че може да се случи? - излизане от икономическата криза и възраждане на българската икономика, възвръщане на загубени пазари, бум на заначтчийството, бум на селското стопанство, масова миграция от града към обезлюдените селища? - протекционизъм на българската икономика и на българското селско стопанство? - развитие на науките и технологиите - кои? - развитие на образованието (което в момента е в упадък), но - в каква посока? - развитие на съвременния български език, но - в каква посока (влияние на диалекти, на заемки, на чуждици)? - развитие на занаятчийството, в частност - на художествените занаяти; това е интересно, но кои занаяти биха се възродили, кои биха се развили и - в каква посока? - развитие на съвременната българска (ако щете - и преводна; чужда) литература, бум на масовото четене на книги (от което има отлив) - на какви книги? - възраждане на БПЦ - нов достоен патриарх, народно-църковен събор, възвръщане на загубенте позиции на Църквата в обществото, бум на монашеството? Възприемане на нова религия? - социално-политическо развитие на страната? Поява на нови политически субекти, създаване на функциониращо гражданско общество? - създаване на нова национална доктрина, в която да бъдат формулирани съвременните национални идеали? - нещо друго? 

Галина, ти наистина ли вярваш, че хората не се развиват духовно, интелектуално, професионално и творчески - САМО защото живеят бедно? Моля те, не ме разсмивай! 
  


Да, въвеждането на един такъв гарантиран пожизнен доход – определено ще освободи хората от страха и стреса по отношение на материалното им оцеляване.. донякъде. И нищо повече! Защото това няма да ги направи нито по-отговорни, нито по-духовни, нито по-съзнателни, нито по-полезни на обществото – ако те и преди това не са били такива. Човек, ако иска с нещо да е продуктивен и полезен – нищо не би го спряло и ограничило. Наивно е да си мислим, че той видиш ли е някакъв си нереализиран и низвергнат индивид, понеже е беден. И че ако му платим сметките – той ей-на веднага ще се повдигне духовно, творчески, интелектуално.. и т.н. Не, истината е – че той става нереализиран от мързел и липса на социално съзнание и възпитание. Истината е, че човек е такъв какъвто е – не поради невъзможност да се прояви, а поради СОБСТВЕНИТЕ  си неправилни възгледи и модели, които са в ущърб на развитието му.
За пример мога да ти дам хиляди млади хора, които живеят на гърба на родителите си, при осигурени добри битови условия – и които не са полезни никому, дори и на себе си.
За пример мога да ти дам и хиляди възрастни хора, които едва оцеляват материално – но, въпреки това винаги гледат да свършат нещо, да научат нещо, да помогнат с нещо.. пък ако ще това да е и една акция по почистване и залесяване.
 




ОК, да приемем оптималния вариант – че на хората им се осигурят парични средства за покриване на основните им битови нужди (ток, вода, отопление, комуникации.. и общо взето само толкова). Мислиш ли, че това ще им е достатъчно да създаде у тях някакви си творчески и духовни стремления ей-така изведнъж, ако те досега са нямали такива? Да, може би, ще има малцина, които поради една или друга причина заради финансовите си проблеми са били потиснали подобни свои потребности от развитие – но, това ще са САМО тези, които винаги са имали подобни потребности и които в една или друга степен винаги са ги изявявали.
Всички останали – просто ще си останат същите, с тази разлика, че вероятно ще се подобри качеството на нервната им система, поради намаляването на финансовите им тревоги за плащане на сметките им. А да не говорим, че ще има и мнозина, за които въвеждането на ББД ще им създаде благоприятни възможности да продължат живота си като тунеядци и паразити за обществото.
 




Затова, ако можеш, дай ми реален пример за човек, който благодарение на това, че е решил материалните си проблеми – е станал духовна и реализирана професионално и творчески личност. Моля те, изкажи свое лично мнение – а недей да ми даваш пример с Никола Дамянов или да копираш негови мнения. От една страна - Никола може и да няма финансови проблеми, но това не мисля, че го е направило полезен на обществото. Напротив, не виждам полза в това да си безработен и да висиш по цял ден пред компютъра, за да правиш виртуални проповеди пред шепа други виртуални реципиенти.. А от друга страна – даже и да обеднее като църковна мишка и да остане на улицата, Никола никога не би спрял интелектуалното си и духовно развитие.
Искам да ми дадеш реален пример за човек, когото наистина познаваш и който е разцъфнал творчески, интелектуално, професионално и духовно – понеже е успял да си покрие битовите сметки! Защото, аз мога да ти дам стотици примери за хора, които ВЪПРЕКИ материалните си проблеми – никога не са спирали да се развиват интелектуално, творчески и духовно, както и да правят каквото могат в полза за другите. Защото това не е нещо, което се създава благодарение на ”добрите условия и среда за оцеляване” – а е нещо, което човек си го има отвътре. Също тока, това е и достатъчно силна вътрешна потребност, която при никакви условия не може да бъде спряна или ограничена. Аз мога да ти дам и пример със себе си: Била съм в периоди от живота си, когато съм живяла "и като Принцеса, и като Пепеляшка".. както се казва. И никога за мен не са съществували невъзможни неща. Не защото съм имала или нямала пари. А защото винаги съм знаела, че придобиването на най-големите богатства е мое рождено право като човек на тази земя – и че тези богатства са всичко онова, което Бог е вложил в мен и което САМО от мен зависи аз да развивам и да реализирам в живота си. Защото никой друг не може да ми ги осигури!
 




Разбира се, никак не е малко това да бъде осигурена на хората финансова помощ за оцеляване. Много е важно това, особено във времената на анархия и деморализация, в които живеем сега. Но, освен намаляване на страха и стреса от битово оцеляване – друго не ни гарантира. Защото ”другото” – зависи от всеки един индивидуално, в зависимост от личните му качества.    


Толкова по отношение на това, че ББД ще ни стимулира ”творчески и духовно”.. По другите точки засега няма да се изказвам, защото на този етап аз не виждам от страна на хората никаква реална подкрепа към Проекта – освен шепа пламенни виртуални активисти. Но, пък виждам как времето минава и хората все повече се оттеглят от участие – даже и тези, които първоначално искаха да го подкрепят. Причините за това са очевидни – липсата на адекватни и обективни отговори, както и постоянното обиждане на хората, че били ”глупави, безумни и разбеснели се лумпени, духовни лицемери, слепци, педерасти, помийни ями..”.. и прочее - да не цитирам повече от гнусотиите, с които те биват наричани от вас "духовните и творчески личности, които са си решили материалните проблеми и семействата им живеят в благоденствие".   
 

Приятели, нека спрем да се караме и да бистрим ”полит-икономика”, като в селска бръснарница 
  Защото, каквито и счетоводни и икономически гимнастики на езика да си правим, всички знаем неоспоримите факти – а те са:
- Хората не живеят добре и нямат финансова сигурност.
- Имат ли интерес държавата и политиците от това хората да живеят добре – и ще направят ли нещо наистина по въпроса? Не, няма. Защото хора, които живеят добре – не могат да бъдат манипулирани.
- Имат ли интерес хората да живеят добре, без да бъдат манипулирани и зависими? Да, имат.
- Пари в държавата има. И въвеждането на този Проект – е начин тези пари да се извадят на светло и да се разпределят справедливо на хората.
- Следователно: От самите нас си зависи дали ще се борим за правата и интересите си – и дали нещо реално ще се промени.
Затова, вместо както досега да викаме на митинги и протести, като пияни моряци на палубата на потъващ кораб – да излезем с някакви сериозни и категорични  искания.
 



За последен път ще се повторя, и моля да не ми се сърдите, но сам по себе си Проекта няма кусури и нека не скачаме срещу него.    
Проблемът е, че на този етап освен виртуално разпространение – му липсват каквато и да е реална популярност и защита.
Да, има вече доста ентусиасти – и всеки прави каквото може..  
Всички видяхме и представянето на Иван в Кауза.бг – което беше неразбрано и неуспешно. То и аз като му гледах авторското видео – нищо не разбрах.. Имах чувството, че гледам рошава катерица в хралупа, която умишлено прави тъмен и размазан запис – за да не си проличи как чете и прелиства записките си.
Гледах и живото му представяне в студиото на БНТ, където той през цялото време нервничи, жестикулира, подскача, речта му е пълна с многословия и тавтологии, на места се запъва - все едно не мисли, а е учил текста наизуст и зацикля от пропуски в паметта.. и т.н.
Въпреки това, момчето има смелост, хъс и желание да направи нещо – и прави, каквото може. И поне заради това, заслужава подкрепа и адмирации!   
А другите и това не правим – а само спорим и хленчим.
Така никой няма да ни чуе и да ни вземе насериозно.
На този етап слабото място на Проекта – е в неговата реализация и там трябва да се насочат усилията и енергията. Насила не може да накараш някой да работи по неговото представяне пред медиите.
А иначе, ако се намерят такива хора – останалото е лесно: Хлопа се по вратите на сериозни социални и публицистични предавания с достатъчно висок рейтинг, а не някакви си творчески продукции с ограничена аудитория. При достатъчно упоритост – все някоя врата ще се отвори. А отвори ли се една врата – след това сами ще започнат да се отварят вратите и на останалите медии. Само така хората от всички възрастови и целеви групи ще научат за идеята, ще се убедят, че е полезна - и ще съдейстават за нейното законово прилагане.

Как да се държим по време на писмен изпит? 
 
 
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=911

На този въпрос трябва да си отговориш сам като прегледаш форума. Потърси всички теми, поставени от хора със социални фоби - те са доста. Прочети внимателно споделеното от тях, виж как те сами са се изолирали от обществото и  копнеят да се освободят от оковите си. След като прочетеш тези теми си задай въпроса:Тези хора, които са се изолирали от обществото, самостатъчни ли са си и уютно ли се чувстват в кожата си?
 
Отговаряйки си на този въпрос, ще разбереш колко важно за това да си социална личност е, да обичаш и приемаш себе си и да ти е уютно със собствената си персона.
 
Ще ти подскажа някои теми-
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14127
 
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13493
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13627

Хората, които не понасят самотата, в детството си често са страдали от липса на достатъчно внимание и нежност. Те най-вероятно са възприемали тръгването на работа на майка си като жест на изоставяне. Ето защо в момента, в който остават за малко сами, сякаш преживяват отново раздялата с мама. Ето я главната причина страхът от самотата да ги завладее.    Често страхът от самотата се увеличава от момента, в който се опитаме да си представим своето бъдеще. Мислим си, че за пореден път ще изкараме празниците сами, че ще остареем в самота... По-рационално е да я приемем и да се научим да живеем с нея ден за ден, да престанем да си представяме какво би могло да стане след няколко години или след десетилетия. Така ще се справим с напрежението, което ни е обхванало и което всъщност ни пречи да си съставим дългосрочни планове за бъдещето. Отлагането на някакви по-важни решения може да се окаже пречка за изживяването на мигове, които биха обогатили живота ни.    Бягството в различни дейности е чест резултат от самотата. Известно време то може да ни помогне да я преодолеем, да не изпаднем в депресия, но в един момент се оказва, че само забавя неизбежното. Най-подходящо при рязка промяна в живота ни действително е времето, в което оставаме сами и можем да помислим за себе си и за собствените си желания. Самотата може да се оказже идеално средство да преоткрием себе си и да се развиваме.    Понякога жените саботират собственото си щастие, завързвайки отношения, които не удовлетворяват емоционалните им потребности. При това, те упорстват за връзката си, дори и когато сърцата и здравият разум им казват, че е нужна промяна. Жените обичат да имат време за себе си, но да се чувстват самотни - ето това вече е друга история. Когато няма мъж, при когото да се прибират в къщи и на когото да пожелават "лека нощ", им е трудно да не се чувстват потиснати. И ако всичките им приятелки са намерили "онзи, единствения", дори и посредствената връзка може да им изглежда като по-добрата алтернатива. Страхът от непознатото и ужасът от самотата вървят ръка за ръка. Повечето жени се притесняват от това как ще се адаптират към нови ситуации и дали новата ситуация няма да е по-трудна и лоша от настоящата. Промяната изисква да излезете извън зоната на комфорта си и да дръзнете да скочите в непознатото, а това е плашещо.    Много жени не само остават в лоши връзки, за да избегнат промяната, но често се вкопчват в нереалистични очаквания, че настоящият им партньор ще се промени към по-добро. Те упорито убеждават себе си, че бракът ще накара и двамата да работят за подобряване на връзката или че по магически начин той ще засили чувствата им. Едно от основните правила при намиране на подходящ партньор е да приемем факта, че хората не се променят, предупреждават специалистите. Според тях, човекът, с когото излизате в момента, ще остане същият и когато се омъжите/ожените за него, независимо от това, колко много се надявате да го "превъзпитате". А от друга страна, не се знае дали превъзпитанието няма да доведе до съвсем други промени у превъзпитавания, които да са нежелани от превъзпитаващия.    Жените не трябва да очакват, че някой мъж ще поиска или ще може да ги превърне в жената, която те искат да бъдат.    Когато двама души са свикнали с това, да бъдат един с друг, неизбежно идва момент, в който дори мисълта, че могат да се събудят до някой друг им се струва като пълен кошмар. Дори и любовта вече да се е превърнала в навик и на преден план да излезе все по-примамливата идея за изневярата, страхът от това, че ще се наруши балансът в живота им, воден до сега, им служи като бариера.   Има много случаи, в които мъжът или жената изневеряват, но отново се връщат при половинката си. Все пак, ако един човек не е щастлив с друг, защо двамата не се разделят, а се стига до изневяра?! Отговорът е именно в страха, че вече няма да се будим до този човек, че вече няма да се прибираме „у дома” – страхът от самотата.   Често любовта и навикът се бъркат като понятия. Двама души разрушават своята психика и остават белязани за цял живот. В повечето случаи, след края на подобна връзка, следващата е пълен провал. Причината за това е, че и двамата партньори търсят у новите си половинки онова, което са имали преди. Вместо да започнат живота си със своя нов партньор на чисто, хората продължават несъзнателно да живеят в миналото си, а причината за това остава техният страх от самотата.

Интернет базираните форуми по интереси и сайтовете за запознанства са виртуални варианти на офлайн събиранията - в кръчмата, в кафенето, в религиозните храмове, на пейка в градския парк, читалните в библиотеките, опашките в НАП и други подобни места, където се събират повече хора и където може да се завържат нови познанства и приятелства. 
 
"Преяждането" с виртуалния живот обаче води до положението в един момент да се окаже, че повечето ти приятели са се преместили да живеят в... компютъра.