jul

Признавам, че винаги тревата на съседа изглежда по-зелена /итал. поговорка/.
Така например винаги съм мрънкотел в България, когато се налага да ходя на сервиз за колата - звъня им, те ми викат "нема страшно, идвай".
И какво? Стоя по няколко часа, или пък се прибера и чакам да ми звъннат, а те уж да звъннат, уж заспят... и чак вечерта си я взимам, или пък се окаже, че имали много коли и я почнали следобеда, та за сутринта... отврат.
Обаче.
Отивам аз в Словакия и се оказва, че ми блокирал предпазния колан. Те ми викат - ами елате. Отивам аз и казвам - Кога да дойда?
А те ме гледат - Ама колата в гаранция ли е? Имате ли час? Ако нямате, трябва да си запишете.
Моля? - гледам и мигам?
И записвам си час за след една седмица, отивам пак - те гледат - даааа, коланът е - трябва да го поръчаме.
Аааааа!
И след още две седмици ми смениха колата. Общо 1 месец.
...
Или пък друг случай - въртя аз волана - маркуча на сервото се спукал. Отивам до едно сервизче до нас /друг сервиз/ и им викам - само вие сте спасението, щото не мога да я закарам никъде. И те ми викат /ама аз си го знаех и не им обръщах внимание/ - Нямаме време, трябва час да си запишеш - за след седмица. И след тая една седмица ми викат - абе ние го поръчахме тоя маркуч, ама никъде го няма маркуча... и ела след седмица.
И като стана общо две седмици, ми казаха - ми няма да дойде маркуча, сори.
И аз им викам - алоооу, утре пътувам за България!
И нещо им стана и извадиха един маркуч от Шкода и казаха - аааа, ама той ставал?
И сега карам алфа ромео с маркуч от шкода... мъка... /на словашки и чешки "шкода" означава "жалко" - е нема начин да си купя кола с такова име!!!/
...
Само за сравнение ще кажа, че в България за 4 дни свърших следното по колата:
1. намерих си двигател със скорости /как се блокира двигател мога да ви разкажа друг път/
2. монтираха ми го
3. прибрах си колата /не беше в моя град/
4. направих цялостно обслужване на автомобила + нови дискове, накладки и разни уплътнения, крушчици, глупости.
...
Всичко за 7 х цената на предпазния колан в Словакия... Така чеееее....
Абсолютно вярно би било да кажа, че в Словакия пък всичко е на принципа "иди ми - дойде ми".
Надали в България можете да чуете млади хора под 25 години да се тръшкат, че по времето на комунизма било хубаво. А там ми надуха главата с тоя комунизъм... рев, че и се тръшкат. Набират и се качват над трета октава!
...
Има и хубави неща в Словакия, просто давам пример да видите, че не е България най-черна и най-нещастна.
Мога да дам и други примери с други държави, ама някакси няма какво да се мерим с водещите ЕС фигури, та затова с братска Словакия /на английски Slow-vakia - щото всичко става бавно/.

Няма кой да прецени кой какъв е. Тук е проблема. Така е устроено нашето българско общество, че никой на никого не вярва.
Може 15 години да си се занимавал с нещо, някой може да дойде и да започне да ти обяснява, че не е така, ами инак.
Примери мога да дам много, включително и в този сайт.
На Запад този въпрос е решен лесно - виждам, че по принцип бързо се разбират - след размяна на няколко изречения става ясно кой знае.
Незнаещият слуша. Но това е поради възпитанието. Не е ясно дали му е по сърце. Все пак системата на Запад е жестока. Не че в България не е също толкова жестока - жестока е, но по друг начин.
В България успяват да ти смачкат мечтите - мачкат те до там, че мисълта за розова тоалетна хартия да ти се струва като някаква невероятна мечта. Ако трябва да погледна реалистично на нещата, това е така при много народи. Ние не сме изключение. За съсипаните цивилизации от Новия свят няма нужда да повдигам думата, там нищо не е останало...
Бих могъл много да пиша, но всичко ще се върти все около тезата, че ... Ние трябва да опознаем повече народи, повече истории и ще видим, че не сме нито първите, нито последните, на които са им се случили някакви страшни неща в исторически аспект на ниво нация.
Последен пример - Прочетете за "кокаиновите" войни. За мен това е една трагедия. Но трагедия на една държава с площ колкото целия ни континент... Великобритания успява да "бие спирачка" на Китай за 100 години... Но недейте вярва на Енциклопедия Британика : )
...
И едно малко отклонение - Юл, търсиш ли си домашен котарак? 3.800 кг и с утвърдени навици?

И кученце, кило и нещо...

Българите са прекрасни - това общо казано (ясно е, че добри хора има навсякъде...) и точно както по-горе Емил от Льонеберя е писал - да потвърдя и аз: по-добре леко диви и неопитомени, но искрени хора, отколкото елегантно лицемерни и възпитани, каквито много често се срещат на Запад.
Прекрасни са българите, но леко посърнали и със смачкан дух. Но това се оправя..(!)..особено когато видите другите докъде са го докарали, тогава нещо те "тресва" по главата! Не съдете само по материалното състояние на западняците, помислете с какво са платили, за да го имат и какво се крие зад "културата"...
Аз познавам вече немалко българи, в които гори новото и това, което обожавам в тях са отворените им сърца, искреността и топлината!

Българите са прекрасни - това общо казано (ясно е, че добри хора има навсякъде...) и точно както по-горе Емил от Льонеберя е писал - да потвърдя и аз: по-добре леко диви и неопитомени, но искрени хора, отколкото елегантно лицемерни и възпитани, каквито много често се срещат на Запад.
Прекрасни са българите, но леко посърнали и със смачкан дух. Но това се оправя..(!)..особено когато видите другите докъде са го докарали, тогава нещо те "тресва" по главата! Не съдете само по материалното състояние на западняците, помислете с какво са платили, за да го имат и какво се крие зад "културата"...
Аз познавам вече немалко българи, в които гори новото и това, което обожавам в тях са отворените им сърца, искреността и топлината!

http://www.public-republic.com/magazine/2012/06/92442.php#more-92442

Българите са прекрасни - това общо казано (ясно е, че добри хора има навсякъде...) и точно както по-горе Емил от Льонеберя е писал - да потвърдя и аз: по-добре леко диви и неопитомени, но искрени хора, отколкото елегантно лицемерни и възпитани, каквито много често се срещат на Запад.
Прекрасни са българите, но леко посърнали и със смачкан дух. Но това се оправя..(!)..особено когато видите другите докъде са го докарали, тогава нещо те "тресва" по главата! Не съдете само по материалното състояние на западняците, помислете с какво са платили, за да го имат и какво се крие зад "културата"...
Аз познавам вече немалко българи, в които гори новото и това, което обожавам в тях са отворените им сърца, искреността и топлината!

Здравейте всички почитатели на тази великолепна методика! С радост съобщавам, че на 9.VІІ. започва курс във Варна под ръководството на Ванина Бодурова - сътрудничка на професор Лозанов, която сега ръководи дейността на фондацията (доколкото зная). Тя има намерение да прави паралелно два курса - един за учене на английски език (т.к. желаещите са много) и втори - за преподаватели, желаещи да усвоят методиката и да я използват в работата си по своите предмети...
За информация можете да се обърнете директно към нея - във Фейсбук или на имейл.

Това с чуждото нещастие не е непозната тема за... цивилизования европеец ... и за целия цивилизован свят.
Просто европейците са по-рафинирани, но горките и те са хванати в мрежата на общественото мнение и формирането на комплекси.
Затова е и много трудно на Запад човек да намери хора, които да се зарадват на нещо, което той може, а те не могат, но от своят страна е лесно да намериш кой да те утеши, ако ти се е случила беда... поне на думи.
Българите са като диви котки от гората - градят семействата на принципа "сръбска музика и бой"... което според мен е много по-чисто от това да караш децата ти да са изкуствено любезни и да ти говорят с едни нищо значещи фрази, защото само тогава са получавали поощрение от родителите си.. с други думи - отглеждаме си лицемерчета малки. Възниква въпрос какво би станало, ако едно от тези малки лицемерчета срещне човек, който не е лицемерен ...
Нека не се лъжем - лъжите са навсякъде. Просто хората са различни и реагират по различен начин на тях.
Години наред съм се чудел защо Рудолф Дизел създава своя двигател, при положение, че с нищо не превъзхожда двигателя на Бенц /бензиновия двигател/. Днес установих, че още при разработването е било мислено да бъдат използвани растителни масла - селяните да са можели сами да си произвеждат гориво за машините, с които да обработват реколтите ... и прочие. Сами можете да си представите какво би означавало, ако производството на горива не беше централизирано монополизирано... никакви южни потоци, танкери, разливи, петролни кризи, войни и прочие.
Нашият свят е една илюзия.

Не е казано, че ... българите са като всички хора по земята. Би било смешно да си мислим, че българите са най-ужасните хора, а останалите хора са най-прекрасните.
Колкото са отчуждени българите един от друг, не по-малко отчуждени са много други нации из Авропата. А някои нации - много повече.
Един от признаците на цивилизования западен свят, към който вървим, е точно отчуждението.
Немците са пълни с комплекси, например. Това да си невелик представител на велика нация е супер гадно. Още повече ако около тебе има разни чужденци, които могат повече от теб, а са от някакви мизерни нацийки... комплексите растат като гъби в тропически климат!
Докато ние сме малки представители на малка нация и не сме натоварени с това огромно бреме - ако стане хора от нас - за нас е достатъчно.
Така че ... българите не знаят колко щастливи хора са всъщност, щото непрекъснато си тровят живота с глупости. Но ако един ден спрат да го правят, ще светнат като крушки!

Всеки поне един път е използвал изрази като "Нали знаеш какви сме българите", а дори и "Нали ги знаеш какви са българите" - (още по-голямо саморазграничение от "българите")...Чуваме от лични разговори с познати в чужбина или по медиите, че масово в чужбина българите се избягват...Но като че ли и тук, в самата страна, понякога (да не кажа често) атмосферата е подобна - бихме се избягвали, ако не ни се налагаше да съжителстваме заедно...

И така, темата, която поставям (надявам се няма да внесе допълнително отчуждение помжду ни ) не е нова, разбира се, но се насочих (отново) към нея в една по-конкретна светлина. Натрапиха ми се на вниманието няколко чути и прочетени мисли на хора, които живеят в провинцията - имам усещането, че всъщност ги споделям донякъде. Знаем, че емиграцията отново расте, принудени от къде икономически, къде други причини, хората бягат от по-малките градове и в тази връзка забелязах едно повтарящо се становище: "Ако се наложи да се местя, предпочитам чужбина пред София или друг град в България - София ми се струва още по-ужасен вариант". Не казвам, че всички трябва да се изсипят в София, по-скоро разсъждавайки върху това известно време, стигнах до следната известна сентенция, тя си е общочовешка всъщност: На българите (и на хората въобще) им е по-леко на душата да са чужди сред "чужди", отколкото чужди сред "свои".

Какво можем да кажем още, което да не е изговорено по въпроса? Какви са причините за нашата враждебност към самите нас? Е, лек няма да се намери току-така - ясно е, че колективно ще се повдигнем само след като достатъчно хора на индивидуално ниво решим въпроса...И все пак, ако имате идеи и мнения, споделете.

Само моля да не се караме , за да няма нужда трети да идва и да утешава другите с приказки от сорта "абе остави, нали знаеш, че такива сме българите"

Продължават и днес! Целта е президентът да постави вето!

"Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша. За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение."


Както обикновено...тези протести не са отразени в новините по телевизията - ясно е защо. Свободната медия е интернет...

Докато изчакваме специалистите да се включат, днес отново прочетох за ефекта от маргарините, че успешно увеличавали риска от диабет.
А също и ... видях парче аорта, за която бих могъл да кажа, че вероятно е от магаре, а беше от човек!
Изглеждаше като тръба с диаметър 3 см, бяла на цвят, с дебелина 3 мм! Склерозата не прощава! По моя преценка е от пациент с тегло над 100 кг, вероятно около 140 кг.
По принцип маргарините се стараят да имитират маслото и с времето стават доста успешни, а и технологията на самото маслопроизводство търпи промяна и е възможно да имаме различни впечатления. На базата на мазането не би трябвало да можем да различим масло от маргарин, или не и да сме категорични. Има масла, които са твърди /традиционни/, има и такива масла, които са по-модерни /лесно мажещи се/ - а все масла. Има и трудно мажещи се маргарини...само веднъж съм виждал един такъв, ама то ми стига.
Има много начини да различим масло от маргарин, само ще маркирам два:
1. органо-лептичен - взимате проба и я поставяне на върха на езика си и прокарвате език по небцето си. Маргаринът ще остави дълга "диря", която няма да "попие" добре. Пробвайте, за да видите разликата. Може да се различи чисто масло от смес на масло с маргарин.
2. Понеже маргаринът има високо водно съдържание, това означава, че ако се намесим, може да пресечем емулсията. Сещам се за температурата в помощ на лаборанта, но вече има маргарини, които са термично устойчиви. Друг вариант е с голямо количество електролит /емулгаторите намаляват повърхностното напрежение, значи трябва да добавим вещества, които ще увеличат повърхностното напрежение и емулсията да се разпадне - примерно такива неща са стипцата, соли различни - поправете ме, ако греша/ - с други думи готварска сол - но не ми се занимава да купувам маргарин, за да тествам как работи най-добре - би трябвало на теория при добавяне на сол и разбъркване маргаринът да се пресече и фазата да се отдели от средата /мазнините от водата/. Може да се комбинира с нагряване, евентуално.
Маслото също съдържа вода, но тя е в пъти по-малко. Няма да се получи вода с някакви мазнотии, плуващи в нея.

Иначе ако разрешите да поразсъждавам на глас -
Бих могъл да кажа, че вероятно мекостта на днешното модерно краве масло се дължи на промишлената му природа - много добре хомогенизирано - както и всички знаем, че млякото от магазина при сваряване не дава каймак, макар че уж би трябвало да съдържа мазнини? Да, съдържа мазнини, но те не са неговите си собствени мазнини, а преди пастьоризирането му са отсметанени, то е пастьоризирано и сметаната е добавена - но при добавянето мазнините са много добре хомогенизирани /мастните клъбца са много малки/ и няма начин да дадат каймак.
Не се пастьоризират мазнините, понеже при нагряване ще стане мазало.

Продължават и днес! Целта е президентът да постави вето!

"Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша. За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение."


Както обикновено...тези протести не са отразени в новините по телевизията - ясно е защо. Свободната медия е интернет...

Продължават и днес! Целта е президентът да постави вето!

"Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша. За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение."


Както обикновено...тези протести не са отразени в новините по телевизията - ясно е защо. Свободната медия е интернет...

Малко жизнерадостен спам, надявам се да не го преместят админите в темата разговорки -
Едно време, още бях студент, правихме анализ на месни продукти в час - и на мен ми се падна кренвирш Сачи.
Сам си го избрах, понеже исках да го видя дали наистина е Кренвиршът от МесО!
И... каква беше изненадата ми, когато открих, че е кренвирш от ... БрашнО!
А брашното без проблем вероятно е модифицирано нишесте или някаква друга глупост.
...
Знаем, че при нормалните растения съцветията им са построени на геометричен принцип /сакрална геометрия/.
При ГМО растенията няма такова нещо - съцветията са тотални изроди

При положение, че днес хората са станали консуматори от n степен и само неконтролираното непрекъснато стимулиране на зрителния нерв ги прави щастливи... няма какво да се чудим, че и храната била такава.
Ето - едни туристи - търчат с фотоапарати и консумират гледки, консумират още и още... летят като ескадрони, без дори да погледнат какво има наоколо - да усетят от атмосферата и да научат нещо за себе си от това, което виждат. Помислете дали преди 50 години е имало такива организирани орди, които да сеят хаос из градове и паланки? Туристически консумизъм.
Това е напълно нормално. И на целия този консумизъм е нормално да се появи и хранителен консумизъм. Нормално е щом една компания като Епъл е успяла да реализира ненормални печалби от своята свръхконсуматорска настроена продуктова линия, тези същите консуматорчета да ги "бие" консумизма и по други направления.
Примерно, сещам се, че някои ще страдат от затлъстяване, други ще страдат от остеопороза, трети ще страдат от диабет, от еректилна дисфукция, от сърдечна недостатъчност... и на свой ред ще консумират лекарства, медицински уреди - за да поддържат консуматорската си природа.
/знаете, че безразборното консумиране на гледки на голи мъже и жени из интернет води до импотенция/.
Тези, които имат по някое заболяване, ще са консуматори и на лекарства - ще купуват, ще пият, ще купуват, ще пият...
Едно лекарство, от своя страна, за да бъде произведено, трябва пък да отговаря на следните условия - да подлежи на патент, човек да се чувства по-добре, когато го приема, но да има нужда от него всеки ден, ако спре да го приема, да се чувства зле... въобще - пациентите се превръщат в "касички". Но това е така, понеже пациентите на свой ред искат неудържимо да консумират.
Имам приятел, много приятен човек, прекрасен - той пък прекалява с консумирането на гледки /фотография/, музика, филмово изкуство, книги - един вид "висша форма" на консумизъм. Да, лелките с очилата по книжарниците, които жадно поглъщат книги с очи... и те са консуматорки от висш порядък. Защото четейки една след друга пиесите на Шекспир, ние излизаме от своя реален живот и се пренасяме в друго време. Представяте си една жена, която трябва да си подреди къщата, да обърне внимание на децата си, на мъжа си... но не - тя ще хване книжката и ще се зарови вътре в нея под претекст, че се развивала духовно...
И на целия фон на тази тотална катастрофа, ... семената от Монсанто са просто един дребен детайл.
Започвам да си мисля, че дори ябълката на Епъл е генномодифицирана...
...
Да, ние катастрофирахме.... само не сме го осъзнали все още. Самолетът отдавна се "приземи".

Я да ви споделя една смешка от висшето образование на Франция.
Днес научих, че имало създадени специални работни комисии, които да "проучват" защо толкова много младежи "отпадали" от системата на висшето образование и да се вземат мерки, да се направят реформи, подобрения, за да се намали този брой.
Вие ще кажете - добре! Вижте колко са се загрижили хората.
Хаха - бих казал аз - нищо подобно. Защо?
Във Франция няма изпити за кандидатстване. Дори не се изисква да имаш някакъв минимален успех от дипломата за висше образование, за да кандидатстваш. С други думи - искаш да учиш медицина - влизаш медицина. Никой не те проверява дали изобщо можеш да се справиш да научиш една купчина факти на механичен принцип /за съжаление медицината все още така се преподава навсякъде, но един ден ще е по-различно, убеден съм/. И какво се получава? Масата студенти отпада в първите две години на висшето образование. Но нека сме честни - те най-вероятно не биха кандидатствали по дадената специалност, ако трябваше да държат приемен изпит.
Защо, ли?
Защото това би означавало да ходят две години на частни уроци - а няма начин човек да не забележи, докато ходи на уроци по биология, че от него се иска само да накълве материала - и вероятно би се ориентирал към някаква друга специалност с биология или директно да смени предмета, ако му е трудно да кълве. Примерно би могъл да избере химия или физика, ако му се отдават.
Французчетата нямат тази възможност. Обществото ги лъже, влизат в университета някоя изключително неподходяща за тях специалност, мъчат се /яко ги гърбят, направо си е мелачка тяхната система/ и накрая - окапват. За да можете да си представите каква е мелачката, ще спомена, че познавам един младеж, който навремето окапва от курса по медицина след голям напън от негова страна - а днес работи в Оксфорд, макар и не като дипломиран лекар, а като биолог. Просто той се оказал неподходящ за този начин на заучаване на материала.
...
Смешното е, че ... "броят на младежите, които окапвали, бил много голям" - ами просто е - вие само сложете един приемен изпит на входа, който да избере половината от кандидатите, които влизат към днешно време и със сигурност броя на отпадналите ще намалее, хаха.
Знаете в България колко бройки медицина се отпускат на година - в различните университети е различно - някъде от 12 до 50 бройки на университет... знаете и колко приемат биология - общо всички студенти в София по тези две специалности са под 1000 души. В един френски град със сходна големина броят на студентите по тези две специалности е почти 20 хиляди. И е нормално да окапят на 80%... а от тези, които не окапят - възниква въпроса да си намерят работа, понеже градът не може да поеме толкова много лекари... и докато за лекарите няма лошо, ще си намерят работа и на друго място, биолозите горките са ограничени, понеже какво би могъл да работи един биолог? Няма такъв избор.
И след това пишат по новините, че... нараствала младежката безработица сред биолозите...
...
смешки

Вижте едно интересно съобщение:


"Днес хванахме една малка "купичка" с размери няколко квадратни милиметра, на дъното на която има един електрод с размери 10 микрометра. Върху този електрод сложихме една клетка, а около нея наляхме разтвор, в който да се чувства добре. Отгоре затапихме с една яка мембрана /тип целофан/.
При клетката има и маса, така че между тези два електрода възниква напрежение, което се усилва от един усилвател.
Бяхме изненадани, че чувствителността на този "клетъчен микрофон", въпреки домашното му приготвяне, е доста голяма - тествахме го в затворено помещение от около 20 кв метра - може спокойно да регистрира нормален говор от поне 3 метра, без нужда звуковата вълна да "бие" директно по мембраната.
Направих една картинка, тя ще е в следващия пост.
Признавам, че споделям, понеже ми стана интересно."

Ето я и снимката, която са показали -



"Размерите са както следва -
клетка 10 микрона
електрод 10 микрона
паничка - 1 см /бая едра/"



Информацията е взета от тук:
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&i=1935074&t=1935074&phorum_uriauth=
Вероятно темата ще има развитие, аз ще я следя.

Благодаря на всички , които приехте присърце моята молба за помощ.Малко ми е трудно да коментирам всичко казано в последните мнения и препоръки (ще ми трябва доста време да ги осмисля) , но въпреки това на прима виста бих споделил следното:
1.Не съм искал да плюя човека до мене с който сме заедно почти 40 год. Изказах моето виждане за нещата без участието на жена си( тя добре знае какво мисля) , като предварително коментирах с нея намерението си да потърся помощ в този форум ,но тя не пожела да го направим ЗАЕДНО. Бих искал да подчертая , че нееднократно съм я молил да потърсим помощта на психолог - консултант по семейни взаимоотношения виждайки , че нещата м/у нас не са добре , но тя винаги ми е отказвала считайки това за празна работа.
2.С радост бих приел ролята на обичащият и защитаващ родител ( това е мое отколешно желание , още от раждането на децата ни), но изключително много се страхувам , че жена ми би приела ролята на изискващият и строг родител. Бих казал , че на нея и беше много по-удобно аз да съм "жандарма" " в къщи.Ще се опитам да я убедя да променим нещата , запознавайки я подробно с изказаните от вас мнения и становища , като естествено това ще настоявам да стане с помощта на психолог.
3.Историята за момчето сходна с тази на моят син е много интригуваща за мен и наистина в нея виждам много близки моменти.Аз също съм мислил , че една наистина завладяваща и истинска любов би предизвикала положителен обрат в живота на сина ми , стига жената до него да е разбрала проблема и има сериозните чувства, качества и сила да го накара да направи необходимите стъпки в живота си. Има обаче нещо, което ме тревожи и коментирах попреди- досега той е имал някакви жени в живота си , но те винаги са го изоставяли бързо , като съм имал случаи някои от тях да ми заявяват- твоят син не е в състояние да обича( казвам това защото ние сме го предразполагали да контактува с момичетата спокойно в къщи и сме имали добри взаимоотношения с тях). Има и друго което бих желал да коментирате ако е възможно- неговите връзки почти винаги са били с по-големи от него момичета или жени ( разведени със или без деца ).Казвам за тези, които знаем . Но по принцип той е заявявал , че по-малките момичета му се струват незрели и неинтересни за него. Питам се защо ли?
4.И последно като първа стъпка мисля да спра да приказвам на темата с него , защото съм забелязал, че той наистина има форма на защита и слуша твърде избирателно .Като втора стъпка спирам да плащам борчове и да се намесвам в спасяване при гафове.Да видим какво ще покаже водовъртежа.

Винаги съм отворен да приема всяко мнение и становище по вълнуващият ме проблем.Оставам с искрена благодарност към всички вас и си позволявам по нататък да споделя развитието на нещата.

"Проектът за закон за детето няма да бъде внесен в парламента до края на мандата на това правителство. За това съобщиха участници в дебат в Червената къща по темата във вторник вечерта. От свои източници "Дневник" научи също, че проектът е "изтеглен".

"Дискусията продължава, искаме да сме наясно кои са спорните моменти и да ги изчистим, за да се получи консенсус. Текстът на закона предполага много сериозна реформа и не съм сигурна,че тя трябва да започне в края на мандата. По-скоро подхожда на началото на друг мандат", заяви пред "Дневник" Валентина Симеонова от Министерството на труда и социалната политика, която е и един от авторите на законопроекта.

Проектът предизвика бурна реакция в социалните мрежи, като на няколко пъти имаше и протести на родители. Основната критика на различни инициативни родителски комитети е, че законът "на практика предвижда национализация на децата у нас"."


Виж цялата статия

Ако искате, отворете нова тема, защого е поучителна какви промени настъпват, когато хората се обединят. Същото можем да кажем и относно този безумен закон за детето! Ако хората са заедно, това практически няма как да се приложи.
Ето още една статия за Борис Танушев, превод от френски. Случаят с българина е един от хилядите (без преувеличение!!!) вече на Запад. Тъкмо ще се запознаете как работи тази система и...дали тя би имала същата сила и ефект, ако хората се обединят заедно? Примерът с Исландия е показателен какво може да постигне една такава мъничка държава с население колкото наш малък град!
http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/11/socialen-rabotnik-edna-riskova-profesiia-za-semeistvata.543194
Ех...а какво би станало, ако ние българите като народ бяхме реагирали на тази драма, подобно на сънародниците ни в Либия? Но се оказва, че хората дори не са чували...Така е и във Франция. Има десетки хиляди взети деца, но от 50 милиона население една огромна част не са в час, защото по медиите изкривяват информацията, внушавайки идеята, че социалните "помагат", а приемните семейства, които получават солидни финансови дивиденти, са толкова мили, грижовни и...интегриращи...Но това се наблюдава не само във Франция, а и в останалите държави от Европейския съюз, където законът за детето е в сила.
Чували сте ефекта на Стотната маймуна, нали? Мисля, че ще станем свидетели на големи промени, защото официалните медии, които скриват информацията и поднасят манипулативна такава, все повече биват изместени от интернет, а информацията се разпространява бързо...

Прекалено реален е! Не си чул значи за Борис Танушев... Чети и ще разбереш. Жалко, че в България още не се е разчуло за него. Дадоха го веднъж по новините и това е! А какво би станало, ако хората се обединят?...

http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/02/franciia-prevyrna-decata-mi-v-enichari.812436

Това, което Иво по-горе е публикувал е истина. Няма пресилване, няма засилване - само във Франция има вече 130 000 деца, взети от родителите в приюти и приемни семейства, а доказано 77 000 от тези случаи (а може би и повече?) са станали по абсолютно неправомерен начин - изградена е цяла система. Това са социалните работници, съдиите, психолозите и лекарите, особено учителите в училище, които се набъркват съвсем пряко в семейството. Социалните могат по всяко време да дойдат и ако решат, че не храниш детето си както трябва, могат да го вземат. Прочетох много истории, в интернет е пълно с родители, които вече 10 години се борят да си върнат децата. Нарича се институционализирано малтретиране, но ...какво лежи зад това? За дете се плаща по 6 000 евро, ако бъде прехвърлено в приют, а приемното семейство получава всеки месец заплата.
Сред самите французи има много, които не знаят, пради медийното затъмнение. По телевизията дават колко са щастливи децата и как са спасени в приемните семейства (забележете, тук не говорим за сираци, а деца, отнети от родителите поради доносничество или защото някой решава, че не са възпитани правомерно или не ги хранят както трябва или..или...)
Много страници в интернет са напоени със сълзите на отчаяни родители, а не липсват и потресаващите истории на деца, които вече са пораснали и са решили да разгледат в съда досието си и да научат повече за тези "лоши родители", дето ги били оставили...да, понеже социалните в институциите правят всичко възможно досегът с родителите да бъде сведен до нула.
Звучи пресилено? Но има наистина хиляди случаи във Франция, ако половината случаи се дължи на алкохолизъм или насилие в семейството, то другите? Но те не са само във Франция...налице са в много "високо развити" държави, където законът се прилага. Българите дали осъзнават цената, която плащат западняците за по-високия стандарт на живот? дали? Какво друго, ако не едно добре дресирано общество прави този стандарт? Дали е само културата? И.. зад хубавите камъни какво ли се крие, с каква цена са купени...?
Имаме поне едно предимство, че българите сме по-диви и законите трудно се прилагат у нас.

Здравейте rumenk, ще си позволя да ви пиша отново, виждам че тази фраза " оставете въздух около него" ви остана в мисълта.
Докато пишех предния си пост мисълта ми вървеше паралелно от две позиции и по тази причина малко се преля и преплете.
Първата позиция беше на човек, който се занимава с психология и консултиране, а втората като човек, който е косвен участник в идентичен случай.
Ще се концентрирам върху втората.
Синът ви е на 33 години , почти колкото мен, това е възраст на зрял човек. Само преди 100 - 150 години това се е смятала вече за напреднала възраст, хората не са живеели дълго. Т.е. вие говорите не за дете, а за възрастен, зрял мъж. Спомнете си, какво правихте вие, когато бяхте на 33 години и кой позволявахте да се меси в живота ви и до колко?
Имам близък приятел, много близък, бих го сложила на позиция до брат. Той е същият човек, като вашия син, абсолютно идентична обстановка, също живее в апартамент на родителите си, даден му уж да е самостоятелен, също се е забърквал в какви ли не истории, също с проблемно тийнейджърство, също с прекрасен и загрижен баща и с една уж активна, но инфантилна в поведението си в много случаи майка.
Това което описвате, го познавам. Ще ви дам обратна връзка, като опитност, но от позицията на младия мъж. \моят приятел е на 31 год в момента\
Разликата е, че майка му успя да го накара да запише да учи висше. Той толкова силно искаше да и покаже противопоставянето си, че го учи 7 години вместо 4 , в средата на обучението си се пропи и се нареди в редиците на алкохолиците още на 25 години. Завърши го някак си. След дипломирането си получи подкрепа от майка си, която веднага му намери място да започне по специалността. Знаете ли какво направи той!? Скъса си дипломата и каза, че никога няма да работи по тази специалност - фармакология и започна да работи като общ работник, където му падне.
Не вярвам да искате такъв резултат.
Да речем, че в следствие на определени грижи в детството, синът не е успял да порасне, останал е в онази тийнейджърска възраст, на грубо бунтарство срещу родителите, но в егоистична използваческа връзка с тях.
Как мислите, кой трябва да прекрати това?
Но да ви кажа за моя приятел, в най- тежките си години на алкохолен делириум и безделие, той стана част от нашето семейство, На 27г аз вече имах две големи деца и стабилно семейство. Имахме голямото желание да му бъдем подкрепа, почти заживя при нас, но след 3 - 4 години, усетихме, че той просто е заменил своето семейство с нашето, нито желанието му за работа се възроди, нито амбициите, нито алкохола спря. Нещо повече записа второ висше - специалността на моя съпруг. Т.е. пълно повторение. Видяхме се принудени, грубо да прекратим взаимоотношенията си. В същото време обаче и неговото семейство направиха същото.
Сменя работи, пропи се, но никой вече не му подаваше ръка, освен баща му от време на време , му даваше някакви пари, които той изпиваше. И когато падна в най- страшната яма на алкохола и самотата, когато всички ние предрекохме неговия край, но никой вече нямаше сили да го дърпа, се появи жена, тя го изкара от този ад и в момента чакат бебе.
Какво искам да ви кажа.
Знаете ли как се излиза от водовъртеж? От Бургас сте, може и да ви се е случвало.
От водовъртежа, трудно може да те изкара някой друг, попадайки в него, най- напред започваш да се съпротивляваш, плескаш от горе и с всички сили викаш, всички съвети които ти викат от вън и напътствия как да постъпиш са безполезни за теб, защото ти си вътре, а те вън, не те интересува, кой и как, важното е някой да ти подаде ръка. Но ако този някой не е опитен плувец, рискува да го повлечеш във водовъртежа и двамата да потънете. Когато останеш сам, обаче водовъртежа те всмуква на долу и всичко изглежда сякаш предопределено - ще се удавиш. Всъщност не е така, давещия се, трябва да се гмурне до дъното и там да излезе от водовъртежа, след това водата ще му помогне да изплува отново на повърхността.
Може и да разберете метафората ми, може и да не я разберете, но според мен е добре да заложите на действията, а не на приказването. Защото бъдете сигурен, синът ви чува избирателно, в редките моменти в които ви слуша.

Ааааа това с ореховите кюфтета и на мене ми скри шапката ))

п.п. тиквички по...