Historiker

Все пак е имало случаи , когато сме били единни и сме постигали успехи : Съединението , Сръбско- Българската война , Независимостта през 1908 г. , Балканската война , Световното през 94 г. Ако България не беше разделена през 14 век , може би бихме имали различна съдба . Аз от една страна искам да съм индивидуалист , но от друга , в действителност не съм , защото искам също и да съм с хора като излизам навънка , ходя на кафе , на фитнес и т.н. Споделям мнението , че в компания е по-весело . ..

Тук бих искал да преставя няколко мои литературни  творби.
 
 
 
Тъгите на България 2
 
От народ сърцат и свободолюбив 
станахме народ овчедушен и страхлив.
Вместо държавата на Крум , Симеон и Калоян -
държавата на Боко, Маджо и Доган.

Децата ни не помнят кои са Ботев, Левски, 
а гледат звездните гротески. 
Дават филм за Сюлейман Великолепни,
а не правят филми за героите ни достолепни.

Фалшиви политици, престъпност и корупция,
разврат, пиянство, проституция. 
Заплатите и пенсиите ниски, цените - високи,
а  мистър Дянков прави изводи ,, широки ".

Престъпниците вместо във затвор 
са все във медийния кръгозор.
Делата точат се безкрай,
за тях правосъдието е рай...
 
 
 
 
 
 

Трябва да се отбележи , че Румъния водеше либерална и независима външна политика - например тя отказа да участва в смазването на Пражката пролет през 1968 г. , поддържаше дипломатически отношения едновременно с Израел и палестинците , сключи икономически споразумения с Европейската общност и дори получи кредити от Запада - в замяна на това вътрешната политика беше репресивна - забрана на абортите , унищожаване на селата , подтискане на инакомислещите и дисидентите .Може би и тежкото положение изигра роля и това , че Чаушеску не слушаше Кремъл ...

Преди време направих този клип за цар Самуил и Българската епопея ! Приятно гледане !
http://vbox7.com/play:36e18493db

Вчера се навършиха 1095 г. от паметната Битка при Ахелой ! Честито , българи !

Мисъл за деня-12.10.2014г.
 
Любовта ще научи хората да живеят правилно. Колкото и да се проповядва на хората да живеят братски, без любовта нищо не се постига. Без любовта всяка проповед остава без резултат. Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в себе си ? Колкото и да му говорите, думите ви ще звучат напразно. За да ви разбере, болният трябва да бъде морално здрав. Без здраве, физическият живот няма смисъл. Следователно, здравето е нужно за физическия човек; знанието е нужно за духовния, т.е. за образования, а любовта – за Божествения.
 
Плати ми щом си длъжен
 
Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61

06.10.14
 
Я говорю вам как моим братьям. Говорю вам Истину! Сейчас вы довольны, но это не только удовлетворение. Это – угощение. Требуется учение, знание, внедрение, чтобы все эти добродетели начали жить в ваших душах! Все эти капризы, честолюбие, недовольство – поднимемся над всем этим! Поднимемся над обыкновенной жизнью!
 
Господи, чтобы мне прозреть!
 
 
Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот!
 
Господи, да прогледам!

11.10.14
 
Говорю: Все наши братья, завершившие своё развитие, каждый день сходят на Землю и видят, как мы живём. Не думайте, что Земля оставлена. Миллионы глаз направлены к ней; они следят за каждым человеческим поступком. Нет ничего, что может скрыться от Божиих очей. Там, в тайных судах, тайных участках и казармах эти очи смотрят и всё видят. Господь смотрит и требует отчёта. Он – Повелитель, Он – Царь мира. Бог – единственный Царь в мире. Он создал мир, следовательно, Земля – Его и мы – Его. Он наш Отец. – Кого? – Тех сынов, кто понимает Его.
 
Отдай мне, что должен
 
 
Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние. Не мислете, че земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея; те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи. Там, в тайните съдилища, в тайните участъци и казарми тези очи гледат и всичко виждат. Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. Той е Господар, Той е Царят в света. Бог е единственият Цар в света. Той е направил света, следователно, земята е Негова, и ние сме Негови. Той е Баща. – На кого ? – На онези синове, които Го разбират.
 
Плати ми щом си длъжен

Да,, напълно. Законът за кармата е насочен към възстановяване на вече нарушеното равновесие. Сам по себе си той няма да попречи равновесието да бъде нарушено, но в последствие ще възмезди (в положителен или отрицателен смисъл) засегнатите лица, така че всеки да получи според делата си. Ако се търси някакво противоречие то е между кармата и свободната воля. Свободната воля е свободна да нарушава законите, но няма воля дотолкова свободна, че след това да не попадне под ударите на кармата. Т.е. кармата ограничава свободата на волята (но само я поставя в някакви граници, не я отнема напълно).

Хилядите семейства от турския етнос, които комунистическата партия и държава прогониха през 1989 също мизерстваха с месеци в палатки и в колите си на опашката към граничния пункт.  Те почти всички бяха интелигентни, добри и трудолюбиви хора - всички, които познавам лично и които бяха изселени тогава са и все още са такива и са ми приятели, дори още по-големи сега. Имаше много хора с добро образование и специалисти в професиите си, с няколко езика... И сега сред сирийците има много такива, които не идват, за да просят и да крадат, а за да работят и да се уважаваме. Има и такива, които търсят път към свои роднини в други европейски страни, но този път минава през бежанския им статут.... Така че, моля не сравнявайте всички сирийци с лумпенизирани членове и прослойки на нашето национално общество. Както на времето нас - хасковлии се опитваха да ни убедят, че всички, които емигрират в Турция, го правят доброволно и мислят злото на България и нас-българите, забравяйки, че ние се познавахме и живеехме десетилетия врата до врата и бяхме приятели. 

Не сме ли разбрали че с борби ( между хора) ще стоим в ада .
Зададох въпрос във връзка с евентуално и нарочно изкривяване на учението на Дънов и това какви биха били вашите реакции тогава. Попитах, дали ще бездействате, дали ще сте съгласни с една голяма фалшикация на думите му... Отговор не срещнах.
Да не намесване Дънов. Това са лични мнения .Това кой как го е разбрал се вижда . За това е този форум , да споделим и помислим ,всички .Не може да има по-правилно мнение без съгласие .Това е нашата(моята)  борба да смирим егото си  и се поучим от ,, по малкия " Насочеността на духовните учения не са за светско преуспяване .То автоматично се получава при добри духовни  практики .( стана като стенвестник , но даваи
то аз ще премина в боен режим...
Така сме всички хора .Проблема е че този режим е постоянен . Дори за отношението между двама млади , за любенето , има агресивни термини  ,като че ли те се надлъгват или воюват един с друг .

Сега няколко думи по отношение на историческата ни действителност (не само българската, но въобще световната) от близкото ни минало. Като цяло до неотдавна жестокостите са били неотменна част от живота на хората. Не са били само турците. Да, във Франция например гилотинирането се е провеждало зад маската на цивилизоваността, но присъдите не са били по-справедливи. Ужасите на испанската инквизиция далеч надвишават турските. А като си спомним как един наш цар (наистина малко по-рано от споменатия период) изби всички болярски фамилии, които не искаха да се покръстят, то вече може би ще успеем да погледнем над извършваните от турците зверства с малко по-голямо разбиране, осъзнавайки, че самите ние някога не сме били много по-различни. Да, общо взето Турците тогава са били изостанали с две-три столетия спрямо "цивилизована" Европа, но пък ние не можем да ги виним за това.
 
Сега вече жестокостта не е така масова. Да, често в новините се появяват случаи на проявена жестокост, но като цяло те вече са изключение и обществото в настоящето не ги приема така, както ги е приемало в миналото. Това все пак е напредък. Децата трудно могат да осъзнаят, че тази жестокост трябва да си остане в миналото, че вече би трябвало да е изживяна. Трудно могат да разберат по-голямата склонност на хората от миналото към жестокост, мащабите на тази жестокост. А ние можем да продължаваме да си обвиняваме турците - да имало е за какво, но без в същото време да признаваме собствените си грехове.

"ЛЮБОВ ТРЯБВА


Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Иван Вазов"

Продължавам
Стивън Кинг
Кольо Николов
А за поезията,ах за поезията....Павел Матев,Ивайло Диманов
и Богомил Райнов,да,той също има стихове.
Да споделя един тук:

А ето и рози

В онези дни
ти имаше навика
да ми звъниш по телефона
в най невероятни часове.
А когато идваше при мене,
често носеше рози,тъй често,
че старите,
още неувяхнали във вазата,
биваха сменяни с нови.

Но един ден розите увяхнаха
и вече никой не ги смени.
Оставих ги да си седят във вазата,
обезцветени
и покрити с прах.
Сигурно и до днес щяха да са там,
ако чистачката
веднъж в мое отсъствие
не бе ги изхвърлила.

Но понякога,
когато телефонът ненадейно извъни
в някой невероятен час,
изведнъж усещам
от празната ваза
да долита един лек дъх на рози.
Един дъх,тъй крехък
и краткотраен,
че мигом се стапя,
щом само вдигна слушалката
и чуя,че някакъв непознат мъж
търси друг непознат мъж
по погрешка
на моя номер.

Мисъл за деня-6.09.2014г.
 
Българинът има едно качество на твърдост. Твърдостта е едно Божествено качество, то се намира там, дето се намират Божествените способности. Аз наричам твърдост въглерода на Божествения свят. Въглеродът прави нещата твърди. Водородът ги прави меки, подвижни. Кислородът ги прави активни, да се разширяват, а пък азотът им дава едно отлично направление на всичките как трябва да действат.
 
Двама или трима
 
 
 
Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката Молитва
Псалом 25

Да започнем от детството ..винаги се чуствах недооценена , не са ме гушкали не са ми давали любов,майка ми беше тормозена от  баба ми и винаги беше в лошо настроение,когато исках да ми обърне внимание се казваше оф остави ме изморена съм или нещо от сорта.Баща ми е много нервен ,бил ме е като малка не много често ,но за мен той се превърна в  страшен човек.Винаги викаше за най-малкото нещо ,ако ме накараше нещо да направя и не го свършех както той искаше се повтаряше само за нищо не ставаш , урод , изрод и т.н.Ако се обидех после казваше ,че се шегувал просто.Вече съм на 24 години и незнам какви чувства изпитвам към него.Понякога си мисля ,че не го обичам изобщо мисля даже ,че го мразя.Има една дупка в мен незапълнена.Чуствам не незначима.От малка бях свита и си мълчах винаги каквото и да ставаше.Имаше период в който баба ми ме гледаше ,тя пък ми повтаряше само ,че трябва да съм първа във всичко.Като получех петица ми се караше и караше да уча докато не получя шестица.Аз постоянно исках да е впечатля,беше нещо като идеал за мен.И не само нея,а всеки исках да спечатля за да ме похвалят ,одобрят ..да получа някакви трошички любов и внимание.И до ден днешен живях така.Винаги пренебрегвах себе си.Виждах хората какво искат да чуят и им казвах точно това.Нагаждах се на всеки по характер.Много маски изградих, пред един съм една пред друг съм друга и аз самата незнам коя съм  вече.Как да запълня тази дупка в себе си.Понякога когато изпитам любов към себе си се учудвам на чувството.То е прекрасно. Но тази дупка остава незапълнена.Когато започна да си мисля за детството си се разплаквам на секундата.Нещо в мен напира последните години ,че не съм това аз.Че не живея своя живот.Преди играех тези роли и си мислех ,че това съм аз.ПРосто съм такава.Не си бях и помисляла за детството си.Как ми се е отразило всичко това.Като изчетох вашия цял сайт,купища книги за самоопомощ,статий ,ходих и на психотерапевт (получавах панически атаки и тогава реших да посетя психотерапевт) осъзнах защо съм в това положение.Свързах всичко."Дупката в мен" заради родителите ми , ниската ми самооценка пак заради тях.. от там страха от всеки и всичко.. а забравих да кажа ,че заради баща ми  съм заеквала. Даже когато ми викнел съм се вкоченявала и не съм могла да говоря.Ето пак се разплаках.От скоро се замислям за тези неща и спомени изникват като гъби и избиват в мен чувства и сълзи.
Сега защото го осъзнавам ,а преди съм го подтискала и затова ли сега плача толкова много ?Емоцийте са наистина много силни.Искам всичко да излезне всяка подтискана емоция и да се осводобя.Чуствам,че нося много излишен "товар " в мен.Много ми е тежко.Немога да работя спокойно.Постоянно се тревожа.Хората за мен са лоши.Света за мен е лош.Така съм си изградила вижданията.Наясно съм ,че това е само в моята глава  и че може да се промени.Това са вкоренените убеждения.Как да променя тези убеждения.Как да спра да изпитвам гняв към родителите си.ПРеструвам се на мила пред тях а в мен бушуват бури.Как да стана по-уверена.Имала съм периоди в ккойто съм била себе си , но те са били кратки.Знам ,че съм много силен човек и мога да преживея всичко.
Откакто станах осъзната за проблемите си сякаш стана по-зле.В смисъл опитвам се да се променя и всичко е против мен.Преди се бях примирила ,че съм никоя и така и си живях като никоя.Но сега знам ,че аз съм някой и искам да се събудя от този нереален сън и да живея живота си нормално. Знам ,че неможете да ми помогнете тук изцяло. Знам ,че  трябва да ходя на психотерапевт и сама сигурно няма да мога да се справя.Дано намеря пари някога и се захвана с това.Кажете ми как да си помогна сама до колкото е възможно.Тези травми от детството как се преодоляват.Има ли някакви техники .. да простя на родителите си  ,да ги заобичам наистина.Да заобичам себе си.Аз се самобичувам.Осещам как се наранявам сама.Изпитвам агресия и към себе си.Съдя се затова ,че не съм станала силна независимо ,че родителите ми не са ме подкрепяли.Съдя се постоянно,че не съм способна като другите , сравнявам се с тях.Винаги те са по-добри даже и 2 годишното дете ми се струва ,чв в повече от мен.Искам да се обичам.КАк да го направя.Искам да мисля по друг начин.Искам да чувствам !!! В повечето си време аз не осещам нищо.Една апатия към всичко.Ако видя нещо смешно се смея по задължение не от сърце.Не изпитвам любов към никой.Едно кофти чувство се е закотвило в мен и неиска да си тръгне.
Поста ми е направо лудница.Съжалявам за правописните грешки , толкова набързо написах всичко от сърце нямах време мисля за правописа и да редактирам.Незнам дали съм дала информацията правилно  за да си направите някакъв извод.Ако ми зададате някакви въпроси  от които и аз ще имам полза от отговоря ,моля задайте ми.
Благодаря !!

казваш---------е, само няколко пъти съм се "престрашавал".
Имам няколко такива спомени .Силата на страха не бе голяма . предполагам защото ги пресичах в началото .Осигурявах си свободно време примирение  търпение и внимателно наблюдавах .Колко пъти съм го правил не помня , случките бяха различни .Страха се стопи , или по точно се превърна в увереност . Че нещата се случват без нашето съгласие , ала имаме способността да реагираме и бъдем себе си  .

Немският музикант Шилер :    
 
http://vbox7.com/play:257d6d27f0

http://www.youtube.com/watch?v=RI9wiygIrrU

Здравей студент
Аз съм с ОКР , за добро или лошо, натрапчивите ми мисли са различни от твоите , но нека това да не те кара да си мислиш, че ги преживявам по-леко Аз съм на терапия заради моето ОКР и заради самата мен. Искам да знаеш, че първото, което трябва да направиш е да възобновиш тренировките си възможно най-бързо. Второто е да спреш да се тревожиш за родителите си от сега- не забравяй, че те са живяли и оцелявали и преди теб Така ще бъде и занапред- децата не са длъжни на родителите си, това, че се чувстваш задължен към тях е резултат от начина на възпитание, което са ти дали и мисля че и  пръст има и малко изкривената ни народопсихология.
Сигурна съм- тук ще ти се дадат отговорите на въпросите, които задаваш. Аз няма да пиша тези, които знам, защото би било по-добре да ги прочетеш не от някой, който все още е с проблем. Но все пак искам да ти кажа, че винаги съм си мислила, че лудите хора не си задават въпроса- "луд ли съм?"
Аз не съм писала от години във форума, но като те прочетох и си казах. Ей това момче ще се оправи бързо, трябва да му го кажа! Изглеждаш оганизиран, умен млад човек със самочувствие! Потърси във форума начините за справяне със стреса и как да намалиш нивото на адреналин и ще си вече крачки напред. Успех!

,,Защото ти ми показа колко ценен е животът ми."
 
http://vbox7.com/play:6f7ce404

http://vbox7.com/play:0fa73599

Здравей Didi_ts...
Найстина и днес се чувствам виновна за случирото се снощи,но съм взела решение и каквото и да чуя от тук нататък е без значение.Търпях достатъчно и според мен му правя дори услуга оставяйки го.
Отностно останалите ми страхове освен че преди време си дадох обет че ще намеря начин да ги преодолея,сега дори на теб го обещавам.Няма да спра да се боря!
Благодаря ти за всичко!!!

http://vbox7.com/play:e5fbe156c1&start=8

Патриархалността, която е била нужна на българските родове, за да съхранят езика и културата си, вярата си, ценностите ти - това е според мен ключът. Патриархалният модел на живот се крепи върху строго разпределение на ролите в семейството и силна зависимост помежду им. Почти нямало вероятност да оцелеят и да отгледат челяд сами двама души и така страшинството имало значение заради по-богатия опит и зрелостта да поема отговорността за решенията. Снахата търпяла с мисълта, че един ден ще дойде нейният час и тя ще заеме мястото на свекървата. 
 
Обаче защо сега в много семейства е така? 
 
Мога да кажа кога и защо НЕ е така - от личния си опит. Няма йерархия, няма модел, няма роли - има само приятели. Аз не виждам вече себе си като съпруга или като майка или като свекърва, аз съм си просто аз - Донка. Аз мисля за себе си така откакто децата ми вече са големи. Ето мина сватбата на сина ми и един ден забелязах, че и двамата ме наричат по име - вече няма "мамо". В първата секунда усетих някаква носталгия по тази дума, но в следващия миг се почувствах щастлива, много щастлива...