royalrife

Интересно е дали ще се намери някоя жена, която сериозно да погледне на съвета на Учителя : " Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява."В рова на лъвовете " Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. "

Какво ще стане с човечеството не е важният въпрос в момента. Хората не са прости, пък и нямат долно произхождение. За да ги повдигнем и после научим как да живеят ще трябва някои от нас да умрат за греха и да възкръснат към правдата и любовта. Малко квас е необходима за да се подкваси голямо количество мляко. "И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага. Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги

Едни създатели вярват в себе си, други - в обществото, трети - в Бога. Героите на тези,които вярват в себе си, обикновено са доста гласовити : " Напразно викане ...., Незнаейки кому крещим ..., В играчките на моите деца крещят деца, невиждали играчки..., днес голямата буйна вода е заляла миража измамлив. Телефони, адреси, слънца. Безвъзвратно и без надежда. Тя бучи между нас.Две лица, ала други оттам ме поглеждат." Всъщност надежда има, но човешкото ще трябва да се жертва за Божественото.

Присъдата е произнесена. Сега какво ни очаква ? Просветление ? Какъвто и остроумен отговор да се даде на въпроса защо сме толкова тъпи, пак ще си останем тъпи. Каквото мислиш, това става.

Учителят не разделя хората на духовни и недуховни, защото много често се случва така наречените "духовни хора" да не се понасят помежду си, а пък от друга страна хора крайни материалисти да си живеят в пълна хармония. Как може да се разбере дали някой човек има определен стремеж към духовното? Средата, в която такъв човек е поставен да се движи от година на година, от месец на месец, от седмица на седмица, от ден на ден, от час на час, от минута на минута, от секунда на секунда ще се променя в посока към хармонията.

" Всички хора минават през три фази в живота си, според което аз ги разделям на три категории: едни, които страдат; втори, които се изпитват, и трети, които се учат. Тези,които страдат са оглашени. Тези, които се изпитват, са верующи. Тези, които се учат, са ученици. Щом кажеш: „Големи са страданията ми!“ – оглашен си. „Големи изпитания имам!“ – верующ си. „Трябва да уча, имам много да уча!“ – ученик си. Някой казва: „От толкоз време се уча и нищо не съм научил.“ – Не, ти не си учил, ти си чукал сол, а да чукаш сол, това не е учение. Учението не се занимава с материални работи. Страданията се занимават с материални работи. Изпитанията се занимават с духовни работи, а учението се занимава с чисто Божествения живот. Туй трябва да знаете всички!" Успоредните линии

Такива са постъпките, мислите и чувствата на гениите, светиите, Учителите. Те нямат нужда от външни условия за развитие, защото носят вътре в себе си и религия и наука и закони. Те могат да живеят без външно ръководно начало, за разлика от нас. Те стоят по-високо от религия, наука, закони. Гениалните още не са свободни от смъртта. Светиите са на границата между смъртта и безсмъртието. Учителите, обаче, са извън смъртта. Станем ли Учители на себе си, освободили сме се вече от смъртта.

"Омразата е най-хубавата дреха, с която Любовта може да се облече." "Та казвам : Когато някой ме мрази казвам : Любовта е облечена със своята хубава дреха. И думата "омраза" ми стане приятна."Нашето предназначение Омраза, която може да произведе любов, омраза ли е? Едно е сигурно, ако и двамата не се обичаме, то и двамата се понижаваме.

Няма несправедливо недоволство. Имам право да съм недоволен, понеже недоволството носи началото си още от първите човеци. Не съм виновен,че съм недоволен. Не познавам доволни хора. Всички, които ме заобикалят са също така недоволни. Причината за недоволството е проста - прекъснали сме връзката си със светлината, връзката си с Бога. Възстановяването на тая връзка може да стане или принудително -чрез закона или доброволно - чрез любовта. Принудителният начин е за децата, а доброволният е за възрастните. Каже ли някой, че е доволен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето и след дългата нощ на недоволство е познал силата и красотата на Божествената светлина. Колко приятно е да ходиш в светлина ! Това не става с говорене.

Бебето се ражда неутрално само ако е мъртво родено. Живо роденото бебе извършва известни постъпки и ако бебето нямаше любов към тези постъпки, те не биха могли да съществуват. Постъпките са силни, защото бебето ги обича.

Христос дойде на земята да научи хората на великата наука да прощават. Прошка към всички. Любов към малки и големи. Това изисква Христос от своите последователи. Само Божествената любов може да прощава и люби по този начин. Това не е човешка любов. Вярно е обаче, че Христос е крайно невеж в едно отношение. Христос не знае да лъже.

В Библията са казани ценни неща, дадени са примери, с които не само веднъж да спечелим, но да ги ползваме цял живот. Ние седим и мислим дали е според нашите възгледи, дали е според нашите разбирания. Христос казва : "Моите мисли, моите разбирания не са като вашите". Човек може да мисли като Христос само когато живее чист, духовен живот, защото само тогава Христовият Дух се проявява чрез него. Като познава и прилага законите на милосърдието и търпението, човек лесно ще се справя с трудностите в живота. Страданията ще идват и ще си отиват, докато най-после научим урока си.

А може би Христос е Проявление на Бога. Какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление не ни е дадено да разрешим, но можем да се постараем да разберем Бога в даден момент само в една допирна точка, в която Той ни докосва. Ако във всеки момент на нашия живот можем да намерим и да разрешим тази точка, с която се допираме до Бога, както и до всички други същества, с които идваме в съприкосновение в развитието си като души, това значи Христовият Дух да бъде с нас. Щом Христовият Дух е върху нас ние ще можем да се повдигнем и от индивидуалното съзнание да минем в общественото и от общественото в общочовешкото. В Библията това се нарича "новораждане". Новороденият живее в общочовешкото, в космическото съзнание.

Христос си е съвсем нормален сектант. Да си сектант означава да си част от нещо цяло. И човекът е частица от Цялото, а вследствие на това съзнанието на всички хора на земята, от първия човек още до всички сега съществуващи е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тези хора представлява Космическия човек.

Христос говори за двата велики закона на любовта, любов на частите и любов на цялото. Малкото се стреми към голямото, но и голямото се стреми към малкото. Следователно човек трябва едновременно да се смалява (да става малък като атома) и да се разширява (да става голям като вселената). В Природата двете сили Любов(магнетизъм) и омраза(електричество) работят едновременно. Магнетизмът преминава в електричество, а електричеството - в магнетизъм. Сегашната любов е бъдеща омраза и сегашната омраза е бъдеща любов. Само като се отрече от себе си, човек може да избегне този закон на поляризиране. Христос казва : "Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик." Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.

Слаба интуиция няма. Интуицията е Божествено чувство. Божественото е винаги силно. Освен това То не може да бъде в услуга на земни желания и поради тази именно причина, в човек,който е успял да събуди у себе си това Божествено чувство - Интуицията , като правило има дълбок вътрешен мир. Покруси, разочарования, страхове, усещания, предчувствия, това са все неща нямащи нито пряка,нито косвена връзка с интуицията. "Под "Божественото" аз разбирам туй, що осмисля живота. Без Божественото, обаче, човек идва до пълно отчаяние. " /Божественото буталце, Беинса Дуно/

https://www.bitchute.com/video/OpVoV9ov05PO/?fbclid=IwAR113JTrGiXmQQTZM08kjbZ3B0wVYXTuFu0f-1tQIfkHsgLQ0sTi7t4ZwOY

В един съвременен наш град само автобуси, трамваи, тролеи и таксита ли има? Няма ли ли и боклукчийски коли ? Те не минават ли по същия път ? Какво ще стане ако караме всички спортни автомобили и няма кой да ни кара боклукчийските коли ? От здравословно гледище тази работа е доста съсипателна, да караш боклукчийска кола, но кандидати да я вършат винаги се намират. Каква връзка има всичко това с дадената тема? Има връзка. Важният въпрос не е да има или да няма място еротиката в изкуството, но на кое място всеки от нас ще я постави. Дали еротиката ще се вози на предната седалка на някое такси , в багажника на спортния автомобил, във автобус, трамвай, тролей или най сетне в боклукчийска кола, право на всеки е да я постави там, където той намира за добре. Защото целият наш живот е изкуство. Има или няма. Това е въпросът.

"Думите са мои, но съдържанието е от Господа. Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. "Многоценният бисер Щом съдържанието е от Господа, значи Словото е Божествено. Божественото учение не е учение на обекта .И Християнството не е учение на Христа. То е Божествено Учение. Дали ще наречем думите на Учителя езотерично Християнство, Универсално учение или каквото там се сетим , това са само опаковки, обвивки, които трябва да снемем за да намерим съдържанието.

' Казвам: Докато у човека не дойде неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце, той завинаги ще остане в този свят. " "Този свят е на болните хора, а онзи свят е на здравите." Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето

"Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. – Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират и, ако има нужда, пречиства ги." Свободно даване Излиза, че влюбването в същество подобно на мен е вече изневяра. Заложил съм,предал съм сърцето си на друг човек. Нещо се разочаровам, взимам сърцето си обратно и го залагам на друго място, после на трето и т. н. При всяко залагане, предаване на сърцето си евентуално получавам едно чуждо сърце. Най-смешното е, че продължавам да си мисля, че живея. "Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своите сърца. Колкото и да се молят на своите икони, те няма да им помогнат. Следователно, човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце."Свободно даване

Да ,най-вече предателство към себе си. От изневярата е произлязъл страхът, най-опасната болест на човека. Лекът срещу тази болест е любовта. Нямам предвид човешката любов, а жива, съзнателна Любов, която включва едно правило - никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината. Жива съзнателна Любов, която има само един път - пътят на Мъдростта. Жива съзнателна Любов, която носи само едно благо - добродетелта. Жива, съзнателна Любов, която си служи само с едно право - Божията правда. Тя няма да дойде отвън.

Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност

Във всеки човек има най- малко по един Наполеон. Мисията на Наполеон е да обедини Франция, а той тръгва да покорява други държави и в резултат е заточен на остров Света Елена. Този вътрешен Наполеон не трябва да ходи на заточение, а да изпълни мисията си както трябва. Човек е колективно същество от милиони души заедно, с много мнения, по - близки или далечни от единицата човек. Обаче щом са влезли в това съдружие трябва да бъдат в пълно съгласие и единство за да успява съдружието. Те са дошли на земята в туй съдружие да живеят не за себе си, а за своя Създател. Най-възвишените същества в човека не обичат да знаят имената им.

На земята никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Всички хора носят псевдоними. Ето вече първата заблуда. Учителят препоръчва на своите ученици преди да направят връзка с когото и да е, първо да намерят Божественото в него, а за да се случи това, те трябва да са намерили Божественото в себе си. Такива връзки са естествени. Всички други връзки са забави за деца.