Ники_

Да, индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + ... = общ обективен критерий.
Отрицетелните оценки ще допринасят още за отрицателната нехармонична обстановка.

Системата за оценяването е също нещо, чрез което може да се извършва духовна работа. Например ако те оценят с "популярно" е опасно за теб да не се възгордееш, а ако не те оценят пък ще е възможно да се комплексираш, да се отчаеш, да завидиш и т. н.., според зависи от дадения характер.
Въпросът е, че човек бива да е буден и за тези игри на его-то.

Според мен, отрицателно оценяване не бива да има, но и да има аз не бих го ползвал. По принцип избягвам да ползвам и положителното оценяване на мненията, щото както вече разясних може да се окаже "нож с две остриета".

Смятам, че всеки, който пише във форума /в това число и аз!/ трябва да има добър тон към другите участници. Всички имаме лоши моменти, но все пак квалификации са недопустими и трябва да имаме и малко автоцензура, т. е. да се усещаме ако сгафим и да се извиним....

От мен, ако има обидени, моля за извинение!

Ако си истински праведен, няма как да мразиш грешните.

Ивета, то бива да недоволстваш, ама тотално разводни темата. Нямаш ли си още сметки за плащане

Ивета, имам въпрос.
Сигурна ли си, че чете темата внимателно?

Ивета, имам въпрос.
Сигурна ли си, че чете темата внимателно?

А защо е нужно да се спори? Всеки споделя нещо, частица от знанието, убежденията си и можем само да допълваме и обменяме инфо. Нищо различно не видях... Просто различни начини на поднасяне на информация... Нека сме благи хора, толкова ли е трудно?

Днес почти се разплаках, когато един шофьор на джип кавалерски ми направи място да се пристроя и беше прекрасно... /Знаете как е обикновено / Ей тези мънички неща ще ни променят... така иде нова епоха, с добри/нормални човешки взаимоотношения...

За мен приготвянето на хляба е специален и съкровен процес. Обичам да го правя, както и да внимавам с какво настроение съм и какво влагам самата аз при замесването. За това съм леко чувствителна, ако друг го прави за мен Случвало ми се е да откажа да хапвам от хляба или някое ястие на мой близък, който докато го е забърквал, си е излял яда. А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели, опитвайки се да вложа всичко най-прекрасно в това. Много от тях възприеха рецептата, тъй като слагам различни сурови семена и сами си го правят сега. Затова хлебните къщи, където хората се събират, за да се радват и общуват, докато приготвят хляб, под формата на изкуство и терапия, ми се струват добра идея.

9 Май - победата над злото...
Врагът обаче, привидно победен в битката, е все още жив и той се нарича неведение/слепота. Поради него са и грешните концепции, които добиват власт като на цар, но все някакси не успяват да надскочат нивото на княз. Именно поради тях и ние сме все още в робство... на себе си и "мъртви в престъпления и грехове", "ходещи по обичая на този свят", по "духа, който действа" в нас - "синовете на противлението", живеещи все още "в похотите на нашата плът", следвайки/"правейки волята на плътта и на помислите" - "по естество... чеда на греха".
И тъй човек възстава против човека/природата/света/Бога.



Амма
"Безпричинната ненавист"

из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман
"Една битка без кръвопролития.
Само с мир и любов."

Привет!
Никак не са относителни и субективни понятията.
Греховността си е нищо повече от неизправност (липса на правота - любов към Бога, а от там и към ближния) в ядрото на човешката клетка и по-конкретно в ДНК-то.
Всички наклонности, "наследствени" белези, склонности и пр. работи, които привличат човека към разне неща, чрез които облагодетелства себе си за сметка на околните и всичките изкривявания са там.
Склонността към гняв, към ревност, към омраза, към насилие, към възгордяване, към егоизъм и пр., всичко е там.

Това е първородния грях. Той се онаследява. Изкривяване в системата и несъвършенство в ДНК-то.

Живели някога човеци, който достигнали своя връх. Настъпил тяхната златна ера. Царството на Мира и на Любовта, на Свободата и Щастието. Както обаче знаем в света няма застой и всеки връх е последван от упадък, от инволюция, за да се залакатуши отново колелото към изкачването. За да се изкачваш, то трябва да си ниско долу, да си слязъл.
И така живели си тез човеци и владеели първоелементите. Творили и претворявали Битието. Те били Богове.

Същите, ползващи се от своята мощ, създали хората (телата), така, че те да им бъдат от полза и да им служат. Помолили Бог да даде на новия вид съзнание (дух) и ето, че светът станал друг. Създателите на хората първоначално не били лоши. Напротив, били много добри и любящи, но както споменах по-горе, те вървели към инволюция и постепенно времето им изтичало, правейки ги слаби и немощни.
Все по-често създателите се ползвали от странични и изкуствени мчетоди, за да държат нещата под контрол, но въпреки това все по-малко власт имали.
Поради предопределението, Бог постепенно ограничавал техните сили и ги водил към изчезване. Кръвта на тези създания била синя, царска, свещена. За да предадат част от свето познание, творците на хората прибяхнали до омешване на тази кръв. Така от жените на хората се родили синове на боговете. Те били първите ханове, вождове, царе, фараони и в тяхната кръв присъствало онова съвършенство, което било хорактерно на боговете.
От крайв време кастата на монарсите се опитва да запази тази кръв, обаче не е определено тя да бъде пазена по този изкуствен начин. Днес също сме свидетели как много принцове, лордове, принцеси и пр. влизат в съпружески отношения с хора от по-ниските слоеве.
Царската и благородническа кръв (благо роди) е одавна изгубена, но тя може да бъде възтановена и то не само от онези, които наричат себе си благородници (а не са), а от всички, дори и от най-големия просяк.
ДНК-то може да се измени.
На благородния човек ДНК-то му е съвсем различно. В него не само са изчезнали първичните наследствени белези, които сами по себе си водят до неправда, беззаконие и грях, но даже са се появили блага и дарби.
ДНК-то на праведния човек познава т.н. Христово съзнание и разбира отлично това що е Мир, Благодарност, Съгласие и Любов.
Енергията на праведния човек се е издигнала право нагоре, към върха на света (микрокосмоса), където се е сляла с първоизтгочника. По пътя си, тази енергия на правидния човек не крони нито на ляво, нито надясно и не се разпилява в нито една от хоризонталите, водещи към различни измерения.
В отговор на тази преданноотдаденост Бог спуска Милостта Си, която изменя греховността до най-дълбоките и корени, а сиреч до ядрото на всяка една от клетките, до мозъкът на костите.
Доста "вода обаче изтича" докато някой не просветне напълно, докато цялото тяло, без никакъв остатък не се окъпе в Светлина.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm#evangelie
Това е и изходния билет от тук. Тогава тялото е друго - Ново Небе и Нова Земя. Спасението е на лице. Това което следва, във християнската традиция, а и не само там, се нарича Възнесение/Успение.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Vaznesenie_Gospodne/index.htm
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

Тогава човек вече е извънземен и като всеки друг извънземен (такъв чийто първоелемент "земя" е претворен) и той може да "идва" и да си "отива" когато си поиска. Да се явява и да изчезва без следа...


Преди това е било по-трудно, но утре това ще споходи мнозина, затова хората трябва да си помогаме, защото това нещо се постига най-лесно когато сме заедно:
http://www.vbox7.com/play:0e631a86

http://www.youtube.com/watch?v=yqF_qAxKy54

По-скоро Любовта за която пиша е заразна.
Също така и:

Получава се перпетомобиле. Тогава и умът е наситен/ощастливен/просветен.

Ето едно забавно филмче, в което доста сполучливо са показани нещата:
http://www.youtube.com/watch?v=BGNfkPoybrA&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=412&feature=plpp_video

http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw&feature=related

А ето го и самото филмче за теглене, който не го е гледал, то препоръчвам го:
http://www.torenti.v...?showpage=48474

Привет, Христо!
Докато човек не познае себе си, каквото и да чете/чува/вижда, каквото и друго да преживява, то все няма да го удовлетворява.
Това не го пиша, за да "кастрирам" "някого", а защото е самата истина.

его (лат. "ego" / гр. "εγώ") = аз

Самоосъзнаване като индивидуалност, като "аз"; самоопределение/самовъзприемане/себеусещане като такава/такова/таковост.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F
http://rechnik.info/%D0%B5%D0%B3%D0%BE

Успех!
За един по-добър свят, за един по-добър човек, за един по-добър живот!
Бъдете здрави!

Привет, aiia!

Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение".
Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта.

Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр.
Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта. И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание.
Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна.
Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите). Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака.
Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре.
Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека.

Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема.

Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр..
Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии. Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?!

За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак:
http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...71

Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре.


Буда

Шри Чинмой

Беинса Дуно

Риния

Мевляна Джелаледдин РУМИ

Руско оръжие зомбира хора:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1315730

Всъщност психотропните оръжия и психотропната война е започнала още преди около 40 години, а може би и по-рано, но днес, сега, силата и познанието са огромни, следователно и времето е близо.
Дали мит, или реалност, историята за Атлантида може да послужи и от нея човек да набави поука, но дали!?
Всички истории/цивилизации завършват по един и същи начин - с крах, за да има ново начало, "ново небе и нова земя".

Приятели,

Кой смело може да каже за себе си, че (вече) не е "зомбиран"?
Ами ако вече е?

Има много начини за "зомбиране" в "матрицата", тъй че бива много да се внимава, да не се казва "хоп", преди да скочиш, щото според китайската Дао философия, човек е аналогичен на жаба, която се намира на дъното на кладенец...

Да, божественото* в човека не може да бъде "зомбирано", но човешкото може и ако човек не е свързан с божественото* в себе си, той е обезателно под влияние на каквото и да е.

Макар и да се занимавам вече години с разните му там неща, макар да твърдя, че притежавам* някаква по вид будност и опитност, макар да знам, че съм свързан до някаква степен с "корена на живота", то не веднъж съм попадал в "духовно затъмнение", а в тези моменти, когато тъмнината е по-голяма от светлината, освен "зомбиране" друго няма.
И разбира се, че по Божие допущение...
Та, винаги да се има едно на ум.

Това не е съвсем така. Да, духът е неунищожим, но защо пренебрегваме важността на физическото тяло? Как може един дух да осъществи необходимото развитие, ако се пречи на правилното функциониране на носителите му? И тук става въпрос за влияние върху нещо толкова съществено, като мисълта.

Ако върху човека се въздейства с определени лъчи, без значение колко е духовен, това ще окаже своето влияние. Най-малкото телата му могат да бъдат увредени до степен да не може да функционира нормално в тях. А за средния човек влиянието е много по-голямо. Това са болшинството от хора и е добре това да се има в предвид, защото човечеството е едно цяло. Дори и тези, които са по-развити духовно пак са зависими от това, което се случва с цялото.

За Рамакришна, Стан, причините са именно отново пренебрегване на принципите и законите. Не веднъж съм мислил, медитирал/разсъждавал над случая с него. Защо ли точно на гърлото?
Понякога не всичко бива да се казва. Тук също стои закон! Пренебрегнеш ли го - плащаш си. Има си цена. Всичко си има цена. Рамакришна е знаел това и я е приел, пък и Пътят му вече бил на ниво преживяването на единосъщието във всичко - здраве-болест, тъга-радост и пр. и пр. - последната отсечка - край на двойствеността, за което посвещение е получил именно чрез Тантра.

Под секрет ще ти кажа - както всеки бива да мине през смъртта, тъй и всеки бива да мине през болестите, но в зависимост от Кармата - не винаги е толкова ясно изразен прехода през тези уроци. Понякога само се заготва, сиреч се минава на ниво ментал и това е достатъчно за човек да усвои...
Има още много Път след просветлението, след себепознанието. Този Път се нарича Себереализация и ако поради разни работи ти спреш да вървиш по него, то плащаш си.
Същото се отнася и до Беинса Дуно. Всеки учител има ясно съзнание и знание и познание за тези неща и сам избира за себе си, дали да продължи, или да се жертва, да жертва реализирането на крайните фази на пътуването.

Също така фактор е и пренебрегнатата вътрешна нравственост в човека, дето всеки я има "записана" в сърцето, вътрешния конфикт..., като например човек да не признава неправдата в себе си, поради това, че въпросното признание го смазва. С оглед на това, прошката към себе си, дет бе спомената за нея по-горе, приемането, което никак не означава да продължаваш да пренебрегваш Закона на сърцето и да действаш/мислиш "на пук", в протест, на инат, в съпротива на всичко това, само и само да докажеш, че ти си прав, а не принципите и законите..., та приемането, прошката е от голямо значение.
Но, струва ми се, че и това мнение няма да е точния отговор и не ще отговори на изискванията/критериити на темата, но въпреки това ще кажа именно и пак, че рачо кривокрачо е следствие от неправдата вътре в човека (без значение осъзната или не), макар да изглежда твърдението... религиозно...

Именно психическия модел, дет не признава въпросната неправда (други погрешни умствени модели), е причина за отхвърляне на която и да е религия (Бог, като спасител), че даже и причина за омраза към всичко, което напомня на неправедния за неправедността му.
Затуй е речено, че "дяволът няма отражение" - защото той просто отказва да го види, да види себе си, кривината си.
А как да поправиш някаква кривина, ако отричаш нейното съществуване? Ето към това е съпротивата, непризнаването... Е, как да има прошка?!

Привет, aiia!

Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение".
Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта.

Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр.
Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта. И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание.
Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна.
Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите). Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака.
Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре.
Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека.

Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема.

Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр..
Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии. Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?!

За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак:
http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...71

Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре.


Буда

Шри Чинмой

Беинса Дуно

Риния

Мевляна Джелаледдин РУМИ

Приятели,

Кой смело може да каже за себе си, че (вече) не е "зомбиран"?
Ами ако вече е?

Има много начини за "зомбиране" в "матрицата", тъй че бива много да се внимава, да не се казва "хоп", преди да скочиш, щото според китайската Дао философия, човек е аналогичен на жаба, която се намира на дъното на кладенец...

Да, божественото* в човека не може да бъде "зомбирано", но човешкото може и ако човек не е свързан с божественото* в себе си, той е обезателно под влияние на каквото и да е.

Макар и да се занимавам вече години с разните му там неща, макар да твърдя, че притежавам* някаква по вид будност и опитност, макар да знам, че съм свързан до някаква степен с "корена на живота", то не веднъж съм попадал в "духовно затъмнение", а в тези моменти, когато тъмнината е по-голяма от светлината, освен "зомбиране" друго няма.
И разбира се, че по Божие допущение...
Та, винаги да се има едно на ум.

Привет, aiia!

Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение".
Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта.

Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр.
Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта. И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание.
Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна.
Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите). Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака.
Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре.
Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека.

Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема.

Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр..
Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии. Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?!

За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак:
http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...53

http://www.beinsadou...71

Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре.


Буда

Шри Чинмой

Беинса Дуно

Риния

Мевляна Джелаледдин РУМИ

Също така фактор е и пренебрегнатата вътрешна нравственост в човека, дето всеки я има "записана" в сърцето, вътрешния конфикт..., като например човек да не признава неправдата в себе си, поради това, че въпросното признание го смазва. С оглед на това, прошката към себе си, дет бе спомената за нея по-горе, приемането, което никак не означава да продължаваш да пренебрегваш Закона на сърцето и да действаш/мислиш "на пук", в протест, на инат, в съпротива на всичко това, само и само да докажеш, че ти си прав, а не принципите и законите..., та приемането, прошката е от голямо значение.
Но, струва ми се, че и това мнение няма да е точния отговор и не ще отговори на изискванията/критериити на темата, но въпреки това ще кажа именно и пак, че рачо кривокрачо е следствие от неправдата вътре в човека (без значение осъзната или не), макар да изглежда твърдението... религиозно...

Именно психическия модел, дет не признава въпросната неправда (други погрешни умствени модели), е причина за отхвърляне на която и да е религия (Бог, като спасител), че даже и причина за омраза към всичко, което напомня на неправедния за неправедността му.
Затуй е речено, че "дяволът няма отражение" - защото той просто отказва да го види, да види себе си, кривината си.
А как да поправиш някаква кривина, ако отричаш нейното съществуване? Ето към това е съпротивата, непризнаването... Е, как да има прошка?!