Stefan Grekov

Здравей! Лично аз не знам какъв съвет онлайн мога да ти дам. Това, което бих те посъветвал е да потърсиш добър хипно или психотерапевт. Когнитивно поведенческата терапия или работата с хипноза биха се отразили ползотворно в твоя случай.

Здравейте! Тук не говорим само за психическия ви резон. Тук говорим и за биохимични промени, които настъпват в следствие на спиране на препарата не по схема. Случва се синдром на отнемането, които трае при всеки различно, аз нямам представа, но предполагам, че до месец ще отмине. Следете състоянието си, явно след спирането на лекарствата не сте устойчива. Не се чувствайте слаба, не забравяйте, че сме хора и всички имаме трудни моменти. Просто, когато решиш да потърсиш среща на живо съм сигурен, че ще намериш правилния човек! Поздрави!

Здравей! Състоянието ти може да се разглежда от няколко гледни точки. Ако питаш психиатъра, той ще ти постави диагноза, ако питаш езотерика, той ще каже, че си в процес на изучаване на себе си. Човеко не те ти е проблема това, което ти се случва в главата, проблемът ти е отношението към него. Това да наблюдаваш хаоса, не те прави част от хаоса. Това, което ти липсва е вътрешен център, в който можеш да разбереш, че да ти имаш мисли, емоции, усещания, да всяко едно от тях е част от теб, но това не си самият ти. Обикновено в едно такова състояние, когато човек е обсебен от страховете си и така наречената "лудост" е на път към своето малко просветление в този живот. Но по пътя на там не е нужно да приемаме всичко, което се случва с нас лично. Е, имаш нужда от помощ, всеки има. Нито си първия, нито си последния. Но се подготви за дълъг път, защото лечението, самопознанието и развитието не са лека задача, но усилието бива винаги възнаграждавано, помни това Поздрави! И не забравяй, това, че си мислиш за езеро не те прави мокър нали, а това, че си мислиш за лудостта, дали те прави луд?

E със сигурност нервите на всички са ни опънати. Това е неизбежно все пак живеем в доста напрегнато ежедневие. Четири години не са малък период не са малък период да стоиш в едно такова състояние, което е предимно тревожно. За личното ти развитие няма да ти е нужен само терапевт, а време, усилия и литература по темата. Осъзнала си, че по стария начин не става. Време е за нов модел на поведение, а той определено включва промени в не малка част от ежедневието ти. Пред теб седят два вариант или да започнеш да работиш и да променяш или да седиш още 4 години в това състояние. Не забравяй, че промяната не е леко нещо. Трудна е, мъчна е, тежка е, ще ти писва, ще ти идва да се откажеш, но както сама знаеш, за да даде едно дърво плод са нужни грижа, търпение, време любов, а на това не ни учи само състоянието, в което си, на това ни учи самия живот. Е, борила си с това състояния. Писането ти в този форум е първата стъпка към предаването, а от там се ражда приемането и истинското смирение. Сърцето ще ти покаже кога да поискаш помощ, а до тогава, до тогава ти сама прави каквото смяташ, че е най правилно за теб!

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите, чеи е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие. Поздрави и на вас и на смъртта!

Здравей, Просто е нужна индивидуална работа и работа в група. Групата ще ти помогне да не пропадаш в пушене, пиене и тнт. Защото тези последни няколко деяния задълбочават още повече проблемът ти. И да това е проблем, защото вече съзнаваш, че страшно много ти пречи. А когато осъзнаем и разберем, че нещо вече много ни пречи, то е време да си ходи и да се замени с нещо по-адаптивно. Трудно ще ти бъде сам, поради това, че ще е нужно да преработваш нещата през друга позиция над съзнателната, това нещо можеш да го развиеш с терапевт. Анализата определено ще те забатачи, в твоя случай не ни интересува дали си си ударил главата в стола, масата или стената. Нас ни интересува да не се удряш и да не те боли. Прочети защитни механизми на съзнанието, как работят, действат, какво е проекция. Това са важна и неща, които е нужно да знаеш, за да разбереш как действа твоята психика, какво я брани, какво ти пречи, какво мислиш, че виждаш, а то дали е така. Можеш да започнеш малки поведенчески опити с някой твой приятел, но каквото и да правиш е нужно да с постоянен. При започването на опити съвсем нормално ще е да влезнеш в депресия, но въпреки това продължавай. Препоръчвам ти да четеш книгата на Морган Скот Пек - Изкуството да бъдеш Бог. Без да се обичаш, деянието ти е обречено на провал. Подготви се, събери кураж, с бавни стъпки можеш да стигнеш най-далеч. Поздрави!

Здравей, Каква е разликата между сериозната и несериозната връзка? Това е отношението ти и изискванията. В живота няма нищо перфектно и нищо сериозно. Кусурите, които наблюдаваш в другите са просто производни на страха ти от обвързване, които предполагам след това процесира със страх от изоставяне. Ти не гледаш хората, очите на страха ги гледат и намират причини ти да не се впуснеш в нещо, не защото не искаш, а защото те е страх да рискуваш. Това да споделиш с някой означава да се разкриеш, да научиш нещо за другия, но и да му позволиш и той да научи нещо за теб. Любовта не е само усещане, любовта е доверие и личен труд. Цялата тази маска, която създаваш отвън пази това беззащитно, уплашено и срамежливо момиче от болката, която то предусеща, че ще изживее. Болката и неуспехът живеят само в твоята глава, но точно защото живеят несъзнателно или полусъзнателно си се хванала здраво за тях. Преди да кажеш хоп и си скочила ти имаш усещането, че си паднала вече по дупе, но разбира се, като всеки "здраво" мислещ човек повечето хора гледаме клечката в окото на другия, а не виждаме гредата в своите. Интересно е ти имаш способността да виждаш другите, а какво виждаш в себе си. Страхът ни замъглява погледа и не ни дава възможност дори да се видим, погледни се отстрани. Представи си, че излизаш от тялото си, от личността си и виж няколко от връзките си, като страничен наблюдател, можеш да разбереш много от тази друга позиция, стига да искаш да гледаш. Относно страхът, той може да бъде преборен само тогава, когато решиш да рискуваш, но ти си далече от този момент, човек рискува всичко тогава, когато му е писнало от всичко, когато всичко се разпада, когато времето го притиска. Поздрави!

Здравей, Това, което е нужно е просто да се научиш на ново отреагиране. Ти знаеш и спазваш само един модел. Въпросът е не дали ще успееш или ще бъдеш скъсана, въпроса е за кого или за какво е значимо в теб това да успееш. Тук може да има чужди авторитети, вътрешен морал, високи летви, които си поставяш, но зад тази особа, която описваш седи една прекалено отговорна личност. Ти ако сега си така преди изпит, представи си, че имаш две деца, куче и ходиш на работа. Тогава буквално ще си разбита. Отпусни се вдишай и издишай, постарай се да се изложиш дори. Сложи си го като фикс идея, докато не разбереш какво е провалът и че от него не се умира и не боли, то ти винаги ще се движиш нагоре- надолу, като махало. Ако имаш възможност потърси специализирана помощ съмнявам се, че само изпитите са проблемът. Поздрави и действай!

Здравей! Типично поведение, не отиваш при този, който ти помага, а търсиш някой, който да продължи да поддържа сиптома ти. Аз ако имам счупена ръка и отида при ортопед и съм доволен нужно ли е след това да търся хирург или зъболекар. Просто продължи по пътя с човек, който ще ти помогне. Помисли си за дъждовен облак, не си мокра нали, същото е и с другите мисли. Едно да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Твоят терапевт седи и те чака някъде! Въпросът е ти дали искаш да работите заедно. Поздрави и успех по пътя : )

Здравей, съзнанието ти обуславя действието (храненето) с дадената случка, паник атака. Всеки път, когато правиш нещо такова изпитваш напрежение, защото несъзнавано или полу осъзнато се страхуваш, че ситуацията ще се повтори. Това, което бих ти препоръчал е психотерапия, като е важно да се отработи травмата, която е създадена. Като техники може би EMDR, TEC, хипнозата биха повлияли положително. Просто това, което изпитваш сега се е хронифицирало и имаш нужда да приучиш съзнанието си към ново, по-адекватно поведение, отношение. Сигурен съм, че ще намериш изход, потърси помощ! Поздрави! В крайна сметка толкова хора искат да се храня бавно, всъщност дори това е по-полезния начин на хранене. Може би има друг човек, който си мечтае да се храни по този начин..Странно нещо е света

Здравей! Това е проблем, който го имаме повечето мъже. Ето, аз съм терапевт и уж трябва да съм отработил тези неща, пък,като си хвана ново гадже и се стигне до там ми се разтреперват крачетата. Хора сме, по-емоционален си и когато всичките тези емоции се събудят се събуждат и страхове. Но повярвай ми, че точно тези емоции могат да възбуждат жената сто пъти повече от колкото сухият секс. Създава се връзка между вас, рапорт и когато започнеш да допускаш тази връзка да се разраства и тези емоции да се показват, сексът ще премине към друго ниво. Но зад всичко това седи страх, че няма да се справиш. Ако имаш възможност и не си във връзка можеш да го отработиш с терапевт, но можеш и да го отработиш сам с приятелката си или с компаньонка. Отиваш плащаш си, проваляш се нарочно и си тръгваш. Ако направиш това съзнателно няколко пъти, то има голяма вероятност да прескочиш границата, която си си сложил. Дори компаньонката може да ти каже, че това е нормално и се среща при доста мъже. Все пак не можем винаги да бъдем 100% навсякъде, пък и Господ ни е дарил и с други средства, с които да си помагаме в леглото. Не забравяй, че жените обичат и с ушите си, не си спестявай тази пикантна част. Говоренето отвъд морала, проявата на нежност, топлина, която даваш, огънят, който разпалваш в жената, определено ще се отрази и на теб. Така, че смело! Нагоре, надолу, то така не е ли и в живота :))) Поздрави!

Здравей! Ако толкова те интересува тя, зарежи го него и просто потърси контакт с тази жена, можеш дори да преминеш в съвсем различни сексуални насоки :))) Ти сама се състезаваш и просто проектираш твоите страхове върху нейния образ. Това, което сега имаш възможност да наблюдаваш към второ лице, всъщност е нещо затикано в теб. Това, че приятелят ти обича нея или има чувства е съвсем нормално ние не сме машини, ние нямаме способността да изтриваме информацията, но ни имаме възможност да прилагаме всичко научено. Замисли се може би благодарение на това момиче и пропуски на твоя приятел към нея, на уроците, които той е научил от нея, ти получаваш това мило отношение. Замисли се за връзките ти с бившите приятели, ако изпитваш злоба и ненавист към тях, то определено тук говорим за тежка патология....Той е избрал да обича вместо да мрази, избрал е да продължи вместо да спре.. Дори хората се обичаме и въпреки това се разделяме, защото пътищата се кръстосват, за да се разделят отново. Поздрави!

Здравей, Това, което описваш е страх от обладаване. Разбира се, той може да се дължи на хиляди неща. Каквото и да правиш ще ти бъде трудно да го преодолееш без помощта на специалист. Процесът при теб е започнал още преди време, дори, както ти самата казваш може да е започнал още,като дете и сега вече всичко това, което си подтиквала в несъзнаваното си буквално избива и извира на повърхността на твоето съзнание. Това е добре! Това, от което те е страх е твоята сянка. Всички ни е страх, не се притеснявай не си сама. Всички ни е страх, от нещо, което не познаваме. Но това, което различава хората в този диапазон е,че някой подхождат с любопитство, а други с ужас. Отношението към случващото ни се е ключово, но за да бъде променено това отношение е нужно време. Ти носиш този проблем от доста време и искаш да го решиш моментално. Това няма как да стане, а дори и да стане повярвай ми, че това не би се отразило благоприятно на вътрешното ти състояние. Този проблем е станал явен, защото сега е дошло времето да го разрешиш. Бъди благодарна, защото си на 20. Това е шанс за ново начало. Използвай го. Страхът от дух, може да се свърже с много неща. Не мога да дам конкретен отговор, със сигурност и съзнанието ти не може. Но несъзнаваното ти съдържа отговора на въпроса. Потърси терапевтична помощ. Всички изпадаме в трудности, а в тези времена, в които живеем дори по-често. Това се случва, за да промениш живота си. Спри да бягаш. По някои път дори и мечтите ни са, като духове, които ни преследват. Успех!

Здравейте! Така, както се разкъсваме, обикновено по същия път се и събираме. Болката, напрежението, страховете, които тайте няма да изчезнат. Защото имате нужда от помощ. Агресия, садизъм, вина, всички тези чувства е нужно да започнат да се освобождават, за да можете да започнете отново. В момента вие имате един уникален шанс да разчистите всичко, да се намерите коя сте и да видите другата страна на живота. Това, че слънцето се е скрило и го няма, означава ли, че то е спряло да свети. Отговорът е НЕ. Същото е и с любовта, човещината, доверието. Ситуациите и насилието, което се преживяли са оказали влияние и върху вашите възприятия, така както случките оказват влияние върху всеки един от нас. Потърсете трерапевтична помощ и продължете напред. За да свети слънцето има нужда от светлина. Дайте си светлината! Успех!

Груповата терапия може да ви е полезна, тогава когато премине индивидуална. Тогава ще може да преживявате в пъти по-дълбоко енергията на групата, защото и ви ще пускате вашата в пъти повече. Групата е един уникален трамплин, особено, ако е насочена към преживелищните методи. Относно смъртта прочетете "Тибетска книга за живота и смъртта" сигурен съм, че ще ви бъде полезна. Потърсете психотерапевт и работете междувременно! Повярвайте ми, че хората не ни е страх от смъртта, страх ни е от това да живеем, Това е по-големият ни страх.. Успех

Здравейте! Как се лекува е един много коварен въпрос? Явно вие още живеете в утопията, че сте болна. Това със сигурност е така, тогава. И понеже нашият ум е толкова гениален, че той е готов постоянно да ни прави проблеми и да ни въвежда във вътрешни пререкания. Намирането на решение обаче моментално води и до намиране на ново пререкание. И докато човек не разбере, че това е съвсем нормално и че умът ни е буквално, като лабиринт, който ни води и ни движи почти всеки ден ту по старите, ту по нови пътища. Ние няма как да се измъкнем, защото измъкване от мислите ни няма! Ние постоянно мислим и това е работата на умът, както работа на сърцето е да бие. Ако умът ни спре да мисли, а сърцето да бие, повярвайте ми, че тогава с физическите и човешките ви проблеми ще се свърши! Защо ли? Защото ще бъдете мъртва! Отношението е нещото, което променя нещата, а отношението се гради с време, с малки стъпки и с много лична мотивация. И когато разрешите този проблем с ОКР-то, тогава ще дойде нов и това е съвсем нормално, защото по някой път един проблем може да бъде решен, тогава когато дойде по-голям... А липсата на проблеми, води до необратими последствия в нашия живот. Радвайте се, че има какво да решавате, това ви прави жива! Потърсете терапевтична помощ

Здравейте! Изключително силна и интересна тема лично за мен. И темата не засяга само психеделиците, а засяга променените състояния на съзнанието. И това са състояния, които ни свързват с паралелни невидими, но в същото време съществуващи реалности. И в това, в което си се забъркал е много трудно да се откажеш, защото то пристрастява. Теб не те пристрастява ефекта, а си пристрастен от това да бориш постоянно страхът, който се появява. Да откриваш и изследваш ново и ново, но и цената, която плащаш става нова и нова А цената е висока...В един момент приема на психоактивни вещества довежда до все по-висока невропластично и все по-високи нива на съзнание, но за сметка на това връзката с тозии свят остава второстепенна. Загубата на смисъл и прозирането, че светът е илюзорен наистина обезсърчава. Осъзнаването на илюзията на този свят те кара да навлизаш още повече в илюзията на другите светове. И от тук идва кашата... Трансовите състояния и психеделичните трипове са изключително съблазнителни. Те правят връзка с един постоянен досег със смъртта. И в същото време хем плашат, хем изключително силно привличат. Привличат с трансперсоналните си преживявания, с естеството на самото преживяване и със самият обем на информация, който преминава през теб. Но в същото време каквото и да си открил, каквото и да си преодолял ти знаеш, че има още много какво да се преживее и това събужда страх. Страх, че не можеш да видиш, да усетиш, да преживееш абсолютно всичко. Страх, че силите ти няма да стигнат. Някои усещат страха, други полудяват, трети слагат край на живота си. Но всичко, което се случва се случва поради страха. Ти сам виждаш как са се случили нещата с твоите приятели. И това е един естествен ход. Защото психеделиците може да са медицина, както ги наричат шаманите, но те са за всекидневна и дълготрайна употреба. Те се препоръчват за хора, които са ригидни, хора, които имат нужда да видя и усетят нещо ново, отвъд така познатото. Хора, които искат да придобият знание, с което да помогнат съществуването на себе си или човечеството. В този резон, те стават смислени и те стават медицина, която подпомага развитието. Ти си пътувал, събирал, без да канализираш тази информация. Ти имаш вече стотици пътешествия и след всяко едно защитите ти падат все повече и повече, ставаш по-чувствителен, психически по нестабилен и по-емоционален, защото връзката със Земята и с реалността, в която пребиваваш се губи. Но влечението да откриваш нови хоризонти остава. Страхът е нещото, което ни спира, страхът е и нещото, което ни дава тласък. Ние не можем да избягаме от това. Но страхът, които изпитваш ти сега е добър страх. Той ти дава възможност да се попренаредиш и да намериш смисъл в този живот. Рано или късно ти ще спреш психеделиците, никой не е издържал на силата им, както казва Карлос Кастанеда, които бърза да придобие знание, той ще бъде изгорен от огъня от вътре. Ще усети гнева на Нагуала. Забави малко темпото. Ти си роден тук, неслучайно. Ако пребиваваше в друга реалност, щеше да ти бъде интересна тази Земна и щеше да изследваш и нея. Изследвай я! Не изследвай само вселената, защото силите няма да ти стигнат. Изследвай възможностите си, как да материализираш всичко, това което си придобил! Много е смело да изследваш вселената, но е по-някой това се оказва бягството от личния живот. Възхищавам се от смелостта ти да изследваш, но бих се възхитил повече, ако покажеш смелост и да впрегнеш живота си. Където и да си роден в този неизмерен Космос, ако постоянно изследваш, то ти значи бягаш. СПРИ това. Изследвай Земята, благата й, изследвай любовта, изследвай човещината. Успех човеко и не забравяй, че холонафт може да бъдеш, дори когато гледаш себе си в огледалото! Поздрави!

Здравей! Тревата е психеделик, макар и най-слабият, но е психеделик. Тревата е нещото, което при теб е ускорило процесите. Тя е отключила цялата палитра от тревожност, панически атаки и тнт. Това, което те кара да се чувстваш, като луда е мигновеното изкарване от зоната ти на комфорт. Сега най-важната ти задача е да разшириш и мирогледа си и периметъра си на действие, само така ще можеш да догониш случващото се и да влезеш в унисон със себе си. Ти може да си пробвала много терапевтични неща, но от каква позиция? От позицията на търсещата или от позицията на болната. Животът ти и възприятията ти няма как да се върнат към старото положение, защото точката ти на светоусещане вече е изместена. Нужно е да предприемеш действия, с които да влезеш в нея. Както Орлин пише тук не говорим за лечение, а за промяна на характера, на базисните убеждения, на представата ти за самата себе и за света, в който живееш. Ако започнеш да живееш от позицията на търсача, а не на болната, тогава имаш възможност, не само да преодолееш случващото се, но и генерално да промениш живота си. Ако останеш с етикета болна, то ти ще си умреш такава! Всичко е в твоите ръце. Успех

Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават. Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош! Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си. Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш наистина това се случва. Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината. А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия). Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт. Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. Успех!

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си. "Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. " Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото. Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока. Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :))) Успех!

Здравейте! Това е бягство, което мъжът ви прави по неговия начин. Разбира се този начин може да не е най-добрия за вас, но за момента е най-добрия за него. Лично според мен е нужно да поговорите не за компютърната игра, а за отношенията ви. Възможно е и това да е неговият садизъм, които той проявява към вас? Има ли защо и дали това е така, аз не знам, но със сигурност, ако отместите поглед само от неговите кахъри можете да си отговорите на този въпрос. Сексуалните ви отношения в каква насока са, присъстват ли въобще? Относно мъжът ви нормално е да вика и да се кара понеже, докато играе той влиза в транс, а всяко едно вмешателство го извежда от това състояние. Благодарете се, че има тази зависимост, защото има къде, къде по-лоши. Ако вие постоянно искате вниманието му по нездрав начин, със сигурност и той отреагира в момента така. Помислете над това, тук ключови са отношенията на двамата един към друг, поразсъждавайте малко и за вашето отношение към него. Тук говоря за отношения мъж-жена, жена-мъж. Вие пишете във форума, защото ви липсва мъжът или вниманието му. А той може да играе, защото му липсва присъствието на жената или пък личното пространство, което вие се опитвате да му отнемете. Разбира се това са само догадки, но обърнете внимание върху това. Ние хората сме склонни да упрекваме, но не и да поглеждаме нашите собствени кусури. Бъдете жената, поговорете, но не за зависимостта, а за вас самите! Но това означава и вие да престанете да играете вашата игра. Само тогава можете да го накарате той да спре неговата. Успех!

В живота хората се събира и разделят. Хората се разделят, тогава, когато на някой липсва нещо. И това е урок, който учи двамата в една връзка. На какво те научи теб този урок? Приятелят ти има его, всеки човек има его. Той не е поставил егото над чувствата, а е поставил чувствата над егото. Всички ние хората имаме нужда от смирение и може би това е твоят начин да се научиш да се смиряваш, но под смирение нямам предвид подчинение или робуване на някой, за да ссе харесаш. А под смирение имам предвид приемане на собствените кусури, недостатъци, виждането им, осъзнаването им. Всъщност недостатъкът на всеки един човек се явява уникалност, която ни прави безкрайно различни. И това е нашата сила на хора, да бъдем различни и в същото време безкрайно свързани. Това, което получаваш от хората, е отношение, което проявяваш към самата себе си? Към какво от теб изпитваш гняв? Какво искаш да не бъде така, но те е страх да промениш? Какво в самотата те плаши и защо си длъжна на всяка цена да бъдеш със някой? Това са важни въпроси, на който сама можеш да си отговориш. Докато човек не се научи да живее сам със себе си, обикновено животът му дава такива партньори, които да го учат, дори през болката, тъгата, мъката. Когато събереш сили и разкъсаш този кръг и си позволиш да бъдеш сама, да бъдеш изоставена, когато си позволиш да бъдеш себе си и да казваш каквото ти е на сърце, тогава ще дойде и човек, който ще те обича и уважава, заради това, което си, а не заради това, което той иска да бъдеш! Психотерапията ще ти даде нови перспективи, ще разбереш много неща за себе си, ще преработиш и отключиш много потенциал, така, че просто потърси и намери твоят човек, който да те поведе към промяната! Поздрави!

Разбирам ви, определено имате нужда от помощ. Съвсем възможно е синът ви да е приемал нещо и след това да са избухнали всички тези съждения в него. Така, както казва Диляна нужно е да намерите неговия тон, това е най-голямата крачка. Определено няма да ви бъде лесно. Интересно е в периодът на затишие как се е държал синът ви и вие какви мерки сте взели тогава? Ако взима определени медикаменти, то е съвсем нормално нещата да се задълбочат. Това са някакви психотични епизоди, които могат да бъдат отключени от наркотици, алкохол, халюциногени. Синът ви има нужда и от дейност, работа. Това, че няма близки приятели на какво се дължи? Къде е неговата среда? Какво го спира да има приятели според Вас? Нужно е да се разбере какво компенсира с наркотиците синът ви? Та, както каза Диляна потърсете вие човек, който се занимава със зависими. Обмислете нещата, изградете стратегия.

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?

Здравей! Освен психотерапия е неминуемо да потърсиш и някаква мануална помощ. Масажисти, кинезитерапевти, чакръкчии, акупресура, акупунктура, всичко това би ти било полезно, защото вратът е регулярен център, който свързва нашето тяло с главата. Вратът е мостът, по който протичат енергийните потоци и ако там има блокаж или травма, това неимуверно се отрязва на цялостния баланс. Така че където и да ходиш, каквото и да правиш е нужна работа и на чисто телесно ниво. Разбира се спортът и активния начин на живот е хубаво да бъдат запазени, защото по този начин ти поддържаш мускулатурата активна, ставите раздвижени, кръвообръщението регулярно, изразходването на адреналина и тнт. Възможно е дори това твое главоболие да се засилва вследствие на напрежението от изминалия ден, така, че тук е нужно с твоя психотерапевт да отработите техники, с които ти да можеш да се справяш и отърсваш от излишния стрес. Невралгията в врата трудно може да бъде диагностициране и обикновено докторите препоръчват приема на болкоуспокояващи, но ефектът е много моментен. Вратът, плексусът, ръцете имат нужда освен от движение и от стречинг! Потърси такива упражнения, потърси и специалисти, които могат да ти съдействат за разрешаването на проблема и на телесно ниво. В съчетание с психотерапията, която провеждаш съм сигурен, че ще имаш положителен резултат! Поздрави!