DilianaD

Енергия имаш и то в изобилие, но за съжаления не е насочена в правилната посока. Знаеш ли, тази енергия от която си преизпълнена, включително и аз де, ако я впрегнем в нещо градивно няма да имаме равни

https://www.youtube.com/watch?v=o4NLGVKEAW4

,,Възможно ли е да съм в някаква депресия?
Депресия???
Каква депресия те гони, когато си в КОМПРЕСИЯ.
Сам казваш,че имаш усещане, че ще гръмнеш.Това е от компресията.Колкото повече мислиш за болести, толкова повече се компресираш.Радостното е,че  няма да се пръснеш или гръмнеш, защото ще отлетиш като балон в небето.Но, това все пак е рядко явление, трябва много мислене за да стане.Пък ако стане, такова селфи ще си направиш,че всички които ги видят, ще се пръснат от завист. С две думи продължавай да мислиш за психични болести,може накрая и да литнеш, което си е голямо приключение.
,,Освен това често усещам нещо като лазене по тялото. ,,
Това е от страхът, здраво те полазил.Няма страшно, стига да не те  е гъдел, тогава е кофти, особено, ако е на  място, до което не може да стигнеш.
,, Наистина не знам какво го предизвиква , но не искам да живея така .. ,,
 
Как така не знаеш, посочил си три причини, всяка от които, дори и сама води до силна компресия. Това, хем да знаеш причината, хем да я отхвърляш, наистина ми е малко шизофренично, но само малко.Здрав си си.
Единственото разумно нещо в поста е това,че си решил да посетиш няколко колеги,това е израз на твоята несигурност, но все пак го подкрепям.
 

Незнам какво биха прочели психолозите, аз не съм и затова не мога да разбирам нещата като тях, но мен много ми хареса осъзнатостта която усещам в поста ти, а си само на 19г. Сам си разбрал, че имаш много да учиш за себе си, разбрал си, че без помощ отвън ще ти е трудно да се справиш. Имаш амбиции да учиш в чужбина, да срещаш нови хора, да се развиваш, но по-важното е, че си учил упорито това да се случи и въпреки всичко не се отказваш и продължаваш напред. Много възможности имаш момче, много ти е дадено... Един мъдър човек от този форум беше казал, че човек сам прави късмета си, а ти много добре знаеш какво да направиш... Просто продължавай! Успех момко

Ами, щом не искаш да я прекъснеш, страдай.Страданието е много мощен фактор за промяна.Мисли си за нея колкото се може повече, курдисвай си нощем часовника, ставай и пак мисли за нея.Не излизай от къщи, за да мислиш за нея и .......един ден, просветлението ще дойде.
Тогава, при теб ще идват други хора в подобна ситуация и ти ще им помагаш, давайки им тези съвети и служейки за пример, за тяхната ефективност.
Така че, действай, като си даваш сметка,че го правиш не само за себе си, а най-вече за да помагаш на други като теб.Да помагаш на другите е много мощен стимул за промяна, най-мощният.

Преодоляването на социофобията е сигурен, но постепенно постъпателен процес, изискващ упоритост, следване на определени стъпки отдадено, целенасочено, с малки, но ежедневни усилия. Помощни техники много, но илюзията за магически метод само пречи, тъй като човек не е болен ,за да махне гадното нещо, а е призван да го ползва в процес на преобразуване на страховете в смелост! Описал съм главните стъпки в този път в различните статии тук. При много висок интелект и мотивация, упоритост и разбиране, може и сам. Най-често обаче сам е с пъти и пъти по-бавно, трудно, дълго.  

Здравей, за съжаление съветите не са ефективни, почти никога, затова и никой не ги цени и ги раздава в изобилие. Имаш си работа с един много изобретателен страх - страхът от излагане и критика, от провал. В основата му разбира се стои друг доста по екзистенциален, но.... това е сложна тема. 
Този твой страх работи преди всичко с фантазията ти, тя е тази от която се храни и става все по - силен. Вариант е просто да се опитваш да стоиш в действителната ситуация, а не във фантазията. Едно предложения за това:   Когато ти дойде в повече, просто изключи мислите си и се слей с нещо хубаво - звук, аромат, гледка.
Никога не можеш да знаеш какво мислят хората, това е привилегия на Бог, ние можем само да фантазираме за това, като извършваме един сложен, но доста често употребяван психологичен механизъм - проекцията и идентификацията. Това ще рече, да си представя собствените си мисли и отношението което аз имам към себе си в главите на другите и да си внуша, че те мислят същото като мен за мен. Сложно и много тормозещо. Приеми, че всичко онова, което си представяш, че хората мислят за теб всъщност е твоята собствена оценка за себе си и другите нямат нищо общо с това. След това си изброй трите варианта на развиване на ситуацията :  1. Да се изложиш, 2. Да не се изложиш и 3. Да бъдеш това което си, каквото и да е то. 
И на финал, ако решиш, че си се провалила или изложила спомни си един много хубав цитат, който вече не помня от кого е, но е много въздействащ:
Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”
 

Има един велик жив психотерапевт, Ъ.Ялом.Той има много книги.Една от тях се казва ,,Палач на любовта,,.
Още по -добре е засегнат въпроса с любовта в един от томовете на  ,,Изкуството да бъдеш Бог,, на М. Спек.
За да не те карам да ги четеш и не си губя времето да ти обяснявам ще цитирам Стивън Кови ,,,Седемте навика на високоефективните хора,,
По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:

-          Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя?

-          Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.

-          Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?

-          Обичай я - отговорих.

-          Вече ти казах, че не я обичам.

-          Обичай я.

-          Нищо не разбираш. Чувството го няма.

- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш.

- Но как се обича, когато не обичаш?

- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?

Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.

Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.

С две думи, търсиш нещо което не ти е нужно и е понякога много опасноНаправи друг избор, избора да обичаш.да обичаш за мен означава да  избереш да те е грижа за някого, да ти ,,пука ,, за него и се наслаждаваш от възможността да му даваш, без да имаш очаквания. Да нямаш очаквания обаче не значи да търпиш каквото и да е грубо и пренебрежително отношения от другия.
Съсредоточи се в даването, не в чувството.Когато започнеш да даваш, чувството само си идва.

Коя да е зависимост, включително и споделената от теб, представлява предимно дефицит в партньорското, социално, приятелско и т.н. взаимодействие, липса на смисъл, на вътрешен център от обич. Живеем с други хора, заедно сме. 
Какви са дефицитите в твоя живот?
1) Не само, че не работиш обичана от теб работа, в която влагаш потенциала си, но не работиш въобще. 
2) Нямаш приятелка.
3) Не учиш, тоест не се развиваш.
4) Имаш един по подразбиране приятелски кръг, който очевидно не спомага особено на цялостното развитие в живота ти. 
5) Твърде си фиксиран в етническата си принадлежност, недовиждайки че отвъд нея си човек и хората биха съдели за теб по качествата, уменията, културата и човещината ти, отвъд какъвто и да било етнос. 
6) Зависим си от родителите си.
............................
Това, което виждам при теб, е че когато промениш статуса на горните точки в живота си, справянето със зависимостта ти, с известно малко усилие, става естествено. Защо мисля така? 
Когато работиш и печелиш пари, виждаш, че имаш нужда да се развиваш, за да бъдеш по-проспериращ, преставаш да зависиш от родителите си. Така стигаш до мисълта, че по-високата образованост ти предоставя повече шансове в живота. Съответно започваш да учиш желана от теб специалност, като успоредно с това завързваш връзки с момичета, трупаш опит в общуването с тях, влюбваш се, разлюбваш се, разбиват ти сърцето, разбиваш нечие - което е нормална част от опитността в този живот. Когато след няколко такива връзки, докато продължаваш да учиш, работиш, спортуваш, зает си и активно си ангажиран постоянно - когато в живота ти не след дълго се появи момиче, с което и двамата си допаднете, тогава нещата вече са на мястото си. Защото тя вижда, че работиш, че си мотивиран, амбициран, че учиш и се развиваш, че "в теб има хляб" и можеш евентуално да бъдеш баща на децата ѝ. За всяка нормална жена е много важно мъжът да бъде амбициозен, проспериращ, здраво стъпил на земята, да се развива и ѝ дава сигурност. Тогава връзката с партньорката ти вече е силна, дълбока, а мотивацията, която така доверила ти се жена, която ти силно харесваш  -мотивацията, която тя ти дава и вдъхновението, към което те води, те карат да положиш нужните усилия по справяне с пагубния навик далеч, далеч по-лесно, отколкото в ситуацията, в която си сега. Защото жената е вдъхновителка,мотиваторка, тласкаща муза за мъжа. Когато имаш такава муза до себе си, искрен си с нея и си готов на здрави жертви и усилия заради любовта ви, тогава менталната работа по разграничаване с автоматичните мисли и вярвания, автосугестията и медитативното фино усилие стават добри помощници, средство обличащо в работещ метод усилието, което полагаш поради любовта си към жената до теб. Защото общуването с жена освен добрия и мотивиращ секс, представлява и добра и вдъхновяваща любов, заради която си готов на много! 
Когато работиш, учиш, събереш се с приятелка, си готов за отделяне от родителите си. Това отделяне означава уважение, но и здраво поставяне на собствени граници и живеене на собствен живот. Порастваш! Тогава виждаш, че старите познайници не винаги са приятели, а че хората с които общуваш могат да те дърпат нагоре, когато са читави, както и надолу, когато са инертни и нехармонични. Тогава имаш силата да създадеш приятелства, които помагат на новото ти аз, което вече живее с партньорка, работи, учи, спортува, живее интензивно и силно, обича и е обичано. Виждаш, че да си циганин е толкова неутрален факт, колкото и да си българин, китаец или белгиец - виждаш, че ти, с мисленето, човещината и силния си живот определяш кой си! 
Това е - в горните редове има доста послания! Живей!

Чувството ще изчезне след известа работа по себе си, а по-сигурният начин е ако работиш с помощта на терапевт. Избора на психотерапевт е важен момент в живота ти, по-важен от избора на автомобил или смартфон, нямам предвид конкретно теб, но ми е направило впечатление, че хората отделят дни, седмици, за да си изберат колата, таблета, дивана дори, а за терапия, която би могла коренно да промени живота им - доверяват се на нещо написано от някакво виртуално присъствие. Това, че Пенка смята Самсунг за най-добрата марка, не означава, че е най-добра и за моите нужди...
Във форума препоръки и мнения на професионалисти има много, но желание, мотивация, инициативност - без тях няма как да стане, дори и най-успеваемият терапевт сам да ти почука на вратата... В подфорума Психотерапия онлайн има много материал за избор  на терапевт. Почети и сподели какво си решил, може да е полезно и за някой друг участник.
Дори и не споменаваш от кой град си, по този стил мога да гадая, че си от София, но все пак...
 

Благодаря за мнението, и за съвета! Опитах с една компаньонка,а после и с втора (за да затвърдя урока)  И при двете се затрудних отначало. След 10 мин всичко обаче си дойде на мястото. Истината е,че те са професионалистки и знаят какво да правят при такива ситуации,а и като цяло. И това което направиха не е кой знае какво. Просто ме накараха да се отпусна. Държаха се приятелски все едно се познаваме от 10 години. Директно ми казаха,че повечето им клиенти са така и изобщо да не ми пука. За разлика от тях обаче повечето момичета не са така. Стоят си и си мислят,че сме като в порно филмите винаги готови за бой. Само дето там ги блъскат с какви ли не хапчета и спрейове. Между другото,доста хора знам,че си купуват такива точно за да не се изложат. Аз обаче не съм си купувал никога. От както писах тук се чувствам някак по-спокоен. И дори да се издъня вече не ми пука чак толкова

Привет, 25 години са чудесна възраст да започнеш работа по себе си. Порастнал си, добил си не малко опит в живота, осъзнал си доста за себе си. Тревата и алкохола само биха задълбочили тези състояния, но това вече сам си го разбрал, така че не се подхлъзвай по тази пътечка. Тъй като и аз имам богат опит с тези изживявания мога да те посъветвам да започнеш работа с терапевт. Обаче отдели време да се запозаеш със стила им на работа, да прецениш кой терапевт усещаш че е за теб. Има достатъчно информация из форума и нета. Важно е да имаш някаква представа какво представлява терапията, защото много хора имат погрешните разбирания, че за една-две срещи с психолог проблемите ми изчезват (има и такива, но те са тема на съвсем различен разговор). Варианти има, по-важното е ти доколко си готов да следваш пътеката която ще те отведе към съвсем различни изживявания. От една страна е хубаво, че имаш близък човек с подобни оплаквания, за да се замислиш има ли смисъл да отлагаш във времето.
Това е много важна стъпка за теб, няма да те лъжа че е лесно, така че предизвикай се и създай живота си такъв какъвто ти би искал да го изживееш. Важното е да не се отказваш когато ти е трудно, когато не виждаш смисъла, когато те боли, защото останеш ли там където си сега болката ще става все по-силна. Следвайки мечтите си, продължавайки въпреки всичко, съвсем скоро ще бъдеш в приказката която с гордост би разказвал.
И вярвай, че човек сам прави късмета си! Успех!

Миличка22, чета темата ти и се чудя, какво искаш да получиш като отговор? Да, интересно ще ми бъде какво очакваш да се случи, как да се случи, кога да се случи, какво направи ти, за да започне нещо да се случва? Или пишеш в очакване на съвет, но не по-сложен от това да се хвърлиш един-два пъти на леглото, съвет който да отговаря на разбиранията ти - искам нещо да се случи, ама аз да не се напрягам много и ако може да ми е приятничко докато го правя, но в никакъв случай трудничко... Три страници ти изписаха хората с ценни и работещи техники, а ти им сервираш - От вас това научих-хапче за страх няма. Браво Миличка 22!
Един не можел да пее защото бебето спяло, друг не можел да изиграе припадне, някой нямал пари, четвърти пък искал хипнозката да му реши проблемите, пети мрънка, че терапевта не му вдигал телефона, шести не усетил да има промяна след две седмици терапия и затова се отказвал .... Щом това са непреодолими препядствия за вас, то гаранция, че след втората лична среща сами ще избягате. Факта, че пишете в този форум предполага, че сте се запознали с работата на отговарящите терапевти и търсите точно техните съвети. Защо тогава пренебрегвате труда им, времето което инвестират за да ви помогнат и то безвъзмездно докато си седите на диванчето?
Всеки иска да бъде като студент, но ти замисляла ли си се той през какво е минал, за бъде там където е сега? Илюзия е, че е прочел една-две форумни странички, че е получил един-два готови съвета и хоп - вече е на шест... А и защо си мислиш, че щом нещо е работело при него, то ще е подходящо и за теб? Ти него ли си, с неговите проблеми и страхове, с неговите разбирания и готовност за промяна ли си? Едва ли...

Миличка22, чета темата ти и се чудя, какво искаш да получиш като отговор? Да, интересно ще ми бъде какво очакваш да се случи, как да се случи, кога да се случи, какво направи ти, за да започне нещо да се случва? Или пишеш в очакване на съвет, но не по-сложен от това да се хвърлиш един-два пъти на леглото, съвет който да отговаря на разбиранията ти - искам нещо да се случи, ама аз да не се напрягам много и ако може да ми е приятничко докато го правя, но в никакъв случай трудничко... Три страници ти изписаха хората с ценни и работещи техники, а ти им сервираш - От вас това научих-хапче за страх няма. Браво Миличка 22!
Един не можел да пее защото бебето спяло, друг не можел да изиграе припадне, някой нямал пари, четвърти пък искал хипнозката да му реши проблемите, пети мрънка, че терапевта не му вдигал телефона, шести не усетил да има промяна след две седмици терапия и затова се отказвал .... Щом това са непреодолими препядствия за вас, то гаранция, че след втората лична среща сами ще избягате. Факта, че пишете в този форум предполага, че сте се запознали с работата на отговарящите терапевти и търсите точно техните съвети. Защо тогава пренебрегвате труда им, времето което инвестират за да ви помогнат и то безвъзмездно докато си седите на диванчето?
Всеки иска да бъде като студент, но ти замисляла ли си се той през какво е минал, за бъде там където е сега? Илюзия е, че е прочел една-две форумни странички, че е получил един-два готови съвета и хоп - вече е на шест... А и защо си мислиш, че щом нещо е работело при него, то ще е подходящо и за теб? Ти него ли си, с неговите проблеми и страхове, с неговите разбирания и готовност за промяна ли си? Едва ли...

Севда ползва EMDR, когнитивна терапия, хипноза. Нужно е освен това известно поведенческо, психотелесно (преживелищно) предизвикване, при правилна ментална нагласа към ставащото, не като към лошичкото, а аз жертвичката, а като учене. Виждане на какво има да учи, характерова работа в тази посока, успоредно с умишлено парадоксално предизвикване на симптомите, при залагане и практика на приемащото отношение. Отношение, което свързва вектора на тази работа с характеровата в обща посока, каквато винаги е била, зададена от благите уроци, дадени ти от Живота в самата ти тревожност. 
Знам, че нищо не разбра... Не ми се обяснява обаче - правил съм го подробно в статиите си. Поздрави на Севда - прегърни я от мен! 

Миличка22, чета темата ти и се чудя, какво искаш да получиш като отговор? Да, интересно ще ми бъде какво очакваш да се случи, как да се случи, кога да се случи, какво направи ти, за да започне нещо да се случва? Или пишеш в очакване на съвет, но не по-сложен от това да се хвърлиш един-два пъти на леглото, съвет който да отговаря на разбиранията ти - искам нещо да се случи, ама аз да не се напрягам много и ако може да ми е приятничко докато го правя, но в никакъв случай трудничко... Три страници ти изписаха хората с ценни и работещи техники, а ти им сервираш - От вас това научих-хапче за страх няма. Браво Миличка 22!
Един не можел да пее защото бебето спяло, друг не можел да изиграе припадне, някой нямал пари, четвърти пък искал хипнозката да му реши проблемите, пети мрънка, че терапевта не му вдигал телефона, шести не усетил да има промяна след две седмици терапия и затова се отказвал .... Щом това са непреодолими препядствия за вас, то гаранция, че след втората лична среща сами ще избягате. Факта, че пишете в този форум предполага, че сте се запознали с работата на отговарящите терапевти и търсите точно техните съвети. Защо тогава пренебрегвате труда им, времето което инвестират за да ви помогнат и то безвъзмездно докато си седите на диванчето?
Всеки иска да бъде като студент, но ти замисляла ли си се той през какво е минал, за бъде там където е сега? Илюзия е, че е прочел една-две форумни странички, че е получил един-два готови съвета и хоп - вече е на шест... А и защо си мислиш, че щом нещо е работело при него, то ще е подходящо и за теб? Ти него ли си, с неговите проблеми и страхове, с неговите разбирания и готовност за промяна ли си? Едва ли...

Аз тръгнах на психотерапия преди няколко месеца, но се оказа, че това е нещо много по-различно от общо разпространеното й значение, поне при мен... Вече не ходя на терапия при психотерапевт, вече ходя да се уча при моят Учител, да се уча от неговите ученици. Да, наистина е странно, защото и аз си мислех, че това е процес с начало и край, с точно определени етапи и идва един ден в който си казваш, аз вече съм променен, добре съм значи приключвам с терапията. За мен това се превърна в едно преоткриване на знанието за себе си, за всичко съществуващо и несъществуващо... Иначе казано колкото повече учи човек, толкова повече разбира, че нищо незнае и продължава да се учи дори и след като завърши училището. Смисъл има, промяната се достига, но вече зависи кой от какво има нужда, до къде иска да стигне, какво е готов да даде.

Нека към това искане да се присъедини и безпощадно действие за промяната. Мислълта за детенце, мисълта да си подариш радост са много добър старт който би те накарал да започнеш в най-кратки срокове работа с терапевт. От личен опит, години наред комбинация на огромни количества алкохол с антидепресанти, знам че щом надеждата се е пробудила просто продължаваш да я следващ, продължаваш и не спираш... Терапевта ще ти помогне, мисълта ще те крепи, инстинкта ако му се довериш ще свърши чудеса. А после новият живот, такъв какъвто не си и подозирала че съществува, твоят нов живот - как ще го обичаш само...

Нека към това искане да се присъедини и безпощадно действие за промяната. Мислълта за детенце, мисълта да си подариш радост са много добър старт който би те накарал да започнеш в най-кратки срокове работа с терапевт. От личен опит, години наред комбинация на огромни количества алкохол с антидепресанти, знам че щом надеждата се е пробудила просто продължаваш да я следващ, продължаваш и не спираш... Терапевта ще ти помогне, мисълта ще те крепи, инстинкта ако му се довериш ще свърши чудеса. А после новият живот, такъв какъвто не си и подозирала че съществува, твоят нов живот - как ще го обичаш само...

Искаш баница без брашно и колкото повече я бързаш, повече се разпада... 
Ако имаш IQ над 150, способност за спускане на разбиране до вчустване и преживелищност, по-горе вече са ти дадени много добри насоки. В сайтовете си имаме статии, даващи ти още една камара отговори. Щом искаш без брашно и бързо, давай, ползвай брилянтния си ум, преживелищността и самосъзнателността си, които би трябвало да имаш, ако заявката ти от последното ти писане е нещо повече от подскачане на пуканка пред телевизора на живота!
 

Ей така, вземаш психотерапевта си под мишница, отиваш на централната улица, когато е пълно с народ и "припадаш" 20-на пъти. Тоест, правите поведенчески експеримент, в който се учиш да 'скачаш" в страха си. Преди това с терапевта ти преобразувате мисленето, след това също, хипнотизирате се и т.н. Но, поведението е решаващото. Грабвай терапевта си за яката и отивай! 

Здравейте. Искам малко да се включа и аз. Това,  което написа д-р Първанов осъзнах и аз след време, може би година след първата ми ПА. В момента, когато получих ПА, аз се напрегнах да се задържа сякаш да не падна. Тогава противоречието остана в мен. Има ли ми нещо, няма ли ми. Болна ли съм здрава ли съм. След време, когато поосъзнах случилото се си спомням, че точно това си казах... По-добре да се бях оставила да припадна. ..с други думи да се отпусна и да приема, че ми е позволено  да бъда слаба и крехка и страхлива отколкото да остана заклещена в недоумението има ли ми нещо или не и да се треса от нерви. И всъщност тогава осъзнах, колко тревожна натура съм.  
Късмет. Здрава си. Просто се отпусни и опитай да следваш себе си. 

Съжалявям, че се включвам чак сега, но Александър е прав, в малкото свободно време успяваме да прегледаме основно форума "психотерапия онлайн", заради конкретните питания по актуална психологична проблематика.
Преносът е изключително често срещан в психодинамиката на терапевтичния процес. Определения няма нужда даваме, в гугъл лесно излиза всичко. Ясно е обяснен. 
Не успях да изчета цялата тема, но в общи линии се е размила доста и се е разминала с питането доста сериозно.
Когато има преност от такъв характер, ако не се усети от терапевта /защото той  обикновено се усеща/ , е важно клиента да сподели, особено когато се случва усещане за влюбване. Казвам усещане, защото първоначалната индикация за влюбване е телесна и тя често се припокрива с усещанията на други състояния. Когато клиент ми сподели, че всеки път, когато идва към кабинета получава стягане в корема, повишена тревожност или други подобни усещания, като например, че винаги в деня на консултация е добре, а в другите дни е зле,  ние задължително ги коментираме, за да изясним на какво се дължи това покачване нивото на стрес. Ако това не се изговори, всеки човек, според психологичната проблематика може да ги облече в различни мисли. Ако са налице определени фактори, това усещане може и да се облече в мисли за влюбване. 
Ако този момент е пропуснат и се е случило "влюбването" т.е. вече са се активирали определени хормони в следствие мислите, започва да се разглеждат чувствата, емоциите и представата на човека за "влюбването" : 
- Какво е това за него?
- Кога го е изпитвал? 
- Към кого?
- Как се развиват влюбванията и т.н. В една от методиките се нарича "разгъване на ситуацията"
Най - често там излиза и преноса или кой образ, чувство или емоционален дефицит от реалния си или фантазен живот, човека припознава в терапевта. От там нататък работата е според индивидуалната проблематика. 
Оставена неизяснена тази ситуация, често се пренася в друга проблематика или остава незавършена до появата на следващ обект.
В случая като клиент си постъпила правилно, не е добре, че не се е случил процесът по изясняване на ситуацията, често това решава подтисната травма. 
 

Аз тръгнах на психотерапия преди няколко месеца, но се оказа, че това е нещо много по-различно от общо разпространеното й значение, поне при мен... Вече не ходя на терапия при психотерапевт, вече ходя да се уча при моят Учител, да се уча от неговите ученици. Да, наистина е странно, защото и аз си мислех, че това е процес с начало и край, с точно определени етапи и идва един ден в който си казваш, аз вече съм променен, добре съм значи приключвам с терапията. За мен това се превърна в едно преоткриване на знанието за себе си, за всичко съществуващо и несъществуващо... Иначе казано колкото повече учи човек, толкова повече разбира, че нищо незнае и продължава да се учи дори и след като завърши училището. Смисъл има, промяната се достига, но вече зависи кой от какво има нужда, до къде иска да стигне, какво е готов да даде.

В този живот аз ще бъда...
...смела, за да изживея този живот като активна личност, а не парализирана в ъгъла на мислите си.
...човек, който цени себе си, вслушва се във вътрешния си глас, може да казва "не", изхождайки от възгледите и поребностите си, а не на всяка цена да угоди на другите.
...жизнерадостна, умееща да се радва на простичките неща, на това, че просто е. /аз не мога да се отпускам в радостта от страх, че може да стане нещо лошо, но това беше автоматично, сега го осъзнавам/.
...здрава, психически и физически.
...в прегръдките на положителните емоции /а не между зъбите на дълбоките демони/.
...умееща да отпускам съзнателно тялото си, да намирам време за пълноценна отмора. Да медитирам, да слушам тишината, концентрирана в пустото, празно пространство на нищото. Да бъда.
... активна физически, авантюрист, мечтател.
 
Това е засега. Със сигурност ще се сетя и за още.