Андрей Филипов

След разговор с психотерапевт, ще имаш по-голяма яснота какво точно се случва. Не ти препоръчвам да бързаш с етикетите, които си лепиш.
Това, че наблюдаваш и осъзнаваш поведението си, е ценно. Благодарение на тази ти способност, съм убедена, че ще се справиш качествено с подкрепата на терапевт. 
В този форум пишат хора, които могат да откликнат на питането ти, сигурна съм, че ще се отзоват. 

Потърсете д-р Владимир Сотиров. Поздравете го от мен!

Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден."
В. Франкъл

Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден."
В. Франкъл

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.

Възползвай се от поканата - колкото е на шега, толкова е и сериозна. Няма да съжаляваш!
Ето един случай от практиката ми:
С едно момче, терапията ни се състоеше в бягане по 10км., 25 обиколки на стадиона, през ден. След няколко подготвителни, лични сесии - остана само тичането. Отначало и той и аз - зле. Аз, поради загубения тренинг, а той, поради взрива от всички симптоми и страхове, от които преди това бягаше. Отначало забавяхме, променяхме отношението, свързвахме когнитивно-емоционални точки. След третия път, не спирахме до края. Понякога се виждахме и на лична сесия в кабинета, не повече от веднъж на два-три месеца, за калибриране на отношението, настройките и пси посоката. След няколко месеца промяната му бе не само стапяне на симптомите, а дълбоко характерова! От свръх неуверен, плачлив и мега чувствителен, се превърна в истински самоуверен, стабилен мъж за чудо и приказ!
 Та, затова казвам - д-р Първанов знае какво говори, послушай го. Да, не е механика, важно е кой те насочва, ноу хау-то му. То е като при ремонта на онзи кораб. Идвали десетки майстори и никой не намирал повредата - компанията похарчила луди пари и нищо. Имало един известен като корифей в двигателите - викнали го, идвал отдалече. Дошъл, погледнал, побутнал тук там, па ударил с чука и параходът тръгнал. Поискал милион. Като го попитали защо толкова много, отговорил: "За удара с чука, един долар! За знанието къде е проблемът и как да ударя, останалото!" ...
А ние за копането или тичането и пари не искаме, приятелю!  ...

Така си е  Често съм го чувал... Това, което премахва този страх, е себепознанието - целият ти живот стои зад него, цялата ти житейска история, възпитание... 
Това, което Донка ти казва, принципно е така, когато отношенията са на по-високо ниво, между зрели хора. Когато обаче сме позадръстенички със страхове, до там има път и няма как да се скочи с лъвски скок, а има постепенни стъпки, за които споменах по-горе. Да виждаш жената като равностойно човешко същество, на което с удоволствие да се възхитиш и да рзбираш, общувайки непринудено, е наистина прекрасно. Тогава и решаваш/ те докъде и какво искате. Но, това е когато страховете св преработени и в теб живее автентична смелост и спокойна харизма.  Няма как директно да си в тази позиция, без споменатата работа, твърдя го. Сега пробвайки я, би дал съвсем различно от желаното впечатление - просо засега не си там... 
За терапевта и терапията - всичко е свързано, да! 
Виж тези статии - дават добра светлина по въпроса:
Какво иска жената от мъжа (всъщност!)?
Отхвърляйки бащата (и мъжкия принцип въобще)
Обмен между мъжа и жената
Зад великия мъж - велика жена

Останалите 20% са тези с хистеричните вторични и първични печалби, кръшкачите, мрънкачите, психо-туристите, мързеливите, търсещите на хляба мекото и на живота лекото, квадратно мислещите груби материалисти... За тях наистина остават антидепресантите, не защото са тежки случаи, а защото с тях хронифицирано поддържат неврозата си, която всъщност им носи искани от тях несъзнавано изгоди, с които не желаят да се разделят. 

Супер - това означава, че първо, имаш потенциал за промяна и второ, вече започваш да разграничаваш теб здравата, поелата зряла отговорност за живота си от тази другата, "болната", приемащата се за злощастна жертва. Чудесно! 
О, не - никак не е маловажен. Напротив, за теб това е сериозна част от живота ти, знам. 
 
Доста си вървяла по напълно погрешни пътеки през тези седем години. В теб вече зрее различно себевъзприятие и затова пишеш в психотерапевтичен форум - моите поздравления. Сриваш се и самоподдържаш симптоматиката си, защото се бориш със страховете си, вместо да ги опознаеш и прегърнеш с отворена сърдечност. Колкото повече се контролираш над страховете, толкова повече ги поддържаш. Тялото ти съдържа несъзнаваното ти и колкото повече избутваш с отношението си на борба и нежелание за осъзнаване на страховете, толкова повече ги поддържаш, а то няма друг избор, освен през симпатиковата нервна система, да реагира. Не за се мъччиш, а за да станеш по-щастлива, мъдра, сърдечна, цялостна. Симптомите - те са просто вик на подсъзнателните ти страхове за внимание, за обич и грижа към тях. И директно водят към тях - спускане до страховете и лекуването им, от което засега бягаш. Но, вече се пропуква старото ти отношение, вече не само знаеш, че бъркаш, но и усещаш, че има различен подход, който те прави не като преди, а много по-смислен и щастлив, осъзнат и радостен човек от преди! Разбираш ли, телесно ти няма нищо - казват ти го много колеги, казваме ти го и ние. Но, колкото и да ти повтаряме, всичко изтича в канала, докато не се научиш сама да поглеждаш страховете си право в очите и да усвоиш умението за сприятеляване, за прегръщане, което ги стапя. Хипохондриазата (страховете от болести) сама по себе си е механизъм на изместване на вниманието ти от страха ти от страха, от слабостта, безпомощността, нараняването, липсата на контрол и т.н. Изместване, което те втренчва в уж болести, с което напрежението донякъде се отича тактически, но в стратегически план се увековечава и поддържа. Казвам ти, че зад страховете си от болести, з акоито си се вкопчила автоматично защитно, стоят други страхове и когато с психотерапевт се научиш съзнателно да "слизаш" до тях, постепенно виждаш, че никога не са били нещо лошо, а винаги са били една детска, уплашена част от теб самата, която сега ти предстои да се научиш да прегръщаш обичащо - да ѝ се довериш, както и тя на теб. Тогава това сцепване съзнание и подсъзнание изчезва, ставаш цялостна, смислена, огнена, живееща целеустремено, весело и решително самоуверено. Вървиш натам, за което мога само да те потупам сърдечно и с доверие в потенциала ти "по рамото". 
 
Хората наоколо не са длъжни да познават психиката в нюанси. Те се опитват да помогнат както го могат. Често не разбират и казват: "Стегни се, няма ти нищо!" и т.н., което знаеш, че не помага и са празни приказки. Така е. Но интересното е, че ако се намерят хора, които да резонират прекалено със страховете ти и те съжаляват, това "разбиране" става част от проблема, нежели от решението. 
Напълно права си - разбирането и грижата са изключително важни и това, че вече ги търсиш, е гаранция за скорошното преодоляване на казусите ти! Обаче, нека отбележа - грижа, разбиране и помощ, насочени към целостта ти, към смелостта и любящата ти мъдрост. Помощ има - нарича се процес на психотерапия. Вярвам в потенциала ти, виждам че го имаш - просто потърси вещ психотерапевт и поработи по разплитане на невротините си механизми, за да станеш Себе си - една прекрасна, творческа, светеща с присъствието си млада жена! Знам, че вече вървиш натам! 
Браво - радвам се. С хапчета няма как да промениш мисленето, вярванията, няма как да пренапишеш житейските си програми и сценарии, които сублиминално движат живота ти. Браво!
Мхм - крушката си има опашчица. Проследяват се приинно следствените връзки, но не за да се тюхкаме, съжаляваме и самосъжаляваме, което би означавало да се страхуваме и въртим в порочни въртележки, не. За да видим, че във всеки момент имаме шанса да променим заложеностите си, да пренаредим и заложим нови чрез осъзнаване и промяна на отношението към програмираните през израстването ни вярвания и преобразуването им до нови, адаптивни, пълни с доверие и смелост. 
Няма как да няма външни тригери, трудности, житейски баири, предизвикателства. Дори е наложително да има. Въпросът е да променим отношението си към тях - да им се радваме, да ги ползваме за растеж и развитие, вместо да ни смачкват. Това става като трансформираме базисните си убеждения относно нас, хората и живота. Напълно възможен и закономерен процес е, а ние психотерапевтите сме като гайдове, прокарали хиляди и хиляди хора през него. Можеш да се довериш на колега и промениш всичко - защото идва от психиката ти, твърдя го със сигурност! 
Именно. Не е до самите външни събития обаче или до сигналите от тялото ти, а до възприятието ти до отношението ти към тях, което се преупва през програмите в дългосрочната ти памет (несъзнаваното). До тези програми имаш да с еучищ да достигаш, за да ги наситиш със смела самоувереност. Засега, без да го знаеш, поне досега, си живяла в автохипноза. От малка си хипнотизирана да се страхуваш. Сега имаш нужда да се дехипнотизираш - с помощта на терапевта си! 
Тази напрегнатост не е нищо друго, но въпросните вярвания, проявявайки се в мускулни брони, стягания. Нужно е да поискаш да достигаш до тях, да общуваш с тях и ги метаморфозираш до адаптивни, силни и смели. Сама става с много проба и грешка и често отнема години, че и десетилетия. С помощта на психотарапевт, който ти помага да си помогнеш, процесът се катализира и ускорява десетократно и стократно, бива насочван и воден по най-подходящия начин. Защото психотерапевтите познават психичните "капани, трапове, драки и  урви", които иначе невиждайки, биха те спирали и повличали. Потърси качествен психотерапевт. Първо осъзнай нуждата си от такъв, разбира се - поискай процеса, почувствай важността му. Тогава се свържи с опитен колега!
 

В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... 
 
Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей!  
 
Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! 
Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много...
Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! 
То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A...  
Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. 
Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! 
Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... 
Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде,  та това е толкова тежко нещо, направо ужас... 
Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... 
Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не...
Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... 
Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... 
Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово.  Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! 

Ивет, ти си писала за първи път в сайта преди две години.Още тогава сме те посъветвали да започнеш психотерапия и решиш окончателно проблема с натрапливостите.Започна ли терапия? защото да мислиш,че ОКР-то само ще те остави е нереалистично.То, не само  няма да те остави, но ще провали живота ти.

Бил е обичаен характеров страх -един от най-масовите. Не си го решила овреме и е прераснал в натрапливо състояние. Работата с натрапливостите връща процеса назад. При преодоляването им, вече се учиш на цялост и смелост, вече се започва работа по характеровата ти интегрираност и извличане на добрите потенциали, по стабилността ти. В такъв психотерапевтичен процес, натрапливостите ще се нормализират. Добра идея е въпреки това да продължиш психотерапията - по-разредени лични и редовни групови сесии в психотерапевтичната група на терапевта си. Такава характерово насочена работа ти дава стратегическа житейска хармония, ясни цели, мотивация, радост от живота. Научаваш се да се доверяваш на житейската мъдрост, да обичаш вече при разтворен страх, превърнат в сърдечна харизма. 
Силно ти препоръчвам успоредно с психотерапевтичния процес, от който имаш нужда и към който те насочвам, да придобиеш вкус и към духовността. Да прочетеш добри книги по въпроса за по-големия Живот, за липсата на т.н. смърт, за преходността и нерушимостта, за същността и смисъла на човешкия живот. Примерно през бялото братство или тибетския будизъм. Като книги, виж този списък. 
Имаш да се учиш на обичане, на доверие в себе си и присъствието си в този свят, да разширяваш кръгозора и мирогледа си, да мъдрееш. Четене, познание, да. Но ключово важно е себепознанието, което имаш да градиш в психотерапия - тази среща със собственото несъзнавано, което сега се опитваш да изолираш, за да живееш от позицията на едно съзнание, като малък сал мятано в широките води на несъзнаваното. Та, имаш да се учиш да плуваш...в себе си. Да минаваш през страховете си, да се гмуркаш в тях презглава, за да си вземеш от тях силата, свободата, мъдростта и радостта си. 

Смятам, че в тези отношения които описахте стои един повтарящ се механизъм на преследвач-беглец. За да се пресече този механизъм на отношение, който за вас е деструктивен, имате нужда от психотерапия.
 

Психолог-психотерапевт по-късно. Спешната нужда засега е от лекар-психиатър. Не се бавете - лекарят ще ви помогне. Гласовете изчезват, когато лекарят ви предпише подходящ медикамент и го приемате редовно, по схемата.която ви е дал. Тогава ще бъдете далеч по-спокойна, ще можете да живеете живота си много по-стабилно и качествено. Има изход - казваме ви го. От вас остава да ни послушате! Консултирайте се редовно с психиатъра си за уточняване действието на медикаментите и дозата!  

Мисля, че това което изживяваш, е подобно на изживяванията на много млади хора, изправени пред трудните решения на порастването. При теб е по-силно и тревожно, защото изглежда си емоционален и отговорен човек и имаш амбицията да се пребориш за по-добър живот, отколкото средата може би ти е осигурила до този момент. Няма нужда да се обвиняваш за импулсивно изпушената цигара (не казвам, че е безобидно), но в твоя случай най-вероятно тревата просто е подсилила ефекта на една назряваща несигурност по отношение на живота и бъдещето ти, за която не си си давала сметка до този момент.
Виждам, че си открит човек и не ти е трудно да говориш за проблемите си. И си във възраст, в която психиката е много адаптивна и склонна да възприема благотворната промяна. Целенасочените разговори със специалист, който знае как да чуе притесненията ти, ще ти помогнат напълно да преодолееш неприятните симптоми, без да се налага да ги потискаш с лекарства за дълго време. Успех!

"Трябва да си представим Сизиф щастлив."  (Албер Камю)
А можем ли?

Обърнете се към Диляна Колева.

Клиповете са силни - те подготвят и насочват към поведенческата работа, която тук истински променя! За социалната тревожност, която преживяваш, е нужна работа с мисленето, много поведенческо предизвикване, групи, пик ап тренинги. Без психотерапевт, и споменатата градация, отнема с пъти повече, поради неустойчивата вътрешна мотивация, бъркането, липсата на адекватна обратна връзка при промяната на мисленето... 
Може и сам. Аз съм се справял със социофобията сам. За около две години свърших основната работа... Но, изисква се зверска мотивация, желязна дисциплина в продължаването на себепредизвикването, въпреки неизбежните тук грешки и потиснатост след експозициите на страхуваното, които е нужно ежедневно да правиш. Тоест, ако наистина си решен да станеш смел, ставаш!
Какво да правиш?
- Продължавай ежедневно да слушаш сесиите, насочени към социална самоувереност - скоро ще ги систематизирам в отделен плейлист - много са.
- Работи с автоматичните мисли и коригирай когнитивните им грешки - имам описание на такава работа в статиите си за социофобията, както и в други книги.
- Научи се да се свързваш с базисните си вярвания зад автоматичните си мисли, да ги осъзнаваш, да правиш разлика между внушенията им и реалността и ги променяш с логика, възнамеряване, с обич и решимост, с помощта на аудиосесиите и пр.
- Предизвиквай се социално - общувай, запознавай се, говори, направи си дизайни на поведенчески експерименти и ги прави - нека са такива, че да можеш да ги правиш ежедневно, постъпателно. Препоръчва се градирането им по трудност, като постепенно се повишава. По-предизвикващите поведенчески експерименти се правят в големите градове, където не те познават, внимателно, с мярка, без ексцесии. Виж за подобни опити в блога ми. 
- Участвай в максимално много социални активности - група за театър, за публична реч, танци... Преди и след експериментите и участията в групите, се работи с мисленето, с очакванията, допусканията. 
.......
Горната последователност е условна градация от стъпки, които следвани мотивирано и дисциплинирано, те превеждат от социална тревожност, към социална самоувереност. Тук работата не е лесна, но когато е правена решително и упорито, сигурно резултатна. 
Повече - с психотерапевта ти и групите му! 

Отнасят се към нас, както ние със себе си. Уважаваме ли се, обичаме ли Бога отвътре, уважават ни и другите. Не е до страбизма, заекването, физическия недъг или еди си какво си... До психика е. Казваш, искаш, но не се получава. Ако за научаването на един нищо и никакъв език, се искат няколко години учене по няколко часа на ден, а за усвояване на свирене на инструмент, също толкова, колко ли систематични, упорити и предизвикващо целенасочени усилия са нужни за научаване свиренето на инструмента на психиката, звучаща като социална смелост?! 
При социофобията нещата са ясни - упорити усилия в качествена психотерапевтична посока!

Да де, ама, ако събереш смелост и излезеш без клонарекса, ще се убедиш, че нито ще припаднеш , нито ще умреш.Тогава, бавно и с много усилия, ще се мобилизираш и отървеш от страховете си.
Иначе.... извинявай, ама коя жена ще се ожени за страхлив мъж. Тук не отбелязвам факта, че либидото ти постепенно ще угасне / това може вече и да е станало/ и за да имате деца, ще трябва да прибегнете към асиситирани методи.
Наистина, не може да си представиш, какъв живот те очаква с тези лекарства.
ПП и не ми разправяй, какво са паник атаки. Бил съм като теб 10 месеца и въпреки,че знаех, че умирам, никакви лекарства не съм пил.Не съм ходил и на психотерапия, тогава такава нямаше. Това, което ме спаси, бе усилен 12 часов труд на полето./ студентска бригада, от която нямаше как да се измъкна /

Разбирам те - аз самият съм интровертен и имам минало на силна социална тревожност. Едва ли ще станем приказливи бърборковци - това няма да сме ние, а и такъв под повърхността си няма много, за разлика от нас... Тоест, не бихме искал истински да сме такива. Можем обаче да предизвикваме осъзнато страховете си, докато се стопят и превърнат в социална самоувереност. Това не означава задължително бъбрене до безкрай или свръхбахалност. По-скоро е асертивност - здраво себезаявяване. Тогава, с дълбочината, която имаме, нищо не може да ни спре. Знаеш, че е така. Знаеш, че не си жертва, а че ще преживяваш подобни ситуации, докато имаш нужда да ги преживяваш. А именно, докато свършиш въпросната работа по социална смелост и самооценка. Силна и красива работа е това - дава стратегически дивиденти за цял живот!

Добричка или по-скоро зла към себе си, несъзнавано поставяйки оценката на другите на пиедестал, а себе си в тринадесета глуха. 
Ти не оценяваш себе си сублиминално и затова страхът те кара да си "миличка", уж за да получиш добра оценка и приемане, което е най-сигурният начин да бъдеш смазвана и отхвърляна. Има разлика между доброта и мазохизъм. Реалната доброта е първо към себе си, тогава и към другите. А добротата е мекота само наполовина. При това тази мекота не е примиренческо социофобично себепотискане, а смирено себеуважение, през което смирено се уважават и другите. Другата половина обаче е здрава твърдост, поставяне на граници. Да, здравата твърдост е част от добротата - защото в нея уважаваш себе си и само тогава уважението към другия е възможно. Пак ввиждай доброто в другия. Това само помага да си здраво твърда и себезаявяваща се. Любовта го изисква от теб и илюзия е, че любовта е само мекота. Ако само така е виждана, бързо прераства в автоагресия. 
Точно така!
Можеш да походиш на лична терапия при психотерапевт, който е прекарал стотици и хиляди люде по пътеката от социалната тревожност до социалната самоувереност. След предварителното анализиране, се продължава с фокусирана в промяна работа по мисленето, а не след дълго основната работа се пренася в груповата терапия. Освен групата на психотерапевта ти, се включваш в максимално много други групи - за реторика, за театър, за танци, нлп и т.н. Активно изпълняваш домашните задания на терапевта си като правиш социално-поведенчески експерименти - ежедневно, водиш си дневник на мисленето и т.н. Пътеката е сигурна, обаче изисква здрав труд! Вървиш ли по нея упорито и отдадено, справянето е неминуемо!
Чудесно! Да виждаш доброто обаче няма общо с това да оставяш хората да ти се качват на главата, да бъдеш прекалено отстъпчива и съгласяваща се. Такава ли си, даваш послания за отхвърляне и на принципа на самоипзълняващото пророчество, те се реализират - знаеш! Да си добра, наистина е нещо различно от едната усмихната добричковидност... Често е и умение за силна конфронтация, себезаявяване на мнение и позиция, въпреки че противоречи на тази на някого, предизвикване на другия, известна здрава "чепатост"... ! 
 
Мълчиш ли в такава ситуация, даваш посланието, че можеш да бъдеш маргинализирана, обиждана, тъпкана и отхвърляна. В случая проявата на любящата доброта през активното себеуважение, се проявява в спокойна, но решителна и смела конфронтация, даване да се разбере, че "не си оставяш магарето в калта". Както обясних, мазохизмът няма общо с добротата! 
 
Притеснителните имат - докато са притеснителни, ще бъдат тъпкани от нахаканите. Неслучайно при това и съвсем справедливо - за да осъзнаят разликата между мазохистичното, страхливо самосмачкващо примирение, рационализирано като "доброта" и реалната доброта! 

Здравейте,
Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си.
Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх.  Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми.
Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме.
Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо),  справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4.
Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо.  Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително!
P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
 

Ех, че красиво - на свой ред благодаря! 
Насочвам към списък от ценни според мен книги: 
Четенето на подходяща литература има терапевтичен ефект! Когато четем добри книги, собствената ни когниция резонира с тази на автора, което води до естествено реструктуриране на собствените ни убеждения, промяна на несъзнаваната ни "карта" на света, мироглед и разбирания. Вдъхновяващите книги мотивират, зареждат с енергия за промяна и личностово развитие. Мъдрите книги резонират със собствения ни опит. В процеса на четене словото на писалия синхронизира собствените ни когнитивни механизми, създава база за "превключване на друга скорост", поглеждане от различни гледни точки и създаване на по-светли и оптимистични такива! Писаното слово създава чудесен ментален контекст за случването на обективни психоемоционални промени в реалната психотерапия. Затова е препоръчително успоредно с живата психотерапия да се практикува и четенето на амбициращи, осветляващи и променящи мисленето книги! 
Ето списък от някои книги и статии:   Книги: Психология, психотерапия, медитация, философия:   - "Изгради живота на мечтите си", Ричард Бандлър - в книгата са дадени конкретни методи за промяна на гледната точка, мисленето и чувствата по отношение на конкретни психосоциални процеси и факти!  - "Трансформации", Ричард Бандлър - Книга, която съдържа в себе си есенцията от огромния опит на Ричард в хипнозата и психотерапията! Чудесна е за специалисти, но и за всеки човек с будна мисъл! - Коучинг с НЛП - Пренареждане на матрицата с ТЕС, Карл Досън - методът на Карл е комбинация от НЛП, хипноза и ТЕС. Елегантен, изчистен и работещ подход.  - "Да се справим с тревожността и фобиите", Едмънд Борн - в книгата по един най-достъпен и популярен начин са представени основни психотерапевтични методи за терапия и самолечение на тревожността.  - "Да се чувстваш добре", Дейвид Бърнс - Д-р Бърнс споделя някои основни теоретични положения относно терапията на депресия и тревожност. Предоставя добри практически методи за самостоятелна работа, основно от когнитивно-поведенческата парадигма. - Когнитивно поведенческа терапия. Основите и отвъд тях, Джудит Бек, дъщеря на създателя на когнитивната терапия, Арън Бек - "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност.", Орлин Баев - авторът представя едно от основните направления в съвременната психология.  - "Психология на смелостта", Орлин Баев - "гръбнакът" на книгата се състои в есенцията от опита ми в работата с тревожни разстройства. В книгата са включени и статии за самостоятелна работа по преодоляване на заекването (логоневроза), зависимостите, разкази и много др. ...  - Лествица, Йоан Лествичник - християнско лечение на душата. Много ценна книга! - Правословная психотерапия, Иерофей Влахос - Монахът в мен, Хайнц Хусбаумер. Поклонническите пътувания на един католик с протестантски разбирания, който обича православието, в 'Света гора". - "Неврозите", Зигмунд Фройд - в книгата по един блестящ умозрителен начин са проследени някои базисни психодинамики, познаването на които е наложително в процеса на психотерапевтична и личностова промяна.  - Анализ на характера , Вилхелм Райх - изключително ценна за търсача на себепознание книга. Стилът на разсъждение на автора води до невероятен ментален подем и вдъхновение. - "Вяра имам", Мадлен Алгафари - в книгата си Мадлен отговаря на писма, засяга ключови положения при дадени невротични състояния. - Глад за истински неща, Мадлен Алгафари - отговори от Мадлен на писма. - "Позитивна психотерапия на ежедневието", Носрат Песешкиян - една от най-ценните книги на Песешкиян.  - "33 плюс една форми на партньорство", Носрат Песешкиян - интересни наблюдения върху партньорските и семейни психодинамики. - "Търговецът и папагалът", Носрат Песешкиян- мъдри притчи и приказки за душата - Човекът в търсене на смисъл, Виктор Франкъл - Парапсихологията - магия или наука - Йога, свобода и безсмъртие, Мирча Елиаде. Прекрасна книга, написана от много вещ и проникновен мислител. - Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, Мирча Елиаде. Пространно и изчерпателно, дълбинно и цялостно описание на световния шаманизъм. - "Силата на настоящето", Екхарт Толе - в книгата си Екхарт умело говори за пълносъзнателното пребиваване в настоящия момент, този ключ към шастието, интуитивната сърдечна когниция и блаженството на разширеното съзнание.  - "Гласът на покоя" Екхарт Толе - "Концентрация и медитация", Крисмъс Хъмфрис - много полезна систематизация на основните стъпки в пътя към...Себе си!  - Мъдро сърце - "Отвъд религията. Етика за цялото човечество", Далай Лама - във време, в което пътеводните светлини на фара на ценностната система на човечеството мъждукат, преобърнати са диаболично наопаки или въобще загаснали, ламата ни предава посланието на изначалните принципи на сърдечната мъдрост! - Увод в дзен будизма - Судзуки Т. Т. - Дзен - ум на начинаещ - Судзуки Шинриу - Дзен и изкуството на стрелба с лък - Ойген Херигел - "Медитацията - изкуството на екстаза", Ошо - съзерцанието от тантрическа гледна точка.  - "За медитацията", Ошо - "Оранжевата книга", Ошо - Книги от Ошо - "Йога нидра", Сатянанда - описание на йога на сънуването според Свами Сатянанда Сарасвати. - "Интегрална психология", Кен Уилбър - една реална визия за психологията, обхващаща както най-научните и основи, така и безкрая на трансперсоналните направления.  - Другото лице на паниката - Петя Петрова. В книгата си Петя споделя личния си опит в преодоляването на паническите атаки, генерализираната тревожност и депресивност. Идваща от преживелищна опитност, книгата е наистина ценна! - Ти си промяната - Росица Вакъвчиева. В книгата си Роси разказва за главните принципи, според които, ако човек живее, потокът на радостта тласка стъпките му в посоката на вдъхновението! Много добра книга! - Хармония отвъд ума, Елена Шахънска. Елена надхвърля себе си в тази книга. Едно систематично и много богато представяне на дълбоки психологични и философски, но и практически постановки, идеи и методи. - Биология на убежденията, Брус Липтън - "К.Г.Юнг.Лексикон", Дарил Шарп - в съвсем сбит вид, книгата представя основните понятия на аналитичната психология и психотерапия, разбираемо и полезно! - "Езикът на любовта", Петър Дънов - в поредица от кратки лекции, българският мъдрец с с думите си отваря сърцето на четящия за тихия език на Любовта! - "Любов и сексуалност 1", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Любов и сексуалност 2", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Хармония", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - Книги от Елеазар Хараш - изключително ценни! - Книги за даоска йога (ней гун) от Мантак Чиа - "Бхагават Гита" - "Божествена песен" - книгата е крайъгълен камък на индуската философия и път към себеразвитие. - Човешкият цикъл - Оробиндо Гош - Мисли и афоризми - Оробиндо Гош - Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем  - Йогийска садхана - Ауробиндо - Синтезът ма йога, Ауробиндо - Интегрална йога, Оробиндо - Книги от Шри Оробиндо - Книги от Милтън Ериксън - Книги от Джей Хейли - 136 НЛП книги - 241 книги психиатрия     Духовност и езотерика:  
- Всеобщата религия - Ани Безант - Родословието на човека - Ани Безант - Човекът и неговите тела - Ани Безант - Лекуване с ангелите - Дорийн Върчу - Книги от Дорийн Върчу - Осем главни упанишади - Диагностика на кармата 1- Сергей Лазарев - Някои от книгите на Сергей Лазарев в електронен вариант- сайт http://spiralata.net - Книгите на Сергей Лазарев в хартиен вариант - Сергей Лазарев спокойно може да бъде наречен пророк. При това не живеещ нейде в пустинята, а наш съвременник, преживяващ всички особености на бурните времена, в които живеем. Човек, смирил егото си и обуздал нагоните си дотам, че воалът на фините процеси в съдбата на човека се разбулва пред взора му!  - Пътуване извън тялото - Робърт Монро, трилогия - Живот след смъртта - д-р Реймънд Муди - Пътят на душите - Майкъл Нютон - Следите на душите - Майкъл Нютон - Живот между преражданията - Майкъл Нютон - Живот след смъртта на физическото тяло - Влад Пашов - Небе и ад - Емануел Сведенборг - потресаващо откровение, извадка от много по-мащабните трудове на великия учен - емпирик Сведенборг. - Тибетска книга на живота и смъртта - Согиал Ринпоче - Тибетска йога на сънуването - Тензин Уангял Ринпоче - Холографската вселена - Майкъл Толбот - Влизане в кръга - Олга Харитиди - Смехът на Шамана, Владимир Серкин - Тантра и крия йога техники 1 , Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 2, Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 3, Сятянанда Сарасвати у ученици - Книги от Свами Шивананда онлайн - Книги от Свами Вивекананда - Книги от теософа Чарлз Ледбитър - Книги от Ани Безант - Книги за медитацията от различни течения и школи - 33 тантра книги. Хиндуистка, будистка, съвременна тантра.  - Електронна библиотека на българския светогорски манастир Зограф - долу вдясно има стрелка, отваряща следващите екрани.       Забележка: горният списък възнамерявам постоянно да обогатявам и обновявам. Посочените книги са само капка в океана от брилянтно писано слово, подходящо за създаване на психотерапевтичен контекст!

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.