Силвия СД

За класиците Дънов е казал следното:



цитатите са обединени от Музиката - Разговори при Седемте Рилски езера и Книга за здравето - гл. Лечение с музика стр. 169

Душата-пътешественица през време-пространството си създава енергиен архив-всичко,което е свързано с нейното блуждаене вътре и вън от нея в миналото,което е бъдещето.
Акаша е неделима част от нас самите,от нашата същност,поради което от нас зависи дали ще ни заключи,дали ще ни нагърчи като ДНК-спирала,като гъсеница или като каквото друго гърчаливо ви дойде наум,но и от нас зависи дали ще ни отвори и ще ни изправи.Да изправим казват някои...и са много прави,хе,хе .
Трудно ще да е било на Духа Христов да влезе в човешко тяло с неговите нагънати представи,голям смях сигурно е падал,гъделът голям ще да е бил.
Но е и тъжно и "не е лесно,не е лесно у дома да се връщаш,да се връщаш бездомен".
Сгърчени сме още от утробата-тази тъмна сфера на гъстата,влажна материя,където попадаме в ин-стремежа си в посока Дървото на Познанието.
И човешкият мозък е в затворено пространство,подобно на сфера,респективно-много е нагърчен.Влизайки в лабиринта на паметта,откриваме,че се лутаме.
Има Един,който ни дава наготово ключа да си изправим пътеките и то светкавично.
Качествено нова ДНК ни трябва,за структурни промени говорят хората и пак са прави.Ще се промени и миналото,т.е.бъдещето и пак от нас зависи...дали да хванем другата посока-на Дървото на Живота.
Но не това е начинът-"аз на тебе,ти на мене",това няма да ни промени и"нищо ново под слънцето"няма да ни донесе.Полет е нужен за посоката нагоре,за да се погледне Истината,от която си режем парченцата,а за полета е необходима лекота,радост,въздух,да се освободим от тежестите си и пак до децата опряхме.
Тогава човек разбира,че се е блъскал в пашкула си и си е мислел погрешно,че няма свободна воля.
Винаги имаме избор,във всеки един миг се намираме на кръстопътя.
И ние сами си пишем със собствената си кръв името в Книгата на Живота.

Обичам ви,приятели добри!

А, въпросът е много лесен - това с излизането от гората. С други думи - умрираш си и готово. И ставаш един мъртъв, сух пън.

Аз имам друго предложение, без недосмислици. Всеки, който го вълнува целомъдрието, а е в зряла и активна полова възраст, да отиде да си провери точната патология с хормоните. Не само половите - има и други хормони, определящи наличието и степента на либидо - тези на щитовидната жлеза например, също и пусковите хормони от хипоталамо - хипофизарния тракт - така наречени тропни, които мозъкът отделя. Направете си един хормонален профил, вече в почти всяка лаборатория може да се извърши това.
Зная какво ще ми кажат защитниците на духовните интерпретации за целомъдрие - че не всичко е медицина. Аз пък ще им кажа, че всяко отклонение си има своето прозаично научно обяснение.
Извинявам се за цинизма, но ми се ще да бъдете живи.

И из пръстта, под буците скована кал
и между подредените павета по паважа,
съвсем нечакано и страшно нелогично
надигнало глава ... едно кокиче.

Ахл ал-хак -- последователи на истината -- така наричат сами себе си суфиите.
Ал-хак -- термин, който най-общо се използва за бог.
Понятието за истината като бог в суфизма навява асоциации за християнския Бог Истинен.

Етимологично суфи идва от стар арабски корен със значение чистота.
Суфи означава чист по сърце, още избраник.
В този смисъл суфизмът е разбиране на Божествените истини.
Напомня на "само чистите по сърце ще видят бога".
Мнозина са призвани, но малцина са избрани.

Сбита, много информативна и напълно разкриваща ни същността на суфизма, както и неговите корени, взаимни повлиявания с други течения на исляма, с гръцките философски школи и раннохристиянското движение, е книгата на Рейнълд Никълсън "Мистиците на исляма" пътят на суфиите. Авторът е един от най-големите европейски познавачи на суфизма през ХХ век. Изследвал е повече от 50 години това учение.
Препоръчвам я на всеки, който се интересува от мистиката на "религиозните философи на исляма", както са наречени още суфиите.


Ето как поетично Джалалуддийн Руми обяснява разтварянето на аз-а в океана на Божественото:

Умрях като минерал и станах растение,
умрях като растение и се родих като животно,
умрях като животно и станах човек.
Защо да се страхувам?
Нима смъртта ме унищожи?
Още веднъж ще умра - като човек,
за да се издигна при блажените ангели,
но дори и като ангел трябва да умра.
Всичко, освен Бога е тленно.
Когато пожертвам душата си на ангел,
ще стана нещо, което ничий разум не си е представял.
О, нека не съществувам!
Защото небитието заявява гръмко като орган:
"Към Него ще се върнем!"



Много познато звучи, нали?

Инче, не си ме разбрала правилно, сладур. Аз само продължих твоята мисъл, защото ми харесва - няма какво да вярвам в чудеса, те ми се случват непрекъснато. Да заявявам вяра в чудеса е все едно да кажа, че вярвам в съществуването на слънцето. Не вярвам в чудеса, аз зная - те съществуват. Не вярвам в тях, опитвам се да си ги обясня.

Качествата и отличителните черти са личностни характеристики.
Духовно извисен човек трудно се вмъква в такива, това му е отликата, няма си окачени тежести.

Защото този език не е славянски, както на някого много се е искало в недалечно минало, а прабългарски=тракийски. Аспарух нищо не е завземал, той е дошъл тук с многобройна войска, за да освободи нападаните от Византия български провинции тук, които гърците наричат Тракия и Мизия. Те са били част от прабългарската държава, която е била завидна по мощ и величие.
Ние говорим езика на древните българи, които много историци са наричали в хрониките си траки. Този език, на който комуникираме сега, съдържа близо около 80% от прабълрските думи. Същото е и процентното съдържание на тракийски гени в кръвта ни.
Е, какви славяни сме - я се огледайте добре!

Защото този език не е славянски, както на някого много се е искало в недалечно минало, а прабългарски=тракийски. Аспарух нищо не е завземал, той е дошъл тук с многобройна войска, за да освободи нападаните от Византия български провинции тук, които гърците наричат Тракия и Мизия. Те са били част от прабългарската държава, която е била завидна по мощ и величие.
Ние говорим езика на древните българи, които много историци са наричали в хрониките си траки. Този език, на който комуникираме сега, съдържа близо около 80% от прабълрските думи. Същото е и процентното съдържание на тракийски гени в кръвта ни.
Е, какви славяни сме - я се огледайте добре!

Здравей и ти, Ани!

Такова животно като славяни няма, но пък има славни животни.
Да търсиш корените си е похвално. Но знай, че корените на човека са на небето. А до тях стига този, който е готов да рови истински дълбоко. Дълбоко - чак в кръвта. Кръвта е паметта на небето. Попитай я, тя най-добре ще ти каже каквото искаш да знаеш.

Траките и те са такова животно, дето го няма. Терминът траки е гръцкият еквивалент на латинското славяни. Латините са наричали нашите деди склави, а елините - траки. Измислиците, с които ни пълнеха главите като деца в училище, а и които битуват още недетронирани съвсем в царството на историята, просто не са верни.

Българите сме били винаги по тези земи, една част от тях остава на Балканите, а по-голяма част се разселва на север и на изток. Българи поемат към Ирландия и я заселват (Народа Болг), други - далеч към Азия, където създават свое държавно устройство, с широки граници и високоразвита култура, а много лета - с тях и много поколения след това, начело с Аспарух (междувпрочем и това е гръцка транслация на Аспер-рих), се завръщат по тези земи, където ги чакат своите, останали тук българи, които изпълняват успешно мисията си да опазят тази земя българска.

Ако искаш да търсиш корени на българите, започни от пеласгите.

Ани, първо, славяните не са нация, по простата причина, че те не са имали държавно устройство, а в международното право под нация се разбира съвкупността от гражданите на определена държава.
По този въпрос, който задаваш, има писано много, но това, което ти лансираш като идея, е, че Аспарух идва тук като завоевател. А то не е така, защото той точно тук се връща у дома.

Няма такова животно "славяни".
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г., като дотогава slavi е, всъщност -sclavi - в превод от латински - роби и тази дума се използва във византийските извори.
Няма нито един роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. славянски и български, а се говори само за българи и български народ( за повече подробности - "Колко народа покръства Борис" от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със "славяно-българска държава", а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за прабългари и ханове, а навсякаде се говори за българи и владетелят на българите.
Терминът склави от византийските извори се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на роби, "светлокоси роби", или "нечестивци", с който са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов, славяните са, всъщност, траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. славяни и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и "склави", а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като "склави" (светлокоси роби) и "нечестивци" от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти, българските и руски църковници, и чужди историци в по-ново време в услуга на панславизма.

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските славяни трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят, което се разбира от Азовския завет и "Начертанието" на Петър І Велики, както и "Начертанието" на Екатерина ІІ Велика.
Това е доктрина, възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания... От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а българският народ е принуден да заплати "Освобождението" си. Да, буквално да плати цената за свободата си - а тя е 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато... Това е обнародвано в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. с Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг.

Цялата ни история е преиначена основно, но напоследък извират буквално все повече неоспорими исторически факти и оживяват истината за съществуването на българите много назад във времето и е наивно да се мисли, че българската държавност датира едва от годината 681. Както пише Илия Илиев - това е една измислица, поставена редом с една илюзия.

"...Първите сведения за славяните се явяват приблизително по времето, когато основното тракийско ядро, центърът на тракийската култура, населяващо днешните български земи, е покорено от римляните. Името траки изчезва и се появява ново име - славяни. И едното, и другото са сборни имена на сродни племена, всяко от които има свое име.

Има малка разлика само в границите на местообитанието. На запад траки и славяни имат една и съща граница. На юг също. На север славяните са до Балтийско море, а траките с неизвестна граница на разпространение. Само на изток местообитанието се губи някъде зад Черно море.

Кой знае как местообитанието на траки и славяни напълно съвпада поне по западната и южната му граници, а на изток и север се припокриват в рамките на известните граници.

Очевидно става дума за едни и същи племена. Просто се променя сборното им име. Изчезва името траки, явява се името славяни."

БЪЛГАРИ ЛИ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ?

Илия Джерекаров
----

"Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, "склави" значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия... Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума ."


http://web.hit.bg/bgsviat/proizhod.html

Траките и древните българи са един и същ народ.

Българите сме коренно местно население на Балканите и винаги сме живели тук.

И има безброй доказателства за това - както исторически хроники, археологични находки, културни, езикови, религиозни, фолклорни и митологични такива, така и вече ДНК-анализи. Вече се знае, според научни изследвания, финансирани от програми на ООН, че повече от 60% от населението в България е от средизимноморски расов тип, което го прави пряк наследник на античното население, наречено от гърците с какви ли не имена, най-често траки.

Древните гръцки летописци обичат да наричат едно и също население с различни имена - мизи, скити, илири, хуни, българи, траки пеласги и пр. С тези имена означават българите. Това се доказва от различните разкази за едно и също събитие на различни хронисти - често там където едни говорят за мизи и скити, други ги наричат хуни и българи. Това описва и доказва д-р Ганчо Ценов - професор по древна история от Берлинския университет.

Както изрично пише Хесиод (древногръцки поет, живял около 700 г. пр.Хр.), пеларгите са автохтонното население на южната част на Балканския полуостров. Това се споменава и от много други древни гръцки автори и се смята за достоверно. Пеларгите са възпети в античната поезия. Древните гърци са изразили уважението си към тях, като са поставили Пеласг до боговете си. Той е бил “син на Зевс”.
От древните Пеласги и Тракийци гърците въприемат Трако-Микенската култура. Омир нарича пеласгите "богоподобни".

Дълга и широка, но и много дълбока вода нагазваме с тази тема...


Въпреки всички факти, фалшификаторската школа на К. Йосиф Иречек (1854-1918) и българския му ученик Васил Златарски (1866-1935) организира едно дълго пътуване на Аспарух от Кавказ. А македонските историчари се научили от Златарски и други такива златни историци и приели друга версия - че дошъл от Волга. Щом Златарски може, защо не и те. После Васил Златарски довежда българите тук и основава българската държава през 7 век. Дотук е ясно, че българите сме доведени на Балканите през 7 век не от Аспарух, а от Васил Златарски и неговата доказано фалшификаторска историческа школа. Грешката е верна - който както иска да я разбира. Да пази Господ секи народ от такива златни историци.)

Има дори публикувани вече - какво геройство направо! въпреки всичко материали на съвременни български учени за фалшификациите на златарската школа: проф. Крум Балтаджиев - "Фалшификации и манипулации на българската история".



Сведения за българите, живели на Балканите преди Аспарух

През 7 век:

Първата поява на сърбите в историята (или една от първите появи), описана от император Константин Порфирогенет е при император Хераклий (610-641): Порфирогенет пише: "Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора."


През 6 век:

1. На карта на света от 6 век от "Равенски космограф" е отбелязано името "bulgare" и следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят ...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух. За автор на тези думи, косомографа посочва Йорданес - готски историк от 6 в. ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, IV)

2. В хрониката от 6 в. на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, (българин) Виталиан (Биталиан) се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него Анастасий изпратил военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378

Византийския летописец Теофан потвърждава: през 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи (”ounnon kai Boulgaron”).

3. Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други." Първо българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели една шепа хора. И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на тракийската благородническа титла РЕКС, РИХ. Тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар-Рих, Теле-Рих, Кот-Раг и др.



През 5 век:

1. През 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с българите, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Причината е, че Зенон бил притиснат от готите, водени от двама съюзни готски владетели с еднакво име - Теодорих. Българите нападнали единия Теодорих (Триаровият син), но той ги отблъснал и продължил към Цариград. Тези българи преди това ту били подчинени на Византия, ту отхвърляли нейната власт. Това описва Йоан Антиохийски.

2. "В тази година (5994 от Сътворението) (494 г.) (а според други учени годината 5994 у Теофан е 502 г.) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." - пише византийския хронист Теофан (Theophanes).



През 4 век:

1. На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България) . Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.

2. Хронографът на Момзен (Анонимен римски хронограф) от 354 г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.

3. Император Константин Велики (274-337)поради партизанските нападки на българите направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград) – пише император Константин Порфирогенет.

4. В своя "Неделник" Софроний Врачански пише за времето на римския император Константин: "Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."

5. Френските историци византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и други започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живял по времето на Константин Велики – 4 в.

6. Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий Библиотекар пояснява също така, че "БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО".

7. Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 години.

------

"Павел Дякон, Готфрид Витербски, Алберт Кранц и Павел Емилий пишат, че "българите, които ЖИВЕЕЛИ ОКОЛО ДУНАВА, в 450 г. нападнали краля на лонго-бардите Агилмунд, убили го и разбили лонгобардите.
В приписка към хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491-517) българите ЗАВЛАДЕЛИ земите около Видин и Охрид.
Този списък може да бъде продължен с още много факти, които убедително оформят следната картина: българите са един от основните воюващи, завладяващи, заселващи се, участващи в църковния живот на Балканите народи през IV-VII в.

/Йордан Табов - "Старите българи", С., 1998/"


------

Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора. Според Йордан, "в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят". През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава? Анастасий... построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно "против нахлуванията на мизите или българите".
/ИЛИЯ ИЛИЕВ - "Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици"/


И така: Аспарух е дошъл на юг от Дунава при по-старите българи тук, които са живеели в нашите земи много по-рано.

Другият въпрос е: откъде е дошъл Аспарух?

Eдин древен български документ: "Именник на българските владетели" - публикуван под името "Именник на българските ханове" (въпреки че в него не се говори за никакви ханове). Той изброява имената на петима владетели и черно на бяло пише следното: "Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега." Става ясно, че владетелите преди Аспарух са резидирали оттатък Дунава - земите северно от Дунав, сиреч в Дакия от II век.



А на самият Аспарух името е записано в документа по два начина, един от които е ЕСПЕРЕРИХ - т.е. българският владетел Еспер (Аспар, Еспор) е носел тракийската благородническа титла РИХ. Сред даките е имало социално деление на две основни касти. Външните различия са били именно прическите - едните са поддържали косата си дълга, а другите са бръснели главите си.


Владенията на Кубратова Стара Велика България са се разпростирали от Дунав до Волга, но столицата е била в Дакия.

Има доказателства също, че Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско робство. Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени. - проф. Крум Балтаджиев - "Фалшификации и манипулации на българската история".

Mога да дам много житейски примери около мен как семейства, отписани от официалната медицина, поради етикета "неспасяеми случаи" са се сдобивали с дечица и то техни биологично и то заченати и родени по нормален физиологичен начин. И това не са казуистики, щом само аз мога да дам достатъчно примери за подобни т.н. куриози. Няма място за отчаяние тук. И пътят е този, който посочва Кристиян по-горе. Няма невъзможни неща!!! Кармата е определяща дали в едно семейство ще има или няма деца, но да не се забравя, че има и надкармични закони, а той всъщност е един и той е водещ. И вярно е, че децата са дар от бога, но от т.н. лунен бог, строител на формите и дарителя на децата, повечето тук са наясно, но над него има и други нива и ако се успее да се докосне само дори човек до тях, всяка карма губи своята власт над него и само той решава дали ще има или няма деца. И кармата отива ... там, от където е дошла.

Връзката е в основата, но не само между тези учения. Тази връзка прозира като червена нишка при всички религии и учения.
За реинкарнации се говори много в Евангелие от Петър и на други места, които са изрязани.
Християнството е толкова много окастрено и променено такова, каквото е сега, че се отдалечава максимало от това, което е било като учение през първите векове от създаването му. И не само на Константин, а на много други може да се отдаде заслугата. Но това е огромна тема.

Търпението е вяра в Провидението.

Аз ще го дочакам!

Пазарът е залят оново със синтетични продукти. Няма да ми стигне мястото само да ги изредя.

Най-добрите имуностимулатори за мен са естествените - дишане на чист въздух, пиене на чиста вода, по възможност дестилирана или преварена, в някои случаи минерална, включване на повече плодове и зеленчуци в ежедневното меню и то от туквиреещите, от нашите, родни - те са пригодени най-добре за нашите организми от природата, също родните билки.

Меда - отличен имуностимулатор! Само не го смесвайте с гореща вода - губи много от качествата си, може с по-хладка.
Житото също е прекрасен продукт. Соята, овеса.
От ядките - орехи, фъстъци, слънчоглед.
От плодовете - ябълки, грозде, касис, малини, всички цитруси.
От зеленчуците - зеле, моркови, червено цвекло, ряпа, карфиол.
Зехтинът.

Броколите се оказаха един мощен имуностимулатор - богати на витамините С и Е, бета-каротин, от групата В, на желязо, цинк, фолиева киселина, калций - достатъчни са 200-250 грама сварени броколи дневно, за да се предпазите от много заболявания, вкл. зимни вирусни и бактериални инфекции, Helicobacter pylori, карциноми. Според френски и американски изследователи мощното им антимикробно действие се дължи на веществото сулфоран, което се съдържа в големи количества в тях.
Аз си приготвям супа от броколи и я подправям със зехтин и сок от лимон, с малко кисело мляко, копър и сол и така ми е вкусна много, а е и полезна.

От билките - тези, повишаващи капилярния тонус и подобряващи микроциркулацията, съдържащи природни антиоксиданти - хибискус, шипка, глог, жълт кантарион, ехинацея. Най -добре под форма на топли чайчета.

От подправките - магданоз, чесън, лук.

Сокът от алое.

Не забравяйте и българското кисело мляко.

Приятелството е да оставиш човекът до теб свободен. Но в труден момент, когато видиш, че има нужда от помощ, ти да си там. Това е, толкова е просто.

Няма какво да говорим за Камелия.
Тя сама говори за себе си с музиката.

За всички влюбени:


">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Аз ти благодаря за темата.
Камелия е моята любов в музиката. Обожавам я! И като човек и като глас, и като емоция и мисъл в емоцията.

Луда, луда съм по нея.Само нея да слушам, никога няма да ми омръзне.
Тя е красотата в глас!

Поздравявам те специално теб, Моника, за тази тема! И ти самата си красота!

Камелия Тодорова е моята любима джаз гърла.
Неповторима е!

Нито искам нещо да зная за нея, нито мисля нещо за творчеството й.
Наслаждавам й се.


Но дали

На брега на целият ми свят,
на моя си живот,
на моята душа..
на ръба на цялата любов,
на всички чувства в мен
и грешни и добри
теб срещнах, но дали...
теб исках, но дали...

Ела до мене ти,
но на стъпка остани,
помежду ни да стои
миг от вечност,
миг от спомена
Не прекрачвай този праг,
разстояние ми дай,
не докосвай ти докрай -
вътре в мен, вътре в теб боли
не, не прекрачвай ти.

На брега на края на света
протягам аз ръка,
а ти ме прегърни.
На ръба на времето стоя,
на стъпка от деня
във който се роди
в мен твоята любов
в теб моя нов живот.

Ела до мене ти
тази стъпка направи
помежду ни не стои
миг от вечност,
миг от спомена.
Ще прекрачим този праг,
ще се слеем с вечността
да докосваме греха
вътре в мен,
вътре в теб безкрай.

Ела във мене ти.
Теб исках, но дали...


Поздрав за всички, които я... обичат:

Мисля, че не си от този свят и това ти е най - хубавото!

Ученически бисери
май 2008



Бай Ганьо говори аерогантно.


По това време е имало и жени - воеводки, които са обладавали по стотина - двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.

Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре.

Заекът вижда идващата лисица, получава сърцебиене и кръвоносната му система започва да циркулира.

Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка…

Един път седнахме да бягаме (по повод бягство от учебен час)

Лодката плавала по живописните брегове на реката. (из ученическо есе)

Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност. (съчинение)

Алеко чул приближаващия се водопад. (из ученическо съчинение)

Смирненски с юмрук в ръка. (съчинение)

Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.

Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море. (ученик)

Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (ученик)

Славяните ловили риба и други горски животни.

Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор е обратен…(из съчинение)

В бедрата на земята се крият… (Из ученическа тетрадка)

Още през 1762г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на история Славянобългарская.

На луната живеят лунатици. (Из съчинение по литература в III клас)

Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии и др.

В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.

Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му.

Васил Левски ходи из страната гол и бос, за да възбужда народа.

Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя.

В Йовков всичко хубаво е положително.

Спартак е бил алигатор…

На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците.

Пролетарския поет Вапцаров изказва волята на народа, че само с братската помощ на СССР нашия народ ще си възвърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста.

Под ръководството на Партията се откриват модерни форми на разплод.

Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият … Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи. Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка. Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден.

Ернест е левак с дясната ръка.

Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали.

На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното.

Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта.

Живея с майка си и баща си, който е починал.

Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.

Добрите бактерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората.
/контролно по биология/

Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради смяна на сезона измрели.

Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите.

На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.

Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част.

В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена.

По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход.

Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.

Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите.

А в това време пристигнал консулът във файтон с пушеци и прах…

Момчето хванало свинята с едната ръка за ухото, а с другата за кръста…

Дошли кметът, съдията и гражданите от селото…

Звънецът възвести възбуждането на големеца…

Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.

Безбожието също може да бъде бог.