feya

Аз съм на 27г., както казах, а окр проблеми имам от дванадесет годишен. Така че не знам дали не попадам в изключенията.
Страхът ми от смъртта, а преди това чуството за вина, "повлачиха" със себе си "черногледство" и нихилизъм към почти всичко и особено чувството ми за недостиг, малоценност, което години наред "компенсирах" с други неща. И когато всичко това се стовари върху теб нямаш нито силата, нито желанието, нито откриваш смисъл да се развиваш, да себориш или просто да излезеш с приятели. Нямам самоубийствени мисли за разлика от преди десет месеца, но си мисля колко страдания биха ми били спестени, ако не бях се раждал. 

На 12г. започнаха проблемите ми, но коренът е по-назад, бях на 6г. когато бях свидетел на домашно насилие от страна на баща ми. За жалост след това живях още няколко години с него.

Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах.
А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство.
Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.  

Благодаря за окуражаването.
Мисля си обаче, дали пък тази случка не бе искрата, която  запали и отприщи един дълго трупан стрес,защото сега замисляйки се - то около мен всичко е стрес (като се почне от работата,през семейния и извън семейния живот и общо взето всичко).
Явно тази случка бе капката от която чашата преля. 
Ако предположим,че всичко е в следствие на натрупан огромен стрес и това предизвика в мен  панически атаки, силна тревожност,натрапливи мисли и депресия, значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому или човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?

Здравей  PSYPANDA,

Хората които ти писаха никога не са вземали психеделици и не разбират какво им казваш.

Въпреки това има и адекватни отговори-Стефан   и Орлин, което доказва че психонавтиката може до някъде да се извършва и без психеделици.  Такъв подход е непълен, но е стабилен и по-безопасен.

Чел си Кастанеда. Подсещам те че едновременно с работата с второто внимание трябва да се развива и безупречност. Също така ако човека е шизоиден тип, психеделика не му помага а дори е вреден за него.Такъв персонаж от книгите на  Кастанеда  е Жозефина- на нея никога не са и давали психеделик. А самия Кастанада е вземал много, защото е бил доста ригиден.

Спри психеделиците.Щом си оцелял след няколкостотин трипа е истинско чудо.Познавам само един човек , който не е закачил от негативните последствия на гъбите.

Пишеш, че на последният ти трип си имал инсаит че трябва да направиш нещо и затова са те върнали, но не знаеш какво.И при мен се случи същото преди доста години. И аз не знам с каква задача ме оставиха , може би развитие на безупречност, която ми липсва.Може би и при теб е същата задача, не знам. Това се разбира чак след смъртта.Ще ти издам и една малка тайна- ако някой ти каже, че знае каква му е мисията в живота-значи мисията му е да стане нормален, ако може J .

Не се страхувай от това че си вземал психеделици. И аз съм вземал, но всички ми казват че съм много нормален и дори ми се възхищават на психичвеската стабилност. Сигурно и ти така изглеждаш за страничния наблюдател. L



 

Не преиначавай,това което съм казал...абсолютно никъде не твърдя,че сте скучни или още по-малко невежи...това е твое тълкувание на думите ми...не дели хората на такива,които стабилно следват призванието си и такива,които не го правят...Александър беше казал,цитирайки Дънов,че всички сме се редили на опашка за да дойдем тук,с други думи всички сме призвани да живеем и да бъдем учители на себеподобните си с добрия или лошия пример,който даваме.Духовност с дрогиране не бъркам,в процес на търсене съм.В един миг от светец може да станеш грешник и от грешник може да станеш светец,затова да съдиш останалите не е редно ( сещам се за два филма,които чудесно илюстрират тази идея...руският филм "Остров" и Crash - нискобюджетен филм,който взе оскар...2004,ако не се лъжа)
 Аз съм на 28 и това,че нямам партньорка не ме притеснява,ама изобщо...отбелязал си го все едно е някакъв обективен минус...опитът ми показва,че влезеш ли във връзка,жените бавно,но за сметка на това, съвсем сигурно, започват да колонизират личното ти пространство...и по едно време се стига до момента,е който трябва да даваш обяснение за всяко едно твое действие...бившата ми приятелка не успя да схване за 4 години,че като й казвам,че отивам за 10 дена сам в планината,аз наистина отивам за 10 дена сам в планината,а не й изневерявам,както си мислеше...почваха се едни безкрайни разговори...ама защо да не дойда с теб...ние нали затова сме двойка,за да правим нещата заедно...очевидно нещо криеш...кой отива някъде сам и тем подобни
Хубав ден,пожелавам

Благодаря за отговора  Подходът,при който психеделиците се слагат в обща група с останалите субстанции,променящи човешкото съзнание е еклектичен и крайно неподходящ.Думи като "дрога" и "друсам се" тотално размиват същината на въпроса.Психеделиците/ентеогените могат да бъдат мощен инструмент за самоизследване както и за изследване на обективно съществуващи реалности извън обхвата на 5те ни крайно несъвършени сетива.Разбира се,детайлно съм проучил всякакъв тип информация по темата,особено като се има предвид по колко тънък лед стъпвам.Изследвал съм живота и трудовете на хора като Кен Киси,Тимъти Лиъри,Олдъс Хъксли.Теранс Маккена,Станисвав Гроф,Албърт Хофман и тн...нито ще съм първият нито ще съм последният,поел по този път.Вярвате или не всеки един от нас ще преживее трип на ДМТ,в момента на смъртта си или в ситуация близка до смъртта и нашият живот е подготовка за този невероятно важен момент,оказва се,че нашите вярвания създават лабиринта,през който трябва да преминем,нашите вярвания са и пътепоказателя,единствено чрез който може да преминем.Разбрах,че е от първостепенно значение е,не просто да вярваш,а да се уповаваш.Съветът "живей тук и сега" звучи доста ведро и мъдро,но как да живея тук и сега като емпирично съм установил,че светът,в който живеем е една добре скалъпена илюзия,наясно съм,че за да съществува тази илюзия има някаква причина и по-скоро питането ми беше в тази посока.Отново казвам смятам,че има нещо много важно и съществено,което трябва да изпълня в тази инкарнация,но не знам какво е...неслучайно бях върнат от оня свят с толкова много усилия...трябва да ставам,иначе ми се щеше да дам един трип репорт...следващият пост

Привет...наистина не знам откъде да започна...намирам се в много тежък период.Преследва ме натрапчивото чувство,че не живея собствения си живот.Сякаш бездарен актьор се е внедрил на мое място и изпълнява моята роля,а аз съм безмълвен страничен наблюдател на ЗАПИС от тази пиеса.Непрекъснато регистрирам хиляди противоречия и парадокси,но няма какво да направя по въпроса,все пак това е просто запис.Притеснявам се,че в определен момент от живота си съм взел фрапантно,грешно решение и тази толкова отчайваща безпътица,която тегне над живота ми е последица.Нека кажа няколко думи за себе си.Аз съм психонафт.Пътувам и изследвам селения от хиперпространството.Когато започнахме с психеделиците бяхме деца и не знаехме в колко опасна игра се забъркваме.Впоследствие някои от нас не издържаха и сами сложиха край на живота си,други влязоха в лудница и вече не са същите.Аз някак си винаги съм следвал максимата,че единственият начин да се противопоставиш на деструктивните сили от магичния свят е като им се надсмиваш...оцелях...имам стотици трипове зад гърба си и многократни взаимодействия с различни същности.Но ето,че в последния трип,случил се в Амстердам,жестоко оплетох конците.Смятам,че в една паралелна реалност в тази ситуация губя разсъдък...материализира се един от духовните ми водачи и с много усилия ме върна към симулацията.Знам,че има някаква определена причина...нещо което трябва да сторя,но нямам никаква идея какво...може би трябва да създам дете...знам ли...чувствам се невероятно объркан и хаотичен...а може би идва и моят ред и ще си понеса последствията заради вратата,която разбих безвъзвратно...дори не мисля,че очаквам някакви отговори...повечето от вас едва ли имат представа какво е диметилтриптамин или какво е псилоцибин, и какво е тяхното въздействие върху човешката психика.Нека Бог бъде с Вас!...и с мен

Значи ние сме обречени да си живеем с окр цял живот

Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.
 
Критерият е тялото.Не логиката.Твърде често страхът използва логиката за да си докаже лъжите.Слушай тялото си.Напрегната ли си, значи е лъжа.Спокойна ли си, значи е истина.

Така е няма да му повярвам ,защото е човек не съм аз.А тези мисли си ги мисля аз и преди мислех ,че щом си ги мисля постоянно значи са истина.Сега вече знам ,че не са но ми е трудно да ги приемам като лъжа.Те идват еи така от нищото и ми казват ти не ставаш за нищо, ти не неможеш  и т.н. И започвам да мисля "а какво да направя за да не се чувствам така" и почват някакви идей .... 
 
Сравнявам се с преди 1,2 години имам голяма промяна.Започнах да се обичам,започнах да правя неща за себе си.да се слагам на първо място,определено съм по-смела, правя неща дето тогава ми бяха непосилни.Позволявам си да греша ,а ако сгреша гледам да не се обвинявам.Вярвам с Бог.И много още.Промяната ми е много бавна,но сигурна така го усещам.Но все пак понякога имам мисли , но поне намаляха и като количество и като сила.Това е знак ,че вървя напред нали.Понякога когато съм под стрес мисля ,че никога няма да се справя с тези мисли,но фактите ми показват друго че напредвам и се променям всеки ден.

zdraveite ,eto i moq problem.Kogato bqh u4eni4ka zapo4nah da pusha treva i ot tam se se poqvi purvata mi panik ataka.Atakata se sluchi pred mnogo hora koito bqha avtoriteti za men. Ot togava zapochna straha da ne se izloja provalq pred horata.Sled vreme i tova s sluchi imah dve slu4ki koito sum se izlagala daje me e sram da gi spodelq ,stresa beshe mnogo golqm.I vsichkiq tozi stres i strah az go podtisnah.Purvo otrichah pred sebe si che se e sluchilo tova koeto stana ,taka godini nared az otri4ah i neiskah da priema tezi moi provali.Zapochnah da stiskam kontrola oshte pove4e da ne bi da stane neshto pak ida se izloja.Zapo4nah da se pravq na silna na tvurda a ot vutre bqh skapana.Sled nqkolko godini podtiskane zapo4nah da se razbolqvam.Az imam artrit i toi se aktivira pri stres (taka sum zabelqzala).Zapochnah da boleduvam  da ne se chuastvam dobre.Poluchavah paniki ,techeshe mi kruv ot nosa tolkova stiskah tozi kontrol.Nqmah vqra na jivota na horata.Mejduvremenno imah i drugi stresovi momenti ,skarah se s moi priqtelki po tochno az napravih pak greshka a te reshiha da mi otmushtavat da se opitvat da me zleposstavqt pred horata i t.n. Sled dulgoto podtiskane na straha zapo4naha i natraplivi mislli.Za da polu4a panika neznam kakvo trqbva da se slu4i. Tolkova sum podtisnala vsi4koi  go useshtam po tqloto si.Vsi4ko e vutre v men i sega go osuznavam.Iskam da izkaram vsi4ko..Zapochnah terapiq ve4e 3 mesec ,no kato  4eli terapevta ne e tolkova dobur.Pomaga mi da no samo govorim za mislite mi.KAkvo mislq dokazatelstva za protiv izkrivqvaniqta i t.n.Tova mie qsno pomaga mi no tezi strahove kak da gi otkliucha da izleznat.Dokolkoto razbrah meditaciq i hipnoza.Nqma da spiram terapiqta , no kakvo da pravq za da moga da izkaram tezi strahove da gi osuznaq da moje da gi priema i da gi preobrazuvam.Mislq si 4e nikoga nqma da  moga da se opravq.Samo s govorene za mislite ne se polu4ava..Molq vi kajete mi kakto da pravq,Ako meditiram vseki den i pravq yoga nidra dali shte moga da izkaram tezi strahove ? Hodila sum na holotropno dishane vednuj plakoh prez cqloto vreme na dishaneto ,po4ustvah oblek4enie no samo 2 chasa sled tova posle pak obichainoto sustoqnie.Sqnkata me presledva iskam dae priema i obikna.I otdelno za kontrola i provala kak da go preodoleq molq vi za suveti.Sram me e ot provalite si i neiskam da mi se slu4va otnovo tova li me durji pod naprejenie neprekusnatiq kontrol ? I samo s govorene za mislite mi kak 6te se nau4a da puskam kontrola ? V takova sustoqnie sum che sum vinagi na nokti kudeto da idem kakvoto ida prvim se pazq da ne se izloja i ne puskam kontrola.PRedi kato pieh se otpuskah sega i kato piq nestava.Nemoga da se zabavlqvam , nemoga  da se otpusna da si kaje ne mi puka da stava kvoto shte ,a bqh syvsem druga.

Просто имате нужда от помощ. Не е въпросът защо ви е страх от смъртта, а какво си мислите,  чеи  е смъртта. Понеже се занимавам с променени състояние на съзнанието и едно голямо влечение ми еса  да се запознавам и срещам с хора,които са били в кома, в клинична смърт. От техни разкази и мои преживявания мога да ви уверя, че смъртта може би е най-освобождаващото нещо в този живот. Помислете си състояние без страх, чувства, които надхвърлят човешките, състояние на безкрайна свобода - е това е смъртта. Защо бягате от нея, тя не ви гони. Вашият страх е не от смъртта, а от самият живот. Ориентирайте усилията си да се запознаете със смъртта, Прочетете Карлос Кастанеда. Потърсете филма на Рене Мей. Потърсете информация за така наречената смърт. И ще видите, че вашият проблем не е смъртта, а смъртта се оказва решение поради страха ви от самия живот. Смъртта е съветница, приятелка и тя винаги седи на една ръка разстояние от вас, но тя избира кога да се протегне и да ви хване. Вие се страхувате от смъртта, а още преди да сте се срещнали с нея живеете, като мъртва. Тя решава кога да дойде, не вие.  Поздрави и на вас и на смъртта!

Аз имам чувството ,че единственото нещо което ще ме спаси е това ,че смъртта не е края ,а е нещо приятно и безкрайно. След като няма как да съм сигурна ,че е така ме обзема паника и сякаш съм в някакъв сън ,все едно съм полудяла ,сякаш не искам да се връщам в реалността понеже ме е страх да забравя за страха от смъртта ,много странно и неприятно ,все едно не съм тук а съм се вглабила в главата си и някакъ мой свят ,и изобщо не знам какво се случва около мен ,все едно вече съм умряла и ме няма ,край. За какво ми е тогава този живот след като се чувствам все едно утре ще умра..... дали ще е утре или след 60 години сякаш вече е дошло това време ,сякаш не съм в тялото си..... разума му и тялото не са свързани ,всеки ден го прекарвам механично колкото да оцелея - спя ,яда ,пия вода ,дишам колкото да съм жива ,но се чувсвам вече умряла ,каквото и да се помъча да направя го правя на сила ,та защо да го правя след като съм умряла или не знам вече каква съм жива ли съм не съм ли ?? Не знам...

Страха ми е постоянно в мислите, реално трябва постоянно дя правя тази техника денонощно... Няма и секунда в която да не мисля освен докато не спя

Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго..

Това, което ще напиша по-долу НЕ Е  за момчето/мъж на 18 г, сложил си многозначителното име Победител. 
Ето, скъпи родители - млади и на възраст, като мен! Ето го, скъпи колеги - педагози, очевАдният плод на състезателната система на образование и възпитание, която "успешно" въвеждате през последните 20-30 години. Това момче с всичките му мечти и надежди, с представите му за живота и хората, с ценностната му система, с всичките му болки и лутане и сривове - това създава "конкурентната среда и целеполагане". Виждах, знаех още тогава - още през 90-те на 20 век - че децата, възпитани в тази система, ще се наредят на опашка за хапчета, стимуланти и психотерапия. И това стана. Не се радвам, плаче ми се. Е, в това ги настигнахме - онези зад океана..... Нейсе... Не ми се пише повече, огорчена съм безкрайно... 
Млади родители, умолявам ви, пазете децата си от състезанието за оценки и отличен успех, за класиране и похвали, слава и аплодисменти! Тези последните са по-лоши от депресиите и наркотиците, защото ТЕ  са това, което ги предизвиква. Да, сигурна съм. И сега ще ми кажете, че ако няма оценки и състезание, децата няма да учат??? Точно обратното! Точно когато отпаднат, децата възвръщат естествената си любознателност.... Виждам го с очите си вече 20 години и повече... 
Победителю "Winner" - този свят НЕ Е  състезание, както се опитват да те убедят всички и всичко. Те го правят, за да притежават твоя живот, ум и сърце. Отхвърли сравненията с другите хора, спри да поставяш тях и себе си в някакъв калъп на "интелигентен и успял овен в стадото". Откажи се от победите - отвори очите си за малките си радости и за красотата на човеците до теб. Това също е предизвикателство, повярвай ми. Но то ще те изведе от омагьосания кръг, в който системата те е натикала от невръстен... 
Защо ли ти го казвам? Може би все пак се чувствах длъжна да го направя... Дали ще се замислиш над написаното по-горе, не знам. То беше моята излята тази сутрин болка... 
Е, светъл ден, все пак...

Само да вметна, че "здравия реализъм" е индивидуален за всеки, защото е дълбоко вътрешно преживяване...

А това дали нещо на някого е помогнало също е индивидуално. Различни сме и в това е красотата на този свят....

Ами интересно става като почнеш тях да критикуваш. Оказва се, че хората, който най-много обичат да критикуват, най-малко обичат да бъдат критикувани. Нали са маниаци, че са прави винаги.....

О, много далеч съм от намерението и дори от мисълта да критикувам критиката. Тя е просто един от пътищата... Ние само разсъждаваме докъде ни е довел този път. Но всеки е свободен да опита своя маршрут по него, може пък той да достигне до нещо красиво докато се взира в това, което смята за не-красиво...
И ето - сега в момента на мен ми се връща - преди 30 години аз разсъждавах като vorfax - сега все едно чувам себе си тогава. Чацки, Онегин и Татяна, недоволните човеци ми бяха идеалът - и снизходително (да си кажа честно и презрително) гледах към "самодоволно щастливите и слепи Олги" и към "доволните свини". Доста години по-късно осъзнах колко истинска е била Олга и до какви калища довежда недоволството.

Колкото до критиката - положителна или отрицателна - тя винаги стои здраво върху една платформа - тази на критикуващия. няма как да стъпи в обувките на критикувания...

Да, наблюдавала съм го и при други и при себе си, определено си го получаваш. Не казвам, че се случва на 100%, но на 50 - става. И не само критикуването, случвало ми се е да не мога да разбера дадена реакция или цялостно поведение на даден човек, питала съм се: Ама защо прави така? - и то след кратко или след дълго вреве, колелото така се завърти, че си отговарям на въпроса от собствен опит. И тогава се сещам за една приказка, дето майка ми все ми повтаряше в по-младите години: Не се подигравй, не съди, не се чуди и не съжалявай никой, защото ще ти дойде на главата! Общо-взето мисля ще точно така става, поне в повечето случай. Това е моето мнение.

Разбира се, градивната критика е нещо друго.
Когато обаче говорим за масовост, мисля че става въпрос по- скоро за манипулация.
А в случая вече политическата, икономическата и т.н. критика е обвързана с лични интереси - случването на неща с финансова изгода. Прекалено е опорочена в световен мащаб, дори и градивната критика.
Но тук по - скоро става въпрос за отношението личност - личност.
Намесват се също характер, темперамент и куп други личностни особености. Един човек, който е "критикар" в своята същност, по- скоро има загуби в контактите с хората , от колкото ползи. Така настроеният човек успява да чуе само това, което е отражение на неговата светлина, всичко останало го заслепява и в желанието да го напасне към своите вибрации изгубва разнообразието в контактите.
Разбира се, нищо не пречи този тип човек да си живее така до края на дните си, но тази настройка към живота и хората постила много благоприятна почва за развитие на озлобление. И като използвам думата "озлобление" не влагам в нея нищо негативно, а по- скоро констатирам.
Нашето общество е съставено главно от личности тип "критикари", затова и масата се чувства неразбрана, неоценена и в безисходица.
Няма как да се случат нещата по друг начин, след като всички са неразбрани и само те светят и групата която ги отразява.
В по- малките селища се получават групи от самотници, които живеят двор до двор, а не знаят дали другия е жив. Това съвсем реално в сегашно време. Страшно е някак си.
До такава степен да нямаш желание да разбереш другия, че единственото ти забавление да е да го дебнеш в какво е "прегрешил" за да да му люснеш една критика.

Славейков с това стихче ме загуби още първия път като го чух

Само някои хора се мотивират от негативни послания. И то примерно, ако им кажеш "не можеш да направиш това и това"...

Други хора се мотивират само от позитични послания.

Трети от страх и чувство за вина.

Повечето хора се мотивират от външни фактори и много малко от вътрешното желание, което е правилното за тях и не зависи от никакви пикливи послания.

А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание.

А и забележете, всяка критика от рода "ти си такъв и такъв, постъпваш така и така" е програмиране. Нищо добро не излиза от това.

Абе и при критикуване става, при мен само даже ей така да си го помисля с малко ирония съвсем добродушна и хоп - само след час най-много се връща. Мъчих се, мъчих се, не става никак с въздържание. И тогава осъзнах, че така е хубаво да става - да си го помисляме за другия и бързо да се връща при нас. Въпросът е с какво чувство си го помисля чоек. Ако на другия се усмихвам с добродушен хумор за нещо, то като ми се върне, и на себе си така ще се усмихна. А последното, както и да го поглеждаш, е твърде здравословно. Нещо като миене на зъбите ... на ума и сърцето... а защо не и на душата.... Няма как да не ги замърсим, защото ядем, номера е редовно да ги чистим...

Методика: 200 гр. шльокавица на всеки  4 часа. докато приличаш на човек.После  те поемат други ..............Сериозно:виж темата пречки  (опасности)по духовния път...Може да не е много издържано , но е лесно разбираемо ,обяснението което мога да дам.Личността с която човек се идентифицира , е толкова обвързана с конкретния тунел ,че всеки по добър опит за промяна е силен стрес.А много силното разпукване на втвърдената конструкция се усеща като смъртна опасност.Самата телесна смърт е такъв преход между тунели.В тибетската книга за живота и смъртта(заглавието дали бе точно това?),ни напомнят че ако се подготвим и посрещнем смъртта подобаващо,сме оползотворили живота си.Защото числото на безсмислената (не оползотворената) смърт ,е много по стряскащо от числата който Божидар дава по горе.При правилно умиране има шанс да , нулираш кармата си.

"когато има драстична рязка промяна то ,тя е провокирана от външни причини". Човек трудно може да смени сам тунела си. Хубаво, аз знам как става. И понеже знам, знам също, че само 1 на 200 човека има потенциал да го направи. А от тези хора много малко могат да свършат работата докрай.