Ines Raycheva

Винаги казвам, че с професията си психотерапевт съм благословен да работя с интелигентни, мотивирани и сърдечни люде. Заобиколен съм от такива и това ме прави удовлетворен и щастлив. Защото виждам как при преобразуването на страха, започва да протича все повече любов, мъдрост, творчество, вълшебството на потенциала. На групата ми идват почти изключително хора, минали или все още минаващи през лична терапия. Хора готови за силна, интензивна, истински променяща работа. Почти всеки път, когато на групата ги погледна и буквално преливам, изпълвам се с любов, която ако не отдам, буквално сякаш ще се пръсна емоционално. Чудесни са хората, с които заедно работим в посока смисъл, цялостност, смелост, здрава самоувереност, доверие в Себе си, Бога, съдбата си и Живота. Нека бъда все по-хармоничен, за да протича през малката ми грешна личност онази сила, която прави който и да е терапевтичен метод работещ - силата на любовта, на Бога. Прекрасно е, когато виждаш как същата сила заживява в хората, на които помагаш!
Благодаря, Инес! 

Това е съвсем Друго и няма пряко отношение към термина, до колкото е обяснен от създателя му. 
Ползвайки Духовния Байпас сме в бягството, често несъзнавано, с илюзорната идея, че си помагаме.
Липсата на готовност за справяне с проблемите не мисля, че се дължи на мързел - може би по изключение. 
С Духовния Байпас можем да рационализираме, оправдаем неприятни за нас състояния - не винаги целта е самият комфорт. 
 
Т.е разрешенията си всеки сам би могъл да открие или поне да дооткрие - съгласна съм. Такива термини са полезни, за да постигаме разбиране спрямо езика, чрез който общуваме, за да участваме в т.нар езикови игри, в които сме постоянно, всъщност.  

Написах това - ЦЪК - по повод наученото от моя приятел - Страхът.
Пиша го за всички хора с тревожни състояния, и не само. Хора, вкопани в страховете си, невиждащи изход и нямащи желание да продължат по пътя на своя живот.
Изгубили се хора, страдащи и мъчни.
С много въпроси и нито един отговор. 
 
@Орлин Баев ме води по този път и ми помогна да открия своите необятни хоризонти, носещи любов, вдъхновение, сила, увереност! Не знам къде и как щях да съм сега, ако не беше Орлин. 
Той е Човек с голямо сърце, намерил призванието си - благодарна ще съм му цял живот. 
 
Орлине, посвещавам това на теб! Убичъм тъ!
Благодаря за всичко онова, на което си проводник, Човече.
Посвещавам го и на моите приятели и близки, на всички сърца, с които се запознах по време на терапията.
Обичам ви!
Благодаря ви от сърце и до живот!
П. П.: Благодаря и на всички хора, специалисти и не само, пишещи тук, в това онлайн пространство, носещо безброй открития! Много научавам от ВСЕКИ един от вас! 

Прочетох всичките теми, които си пуснал и коментарите ти към тях - виждам, че периодично във форума търсиш помощ/съвети. Така трудно ще се справиш и както са те посъветвали - потърси добър терапевт! 
Неуверен си и се луташ като мишка в капан, разбирам това състояние. Време е вече да настъпи зрелостта при теб, какво става - намери ли си работа? Ако не - намери си без твърде много да го премисляш и отсяваш! 
Няма нужда да гадаеш - причината си ти! Можеш да се погрижиш за себе си, интелигентно момче си, време е да се побутнеш сам напред и смело да се хвърлиш в живота, с целия му дискомфорт и напрегнатост. Сега малко ми напомняш на розата на Малкия Принц, която е под стъклен похлупак... 
Ще ти - разгледай из форума и прочети до каквото стигнеш, то ще е идеалното за теб в момента. 
Но само с четене трансформации не стават. Наученото от прочетеното трябва да има на какво да положиш, а това става след разместване, опознаване и разбиране на собствените ти психични пластове и невротични механизми! 
Писали са в друга твоя тема за "Духовния Байпас", прочети тази статия.
Успех! 

Не може , лесно да се спасим от илюзийте . Важното е да има хора , да напомнят алтернативите  .
Изпитвам известна неприязън , когато се налага да цитирам чужденци за моя , обикновен живот . Да , те назовават факта и това ми върши работа , въпреки че  ,,америка" всеки сам я открива.------------това е за  въпроса 
пп   . Орлин го е класифицирал . Много лесно човек прозрял нещо съществено . До като го разглежда , неусетно бива подхлъзнат от егото . Бива разчленен и закован в постижението си , неусещаш превръщането , на духовното в псевдо . А застоя е мързел . Това е българския аналог на  ,,духовен байпас" . Задържане на приятното .

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. 
С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. 
В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд:
„Духовен  байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка  комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си  да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието.
 
Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да  използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. 
 
Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа  и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва  да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден  начин."
 
Какво мислите вие по темата? 
Какъв е вашият опит с "духовния байпас"? 

Искаш да контролираш всичко.
Не можеш. Така няма как да се насладиш на живота си, да прекараш спокойно и любящо време с децата си. 
Животът е тук и сега, не е утре, утре може никой от нас да няма, безсмислено е фокусът да е в него - нещо, което невротичният контрол иска винаги - иска всичко да знае, да предвиди, да подсигури! Сега, в момента какво имаш около себе си? Погледни децата си, прегърни ги, погали ги, те са си до теб всеки ден. 
Това звучи като паник атака. Няма нищо страшно в нея! Страшно е само ако ти го виждаш така - като неконтролируемо чудовище. А то не е, гарантирам ти. В момента, в който си го потърсиш САМА, няма да дойде изобщо, ще се стопи като морска пяна, защото теб просто не те е страх!
Имаме стресови ситуации понякога в живота, нормално е. Натрупаните и нерешени проблеми от преди, в един момент изригват като вулкан. Това става и при теб, и при страшно много други хора. Тялото ти просто ти ПОМАГА, казвайки ти: Време е за промяна! Дай ми почивка и разнообразие! 
Нямаш нужда от стреазам, а и виждаш - не помага винаги. Ако навън вали, а ти не искаш да вали - искаш да ти е слънчево, като дръпнеш пердето и не виждаш през прозореца, това няма да спре дъжда, просто няма да го виждаш. Така е и със стреазама и твоите тревожни състояния.
Нуждата тук е от смислена и дълбинна работа по разрешаването на тревожностите - психотерапията върши чудеса при състояния като твоето, което както казах, е много често срещано.
Казваш, че тялото ти е напрегнато - в страхов режим е, иска да се защитава, пази с мускулни брони.. От какво?
Получаването идва от отпускането, от ДОпускането - от там и обменът, който носи обич, радост, безгрижие, също! 
 
Гледай това - момиче, справило се с паник атаките, говори за опита си. 
И това - Колелото на живота, принципът на горе и долу, вълните, които ни носят през живота и нашето възприятие за тях. 

Ти си зависима от него - сама се правиш такава.
Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. 
Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени.
Първо прочети този материал, после този  и този -  не са обемни.
Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. 
 
Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче!  Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно!
От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг!
Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. 
С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти?
Работиш ли?
Обичаш ли живота си там?
Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого?
Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. 

Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда?
Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? 
Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е!
Гледай/слушай също това и това.
Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции  на Екхарт Толе, също. 

Стрезамът е анксиолитик. Наистина, ефективен е, повлиява тревожността директно, макар и по химичен път. При прием повече от 12 седмици, може да предизвика зависимост. При някои хора и доста по-рано от 12-тата седмица. Ти вече го пиеш втора седмица, така че го имай предвид.
Тези твои чувства идват от начина ти на мислене. В тази връзка, как според теб един транквилант ще влезе в мозъка ти и ще промени мисленето? Няма как. Можеш само да потискаш физическото и негативно изражение на твоите мисли. Но това не е начинът - първо защото е временно и второ - защото това състояние иска да ти "каже" нещо и искаш или не, е част от теб.
Дали пък не иска да те научи на повече смелост, доверие в себе си и живота и пускане на невротичния свръхконтрол?

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

- Когнитивна наука: включва експерименталната и социална психология, невронауки, програмиране, семиотика, философия и др. Сама по себе си, когнитивно - поведенческата наука е твърде редукционистична, плоска. Когато обаче е част от една холистична перспектива, е много солиден и добър фундамент.
- Психоанализа - най-общо, включая и аналитичната психология на Юнг, Его, обектни отношения, Селф и неофройдизъм направления, плюс доста други странични авторски клонове. Ценна, много ценна е психоанализата! 
- Хуманистична психология - един уникален пробив, вярващ в себеактуализиращата тенденция, адрено доброто в човека, в нагона към смисъл...
- Интегрална психология - включва предходните, но в гещалта си образува ново, по-голямо от съставляващите го цяло.
- Трансперсонална (висинна, духовна) психология - интегрира качественото познание на духовните учения в разбиранията си. 
- Холистична психология - включва всички предходни, подобно на интегралната, но от една много висока и чисто преживелищно качествена позиция, е резултат от инспиративно творчество, идващо от дълбоко себепознание. 
..................
Горната градация пиша на един дъх. Вертикална е. Има много други хоризонтални: различни подвидове психология. психосинтезът на Асаджоли - според мен е холистична школа, съдържаща имплицитно и останалите в себе си. 

Доховен чиляк: Ама аз съм свръхпозитивен, щото ме е страх да не бъда негативен, нали какво ще кажат хората. Обаждам се по 300 пъти на ден и пиша по 300 месиджа на гаджето, защото съм духовен и много я обичам. Обаче съм много добър, грижовен, винаги помагам, макар и да се самонатиквам в 13 глуха, ползват ме, ама съм духовен алтруист, никакъв мазохист, не. Обаче затова пък знам кое е правилно и как трябва да се живее и само да посмее някой да не е в кутийките ми - бива веднага насечен на парченца. Избягвам да общувам и си седим пред компа - еми то аз съм си самодостатъчен, това ми е хималайската съвременна пещера - не, не бягам и не съм сцепен от емоциите си, от които бягам, просто съм ултрадуховен. Мдам. 
Ма направо съм мегадоховен - знам, че съм специален, много специален, не съм като другите, често влизам в едни такива като на сън състояния, чета много ченелинг, знам че конспирацията ... майката на всичко. Бок е льобоф или бой и льобоф... 

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. 
С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. 
В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд:
„Духовен  байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка  комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си  да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието.
 
Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да  използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. 
 
Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа  и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва  да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден  начин."
 
Какво мислите вие по темата? 
Какъв е вашият опит с "духовния байпас"? 

Сигурен съм, че за него работата е била много важна част от живота му. Да, кръвното е важно да се регулира освен с медикамент и с диета. А един искрен стремеж към медитацията, когатое правена редовно, прави просто чудеса не само в овладяването на стреса и пренасянето ѝ в ежедневието, а и чисто неврологично, като възстановяване. Ако човекът е скептичен по темата, могат да му бъдат предоставени няколко тона когнитивно невронаучен, обоснован рисърч. Медитацията е по-силна от антидепресант и транквилант, ако е практикувана качествено и редовно. Ако човекът обаче няма гъвкавостта или желанието да я оцени, психофармация в малка доза е о'к.
Според мен за оптимизацията на справянето със стреса и регулирането на кръвното е добре да се мисли на фона на по-частичното или по-пълно връщане към работния процес, към същата или към подходяща за сегащното положение на нещата ангажираност, но около същия бранш и дейност. 
Аналогия не толкова възрастова, колкото поведенческа. Ето човек пенсионер - седне пред телевизора по цял ден, извинявайки се с кръвно и "така казват, че е редно" - колкото и да изкара така, вече е отписан. Ето и друг - активно продължава любимата си работа, почти до последно. Когато човек преследва качествена цел, както се казва, Господ дава сили и живот! 

Здравей!
Не съм много сигурен кой стои зад това чехълче. Ако си който си мисля - да, окр е връхче - с него се работи сравнително лесно, когато терапевтът познава пътечките му и алгоритъма на справяне "през клетките си". При теб бяха 4 лични сесии, с продължаваща групова работа и два уъркшопа. Групите и работилниците - сам виждаш колко сериозна част са от една цялостна и качествена психотерапия, какво дълбоко доверие, себезаявяване, взаимно протичане един в друг, какви качествени хора идват на тях. Но, може и тотално да бъркам за това кой си... Който и да си, поздрави сърдечни! 

Здравейте,
Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен.
 
Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години.
 
Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си.
 
Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко.
 
С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси.
 
Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ!
 
На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща:
- НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол.
- Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите.
- Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса
 
За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща:
- Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете.
- Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас.
- доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска )
- Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами!
 
Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време.
 
Успех!

Драги душетърсач,
Убеждения свързани с
- чакри
- езотерични учения
- Бог
и пр.
И най-вече самоанализиращи, самооценъчни твърдения в тази посока, без човек да е развил необходимите умения (разбирай напр. ясновидство), необходимите знания (2ри клас в Магнаурската школа, напр.), необходимата извисеност (духовен сан, близък до посветен в дадена мистично-религиозна доктрина) често водят до изкривени убеждения и възприятия, които дават погрешни впечатления към най-обикновени човешки състояния.
Може в момента да преминаваш през период, в който се избистря идентичността ти. Може да си в посока на себеоткриване и разширяване на хоризонта. Не е нужно това да е свързано с енергийни блокажи, изхвърчащи от тялото чакри и пр. Може да не нещо напълно човешко - рани, болки, огорчения, изгубеност, бягство...

В обратния случай - ако всичко това минава през заземяваща, приемаща обич; през едно любящо сърце, доверяващо се на живота; през един уравновесен интелект, познаващ своите ограничения ("аз знам, че нищо не знам")... тогава процесът на разширяване на съзнанието a.k.a духовно усъвършенстване би бил по-здравословен и благоприятен за личността.

Потърси повече информация за феномена "духовен байпас" и ще откриеш огледало на доста процеси, описани при самооценящите се като: "духовни хора".

П.С. Подобни състояния често се предизвикват от фиксиране на интелекта/рацио-то в сложни ителектуално-абстракни идеи. Примамливи са за съзнанието (поради живота им във високо философското мета-ниво), чаровни за играещия с нещата и обектите ум, търсещ изход от биполярните логични парадокси.
Подобно фиксиране се освобождава чрез насочване на жизнената енергия към сърцето - към връзката с хората, към доверието в тях, към отношението човек-човек (за разлика от предходното арогантно отношение: духовен човек - масов човек ; вегетарианец-жалък месоядец; ) към отпускане на контрола...

С едно изречение речено:
Пътят на сърцето - между главата и чатала.
А сърцето не се кефи на тревица, нея я обича само "мозъка", 'щото е мно'о яко чуек да си част от космическото съзнание.
 

Ти освен да даваш уроци на монаси от сите световни деноминации... Това си е световен рекорд направо! Нищо не се е сринало - говориш през перфекционизъм. Разбираш ли, ако няма да ставаш монах, целта не е да нямаш интерес към жените, а да го ползваш насочен към партньорка, която обичаш, с която живееш и с която си напълно искрен. С такава сексът не е само порно чукане, а се превръща в красива практика по сливане с Любовта. Бидейки с такава приятелка и имайки редовен полов живот с нея, при активни и смислени житейски ангажименти, с помощта на практика на медитация, стремежът към порното сам се минимизира. То е като дрогата, явяваща се бърз начин за псевдозадоволяване на липси, за метаудоволствено съкращаване на пътя към удовлевореността по начин, който само засилва неудовлетвреността. Какви липси? От самоувереност, ясни и решително преследвани житейски цели, партньорка и любовта с нея, вътрешно духовни стремежи, проявявани в ежедневието приземено. Та така - имаш ли партньорка, с която да живеещ, с която се обичате, следваш ли упорито професионални цели, практикуваш ли медитативна практика с водена медитация, а на по-високо ниво през директно осъзнаване природата на ума, което дава диамантена воля?!?!

Ти просто не познаваш жените. Има една поговорка ,, Опознай противника, за да го победиш,, , но ти ИЗОБЩО не познаваш жените.Мъж си, познаваш нас, мъжете, може да си свалиш някой мъж, но жена .....едва ли .

Искаш секс и после връзка. Това е съвременно порно клише, навлязло в ежедневието. С такава настройка можеш първо, да привлечеш единствено неуважаваща целостта си жена, при която вероятността да повтори сценария е голям. Второ, с такава настройка дори да привлечеш момиче, което просто слуша простотията на подивяващия свят, но въпреки това има известна чистота, самият ти даваш послания, че искаш само секс. А искането само на секс гарантира подсъзнателно, че обектът на искане скоро ще бъде сдъвкан и изплют, за да бъде поискан друг - такава е природата на сексуалното желание и жените подсъзнателно го знаят. Затова с пик ап настройката "искам чукане веднага, а връзка ще видим", караш мацката да се чувства несигурна извън едното чук прекарване... Искаш ли стабилна партньорка, пик ап настройката започва да намирисва... 
Падат ти се такива, каквито резонират с реалните потребности на подсъзнанието ти - нормални момичета. Искайки гадже, което скача веднага в секс, искаш практически курва, което създава конфликт между желанието ти за връзка, осъществима с качествено момиче и стремежа ти към леснодавка. Курви много и по-лесно от това да бъдеш с такава няма. Излиза, че ситуациите ти предоставят стойностни момичета, но поради настройките си, вкарани ти отвън, сам ги дисквалифицираш. 
 

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 
 
Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 
Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:
 
- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 
- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 
- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 
Успех!
 

Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш.  Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много!
Че има други причини - има, те са отделно, друго са. 
Успех! 

Лазарев е много интересен! 
Сетих се веднага за две статии, които Орлин писа наскоро - по "Опит в оцеляването" и по "Оздравяване на душата". Струват си четенето. 
 
Много дълбинен, и в същото време ясен подход има Лазарев, това което ни е дал, е благодат. 
Напоследък харесвам Екхарт Толе и неговата идея за покой и празнота. За тук и сега. 
Направих този клип  по една негова лекция - "Отвъд мислещия ум" - има я и тук във форума. За мен това може да бъде коренът за справянето с всеки проблем.
Ще се радвам да го дискутираме, ако някой има желание. 
Препоръчвам и книгата "Болестта като път" - има я безплатно в нета. Семпла, но даваща кукички, за които можем да се хванем! 

Здравейте,
Отварям тази тема с желание да съберем на едно място колкото се може повече психологични подходи (дисциплини, школи, теоретични рамки и пр.), които са в служба на растежа, здравето и духовността.
Това ще бъде от полза както на търсещите подкрепа (ориентирайки ги по-бързо в огромното поле на научната и практическа психология), така и на всеки, който желае да научи нещо ново от другите тук.

Заглавието не темата може да бъде и "Духовна психология" / "Психология на потенциала" / ...
На запад съществува понятието "Height psychology", използвано често със сродните му "Трансперсонална психология", "Интегрална психология" и пр., имайки от една страна различия в концепциите и методологията си, но и същевременно търсещи пътя към едно и също нещо - постигане на автентичност, чистота и автономност на Аз-а, познаване и осъществяване на Себе си; превръщане на човек в най-добрата версия на самия себе си; свързване с висшите нива на психиката.

Пример за един такъв подход сред многото е Психосинтезът на д-р Р. Асаджоли, изразен най-кратко с два цитата, превърнали се в лайтмотив на Психосинтеза: "Единственият изход е пътят нагоре." ; "Познай себе си, притежавай себе си, трансформирай себе си".

Кои са според вас адекватните (издържани на теория и полезни на практика) психологични подходи, водещи личната екзистенция към собствените ѝ висини?

Лазарев е много интересен! 
Сетих се веднага за две статии, които Орлин писа наскоро - по "Опит в оцеляването" и по "Оздравяване на душата". Струват си четенето. 
 
Много дълбинен, и в същото време ясен подход има Лазарев, това което ни е дал, е благодат. 
Напоследък харесвам Екхарт Толе и неговата идея за покой и празнота. За тук и сега. 
Направих този клип  по една негова лекция - "Отвъд мислещия ум" - има я и тук във форума. За мен това може да бъде коренът за справянето с всеки проблем.
Ще се радвам да го дискутираме, ако някой има желание. 
Препоръчвам и книгата "Болестта като път" - има я безплатно в нета. Семпла, но даваща кукички, за които можем да се хванем!