nastty

"eh nai-setne nakoi s moq problem!Az ne prestavam da sunuvam i tova ve4e me poburkva, makar 4e pove4eto ot suni6tata mi sa dosta stranni i vpe4etlqva6ti .Ne moga da se naspivam ,a sum taka moje bi ot 9-10 -godi6na sega sum na 19 . poburkva6to e !"
Ех най сетне някой с моя проблем! Аз не преставам да сънувам и това вече ме побърква, макар че повеето от сънищата ми са доста странни и впечатляващи. Не мога да се наспивам, а съм така може би от 9-10 годишна сега съм на 19 побъркващо е!

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Здравейте!
           Ще споделя още нещо - по повод на това дали нещо ми е предсказал, не е, а и няма нужда, аз си сънувам неща, които ме предупреждават, или ми дават разрешенение на проблемите , още преди да почине, така че - не е необходимо. Освен това, когато идва и разговаряме, разговорът продължава най-много две - три минути и то винаги аз задавам въпроси. Никога не се е случвало да дойде и да ми разказва сам. Само веднъж си спомням, беше отдавна, когато  ми каза ,, Срещнах дядо / каза му името, но няма да го напиша/, той си е направил много хубава къща. На сутринта като се събудих и се сетих, много се учудих, защото такъв човек не познавам и никога не съм чувала за него, и това ми прозвуча безсмислено. Когато споделих с майка ми, тя ми каза, че имала такъв дядо със същото име и бил на времето много добър човек, и работел като строител. 
Това, че е много свързан с нас и аз съм си го мислила, и понеже знам, че не трябва да пречим на душите да продължат пътя си, не се опитвам да го викам. А и съм забелязала, че когато идва, на следващия ден се случват доста неприятности и се получава така, че той директно не ми казва нещо като предупреждение, но самата му поява е знак за това. Така, че, май, е по-добре по-рядко да ме посещава.
            Но ми беше интересно, дали могат да ни помагат по някакъв начин, това не успях да го питам. Да отговоря и за докосването - не е никак приятно, никога не съм докосвала труп и дано да не ми се случи, но в онзи момент това си помислих, че докосвам това...
            И за да не завършвам с тези думи, ще споделя и още нещо - мислех си как започна всичко, как ми се случи насън или наяве - моята специална случка, и как тук, в този сайт, намерих хора, които да  ме разберат и да ми помогнат, а аз да разказвам за тези неща... Мислите ли, че е случайно... ако е така, благодарна съм на случайността!
Поздрави!  Благодаря за отговора и за поздрава!
 
 

Точно за това не знам, но някъде ми беше попаднало нещо за приказките на Братя Грим, че в първоначалния си вариант изобщо не са били подходящи за деца. И текстовете им после претърпяват редакция. В такъв случай мисля, че е подходящо, но каквото и да се прави трябва да е с мярка.

Прераждането е нъпрекъснатост на съзнанието. Тялото умира, съзнанието се преражда в друго тяло или форма. Осъзнаващият има качества, т.е. ниво на осъзнатост, пробуденост, но не и същност в смисъл непроменяемост. В качествата на съзнанието се включват и добродетели, като - състрадание; взаимопомощ; мъдрост; доброта ; смиреност и др. които подлежат на доразвиване от осъзнаващия. Прераждането е в реалността на Самсара. Освобождението от Самсара е осъзнаване на своята Буда Природа. Достигналият просветление разбира, че е безсмъртен и е едно с другите осъзнаващи същества. Поради тази причина в него се заражда висша форма на състрадание към тях непробудените и е в състояние да реши, да продължава да се преражда (въпреки възможността след достигане на нирвана и напускането на последното тяло да се слее с божественото) за да има възможността да помага за пробуждането на непробудените. Тези хора се наричат Бодхисатви. Те стоят на брега на реката в света на Самсара и виждат другият бряг - света на Безсмъртието.
Смисъла на земния живот е - Духовно просветление.
Вярата в прераждането смущава усилията на човека по пътя към освобождението. Всяко едно същество трябва да положи индивидуални усилия опирайки се на Ученията, които да го доведат до разбирането, че прераждането съществува, а не е догма.

Интересно, а дали винаги сме подвластни на стрелата на времето? С други думи, дали миналите прераждания са винаги в нашето минало?

Из "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"):

"От курса по религия в колежа на Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в поезията, танца и песента....По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените на вярването в прераждането отиват много дълбоко.

В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания."

Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането.

Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в прераждането, катарите, гностиците и кабалистите са имали и друга обща ценност: че прекият личен опит, който надраства онова, което виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно подпомага духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се научили да ги пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни."

Вече дори няма смисъл от въпроса. Това е едно от първите открития на наченалия търсещ. Обаче, някои хора свързват прераждането само с нашата мила Земя. А не е така. Съществува огромно множество от повече или по-малко материални светове, в които духовете се трансформират. Както има разграничения в съвършенството на световете, така има много равноетажни. На определено ниво, духът може да се въплъщава във всички тях докато не дойде момента да премине към по-ефирните.

Да възможно е, но човек ще си ги припомни когато е готов да го понесе, когато това няма да му попречи, вместо да му помогне.

Още от същият филм "Минал живот" (Past Lives - stories of reincarnation) даван на 17.01.2004 - 00:00 и на 18.01.2004 по Discovery.

В САЩ съществува организация, която събира, документира и изследва случаи за спомени от минали животи. Организацията съществува от !над 40 години и е събрала над 2700 случая от цял свят. Джим Тъкър е детски психиатър и преподавател в Университета на Вирджиня (University of Verginia). Изследователската му практика показва, че децата си спомнят факти от минали животи най-вече между 2-3 до 5-6 година. Ако не им се обърне внимание, след 8-9 година забравят. Дете си спомня:"Когато отидох на Небето, Бог ми даде една карта. Всички с такава карта могат да се върнат." Друго дете:"Не исках да се връщам, но Бог ме прати при вас." Интересно да се отбележи, че такъв род спомени се наблюдават при деца независимо от тяхната раса, пол или вяра. Това дава допълнително основание на учените да изследват по-подробно феномена.

Още един случай изследван от д-р Тъкър. Малкият Гас от Колорадо един ден казва на бащта си факти за дядо си, които няма къде да знае... с думи от сорта: "Когато бях голям и ти бях баща се случи..." Бащата е учуден и уплашен, но след време забравя за случилото се. Един ден бащата разглежда стари снимки (черно бели) на дядото. Детето, което никога не е виждала дядото, точно го посочва на снимката и казва: "Това съм аз". Малкият Гас разказва и други строго специфични факти от живота на дядо си, които няма от къде да знае. Викат специалисти и документаират случая. След време бащата споделя, че отначало е бил много скептичен пък и никога не е вярвал в прераждането, но сега твърди: "Всичко е възможно."

Друг подобен случай е с малкия Иън. Ражда се с порок на сърцето... малко след смъртта на дядо си. Правят му четери операции, за да го спасят. Когато пораства малко започва да разказва отново удивителни неща за дядо си, които няма от къде да ги знае. Учените изследват случая. Стигат от удивителни разрития. Дядото е бил полицай и е бил застрелян близо до сърцето по време на служба. Снимките и аутопсията показява, че е засегната белодробна артерия. Получава кръвоизлив и умира. Това е точно същата артерия, с която Иън има проблем още от самото си раждане.

Изследвани са и други деца с подобни спомени. Явно, белезите или дълбоки физичвеки наранявания от минал(и) живот (ако приемем тезата за реинкарнацията) отбелязват физически следи/белези/недъзи/проблеми в новороденото.

Проф. Даралдсън изследва случая, който споменах отркивайки темата. Действието се развива в Шри Ланка. Също една удивителна история.

Учените заключават, че все още не могат да се произнесат дали има прераждане или няма, но фактите са налици и ще продължат да ги изследват.

Иво

Здравейте,

Вечността не е "пред нас", тя е в нас. Когато се занимаваме с безсмислени неща, ни се отдалечаваме от Божественото, т.е Вечното в нас. Осъзнаването и разбирането на прераждането ни прави по-отговорни - разбираме важността на настоящия живот. Който все отлага поради факта, че го чакат безброй животи е още много далече от разбирането на нещата.

Мисля че "Де жаву"- то е свързано с цикличното на живота, включително и в рамиките на един живот.

Поздрави,
Ради

Здравейте! 
Ще ви разкажа - първата среща беше на деветия ден на погребението - тогава сънувах, че сме на една маса един срещу друг и той ми казва ,, Притеснявам се за теб и детето, какво ще правите без мен" , и аз му отвърнах, че ще се опитаме да се справим, да не се тревожи, между нас имаше нещо като стъклена преграда. Изведнъж зад гърба му стана тъмно и в небето се появи някаква светлина може да ви се стори смешно, но го описвам както го видях, заприлича ми на космически кораб и срещата приключи. Но аз знаех, че е там, и е дошъл да ме успокои.  Не знам дали беше  на тази или  на следващата среща, когато го попитах какво прави там, ми отговори, че посрещали души, на известни хора със сигурност беше една от първите ... После е идвал много пъти,  доколкото успях да разбера - нещата там са на няколко нива, и си имат различни задължения, не знам какви точно, имат и определено време за общуване с близките си. Но си мисля, че има значение и какъв е човекът отсреща, защото не съм разбрала, да ходи толкова често и при друг. В смисъл трябва да имаш някакви определени качества, за да се осъществи връзката... 
Това е засега !
Поздрави, ако ви интересува, ще пиша и още ! И благодаря за отговора!

За цензурирането на книги съобразно модерните към даден период от време критерии за политическа коректност - какво мислите?
Преди години в различни сайтове имаше статии за това как книгата "Пипи Дългото чорапче" на шведската писателка Астрид Линдгрен е цензурирана. По искане на дъщерята на покойната Линдгрен, бащата на Пипи е спрял да бъде "негърски крал", а е станал крал на остров. Тоест премахнати са думите "негри" и "негърски" от любимата на милиони детска книга. Целта: да не се засягат шведите с по - тъмен цвят на кожата. Дъщерята на писателката без да е питала някога майка си по темата смята, че тя би одобрила промяната, защото не иска никое дете да се чувства неудобно.
 

Здравейте! 
Ще ви разкажа - първата среща беше на деветия ден на погребението - тогава сънувах, че сме на една маса един срещу друг и той ми казва ,, Притеснявам се за теб и детето, какво ще правите без мен" , и аз му отвърнах, че ще се опитаме да се справим, да не се тревожи, между нас имаше нещо като стъклена преграда. Изведнъж зад гърба му стана тъмно и в небето се появи някаква светлина може да ви се стори смешно, но го описвам както го видях, заприлича ми на космически кораб и срещата приключи. Но аз знаех, че е там, и е дошъл да ме успокои.  Не знам дали беше  на тази или  на следващата среща, когато го попитах какво прави там, ми отговори, че посрещали души, на известни хора със сигурност беше една от първите ... После е идвал много пъти,  доколкото успях да разбера - нещата там са на няколко нива, и си имат различни задължения, не знам какви точно, имат и определено време за общуване с близките си. Но си мисля, че има значение и какъв е човекът отсреща, защото не съм разбрала, да ходи толкова често и при друг. В смисъл трябва да имаш някакви определени качества, за да се осъществи връзката... 
Това е засега !
Поздрави, ако ви интересува, ще пиша и още ! И благодаря за отговора!

Здравейте!
Желая да споделя с вас моето лично преживяване по темата. Съпругът ми почина преди пет години и понеже явно сме имали много силна връзка продължава да ми се явява на сън или по точно ме посещава, както знам от него, за колкото време му е позволено. В тези моменти понякога го разпитвам за нещата, които се случват в отвъдния свят. Последният път го попитах и за прераждането, той потвърди, че го има, но явно той все още не се е преродил. Нямах  повече ввъзможност да го разпитавам, защото трябваше да тръгва...
Ами, това е...
Поздрави!  

Благодаря за бързия отговор и разбирането - сигурна съм, че не беше сън. Много сънища съм сънувала, но това си беше реално. Бях си в стаята на около метър над леглото, видях си тялото и освен това, може би, трябваше да споделя, че започнах да се моля на Бог да ми покаже как да се върна,  усетих как влизам отново и продължих да сънувам. Струва ми се,  че по вероятно обяснение, е че се опитах да се събудя насила - казах си трябва да си отворя очите и се случи това/ ако приемем, че по време насън душата е извън тялото, съм се събудила не навреме.../ Не знам... страх ме беше, че няма  да се върна, сега поне ще знам, че мога. Надявам се да е било сън и повече да не се случва.
Благодаря много за вниманието и отговора! - Весели празници и само хубави сънища!

Не няма нищо такова, всичко е горе-долу наред. Съпругът ми почина млад, но това стана преди пет години и малко или  много човек свиква с това, а и много често го сънувам и така един вид пак е с нас. По този повод искам да споделя нещо, надявам се да е от помощ на някого, когато идва в сънят ми обикновено това са два вида сънища. Единият е все едно е още жив и си правим някакви ежедневни неща, а дугият е когато идва от там, аз така ги наричам, т.е знам че е умрял и си говорим за отвъдното какво правят там и др.неща... Позволих си да го напиша, за да могат  хора загубили близки да намерят утеха в това, знайте, че те са найстина някъде там!  
Благодаря за мнението!

Не няма нищо такова, всичко е горе-долу наред. Съпругът ми почина млад, но това стана преди пет години и малко или  много човек свиква с това, а и много често го сънувам и така един вид пак е с нас. По този повод искам да споделя нещо, надявам се да е от помощ на някого, когато идва в сънят ми обикновено това са два вида сънища. Единият е все едно е още жив и си правим някакви ежедневни неща, а дугият е когато идва от там, аз така ги наричам, т.е знам че е умрял и си говорим за отвъдното какво правят там и др.неща... Позволих си да го напиша, за да могат  хора загубили близки да намерят утеха в това, знайте, че те са найстина някъде там!  
Благодаря за мнението!