kipenzov

Много ценни размисли... много важна тема.
Напоследък започвам да си мисля, че често причината за това, че не умеем да се чуваме, е и начинът, по който ние самите говорим.
Ние говорим с подсъзнателното очакване да убедим другия в стойността на размислите си или поне другият да разбере смисъла на посланието ни. Ако поне едното от двете не се случи, оставаме с усещането, че не ни е слушал или не е в състояние да ни разбере. Т.е. разочароваме се. В същото време не ни идва на ум, че другият може би е чул в думите ни нещо, което ние не сме "чували". (Напоследък все по-често го забелязвам - имам определени очаквания към реакциите на слушащите ме. Слава богу, не всички реагират както съм очаквала )
Когато слушаме се случва почти същото - ние "филтрираме" информацията според очакванията си - какво би могъл да ни каже другият и какво от това, което ни казва, се покрива със схемите на мислене и представите в собственото ми съзнание.
Нямам рецепти - напоследък се "лекувам" като всеки път преди да започна да слушам или да говоря си казвам "Господ ми говори през неговата уста" и "Господи, нека ти кажеш каквото имаш да кажеш на този човек през устата ми" . Става ми някак спокойно и очакванията ми затихват.

Да и аз съм забелязъл това с очакването. Вместо да слушаме притихнали и да се опитаме да разбереме наистина, имаме някакво очакване за отговор - за това което трябва да получим. И ако не го получим се чувстваме объркани и даже раздразнени, тъй като това, което сме получили не отговаря на собствената ни ограничена представа за света.

Наскоро ми хрумна и друга идея. Може би не можем да чуваме другите понеже не можем да чуем себе си. Не е ли логично? Ако човек не може да слуша себе си, собствения си вътрешен глас, ако не го разбира, то как ще разбира другите?
А може би и обратното е вярно, може би е двупосочно?

На първият въпрос - да. Условията на живот са били такива. Женели са се рано - 15-16 годишни, раждали са много деца, за да има кой да работи на нивата.
По втория въпрос - дължи се на всеобхватното и целенасочено инфантилизиране на младото поколение. Като се започне още от училище - ' ти си още ученик и си малък'. Мине се през рекламите, чиито маркетингови послания са построени така, все едно комуникират с 12-13 годишни деца. Съвсем съзнателен и търсен подход при рекламите, за да могат по-лесно да влияят (манипулират). Мине се през работодателите, например - много софтуерни фирми имат джаги и подобни игри в офисите (тези футболни игри, по които си падат 7-12 годишните деца). Изобщо това инфантилизиране тече по много направления, на много нива. И не съм ок с това, защото има вече цели поколения млади хора с изкривена представа и изкривени очаквания към действителността.
А иначе е ясно защо се прави и защо се опъва тънката струна на детското във всеки един - с цел по-лесен контрол,  подчинение и манипулация. Дали ще е заради купуването на някой продукт, дали ще е за да се 'спечели' предаността спрямо работодател и т.н. Този вид манипулация е на по-фино ниво и мисля, че в България се усещат/ ще се усетят негативните последствия от това. Аз например с милениалс не искам да работя.

Има огромна разлика между понятията горд и горделив.

Най - дългото изречение, което съм виждал...

Раз-очарованието е следствие от очарованието. Ако не си се очаровал, няма и как да се раз-очароваш.

И аз мисля, че разочарованието е в следствие на свръх големи очаквания спрямо някой друг. Може дори да се нарече наивност от типа - аз правя отстъпки сега, но очаквам и от теб да направиш такива в бъдеще. И когато другият не го направи - разочарование. Често попадам в този казус, но грешката си е моя.

Благодаря! 
Ето още един ракурс на темата от последните дни... Когато Небето събере пътеките ни с някоя близка душа и се почувстваме щастливи от разбирането и единомислието, забравяме, че това все пак е ДРУГА душа с друг път и с друг опит, задачи и дори ценности. Приемаме, че е завинаги. Един ден различията между нас започват да се проявяват толкова силно, че вече "бодат" усещането ни за сродство. Единият предпочита да бъде свободен и да следва своя личен усет, другият предпочита да бъде в единство с групата, с която се е идентифицирал и в името на единството на групата да прави компромиси... Така формулирано, звучи едностранчиво, но не е в действителност. 
Как да преодолеем разочарованието, от която и да е страна? Само ако узреем, че двата противоположни отговора са верни. Единият има нужда от едното, другият от другото. Пътищата се разделят, но оставаме приятели. 
Направих си извода, че причината е в очарованието от първите метри, изминати заедно. Човек още от самото начало следва да допуска, че това не е абсолютно и вечно. И да се радва на красивите и щастливи мигове без да предполага и разполага и съди... 

Това е само за обяснение . Никога не може да се ограничиш в един начин . Даже ако наблягаш едностранно се изкривяват резултатите .

Хихи, и аз първоначално се отнесох в текста, който чак накрая прочетох, че е на Елин Пелин. Таман си помислих - ,,В тоя Санде къв хладнокръвен килър се е загнездил!!!" А пък как ги ,,обичам" съвременните ловджии, с техните комплекси, нямащи нищо общо с културата на Лова. 
Чак после ,,хванах'' посланието за опознаването и на инстинктогенната ни основа ,,по пътя навътре". Добро е! 
Аз бих го разширил и до още по деградиращо морални действия, в които можем да разберем, че и Ловецът и Дивечът живеят в нас:
Станфордски затворнически експеримент

Александре, мислех първоначално, че в горния текст ти разказваш за себе си и се учудих... Друго което се стрелна като мисъл в съзнанието ми е, че някой път може да се видим за безплатни уроци по стрелба и че в случай на вражеско нападение ще си един от хората на които ще разчитаме, ако че не си в първа младост. 

Много е странно да не си чел нищо от Щайнер . За това и намекнах за харесването .  
Това ми хареса :  https://chetilishte.com/между-необяснимите-морални-закони-ко/
 
Обичам животните и зная, че техния и моя живот са частица от една и съща неизвестна сляпа сила. Обичам да ги наблюдавам и изучавам. Интересно е да вникнеш в техния живот и да разбереш техните особености, техните навици, техните инстинкти. Колкото повече ги изучаваш, толкова повече разбираш, че няма разлика освен вьншна, между тях и човека.
Любовната песен на птиците, полета на орела, грацията на сърната, живота на мъничките насекоми, изгубени из тревата, окраските, с които тъй щедро и тъй разумно е боядисала природата всички, удивляват нашата мисъл и карат душата да изтръпва пред неизвестната сила на живота, толко хармонична, толко целесъобразна, толко вдъхновена.
Лишени от предразсъдъците, които сковават човешката мисъл и човешката воля, тия твари, над които човек се поставя така високо, заслужават уважение и обич.
Тяхната любов е чиста и свободна, това е тяхната велика религия. Техният бог е всякога в тях, с тях и при тях. Те не го менят, не го свалят и не го качват.
При все това аз съм ловец. Ходя с пушка и куче по полето и гората, стрелям и убивам.
Често са ме питали не ми ли е жал за бедните, беззащитни животни.
Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е?
Странно наистина. Аз съм убивал глухар в момента на неговия любовен екстаз. Разстрастен той тичаше към женската с протегната шия, с полуотворена човка. Досега още виждам неговото влюбено лице, очите му. Струва ми се даже, че той бе озарен от някаква странна, хубава усмивка. При все това аз го убих.
Аз стрелям на дивите патици, на яребиците, на малките пъдпъдици. Те падат мъртви, покосени от сачмите, като малки парцалчета, или ги хващам ранени. Тогава виждам в очите им предсмъртния ужас или тихото безпомощно примирение пред съдбата.
И за миг мене ми става жално. За миг.
Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е? Защо чувството на жалост не спре ръката ми?
Всички тия въпроси стоят неразрешени, мъчни. Колкото и да ги отбягвам, те се налагат.
Само аз ли, който убивам тия животни, съм виновен, или и вие, които, ядейки с удоволствие опечения дивеч, ми говорите за моята жестокост така укорно и с такова тънко чувство на състрадание?
И вас, и мене ни оправдава само това, че там, в тайните на нашата душа, между необяснимите морални закони, които ни движат, лежи у всички ни и зверското.

Елин Пелин „Въпроси“
редактор: Андрей Мите
 

Александре, интересен мисловен модел си си ,,сглобил" през годините! Особено този, който остави да ,,пробие'' в последното ти изречение! И от теб биха подскочили доста терапевти, не само от мен!
Но и без намесата на нематериални същности има установени определени зависимости, а от тази перспектива първото е въпрос на други предпоставки.
Пиаже и Ериксън, сглобяват теории, но синтетичната им - на Колберг, на мен поне ми е най-близка до обективните ми наблюдения.
Ето и едно обобщение
https://www.google.com/amp/s/valentinboyadzhiev.com/2018/10/09/osnovni-teorii-za-razvitieto-na-lichnostta/amp/
За мен, както споменах, теорията на Колберг за 
Стадии на морално развитие
 е най-близка и също така дава отговори на логото на темата.
Просто в третото равнище, или стадии, на моралното ни развитие като личности има два етапа, които се явяват последни. Така в предпоследния разбираме, че Моралът е сбор от общоприети норми, които е личен избор дали да спазваш, а в последния етап на моралното ни развитие се докосваме до Алтруизма.
Е така погледнато е вече лесно да разберем защо някои хора не са ,,зрели" дори и на пределна възраст. Поради изборите им в живота, които са определили ,,цялостното им излъчване" към момента. Така има възрастни деца (като мен), както и деца с поведение на възрастен. И това е етикетът на настоящето ни - свобода, често бъркана със свободия.
А навремето обществените порядки, контрол са имали доста по-силно въздействие върху индивида и емоционалното съзряване е било доста по-рано спрямо днешното, за сметка на физическото и интелектуалното съзряване.
Но какво да се прави. Вървим със Света, запътил се към въздигането на третия Логос. Женският  ръководен принцип все повече навлиза и ще навлиза, независимо дали на патриархално оформената ни личност и е приятно!

Извинявай в такъв случай. Не съм разбрала правилно онзи пост. Прав си.

При изследване  живота на човека , е нужно съвсем точно да се разграничи външното влияние (възпитание) от вътрешните подбуди  (естеството ) .На място е въпроса , кога един младеж започва да се интересува от половите отношения . Най точен е --- когато вътрешно тялото е готово . Това го напомням , защото си мисля че по въпроса на темата е водещо , не средата  . Съзряването е вътрешен процес използващ средата . Да външно/ вътрешно влияние са взаймозависими . Но промяната/израстването , по точно импулса за това идва от вътре .Самото израстване е вътрешен процес .
По горе за цитата от  Има_време .  В случая  е седем годишния цикъл на промяна . Дори и в зряла възраст (  48   и 68 г. ) е пак той . Защо се разминава с малко не знам .
За съжаление не съм като вас двамата и не ми е интересно да прехвърлям числа . За това не мога точно да цитирам  Щайнер , за циклите в индивидуалното развитие . Но дори и да можех , неговия подход дали ще ви задоволи ? Запомнил съм само ключовата роля на Христос  . По това време , когато са го кръщавали в р. Йордан . За  човека , това е била възраста на съзряване .  Днес 21 век има  промяна . Но важното е в какво се изразява самото узряване на човека . Като дете човек бива постоянно наглеждан и пазен от духовни същества . Това се изразява в подаване главно на мисли и желания директно на младежа . С течение на годините с узряване на Аза , контрола намалява . Когато човек достигне зрялата си възраст , духовните същества го оставят сам на себе си . Да се развива и живее вече с натрупаното . Да проявява своята същност . Да чисти карма .
Прави сте да акцентирате  темата  за развитие в ума , в психиката  . То е възела в цялото ни съществуване на планетата Земя .Така че благодаря за темата , ще потърся пак писано по нея . Интересно е .
пп  За съзрял се смята човека у когото Аза е поел контрола . Няма значение , че това е низшия Аз базиран на егото . В древноста много повече време е било нужно за изграждането му . Даже по--назад във времето хората не са имали такъв Аз , както го разбираме днес . Било е време когато човек е живеел в духовния свят , материалния се е създавал . (Преход)

Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин,  по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати.
Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко,  то още по-дълбоко в тях самите.

Прекалено много фактори имат влияние.
Най-вече, че всичко е индивидуално. Но определено концепцията за Взаимозависимостта е била по-съзнавана от днес.
Но пък едно старо изследване на Мария Вълкова за изменението на културните възприятия на младежта по времето на приемането ни в ЕС вероятно ще е интересно
https://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/8.htm

И аз те обичам!
 
Колко е хубаво, когато човек си вземе отпуск, за да си пише необезпокояван

Zdrw.   Я как си бърборкате тука      
   Не е била готова да се забърка с точно такива откачалки     .

Не бъди песимист . Не винаги илюзията е успешна за да те преведе неусетно и те върне в изходна точка .   Само част (отрязък) е линеино разположен . А всичко е ,,обемно" , както едновременно и също линейно разнопосочно .
 
 

Нямах никакви предварителни нагласи или очаквания. Видях го с вътрешния си взор. Както писах - странна история. Относно наблюдаващата или наблюдаваното - и двете едновременно, по-точно казано самонаблюдаваща се. Както и да е.

Вероятно да. Да си прозрачен е отвъд-ментален, над асоциативен, далеч отвъд философстването процес. Смирено молитвен, стихнало медитативен акт е. Умът не може да го разбере - преживелищно е. Разбирането на емоциите става именно от позицията на това стихване, през призмата на зрителя, на душата. Тогава умът може да облече в думи, но това е следствие. 
При окр, както писах, за да работи медитативният подход, се преминава през специфични стъпки, които подготвят, учат, смиряват, променят разбирането, гледната точка, развиват спокойна непривързаност. 

"Има нещо изкълчено в нас "- казва Учителят. Ако се съгласим, че това е така, трябва да приемем по необходимост, че  някъде, някога сме стъпили накриво и сега малко понакуцваме та от болката ли що ли не можем да си спомним какво е да си здрав. Сега на земята имаме нужда от външно светило да ни свети за да гледаме добре къде стъпваме . А за да се излекува изкълченото ще ни се наложи да преминем през 9 999 000 форми на съществуване. Няма нищо страшно. През първите 350 000 форми вече сме преминали успешно и ни остава  някакви мижави 9 640 000 за да се появи у нас една малка вътрешна светлинка, знак за събуждане на Космическото ни съзнание, което от своя страна е една много малка стъпка по пътя на Свръхсъзнанието. И така нататък и така нататък.  Просто е предшестващо и последващо.

Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но... 

"Съседът ми одра колата (но всичко е точно). Намалиха мойта заплата (но всичко е точно). Откраднаха ми колелото (но всичко е точно). Ударих си кутрето в леглото (но всичко е точно)…На плажа заваля порой (но всичко е точно). Животът ми е в застой (но всичко е точно). Майка ми не ме обича (но всичко е точно). Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно."
Гуру Папи Ханс
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много нещастия са започнали с "глей как са прай".