Слънчева

Хм, от прочетеното останах с впечатление, че от обичам до не обичам явно има цял диапазон на проявления, минаващ през неутралитет.

А може ли да има просто добронамерност, която да не обвързваме непременно с любов?

Също от прочетеното оставам с впечатлението, че просто една коректност във взаимоотношенията би била достатъчна (евентуално).
Защо е нужно да усложняваме нещата и да забиваме в едни дебри на сериозни от една страна и относителни от друга понятия - добро, любов ... Така хем ги обезценяваме, хем наистина е трудно да определим кое е добро.
Например относно случая с колегите - нечие поведение може да е неприятно/недобро, защото своевременно "отваря очите" на колегите за заблудите, в които изпадат. Или обратно - някой е много мил и любезен към колегите си, съчувства им, въпреки че вижда, че грешат някъде, но не им го казва, за да не ги засегне и обиди и те от една страна го имат за много добър, а от друга - все повече затъват в грешките си.

Мисъл за деня-28 юни
Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай.
Красиви движения

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисля си, на глас - всички хора са добри. И всички хора обичам. Но е нормално понякога да не съм съгласна с нещо. Не защото съм права задължително, а просто защото в този момент мисля, чувствам така...
Все пак докато сме живи и имаме контакти с други хора е нормално с някои да се разминаваме, с други да сме близки /като интереси, разбиране/:feel happy:
Вътрешно имам положително отношение и обич към хората, но външно не винаги се получава-емоциите водят. Обикновено казвам това, което мисля и е нормално да не е доволен някой... И знам, че никой не прави нищо заради мен, всеки си е в своя филм. И много ми хареса това /Донче:thumbsup:/, че понякога е по-добре да обичаме отстрани, да се отдръпнем... Трудно е с близки хора, а и при жените майчиния инстинкт, да предпазим тези, дето обичаме...
Усещам, че понякога съм досадна, и тук, във форума. И за това се извинявам.
Да бъда по-добра!? По-точно е-да бъда себе си и да се старая да проявявам доброто като толерантност, търпимост. Колкото и да ми се иска, не съм добра за много хора, но пък поне съм наясно със себе си...
И се чудя-как е възможно да простя сериозни неща, а за дребни глупости изпушвам? - Май-малките камъчета са опасни

„572. (Дек. 12). ... Всички несъстояли се обещания и прогнози са обусловени от подвижността на Плана. И забележете, никъде не са били указвани точни срокове. Огледалото на Бъдещето няма етикет с указания за точните дати: години, месеци и числа. Пространственото отчитане на времето се отличава от земното. Пространствените образци на Бъдещето, съществуващи в невидимите Планове, се въплъщават, всеки в своето време, ако условията в плътния свят позволяват това. Това е една от причините за неопределеността на сроковете. Даже звездните Лъчи, които създават благоприятни или противодействащи условия за утвърждаването на едно или друго явление в земния свят, не контролират, а само подбуждат. Мощен и често решаващ фактор отново се оказва колективната воля на човечеството.Тя е толкова силна, че за нейното противодействие в случаите на гибелни заблуждения са необходими даже глобални катастрофи, както това е било с Атлантида. До това е довела човешката воля. Съгласието на хората с Висшето е било нарушено и резултатът е бил страшното бедствие, унищожило цял континент. По същия начин при отделния индивид, в случай на отделяне от Висшето, се създава катастрофа за духа, тъй като разрушението се оказва неизбежно и гибелно благодарение на настъпилата несъгласуваност в съответния микрокосмос. Затова Казвам: „Не се отвръщайте от Висшето“. Откъсналият се от Владиката е като коте в морето. Моментално се оказва жертва на стихиите и поставя себе си под техните удари. За да не се случи това вътре и вън [от човека], предаността към Учителя трябва да се пази до последно. На масата е заложено всичко и да се отстъпи е невъзможно. Обратният удар би бил страшен. Допуска се и се прощава всичко, но ако сме заедно и неразделни. Ако ли не, даже най малкото провинение влече след себе си порой от кармични удари.“ – Грани Агни Йоги, 1957 г.


„14. Искам да ви кажа следното: сега [условията са] не като течение, а като във водовъртеж. Той повлича даже силните. Да се удържиш изисква невероятни усилия. Оттук и постоянното чувство за повличане към дъното. Повлича бездната, а дъно няма. Това е пътя на гибелта и много вървят по него. Но този, който утвърди в себе си сила противодействаща на фокуса на тъмнината, ще бъде привлечен към Светлината и магнитно ще се задържи на повърхността през последното стълкновение между двете начала – на Светлината и тъмнината. Армагедон приключи, но тъмата все още съществува и яростно противодейства на Светлината в оставащото й [на тъмнината] време на Земята. Последното разделение в света, в човешките сърца, се извършва яростно. Опасността е в това, че който не е със Светлината, е с тъмнината. И заслужава ли си човек да забрави за Светлината, щом мрака веднага заема неговото място в съзнанието? Във всеки момент от своя живот, всеки от вас служи или на тъмнината или на Светлината. Много е тъжно, когато служейки на тъмнината, някой мисли, че служи на Светлината. Везните на справедливостта са в самия човек и всеки си отмерва сам, със своите ръце. Жалко е ако при това човек щедро добавя към чашата на тъмнината. Но последното разделение трябва да бъде завършено. И затова толкова неудържимо привличат към себе си съзвучните души полюсите на Светлината и на мрака. Така е винаги преди края. За близостта на края съдете по яростното усилване на елемента на зло в хората. Защото войнстващата тъмнина завладява своите достояния и привлича към себе си тези, които и са отсъдени. Момента е опасен с яростното проявление на чувството за обреченост и победа на тъмнината, когато волята не може и най-вече не иска да приеме пътя на Светлината. Така се извършва процеса на последното разделение на планетата и е тежко за чувствителното сърце, сред множеството сърца, предаващи се на тъмнината, тъй като отровните им излъчвания изпълват цялото пространство. Фокусът е един – Йерархията на Светлината. Нейният връх за вашата планета е един – Владиката. От Него са Лъчите и в тях да се задържи човек в този настоящия момент би било победа.“ – Грани Агни Йоги, 1958 г.

Мона е сбъркала при цитирането, а ти Ицка си егати сеирджията

Мисля си, на глас - всички хора са добри. И всички хора обичам. Но е нормално понякога да не съм съгласна с нещо. Не защото съм права задължително, а просто защото в този момент мисля, чувствам така...
Все пак докато сме живи и имаме контакти с други хора е нормално с някои да се разминаваме, с други да сме близки /като интереси, разбиране/:feel happy:
Вътрешно имам положително отношение и обич към хората, но външно не винаги се получава-емоциите водят. Обикновено казвам това, което мисля и е нормално да не е доволен някой... И знам, че никой не прави нищо заради мен, всеки си е в своя филм. И много ми хареса това /Донче:thumbsup:/, че понякога е по-добре да обичаме отстрани, да се отдръпнем... Трудно е с близки хора, а и при жените майчиния инстинкт, да предпазим тези, дето обичаме...
Усещам, че понякога съм досадна, и тук, във форума. И за това се извинявам.
Да бъда по-добра!? По-точно е-да бъда себе си и да се старая да проявявам доброто като толерантност, търпимост. Колкото и да ми се иска, не съм добра за много хора, но пък поне съм наясно със себе си...
И се чудя-как е възможно да простя сериозни неща, а за дребни глупости изпушвам? - Май-малките камъчета са опасни

наистина сладка тема..
Ако трябва сама себе си да охарактеризирам, мисля, че ролята на Кака-драка най ми подхожда.. Защото, така като гледам, май няма човек, с когото да не съм се джафкала (особено, когато съм на фаза "рогата ми пречат") и публично, и на лични.. Още от първия си ден тук преди година, влязох с къчове и стана така, че няколко часа по-късно приличах повече на отстъпващ редник през Втората Световна, подгонен с байонетите от КГБ. После, всичко си дойде на мястото и наистина се старая по-често да си нося намордника
Също така, съвсем съзнателно, имам навика да се заяждам редовно с тези, които са ми най-симпатични . Добре, че не ми се сърдят и си оставаме приятели.
Това ме подсеща и че имам добър повод в тази тема да им благодаря още веднъж на всички, които казаха "да" на фалстафското ми (меко казано) чувство за хумор, както и на тези, които казват "да" на искрените ми извинения, когато прекалявам

Ох, то ако е само срещу мен, нека боли, заслужила съм си го. Обаче последният път се изсипа и върху човек, който не го беше провокирал, но някак беше свързан с мен... Не знам, може и да останах с такова впечатление, а може и да е така. Човекът понесе удара много болезнено, а аз още работя върху прощаването на себе си...Явно като във филмите удара по близък човек е по-ефективен, отколкото по теб самия...
Да обичам отдалеч - имам предвид физически отдалеч. Или ако все пак се налага да работим или дори да живеем недалеч от човека, то вътрешно леко дистанцирано. Осъзнавам, че този човек си има своя път и моето близко присъствие и дори загриженост или помощ всъщност никак не му помагат, напротив. Това ми е било трудно да осъзная дълго време. Надделяваше гордостта "АЗ съм необходима на този човек. От МЕН той само добро може да види..." Не винаги е така...
Понякога така ни се струва, че да се отстраним и да оставим някого без своята помощ и внимание, това означава, че не го обичаме, а защо да не означава, че го оставяме свободен и самостоятелен, например?

Мисъл за деня-28 юни
Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай.
Красиви движения

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня-28 юни
Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай.
Красиви движения

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня-28 юни
Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай.
Красиви движения

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Мисъл за деня-28 юни
Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай.
Красиви движения

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Сексуалността може да се изявява под различни форми. Човек, който желае да израстне духовно, трябва да е в състояние да владее много неща в себе си - мислите, чувствата, постъпките, ... сексуалността - също. Някои прояви на сексуалността принизяват човека, а други го извисяват. При това по-важно е личното отношение към акта, отколкото това на партньора, а то също е важно, разбира се.
Затова не мога да приема мисълта, че човек трябва да трансформира сексуалността си в нещо друго, за да израсте духовно. Противоестествено е и не работи според мене. Може да доведе единствено до псевдодуховност. Хомосексуализмът също е противоестествен и на определен етап на развитие може да се осъзнае като такъв и човек да го надрасне. Наистина не мога да си представя на по-високите нива на учене и развитие човек с хомосексуални прояви и наклонности.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Модераторска бележка: Темата ще бъде заключена поради изчерпване на дискусията и основните и аспекти. 

Прави сте момчета-Христо и Веселин. Имате право да сте себе си, да изкажете различно мнение. Но и аз имам право да ни ви харесвам грубостите. Имате прекрасни изказвания и съм далеч от мисълта, да ви съдя, но поне грубият език можете да ни спестите-Хриско!

Иначе сте сладури и двамата, но... всеки има слаби моменти.

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Максим и при мен е така,както го описваш.Усещането за вечността и спокойствието,че близките ,които ни напускат са добре.
Докато пътувах от морето към дома ,за да изпратя баща си,гледах морето,а в мислите ми беше последната ни среща,преди моята почивка.Той беше добре и в този ден ние си казахме и засвидетелствувахме обичта,която винаги е имало между нас.За нея не се говореше,но и двамата я усещахме.Малко ми тежеше,че тогава се намесих в традиционен спор между двамата си родители и взех страната на майка ми,като го упрекнах с една дума,дето и днес не си я прощавам.Той ме погледна с едни такива очи,дълбоки и тъжни от моето отношение,които ме изумиха още тогава.Мисля ,че с погледа си ми каза ,че края му е близо,макар да не личеше по нищо друго и че му е тъжно дето го нападам.И знам ,че веднага ми прости.Аз не си простих за думичката,която тогава му казах.
Затова скъпи приятели,не пропускайте нито миг да засвидетелствувате приживе обичта си към своите родители,деца и близки.Внимавайте с думите ,дори да сте прави .Защото ето този ден,този час и миг може да са последните ви мигове заедно .

Ами за себе си преди време и след един доста сериозен случай, който грозеше да ме засегне... реших, че да съм добра означава и да позволя на другите да не са добри по моите мерки, да им позволя да бъдат негативни, да се обграждат със стени и да се опитват да навлизат в личното ми пространство и въобще всичко, което на мен ми се струва не - добро. Защото то вероятно е добро за тях. Напомням си, че половината от живота си изживях убедена в "недоволния човек и доволната свиня" и в "благородните конфликти - вътрешни и външни", защото без тях животът е "безцветен и изкуствен". Приемам спорещите и критикуващите с добродушна усмивка в сърцето, защото ми приличат на деца, които се карат за кофичките и лопатките си... Абе въобще - разбирам ги. Те мен - не, но това не е повод да се натъжавам или да мисля за тях с огорчение...
Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.

Свободният избор на те оторизира да се държиш просташки, нали? Така правят всички - нямайки аргументи, обиждат. Нормално, в нашите ширини географски - на велики вождове и на мъжкари. Позволи ми да се поизсмея

Няма никакво значение кой какъв е, важно е дали е полезен човек. Останалото е губене на време.
Западните общества отдавна са надживели пподобни комплекси и затова имат и добра социална система.

Мисля, че дори и в самата формулироква на темата е допусната презумпция за винoвност - хем защо, хем и накъде. Хетеросескуалните имат достатъчно сериозни проблеми, нека ги разрешат и те. Ако всички бяха невъзможно прекрасни, никой нямаше да търси невъзможни си образ в имагинерен Бог - центърът на душата, която не признава различия, ала ние се палим, все едно от това живеем.
Хайде, по-спокойно и повече толерантност и уважение към различните хора в тази държава. Ако това не се надживее, нищо няма да се надживее. И докато спорим кой гей, кой тиква или минзухар, хората по света, живеят, борят се, изкарват пари, помагат и в крайна сметка се наслаждават на живеенето, без да дават тежки определения.

Да, това е ярък пример за духовност и приемане

По същата логика ние не приемаме нищо извън нас самите, щото се мислим за уникално мислещи, че и прави.
Няма какво да се каже повече.
Горко на различните в тази държава, в това число и на наркоманите, и на болните, на пенсионерите, на всички.

Здравейте!
Благодаря за отговора! Тъжно.. Надявах се на нещо по- добро.
Още миналото лято през юли имаше признаци, че нещата не вървят надобре и чистотата на водите е накърнена.
Не само къщичката на Горското, но и огромният поток хора, идващи с лифта, видимо застршаваха равновесието
в това вълшебно и хармонично място, където душата може да си почива.
В реката, свързваща езерата, и около хижата се бяха появили плъхове, привлечени от отпадъците.

А съседната долина с езерата зад в. Харамията е все така недокосната.Там потокът от туристи не минава и е съхранено.
И нещо много магическо - от високо езерата не изглеждат привликателни, някак невзрачни са.Но ако слезеш долу, при тях,
ти се открива един необикновен свят на покой, хармония и неизказани неща.Сякаш някой ги е скрил от погледите на непосветените в хубоста на планината

Веселине, кои лявоориентирани хора те дразнят повече ( в случай че има разлики в степента ти на дразнене към този тип хора) : гейовете или бисексуалните жени ?

Като гледам въпроса в заглавието, сигурно отговорът е наляво.Обаче утре може да направят и секс парад. Кой знае какво ще се показва на него. Според мен не е нормално да има гей паради. По тази логика трябва да има и хетеро паради. "Парад" идва от парадиране. Тоест все едно са нещо повече от стандартните хора. Като бях малък имаше една забавна гейска песничка, в която се пееше : " шушу шууу шушу мушу странен шум." В един форум пък един нацист обясняваше как дясното било по - добро от лявото и един от примерите беше, че дясната ръка по принцип е по - силна от лявата. Може и хомосексуалните да е включил в примера си ( нали се водят лявоориентирани), не помня вече, сигурно е споменал и социалистите ( и те са леви). Още малко ще вземе да напише книга.
-------------------------------------------------------------------------- -----------------------------------------------------
П.п. : Ако аз бях магьосник, бих поставил Веско в два типа ситуации. В едната ситуация биха го сваляли две супер красиви бисексуални жени, а в другата ситуация биха го сваляли двама гейове с лигави гласчета и меки китки. Не казвам, че трябва да стига до действия с едните или пък с другите и че би било добро или лошо да стига до някакви действия с едните или другите ...Просто от любопитство бих го поставил в тези ситуации и бих му измерил агресията във всяка една от тях. Щях да сравня колко е голямо раздразнението му във всяка една от ситуациите. Не намеквам какъв ми се струва, че би могъл да е резултатът. Напълно възможно е във всяка от двете ситуации той да се подразни еднакво, да изпита една и съща степен на раздразнение/възмущение/погнуса. Аз за себе си знам в коя от двете ситуации бих се подразнил повече...

Ми то друго не ни остава! Но защо тези хора не направят дупки в стените си,защо не позволят на общата светлина да влезе в периметъра им-трябва просто да позволят това,а ще го позволят,ако искат!!!Прекалено сериозно се приемаме и мисля,че това е много много лошо....

Веселин, не визирем теб Снощи гледах новините и явната демонстрация на нетолерантност в Бг.

В Германия, когато оперираха дъщеря ми, спахме 2 вечери в манастир на монахини, защото е евтино, те приютяват доста хора. Та манастира и царквата бяха от едната страна на улицата, а от другата имаше две заведения на хомосексуални. Мирно, съвместно съжителство. Никой, на никого не нарушаваше покоя и не анатемосваше. Една вечер имало парти в заведението, но преди това минали и предупредили, извинили се, че ще е по-шумно...

За съжаление изграждаме стени от суета, претенция и мнителност около себе си.
Всеки е изградил своя свят в рамките на няколко квадрата, оградени стриктно от четири стени, обикновено без прозорци, как да влезе външен лъч!?
Всеки грее в собственото си пространство и трудно пропуска или приема светлина. Който все пак е оставил прозорци, пропуска светлината много избирателно и стриктно проверено.
И аз се задушавам от този тип организация на взаимоотношенията.
Но си представи образно, че няма стени около теб и можеш свободно да виждаш постройките на околните, от някъде ще виждаш лека светлина, от другаде никаква, а може и да срещнеш други без ограждения. Не се хаби да чукаш по тъмните стени, не се опитвай да видиш проблясъците от нечии тесни прозорчета, няма смисъл. Тях може просто да ги наблюдаваш. Търси тези които нямат стени около себе си, които можеш да прегърнеш и те да те прегърнат, с които можеш да светиш заедно, с тези хора можеш да образуваш слънце и да грееш, докато другите решат да рзчупят стените си.
За сега виждам това само в децата, те са нашето слънце, което за съжаление се опитваме бързо да оградим в рамките на нашата компетенция и възгледи за добро, зло, за света. Радвай се на тях като за начало, а може и да срещнеш някой без стени или поне такъв, който е започнал да ги събаря.

Здравейте! От много време страшно ме притеснява агресията отношенията между хората!!!Много грубост,много злоба-страшна работа! Дали аз привличам такива хора ,не знам,но около мен 2/3 от отношенията са изпълнени с грубост. То първо в характерите -всеки е изнервен,не търпи дума да му се каже,мнителност жестока,всеки се приема прекалено сериозно-ужас!!! В трудовия колектив също много се усеща грубост в отношенията и завист.Много често има стремеж да се с"набута" другия да свърши общата работа,и хайде-започва се една....в женски колектив ,предполагам някои се сещат за какво говоря!Все апелирам,да не подхождаме така,защото работим заедно,в един колектив сме-много "общо" имаме, но те дори не осъзнават какво"общо"имат една с друга.....И в обществото ни е така! Не сме добронамерени , а трябва- много по-лесно се работи така ,а и е по-качествена работата,когато е с желание и атмосферата е задружна!!! И много често добронамерените ги взимат за глупаци,които се оставят да бъдат манипулирани, като не осъзнават,че тази добронамереност е надрастване на проблемите.Колко хубаво ще е в квартала като се виждаме,дори само познати-да се поздравяваме,или поне да се усмихваме-да покажем,че се знаем по някакъв начин, както беше до скоро в селата-не се знаят,но се поздравяват хората.....мечти от миналото....И колко спокойно щеше да е всичко!!!

п.с:това са само мои разсъждения.....