Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9195
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    705

Всичко добавено от Донка

  1. Еко маршрут Стобски пирамиди В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир, се намира село Стоб - наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Някогашният град-крепост е включен за пръв път в българската държава от хан Крум в начало то на IX век. През 1190 г. българските войски отно во надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван-Александър (1331-1371 г.), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. Самото селище днес, въпреки древната си история, не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него при роден феномен - Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми. До с. Стоб се достига лесно - намира се на 96 км южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София-Атина) и само последните 7 км са след отклонението за Рилския манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител. Ако разполагате с повече време, е добре първо да посетите туристическия информационен център в селото. Той е съвсем близо до площада, като за улеснение на туристите са поставени указателни табелки. Там ще имате възможност да получите и подробна информация за туристическите маршрути, забележителностите в околността и местата за отдих и настаняване. Началната точка за еко маршрут Стобски пирамиди е църквата "Св. Прокопий" в западния край на селото. Оттам продължава почвен път, който се изкачва нагоре по склоновете на планината и след по-малко от километър отвежда до същинското начало на маршрута - местността Църквище. Тук е крайната точка, до която може да достигнете с автомобил (въпреки че поради лошия път е най-добре да го оставите още на паркинга до информационния център). На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени: туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти в околността. От местността Църквище се тръгва по горска пътека, маркирана с червен цвят, която плавно се изкачва към билото. И тук създателите на маршрута не са спестили средства и са поставили дървени пейки за отдих за най-уморените туристи. Въпреки това не се бавете с много почивки, защото предстоящите гледки ще ви накарат да забравите за умората от физическото усилие. След 15-20 минути пътеката излиза от гората и достига до малко заслонче-беседка, поставено до първата група пясъчни пирамиди. Екопътека Стобски пирамиди Застанете ли до изградения дървен парапет, пред вас се открива смайваща картина от остри земни пирамиди, изградени от невероятната фантазия на природата. На върховете на много от пирамидите могат да се забележат огромни камъни, които в течение на дълги години са предпазвали като калпаци крехката основа под себе си от поройните дъждове и ерозионните процеси и по този начин са формирали високите стъбла на пирамидите. В днешно време те са останали да стърчат самотни във въздуха на височина от 6 до 10 метра над новата земна повърхност. Каменните калпаци стоят от векове върху пирамидите. Пясъчните Кули, изваяни от природните стихии през вековете, носят неповторимо очарование, особено ако се посе тят при залез слънце. По това време червено-оранжевите нюанси на скалите, отразяващи последните лъчи на небосклона, изпъкват най-силно. Контрастът с яркосиньото небе и заснежените върхове на планината правят картината непов торима. Посетете Стобските пирамиди преди залез слънце. Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания- Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др.
  2. Ами, сърди се - просто не ни забелязва, когато ние не се сещаме за него. Само дето той не усеща, че не мислим за него, но ние определено усещаме, когато той не се сеща за нас....
  3. Спомянм си - бях млада учителка и моя колежка пожела да влезе в един от часовете ми - 3 клас, английски. Никога не съм се притеснявала, защото още първата минута изключвам, че има външни хора - дори понякога ги включвам в играта. Та след часа колежката ми каза загрижено, че ако така горя всеки час, много бързо ще изгоря... От устата ми спонтанно се откъсна "ама аз горях ли? - защото аз останах с усещнето, че цял час играх и се забавлявах заедно с децата." Въобще съ съпруга ми често се смеем, че ние сме си намерили супер професия - цял ден си играем с децата и отгоре на всичко ни плащат. Та толкова за горенето. Истинската топлина и светлина от човека са от този източник, който колкото повече гори, толкова повече гориво му се събира... В моя случай - колкото повече играеш, толкова повече ти се играе... И ставаш заразен за хората около себе си. Е, на който не му е до игра (все още) - ами да стои и да гледа или да иде някъде и да се наплаче, като се наплаче, да дойде да играе с децата... Така набързо излекувах едно момиченце, което беше свикнало все да хленчи за щяло и нещяло. Няколко пъти се опитахме да я въвлечем в играта и да я убедим, че няма сериозни основания за тревога, но явно тя беше изработила такъв механизъм на привличане на внимание - любов. Един ден просто я хванах нежно за ръчичка и шепнешком я изведих в празната чакалня - прегърнах я и и казах, че докато ние играем, тя може на спокойствие да си поплаче и потъгува там - щом смята, че има за какво. Ние няма да и пречим. Когато реши, че и се играе, да влезе и направо да започва да играе. Тя ме гледаше изумена... след минута подаде главица, но всики бяха увлечени и никой не я видя (само аз и кимнах). Постоя така още минутка и ... си отиде на мястото... след малко нямаше помен от нацупеното носле... Е, други става по-трудно - зависи и от семейната среда... За постигането на безусловната любов - ами според мен то не е точно постигане, по-скоро е завръщане към нея, отлюспване на това, което ни е наслоено... Затова моля внимавайте какво наслоявате върху децата си... Нищо по-лесно, просто и естествено от такава любов. Представете си, че на пътечката виждате малко охлювче, което бавно и сериозно си влачи къщурката нанякъде ... вие сте клекнали над него и г наблюдавате с любов и радост и дори разговаряте с него... Това е усещането... И не му правите забележка за нещо неправилно извито по черупчицата или за слузта, която се точи след него, и не му се сърдите, че се скрива в черупчицата си, когато усети присъствието ви, и не искате от него веднага да се покаже и да тръгне... нали? Е, ако когато видите охлювче, мислите за супа - това вече е друг урок. Много труден и стръмен.
  4. Ами за другите не знам - аз себе си само мога да отговарям... Лично аз си го чувствам като мое растящо (вечно ) дете. И като едно дете си има всичко, защото сега се учи, а който се учи винаги минава по пътя на опитите, грешките, успехите. До какъв извод за себе си съм стигнала - както правдиво казаха преди мен писалите - аз не съм моето его, но съм отговорна за неговия растеж.... Ако егото ми тръгне надолу - това е естествено за него - иначе как ще разбере какво е там, ако не го изпита. Аз съм тази, която ще му пази перимеътра - да опита и да се опари, но толкова, колкото да се научи, че това пари. Да се спъне и да падне, но там и така, че да може да стане само и да научи урока на това падане.... И в егото на другите хора нямам време да се вглеждам - моето си ми стига... Само понякога се изкушавам да се приближа твърде близо до някого, но как иначе ако не по ухапването, по удара - бих разбрала, че съм объркала егото с душата му? И че съм им попречила с моето добро... Но и това е урок...
  5. Ами сега ми идва на ум, че тези, които се отнасят към своето его като към нещо опасно ... може би в своя личен случай имат право? Когато някой започне да говори по принцип, може би го прави, защото му се иска да види в огледалото си не само себе си... Така е по-леко, когато човек не е сам. И това пак е егото - защото Божественото е винаги с Бог... Прекрасен е стремежа на егото да бъде заедно с другите, защото Бог е в другите. Въпросът е как реализираме този божествен импулс на егото да сме заедно.... Дали го разбира като свързани или като обвързани... Въпрос на Път и Уроци.
  6. Биосферата на земята непрекъснато се облива от всевъзможни и разнопосочни космически, слънчеви и земни енергии. В резултат на това въздействие, земната повърхност се зарежда с отрицателно електричество, а горните слоеве на атмосферата - с положително. От всички остри обекти /върхове, високи дървета, включително и от човека,/ изтича отрицателно електричество, за да се поддържа земното електрично напрежение в определена стойност. Електричното поле близо до земята, на открито, има интензивност около 100 волта на метър височина (фиг.1). Човек, стъпил бос на земята, ще бъде пронизван от електрични силови линии, насочени отгоре надолу. Приблизително, до каквато височина (изразена в сантиметри) достигне човек, на толкова волта напрежение той ще попадне. В човешкото тяло, това напрежение спада, независимо от високите му стойности. Фиг. 1. Поляризация и циркулация Фиг. 2. Активиране на тялото Взаимодействието на външното електричество с електричните параметри на човешкия организъм, определя електропроводимостта му. Тя е един от факторите, който силно се влияе от физичното и психичното ни състояние. Нервната система притежава значително по-голяма електро-проводимост спрямо мускулната тъкан, кръвоносната и лимфната система - тя взаимодейства с всичко посредством електрични импулси. Внезапните външни дразнители рязко намалят електрическото съпротивление и респективно увеличават електро-проводимостта на тялото. Поради електричните свойства на тъканите му , живият организъм се явява като нееднороден проводник и силовите линии на електричните му токове са разпределени неравномерно. Най-гъсти са областите с по-голяма проводимост, а в лявата и задната част на тялото ни тя е по-добра. Те имат отрицателна полярност - по-близо до тази на земната. Дясната и предната част на тялото имат по-голямо съпротивление и са близо до полярността на небето, т.е. плюс. Това е една от причините за протичане на различни по сила потоци. Когато от едната страна потокът е по-силен спрямо другата, се получава завихряне или циркулация (фиг.1). "Ако докосването на ръцете става около главата, ще усетите подем в мисълта. Ако докосването става в областта на белите дробове, чувствата се разширяват. Ако това докосване става пред стомаха, ще усетите голям апетит." /Учителя/ Фиг. 3. Успокояване на тялото Фиг. 4. Успокояване на мислите За илюстрация на казаното можем да посочим следните упражнения: Пробуждане, Примирение, Даване, Отваряне, Освобождение, Чистене, Изгрява Слънцето, Запознаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Стъпка по стъпка, На ранина, Дишане и Слънчеви лъчи. Въртеливите движения имат не само магнетичен ефект, но преди всичко свързват торсионни полета осъществяващи връзка с всеобщото информационно поле (фиг.6). Една обиколка при движението по кръга на всеки участник съответства на едно завъртане около оста му. Завъртане имаме и между двойките, особено при Слънчеви лъчи. Магнитното поле на движещия се кръг е най-силно във вътрешноста му, аторсионното е положително и е насочено отдолу нагоре. Подобно ситуация имаме и при космическите тела и обекти (планети, звезди, галактики и др.). Фиг. 5. Въртене на енергиите Фиг. 6. Информационно активиране Според Учителя и медитационните техники, свързването с Божествените енергии става в посока на 45°. При този ъгъл имаме въртене на енергиите (фиг5). Вероятно става въпрос за енергийна вълна с кръгова поляризация. Върхът на нейния интензитет, графично изразен, описва лява или дясна спирала. Характерно за кръгово поляризираната вълна е, че мощността й не зависи от разстоянието и времето. Енергиите от по-високи измерения се проектират на 45°. Подобни позиции имаме при упражненията: Евера, Мисли, Аум, Красота, Подвижност, Побеждаване, Радостта на Земята, Хубав ден, Колко сме доволни и Слънчеви лъчи. Фиг. 7. Синхронизация Фиг. 8. Индукция, свързване и защита Не всички хора са еднакво тонирани, едни имат превес на положително електричество, а други - на отрицателно. В Паневритмията, с избора на двойка от противоположни характеристики, се постига смекчаване на характера и се избягва подхранването на грубостта и страха. Общуването по двама с противоположно електричество създава хармонични взаимоотношения. На фиг.7, фрагмент от упражнението Колко сме доволни, се получава свързващ магнитен контур в сърдечните чакри и излъчващ магнетизъм на двойката в зоната на крайниците. От дясната (положителна) мъжка ръка протичат уравнителни токови импулси към лявата (отрицателна) женска ръка. На фиг.9 от упражнението Слънчеви лъчи, уравнителните токове създават магнетичен букет в посока 45°. Фиг. 9. Хармонизиране При силна концентрация проводимостта на човешкото тяло значително нараства. Силовите линии се отклоняват към него и се създава енергийно обедняване в съседство (фиг.2). При спокойствие и медитация, проводимостта на човешкото тяло намалява и протичащите енергии се отклоняват от него. В състояние на високи вибрации чрез медитация се неутрализира вредата от електричното напрежение, топлината и от други радиационни фактори. В изложеното до тук се спряхме на статичните, моментните или с ниска честота електрични и магнитни полета,т.е.фигурите представят само отделни кадри от движенията. Максималната концентрация на енергията при високочестотните вибрации е по повърхността на физичното тяло т.е. в етерното тяло. Свръхвисокочестотните вибрации на мислите и чуствата са разпределени, съответно по менталното и астралното тяло. При физически неподготвено тяло тези вибрации действат с по-малка сила. Едно тяло с изящни, пластични движения може да резонира със свръхвисокочистотните вибрации. Движенията на такова тяло динамизират (раздвижват) етерното, астралното и менталното тяло. Всичките тези наши тела са в една динамична свързаност. В някои от упражнения, акцентът е в изброените вече позиции и форми на тялото /по фигурите/, но повечето от упражненията са с по-сложна комбинация на споменатите елементи. Това ни разкрива богатството и разнообразието в енергийната динамика в Паневритмията.
  7. Първите три упражнения: "Пробуждане", "Примирение" и "Даване", звучат в тоналността ла-минор. Най-осезаеми са енергийните вибрации на тоновете ла, ми и до, съставящи тоническото тризвучие на тази гама. Във визуалните си представи на упражненията оцветени в индиго, а някои – в червено или жълто, в зависимост от степента на концентрация и нивото на настройка. Досегашното твърдение, че тоналностите звучат в определен цвят се допълва и от останалите цветни акценти. Следователно първите три упражнения могат да се възприемат в индиго, червен и жълт цвят на различна степени. Спектралните анализи на тонове, цветове, напоследък и на движения потвърждава това процентно разпределение на енергиите по основен тон, октави, квинта и терца. Изходното упражнение "Пробуждане" има за цел да стимулира двигателната дейност и да успокояват мислите. А тоналността на музиката ни прехвърля от разумност в съзерцателност. Енергията на етерното ни тяло e най-интензивно в събраните пръсти на ръцете и краката, където поляризацията е най-силно изразена. В изходно положение (пръстите на ръцете върху раменете) енергията е насочена към основните кръвоносни съдове. Движението на положителната дясна и отрицателната лява ръка придвижват електричеството /означено с червени стрелки/ и канализират магнитната енергия /означени в сини стрелки/ в областта на главата и лактите. Същото се отнася и за уравнителните токове между повдигнатия положителен и стъпилия отрицателен крак. От своя страна индуцираното пулсиращо магнитно поле обезболява ставите. Упражнението спомага за премахване на главоболието и сърдечния дискомфорт, за освобождаването ни от меланхолията и несигурността давайки ни психично равновесие. Успокояващ и релаксиращ ефект се постига с усвояването на синусоидалната форма на движение. Махалото е средство, чрез което може да усвоим това движение. Изменяйте дължината на конеца, на който е окачена някаква тежинка, вие ще настроите честотата на махалото с ритъма на изпълнението. Движете ръцете си в синхрон с това махало. Така ще се справите с биомеханичните особености и ще може да концентрирате енергията върху основния тон на движението. Второто упражнение "Примирение" има за задача да снеме силно изразената поляризация на чувствата. Чрез успокоените и вдъхновени /от първото упражнение/ мисли, чрез допрените и изнесени пред гърди ръце уравновесяваме емоциите и създаваме подем в чувствата. Магнитната енергия при движението се фокусира в областта на сърцето и го успокоява. Върхът на палеца съответства на раздразнението, породено от наранено самочувствие; на показалеца - възбудата от безсилието, на средния пръст - тревогата от неудачите, на безименния – тъгата от загубеното, на малкия пръст - страха пред неизвестното. С допирането им на двете ръце се постига деполяризация и баланс на тези състояния. Тази фаза от упражнението хармонизира целата физика и психика. Чрез деполяризация на мислите и чувствата, т.е. чрез примирението, може да овладеем неблагоприятните ситуации и премахнем излишното напрежение. Примирението трансформира явната (външната, изразена) активност във вътрещното (неясно) преосмисляне. Активността е проявена енергия, а примирението е премахване и съхраняване на енергия. За да усвоим и преживеем по-висшите идеи, ни трябва известна безинертност и настройка спрямо тях. Примирението ще ни помогне по-бързо да се освободим от омразата, агресията, негодуванието, афекта и другите "богатства" от този род. Само когато сме непредубедени, ще можем да навлезем във висшите вибрации на доброто. След всяка загуба, след всяко идване на новото, след всяка промяна е нужно примирение, за да се съвземем по-бързо, за да не си навреждаме. Примирението не е поражение, а събиране и организиране на сили за преосмисляне на стратегията. То е необходимост за водене на разумен вътрешен диалог, за намиране оптималния вариант на бъдещата активност. Учи също на невраждебно отношение към уроците, които ни дава живота. При третото упражнение изходното движение е "даване" изразява духовното изобилие в живота. Способства за отстраняване на блокажи и процеси на застой в човека, като безпокойството, мъката, тъгата, също така и на отрицателните нагласи и постъпки. Движението на ръцете в тази фаза отнема излишната енергия от сърцето и щитовидната жлеза. Тези органи са много чувствителни към стреса. Втората фаза "вземане" символизира приемането на новото, на промените. Даването е освобождение от педантизма, закостенялостта и съмнението. Даването и вземането затварят цикъла на обменните процеси във всичките тела. Двамата партньори във фаза "даване" насочват енергийния поток към центъра, а при "вземането" пренасочват в радиираните от центъра енергии извън кръга. Ако двамата играят противоположни фази се внася смущение в общите енергийни потоци и става взаимно презареждане или обедняване на енергии. Това упражнение е за синхронизация с общата пулсация, в резултат на което укрепва нашата устойчивост и съгласуваност. Изследвания върху движенията Трaeкторията на движението се заснема посредством строгоскопичен метод, като се фиксират позициите на ръцете през определени интервали. По тези данни (фиг.1) извличаме информация за линията, скоростта и ускорението на движението в отделните му фази. От светлинния лъч, през призма получаваме спектъра или цветните му съставящи. От звука посредством спектрални анализатори получаваме обертоновете му. Аналогично всяко сложно движение по математичния метод на Фурие, може да се разложи на неговите хармоници или неговите обертонове. По графо-аналитичен метод изчисляваме амплитудните стойности нанесени по ординатата и за всеки хармоник ( n=1,2,3,…) - по абсцисата на фиг.3 На фиг. 4 са представени фазовите изпреварвания (над абсцисата) и закъснения(под абсцисата) за всеки хармоник спрямо основния. Този спектър носи богата информация за начина на изпълнение, но все още не е добре изследван. На фиг.5 е представена цветната характеристика на упражнението на базата на амплитудно-честотния спектът от фиг.3. На фиг. 2 графика 1 изобразява хармоничното движение в идеален случай на изпълнение. Графиката 2 представя изпълнение на опитен изпълнител, а графика 3 на начинаещ. Изчисленията се отнасят за графика 2 от фиг. 2. Изводи: 1. Амплитудно и фазово-честотните спектри могат да бъдат изходна фаза за коригиране и отработване на движенията. 2. Повишената амплитуда на някой хармоник от по-висок порядък е резултат от постигнатата синхронизация на движението с този обертон. 3. Установената графика на движението може да се преобразува в електричен или магнитен импулс за синхронно въздействие чрез електромагнитна, аудио и видео терапия. Така се увеличава възможността за включване на повече канали за комплексно въздействие и участие на пациента в лечебно-възстановителния процес.
  8. По случая с гранат ... Възмможен вариант е да не съвпадат драстично ценностните системи. Ако един човек приема априори, че критиката е проява на любов (как само умеем да насаждаме това в детската възраст!), се усеща лишен от нея, когато другият не го криткува. И се опитва с всякакви средства да предизвика недоволството на другия така, че той да го критикува. Съгласна съм, че си струва да се поговори за това сериозно между двамата, за да няма разминаване в тълкуването на поведението. Апропо нас често ни обвиняват в лицемерие и казват, че не е възможно наистина да се обича безусловно и това е само маска, а нние крием недоволството си навътре... Разбирам ги защо не могат да го разберат и приемат - и аз 20 години не вярвах като ми казваха, че в тяхното семейство цари вечен мир. Смятах го за лицемерие... Сега имам същото семейство... В този случай може би проява на смирение е да не се опитваме да променим ценностната система на друугия дори в мислите си. И ако разминаването е мъка за двамата.... да се освободят взаимно, за да намерят друга, хармонична за тях връзка.
  9. Възможни са няколко варианта - не познавам подробностите... - сега външно се проявява това, което е държал преди вътре в себе си - изчиства се. Децата понякога така проявяват със закъснение подтискани вътре в тях емоции... - проверява дали наистина има промяна или това е само прикритие на нещо, по-опасно за него. И пак децата проверяват дълго време доклко стабилна е позицията и поведението на родителя/педагога - вътре в себе си той носи същата агресия - да промени теб за ваше общо добро. Досега тя е била подхранвана от твоята, сега и липсва храната и си я търси. В моя случай се успокояваше, когато успееше да ме разплаче. После признаваше, че по сълзите ми разбирал, че още го обичам.Спокойствието означавало безразличие. За съжаление опитът и наблюденията ми показват, че ако отказът от контрол над другия не е взаимен и осъзнат... Разговорът за това и изясняването на позиците е наложителен. Ние с настоящия ми съпруг от самото начало изяснихме личните си позиции към съвместния ни живот. Не знам, нека споделят и други, които имат опит.
  10. Звучи ми познато. И аз го чувах 20 години... И го изпълнявах. Докато разбрах, че смирението е друго. То не означава да търпя агресивност в името на мира и/или защото нямам друг изход и/или защото разбирам и обичам доброто в човека, който е агресивен. Напротив - точно това е признак на гордост и агресия към близкия, който проявява агресивността. Неговата агресивност беше огледало на моята. Защо? - защото, обичайки доброто в душата му (имаше го и има), аз смятах, че мога да го преобразя и да направя така, че той да проявява добрата си страна. Каква гордост под маската на благородство. Коя съм аз да го преобразявам и да избирам какво от себе си да проявява за негово (а дали за негово?) добро? Смирение означава да се откажа да определям кое е добро и кое не съвсем в човека до себе си. Да се откажа от желанието си да "поправя, подобря" човека и отношенията ни.... В моя случай 20 години ми бяха нужни, за да смиря гордостта си, че аз съм човекът, който може да го направи щастлив и да осмисли живота му и че без мен той ще страда... - защото да играя смирение в името на мира, а в същото време в мен душата ми да плаче и да се чувствам жертва на... всичко за което се сетите - нима това е смирение и мир? Това е една от кардиналните заблуди на повечето хора - приемат, че позицията на жертва е равносилна на смирение, а то е обратното. Агресивността на позицията на жертвата е много по-сериозна от позицията на този, който смята, че другите са длъжни да бъдат негови жертви... По силата на логиката втората категория хора е директно следствие от съществуването на първата. Или ако перифразирам Текери: "ако нямаше жертви, нямаше да има и мъчители". Това е много дълга и сложна тема, обаче... - защото да се 'смиря" в името на някаква материална зависимост съвсем не е смирение, а манипулация с цел лично облагодетелстване. Или хайде да не звуча толкова нападателно (аз на себе си така обяснявах навремето - не си спестявах нищо) - ако няма елемент на материално облагодетелстване, то има липса на вяра в личните сили и прехвърляне на отговорността върху друг човек. С по-горните редове съвсем не давам съвет да се прекрати връзката. Външна промяна не означава нищо, ако не е резултат от кардинална вътрешна. И вътрешната промяна съвсем не води до раздяла. Напротив. Но ще оставя да разкажат за това хората, които имат опит с вътрешна промяна, предотвратила раздялата и променила и двамата.
  11. източник В миналото тиквичките си ги представях само пържени. После проядох тиквички с ориз. Сега не мога да ям пържени - много са ми тежки, но ги правим във фурната. С малко вода и покрити с фолио докато омекнат, после известно време без фолио. и естествено - киселото мляко с чесън... В горешините никак не ми се яде ориз, но всички други рецепти не ми допадат - иамт много пържене. Знаете ли други вкусни рецепти за тиквички? Не знам защо, но всеки път, когато минавам през пазара, купувам тиквички, без да имам специални намерения да ги приготвям някак. И понякога макар и с много угризения, ги изхвърлям. Проблемът е, че нямам много време да ги чакам, а фурната много загрява помещението. Иска ми се да са някак на пара, но не съм сигурна какво ще се получи. Има ли някакъв проблем със съчетаемостта им? Доколко топлинната преработка ги прави по-малко ценни? Споделете ваши тайни вкусотии с тиквички.
  12. Благодаря на Диди и на Борислав - присъединявам се към тях. И искам да предложа една може би малко странна, но ... защо не? .... гледна точка. На мен ми помогня тя. Първо - какво означава "ще загубя"? Губи се нещо, което се притежава. А ти не притежаваш родителите си. Нито те притежават теб. Това е камъчето, което обръща колата ни. Ние все "имаме", вместо да "сме". Ако приемаме близките си като "имам ги", ние ще ги загубим рано или късно. ние смятаме, че причината за нашата мъка е фактът на загубарта. То не е вярно. Причината е, че се опитваме да ги притежаваме, и в момента, в който те по някакъв начин не отговорят на очакванията ни, които имаме към тях, се появява болката. Какво се получава, ако "сме"? Ами това, че някой ще замине далеч от нас - какво значение дали в друг град, държава или свят - променя ли с нещо факта, че ние сме близки? Времето, пространството, начинът на съществуване имат значение за притежанието, но не и за "бъденето". Второ - опитах се да се поставя на мястото на човека - душата му, когато идва моментът да си замине - рано или късно идва. Ако аз виждах, че хората, които обичам, страдат, защото си заминавам или съм си заминала вече, то аз също ще страдам много. Ще се чувствам може би виновна за страданието на своите близки, но няма да мога да направя нищо, нали? Ако аз съм вече отвъд физическия план на съществуване, единственото ми желание ще бъде онези близки, които са останали тук, да са щастливи. Когато всичко това постепенно се проясни в съзнанието ми, аз започнах да усещам връзката си с близките ми, които вече не бяха в този свят. не, не става дума да говоря с духове - не. Това е едно особено усещане, че те са... И няма борба - има светлина, любов, свобода...
  13. Благодаря Мона! Всеки път се чудя какви аромати са подходящи. А можеш ли да ни разкажеш повече с какви други продукти е добре да се съчетава оризът така, че да бъде полезен+вкусен.
  14. Мисля, че не прочетохте внимателно откъса от доклада на ООН. Никой не забранява, не налага ограничения. Защо когато разумни хора призовават към разум и осъзнаване на реалните факти, ние отказваме да го приемем, а веднага скачаме като жертви? Има само един начин да се спре едно зло - да се спре неговото "отхранване" - малко ли ни бяха примерите на Ганди и на Кинг? Кой ни пречи просто да спрем да купуваме боклуци и внимателно да подбираме това, което слагаме в организма си? И толкова ли сме хилави, че да се поддаваме на манипулациите на рекламите и на инерцията или на скандали с не знам кого си? Ама не можело... хайде да не се лъжем... Има една много хубава приказка - който има желание, намира начин, а който няма - намира оправдание... или търси вината вън от себе си.
  15. Мила Eshaft! Честит Рожден ден! Благодарност за светлината и толината, за теменуженото излъчване! Благодаря за любовта, с която положи толкова труд, за да могат повече хора да се докоснат до Словото! Аудиобеседи
  16. А за мен това е едно от най-разумните неща, коит е правило световното правителство от създаването му досега. Обнадеждих е, че има вероятност да видим - ние, хората от нашето поколение - едно управление на хора от шестата раса- по законите на синархията.
  17. Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да вдъхне вяра. Той откриваше перспективите на светлото бъдеще, очертаваше образа на едно обновено, възродено, просветено човечество. Отвори се въпрос за новата епоха, която иде. Учителят каза: Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза в по - рядка среда. Затова ще има условия да се прояви по - висше съзнание в човечеството. Слънчевата система излиза от тъй наречената 13-та сфера. От друга страна, Слънцето влиза във Водолей. Сега изтича тъмната епоха - Кали Юга. Понеже Земята влиза в нова област, всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат как ще израснат, ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както капят есенните листа. На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още. Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно? Сега сме в това време. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. Сега се създава нов тип човек, нова раса. Бог предоставя на хората да уреждат малките работи, а големите работи сам Той ги урежда. Днешната епоха е епоха на раждане на новата раса. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Сега иде нов ритъм в Живота. Божественото навсякъде си пробива път. Вълната, която иде сега, ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички минерали, растения, животни. Онези, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете: Втора такава вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако оставите за в бъдеще, тогава условията ще бъдат по -тежки. Иде ново знание, Нова Култура в света. Аз я наричам Култура на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как да живеят. Старият живот е плач, а новият - веселие. Старият живот това са корените, а новият - клоните. Сега сме в края на безлюбието и началото на Любовта. Кой събужда човека? Онзи, който се грижи за него. Майката събужда детето. Това показва, че тя се грижи за него. Бог събужда човека, това показва, че се грижи за него. Които не се събудят за днешната епоха, ще останат за други времена. Ние мислим какво става с онези хора, които не могат да приемат Божественото. Въпросът е ясен. Отивам при едно дърво и обирам зрелите плодове, а за другите плодове ще чакам. Като узреят и тях ще обера, а лошите плодове ще употребя за тор. После те пак ще станат красиви плодове. Ти казваш: „Защо е така?” Защото другояче не може да бъде. Казано е в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо”. Това значи - използвайте благоприятните условия, докато съм близо до вас. Ако хората бъдат изненадани от това, което бъдещето им носи, тази изненада ще ги лиши от възможността да използват доброто, което иде. Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата. Невежеството изпълва човека с тревоги. Сега навсякъде се ражда новото в света. Кое е новото, в каква форма ще се изяви, малцина могат да разберат. Нов цикъл се създава. Който може да влезе в него, намира се пред велики перспективи. Ако не сте готови, ще пропуснете условията. Божественото иде в света. Сега е най-опасното време. Може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен! Само с една секунда може да закъснееш. Затова вашето съзнание, вашите сърца и умове трябва да бъдат будни. Онзи, който е живял хиляди и милиони години на Земята и е прекарал толкова страдания, трябва ли да пропусне този момент, да пропусне влака и да не може да възприеме Великото? Ако Бог те намери буден, когато дойде при тебе, ти ще израснеш както семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Денят има две половини - една, когато Слънцето изгрява, и втора, когато Слънцето залязва. До обяд имаме възкачване, а след обед - слизане. Законът е същия и по отношение на епохата. Сегашната епоха залязва и това не може да се спре. Силите на тъмнината си отиват. Доброто ще дойде точно на определеното време, както пролетта идва на своето време. Когато дойде пролетта, всичко цъфти. Така ще стане и с идването на Божественото. Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света. Значи ние сме в епохата, когато гъсениците ще се превърнат в пеперуди. Някои гъсеници, които не са станали още пеперуди, питат как ще се живее във въздуха. Като станат пеперуди, тогава ще се научат. Като гъсеници не могат да се научат. Днес животът е по-активен. Преди години, три седмици е трябвало да минат, докато децата си отворят очите, а сега още като се родят, отварят очите си. Това е навсякъде, във всички народи. „Глупавите” хора ще оправят света. Кои са глупавите? Двама души се съдели. Дошъл синът на единия и казал на баща си: „Татко, не ни трябва това, за което се съдите. Да го оставим, да простим.” Този син минавал за глупав, но той прекратил делото.
  18. Шестата раса Учителят вдигаше краищата на завесата и за миг откриваше бъдещето, което слиза отгоре.За обикновения човек това беше като приказка от 1001 нощ. И все пак, това е реалният Живот, в който предстои на човек да влезе. - Всяка нова епоха е творчески акт на Бога. Днешните времена не могат да се сравнят с бъдещето, което идва. Всички раси - черната, червената и жълтата, трябва да минат през бялата раса.Напредналите души от другите раси ще минат през бялата, а напредналите души от бялата раса ще минат в шестата раса. Сега в света се образува едно ядро от хораот всички нации - англичани, французи, германци, руси, американци, японци, китайци, българи, турци, сърби, черни, бели, които образуват една нова раса,един народ с нови схващания, различни от сегашните. Кой групира тези духове? Великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Питам: Българите могат ли да бъдат един контингент от такива хора? Могат. Ако българите не пратят там свои представители, ще слугуват. Онези народи, които изпратят свои представители, името им ще се запише в това велико царство, а онези, които не изпратят, името им ще се заличи. Писанието казва преди хилядигодини: “Народи, които не служат на Бога, нямат никакво бъдеще.” Иде един славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, за това, което ви чака. Хора от шестата раса има сега навсякъде, във всички народи. Представителите на шестата раса ще срещнете като някое умно дете, като някой благороден момък или като някой старец. Една сестра запита: - Ще ги видим ли? - Вие сте ги виждали. В писанието е казано: „Ще се съберат всички народи и ще се освети името на Бога.” Под „Дванадесет колена на Израиля” се разбира, че ще се обедини човечеството. Дванадесетте колена, това са дванадесетте зодиака, дванадесетте качества на човечеството. Хората имат дребни идеи. Българите искат велика България, сърбите - велика Сърбия. Всички искат да бъдат велики. В Царството Божие всички народи трябва да се обединят. Под „Царството Божие” трябва да се разбира хората от шестата раса. Те ще живеят в братство. Всички народи ще бъдат едно цяло. Тези, които не разбират пророчествата, се смущават от бъдещето. Прочетете 60-та глава от Исайя. Тази глава се отнася до идването на шестата раса. В съборното послание на Юда, се казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии, за да вършат съдба над всички и да тури нечестивите на място.” Това се отнася за една епоха, чието начало започва сега. Досега доброто растеше в цветарника, а когато дойде Царството Божие, всички цветя ще бъдат извън цветарника - ще има естествени условия за тях. От Невидимия Свят идат напреднали Същества - хората на новата Любов, или тъй наречените предци на човечеството.Те са работниците, които идат отгоре. И като намерят готови души за работа, ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идват нови идеи в света. Те влизат в стълкновение със старите. Защо? Защото старото не иска да предаде царството си.Те коренно ще преобразят света. Старите системи ще се заменят с нови. Който приеме новите идеи, ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз.Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще живеем по нов начин. Старите форми изживяха времето си. Старият живот вече няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре и да дадат път на Божествените енергии. Човекът на шестата раса - Всяка раса се отличава с известни качества: черната раса - с въображение и силни чувства. Червената – с активност; те прилагат геометрията и математиката. Жълтата раса се отличава с обективния или предметен ум. Бялата - с разумност. Откак е дошла на Земята, тя тегли нещата на везни и ги изучава. Шестата раса, която предстои да дойде, съдържа в себе си добрите качества на всички раси, които са живели преди нея. В това отношение тя представлява вътрешен синтез на човешките добродетели. Като живее на Земята, човек минава през фазите на миналите раси. Някой път проявява обективен ум - тогава проявява жълтата раса. Хората на жълтата раса са консервативни и фанатици. Някой път човек е войнствен - остатък от червената раса. Някой път чувствата вземат в него надмощие - това е остатък от черната раса. Видите ли човек, който проявява разумност, той е от бялата раса. Колкото и да се пази човек, все ще мине през фазите на миналите раси и ако е самостоятелен, ще се учи от тях. Шестата раса е раса на Справедливостта и на Царството Божие. Шестата раса иде вече и тогава Царството Божие в миниатюр ще се въдвори на Земята. Един брат запита: - Учителю, Справедливостта не е ли нещо по - нисше от Царството Божие? Защото по закона на Справедливостта един, който работи по-малко, по-малко трябва да получи, а според един по-висш закон всеки трябва да получи според нуждата си. - Царството Божие и Справедливостта са едно и също нещо. Аз говоря тук за Божествената Справедливост. Културата на ума създава външни форми.Шестата раса ще влее съдържанието на тези форми. Всяка раса е дала нещо от себе си.Бялата е направила много повече от черната и жълтата. Следващата раса - расата на Любовта - ще даде най-много. Тя ще се представлява от благородни, светли души. Тя ще донесе Новата Култура на Земята. Идеите на шестата раса са като въздуха - те сега навсякъде проникват. Славяните ще дадат подтик за шестата раса. След събитията, които стават, шестата раса ще стане активна в живота. Ще започне да поема ръководството. На Земята ще има много повече нейни представители, отколкото сега. Те ще дадат нова насока на Културата. Славянството е подложка, върху която ще бъде присадена шестата раса. Един брат запита: - Има ли възможност в България да се яви шестата подраса? - Да, има условия. Затова се работи в България от няколко хиляди години. Шестата раса ще организира света. Ще поеме ръководството на Земята в ръцете си. Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията. Шестата раса ще ръководи, а жълтата и бялата раса ще изпълняват нейните нареждания. Учените хора, които ще дойдат, ще турят ред и порядък в света. Те са хората на шестата раса. Бялата раса ще отстъпи мястото си на следващата, както едно време черните отстъпиха мястото си на нея. Разумните хора от всички народи ще образуват шестата раса. Вие пристъпяте бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква срещата със светлите души, които ви обичат - никакво колебание и съмнение! В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.”Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези от шестата раса. Както сега едновременно с бялата раса има черни, червени, жълти, тъй ще бъде и в шестата раса. Бялата раса само приготовлява пътя на Любовта - шестата раса. Хората на Любовта ще бъдат други хора. За тях се отнасят думите в Евангелието: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение. Шестата раса носи положителна красота. Хората от тази раса ще имат много правилни черти, ще бъдат красиви. Те ще носят висок идеал в себе си, който ще ги прави красиви. Те ще бъдат много по-красиви от сегашните, те ще бъдат най-красивите хора, които сте виждали досега. Лицевият ъгъл на европееца е 80 градуса. У по-нисшите раси е 75. У кучетата е 35 градуса. У човека на шестата раса ще бъде 90 градуса. На животните лицето е отзад. Значи станало е обръщане на 180 градуса. Много рядко съм виждал красиви хора. Веждите на хората от шестата раса ще бъдат по-прави, ще показват, че са части от един много голям кръг. Значи ще бъдат много малко извити. Цветът на тези хора ще бъде светъл, както една фигура, осветена от Слънцето. От лицето им ще излиза светлина, като че радиира.Вечерно време няма да има нужда от лампи. Дето ходят ще бъде светло понеже човек ще излъчва светлина. Техните очи ще виждат надалече, ще виждат втъмнината. Когато гледаш един човек отдалече, не го знаеш какъв е, а пък човекът на шестата раса ще вижда подробностите отдалече. Ние трябва да придобием качеството насветлината - безкористието и качеството на водата - мекотата. Това, което енаправила светлината, като е осветила пространството, направете го и вие. И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен,той съществува. От хиляди години го има, но го пазят, скрит е, не го показват на всички. Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
  19. А според мен не бива да се прибързва с логическите вериги и да се монополизира една от възможните като единствена. На всеки грамотен психолог е известно, че нещата текат в двете посоки. Възможно е осъзнаването на проблема да предизвика информационния отпечатък в съзнанието на пациента и така - излекуването. Но е възможно и обратното - външен фактор да предизвика информационния отпечатък и той да задейства процеса на осъзнаване - и оттам излекуване. Има примери.
  20. В Портала сме се постарали да не определяме как е правилно да се играе, а да съберем обективна информация кога какво и къде е дадено за тези упражнения. Статията се намира тук. В нея са посочени всички познати ни източници. Съборна беседа Преображение - 1922 г. Разговори при седемте Рилски езера - Б. Боев - Шестте гимнастически упражнения
  21. Книгата на Николай Дойнов - И с очите си видях Изгрева можете да прочетете в нашата Електронна библиотека. С благодарност към Издателство Бяло Братство за предоставената ни възможност спомените на Николай Дойнов да стигнат до всеки читател по света, който има нужда и интерес към тях! Ако имате желание и време да участвате в работата над публкуването на спомените в Портала, пратете лично съобщение до Иво.
  22. Да се боря за доброто? Ами не се боря. Предпочитам да си отварям очите и душата и да ги почиствам по-често. То доброто си го има достатъчно и е навсякъде около мен. Проблемът е в зрението. Да правя добро? Че коя съм аз да знам и да правя добро? Бог си знае и си го прави. Аз да имам уши и сърце и да ги почиствам честичко, за да чувам волята МУ.
  23. Да, така и предполагах, че имаме терминологично разминаване. Само че, според скромното ми мнение, първо, изброените от Диди семейни ценности всъщност не са семейни - те са общочовешки и важат за всички отношения. Нима само с партньора и само в семейството проявяваме любов, уважение, доверие, съпричастност? Говоря за семейни ценности - тези, които бяха изрично написани в началото на тази тема: и малко по-късно: За да не претоварвам това мнение, ще спра да давам препратки.... Проследих много внимателно изреждането на семейните ценности. То започна с неща, отнасящи се само към семейните взаимоотношения и постепенно към тях се прибавиха общочовешките ценности. което от една страна е добре - но от друга се нарича "сиво внушение". Т.е. наример ценноста "разпределение на мъжките и женските роли в семейството" се слага в един списък със "уважение и съпричастност" и така се внушава - ако искаш да проявиш уважение и съпричастност, ще си спазваш своята роля в семейната среда А то е точно обратното - има ли някаква установена от обществото роля, модел, някаква рамка, според която може да се прецени - спазва, не спазва, любовта става зависима от тях. . Колкото до филма Листопад и романите на Решат Нури - много са си хубави, само че никой не ни учи как да разчитаме посланията им.... На мен, например ми потвърждават моята теза....
  24. Благодаря за ценната пауза за размишление. От вчера си мисля защо се получава това разминаване в темата, въпреки че, убедена съм, ние говорим за едно и също нещо. Тази вечер стигнах до хипотезата за мотивацията и реализацията. Според тази хипотеза всичко зависи от това дали отлично формулираните от Орлин семейни ценности се приемат като мотивационен фактор на семейния живот или само като практическият резултат от действието на друг мотивиращ фактор. В единия случай мотивиращ фактор са семейните ценности, а любовта и щастието са следствие от реализацията им. Във втория случай мотивиращ фактор е базовата ценност "Обичай ближния си така както обичаш себе си". Всички изброени от Орлин точки от списъка са следствие от реализацията на базовата ценност. Пояснявам, за да се разбере по-добре. Например, аз се усмихвам и се държа учтиво и меко с моя съпруг, когато той е направил или прави нещо, което ми е неприятно: вариант 1: Мотивът ми са моите семейни ценности и аз бих се почувствала по-зле, ако не ги следвам, отколкото докато понасям нещо, което ми е неприятно. Мога да дам стотици примери от личния си живот, но мисля, че няма нужда. вариант 2: Мотивът ми е безусловното уважение към свободата на човека до мен да постъпва или мисли по негов си начин и какъвто и да е той, това не променя моето отношение към него. (Е, не е чак толкова трудно и невъзможно - напротив, трябва да ви уверя, че това е най-лесното нещо на този свят.) А какво стана с неприятното усещане? - В първия случай (мотив = семейни ценности) то или е подтиснато. или преодоляно от положителната енергия, получена като награда за спазената семейна ценност. - Във втория случай (мотив = безусловна любов) - умът ще трябва да поработи сериозно, за да осъзнае откъде е дошло това неприятно чувство и как да се промени мисленто и поведението така, че то да се трансформира в положително. Или и в двата случя постъпваме както съветва Христос : Ако ви ударят по едната буза, обърнете другата - т.е. сменете гледната точка. Само че в първия случай я сменяме с какво? А във втория с какво? И какви могат да са последствията? Ето ако си отговорим на тези въпроси преди да изберем кое да е мотивът на поведението ни, щ можем да поемем и пълната отговорност за това, което ни се случва. Същото важи и за решението ни да бъдем заедно с определен човек и дали можем да поемем отговорността за различна мотивация? Темата наистина е много сложна и много важна. Прекалено важна, за да я замърсяваме с личностни квалификации, нападки и офтопик подмятания. Допълнение: Нека за удобство засега изключим случая, в който се демонстрира безусловна любов, но всъщност това е прикрита духовна ценност. За мен лично той спада към първия вид мотивация.
×
×
  • Добави...