Станимир

Прочетох доста смислени отговори, на иначе глупавите въпроси, които задаваш. Ти не търсиш отговори на въпросите си, а просто чакаш някой да ти каже нещо удобно за възгледите ти, което да даде бързи и лесни резултати. За каква упоритост говориш щом отхвърлящ всеки съвет изискващ повече усилия? И за какво нещастие пишеш? Нито порастването на нов зъб, нито по-голямата ти височина ще те направят по-щастлив.

Всичко в природата е изградено върху строго определени и неизменни закони и в същото време разнообразието в природата няма граници. Въпреки единните принципи, няма повторения, няма еднаквост, а единствено подобие. Всичко създадено от природата е рационално, съобразено с необходимостта на живота да се прояви при съответните условия. И да, природата винаги намира решение какви форми да предостави на живота  за неговите нужди.

Всичко в природата е изградено върху строго определени и неизменни закони и в същото време разнообразието в природата няма граници. Въпреки единните принципи, няма повторения, няма еднаквост, а единствено подобие. Всичко създадено от природата е рационално, съобразено с необходимостта на живота да се прояви при съответните условия. И да, природата винаги намира решение какви форми да предостави на живота  за неговите нужди.

Просто една група души са влезли в човешкото царство по-рано от друга група. Влизането в човешкото царство е един голям изпит, т.е. влизат само тези които са го издържали, които отговарят на определени условия. При едни това става по-рано, при други - по-късно. После има редица по-малки изпити и човек попада в такива условия и получава такива тела, които отговарят на съзнанието му. С риск да бъда обвинен в расизъм ще кажа, че това са различните човешки раси. Тази група души, които са влезли в човешкото царство по-късно от другата, използват за въплъщение тела от атлантската раса, защото те отговарят в по-голяма степен на развитието им. Принципно душите използващи такива тела могат да се определят като по-млади, но само що се отнася до участието им в човешката еволюция. Темата едва ли заслужава повече внимание, но който има интерес може да намери повече в ученията на Розенкройцерите и Теософите.

За мен уважението е нещо, което трябва да се заслужи - при всички случаи, без изключение. Иначе любов и още повече снизхождение може да проявим към всеки, заслужил или незаслужил.

А почитай съботния ден е още по-важна заповед според изложената логика? Защото след първите три заповеди, които са свързани пряко с Бог - да нямаме други богове, да не си правим кумири и да не изговаряме напразно името божие, следващата, четвърта заповед е за съботите.
 
Аз по принцип не само, че не отдавам особено значение на реда в който са дадени заповедите, не споделям напълно и самия им избор. Все пак си мисля, че те са дадени навремето съобразени с определен тип съзнание, което не е много близко до съвременното.

Мирът не е нещо, което можем да получим отвън. Всеки трябва да намери мира вътре в себе си, за да бъде този мир истински и нерушим.
Мечът може би показва разрушаване на илюзорните ни представи, че нещо външно може да ни повлияе в духовен план. Външни трудности може да се допуснат за изпитание и усилване на Духа - даже друг начин няма. Раят не е безделие и безцелно съществуване.
Мечът може би показва борбата нужна за надживяване на старото ни аз, за да можем да утвърдим новото. Граница в развитието няма. Винаги, на всеки етап от развитието ни има нещо старо в нас, което следва да надградим и да обновим.

Да, така е. Освен това може би трябва да правим разлика между изпратени ни трудности и такива, които е допуснато да ни се случат. Ако някой иска да ни навреди, това си е негово недобро намерение. Но ако това съответства на кармата ни или може да подпомогне растежа на Духа, съществата направляващи кармата ще допуснат трудностите и проблемите да ни се случат.

Мирът не е нещо, което можем да получим отвън. Всеки трябва да намери мира вътре в себе си, за да бъде този мир истински и нерушим.
Мечът може би показва разрушаване на илюзорните ни представи, че нещо външно може да ни повлияе в духовен план. Външни трудности може да се допуснат за изпитание и усилване на Духа - даже друг начин няма. Раят не е безделие и безцелно съществуване.
Мечът може би показва борбата нужна за надживяване на старото ни аз, за да можем да утвърдим новото. Граница в развитието няма. Винаги, на всеки етап от развитието ни има нещо старо в нас, което следва да надградим и да обновим.

Развитието винаги се осъществява циклично, вълнообразно, спирално. Социализмът и комунизмът като етап в развитието на човечеството ще се повторят – това е неминуемо. Да се надяваме, че това ще стане на по-висока извивка на спиралата.

След 50 години възможностите на политиците да манипулират масите и да ги залъгват избягвайки важните за развитието на човечеството решения, няма да са много. Просто абсурдността на сегашната политика и икономика в един момент ще станат очевидни. Ще стане очевидна и несъстоятелността на всички идеи, които управляващите се стремят да наложат на населението. Хората ще са наясно какво искат, просто защото то единствено ще спомага за оцеляването им от материална гледна точка, и ще осмисля живота им – от духовна. Хората ще са далеч по-обединени, главно защото ще осъзнаят, че за да оцелее човечеството трябва да се търси глобално решение с участието на всички. Може би хората ще осъзнаят, че основния ресурс и двигател на планетата е самият човек, че човекът е в самата основа и дава смисъл на всичко съществуващо, а не изкуствено създадените организации, държави и др. под.

Ако си от Левски ще обичаш и всички левскари като братя, т.е. ще ги обичаш три пъти. Това в кръга на шегата. И трите са временни граници, които си поставяме - по-тесни или по-широки. Поставянето на граници не е нещо лошо, защото съзнанието и умът имат нужда от тях, но ние трябва и да можем да отличаваме временото и ограниченото от непреходното. Поне доколкото ни позволява моментното ниво на развитие.

Началото предполага завършек. Думата излизане от своя страна предполага завръщане или пък може би осъзнаване, че раздяла изобщо не е имало. Мисля си, че това излизане на душите продължава и ще продължава.

Началото предполага завършек. Думата излизане от своя страна предполага завръщане или пък може би осъзнаване, че раздяла изобщо не е имало. Мисля си, че това излизане на душите продължава и ще продължава.

Не съм много съгласен. Има държави където каквото и да прави населението, просто няма да им позволят да се развият колкото водещите икономически държави. Силните винаги са експлоатирали слабите и докато това продължава да е така, слабите няма как да имат стимул да се развиват. А дори и в развитите държави нещата се диктуват от шепа хора, като потребностите на населението се задоволяват само колкото да ги прилъжат. Германия излязоха от кризата защото другите водещи държави поискаха Германия да излезе от кризата. Иначе в момента с неудобните знаем какво се случва – ембарго, заплахи, икономическа изолация и какво ли още не, пък ако си съвсем слаб може и до война да се стигне.

Началото предполага завършек. Думата излизане от своя страна предполага завръщане или пък може би осъзнаване, че раздяла изобщо не е имало. Мисля си, че това излизане на душите продължава и ще продължава.

Ако си от Левски ще обичаш и всички левскари като братя, т.е. ще ги обичаш три пъти. Това в кръга на шегата. И трите са временни граници, които си поставяме - по-тесни или по-широки. Поставянето на граници не е нещо лошо, защото съзнанието и умът имат нужда от тях, но ние трябва и да можем да отличаваме временото и ограниченото от непреходното. Поне доколкото ни позволява моментното ниво на развитие.

Ако си от Левски ще обичаш и всички левскари като братя, т.е. ще ги обичаш три пъти. Това в кръга на шегата. И трите са временни граници, които си поставяме - по-тесни или по-широки. Поставянето на граници не е нещо лошо, защото съзнанието и умът имат нужда от тях, но ние трябва и да можем да отличаваме временото и ограниченото от непреходното. Поне доколкото ни позволява моментното ниво на развитие.

Става въпрос за всички светове. Но да, това е твърде далечна перспектива. Реално ние нямаме нищо от това, което смятаме за свое. Изключвам духовните натрупвания. Това, което смятаме за свое, използваме докато живеем на физическия план, само паради някакво споразумение, което сме се съгласили да спазваме и което отразява моментното ни разбиране за действителността.

Космополитизмът като идеология наистина може да отрича националните традиции и патриотизма. Може да се чувстваш гражданин на света и едва чак след това българин, а може да се чувстваш гражданин на света и без да се чувстваш българин. И двете могат да се определят като космополитизъм, според тълкуването на думата.

Не мисля, че може да говорим за фалшива оригиналност. Това е оксиморон. Ако някой се стреми да бъде показно оригинален, то той най-вероятно копира някой друг. Това, че представяш нещо, което е непознато и ново за другите, не те прави оригинален, ако самият ти си го копирал. Оригиналността, не бих казал, че е невъзможна, но е доста рядко срещана. Хората почти изцяло са затънали в стереотипи на мислене и поведение.

Вечно. Като станеш като Буда ще можеш да извикваш по желание определени спомени в съзнанието си. Иначе самото помнене става автоматично. Ти и сега си помниш всичко, само дето не можеш да доведеш всички спомени до съзнанието си.



Не. Няма състояние, което да трае вечно.



Май не мога да се отъждествя с нито един от трите варианта. Сливане или сътрудничество с Твореца – определено не. По-скоро сътрудничество с тези същества, които действат в полза на всеобщото развитие.

Ами прати жена си/ приятелката ти да се снима.

Не знам за Тома Аквински, но тук нещата са ясни. Разбирането на всеки човек за Божията воля е субективно и това по никакъв начин не пречи на обективното въздействие, което Божията воля оказва.

Аз мога да затворя една рибка в аквариум и тя изобщо няма да си има представа за мен. Може дори да не се почуства ограничена. За нея условията, които ще съм и създал ще изглеждат естествени. Но аз ще знам, че не са. И при това упражнявайки волята си, аз ще оставя достатъчна свобода за рибката, да си мисли, че всичко зависи само от нея самата.

Ако приложим това към Божията воля, то тя упражнява контрол само върху тези аспекти от човешкия живот, за които човек или не е готов, или не е необходимо да упражни своята индивидуална воля. Т.е. Божията воля не отменя индивидуалната воля, но я обуславя.

Не знам за Тома Аквински, но тук нещата са ясни. Разбирането на всеки човек за Божията воля е субективно и това по никакъв начин не пречи на обективното въздействие, което Божията воля оказва.

Аз мога да затворя една рибка в аквариум и тя изобщо няма да си има представа за мен. Може дори да не се почуства ограничена. За нея условията, които ще съм и създал ще изглеждат естествени. Но аз ще знам, че не са. И при това упражнявайки волята си, аз ще оставя достатъчна свобода за рибката, да си мисли, че всичко зависи само от нея самата.

Ако приложим това към Божията воля, то тя упражнява контрол само върху тези аспекти от човешкия живот, за които човек или не е готов, или не е необходимо да упражни своята индивидуална воля. Т.е. Божията воля не отменя индивидуалната воля, но я обуславя.

Вътрешният контрол не бива да се отъждествява с потискането. Да, често в опита си да контролираме своите мисли и желания се получава потискане и движещият мотив е страхът. Твърдя обаче, че ние можем да контролираме своя вътрешен микрокосмос, без при това да потискаме каквото и да било. За контрола не е нужно насилие. Това, което е необходимо е познаване на естествения ред на нещата, познаване на Божествените закони.



Подобни въпроси говорят за психическа лабилност. Ако човек си задава подобни въпроси, значи той е много далеч от осъществяването на вътрешен контрол, за който равновесието е задължително условие. Силните и неправилно насочени желания винаги пречат. При истинския вътрешен контрол, човек няма да обърне никакво внимание ако подобни въпроси изплуват в съзнанието му. Че какво контролираме, ако допускаме подобни въпроси да ни разстроят?


Да, това, което е в тесни рамки се контролира по-лесно. Това е само частичен контрол. Но защо трябва да ограничаваме контрола си до точно определени мисли, чувства и ситуации? Това, което действително пречи в този случай, е силното желание да осъществим контрол.



Има преходни, има и непреходни неща. В едните определено може да се намери сигурност. Това, което е неизменно, трябва да поставим за основа. Контролът се извършва именно с отличаване на преходното от непреходното в живота.