Диляна Колева

Не искам да се намесвам в темата и да давам някакви оценки, обаче  ще изкажа мнението си. На мен в цялата ситуация през редовете, които прочетох ми изглежда,че някакъв  мъж вижда някаква жена , която става за секс и веднага иска да влиза във връзка с нея и очаква да се получи, някаква непозната да го обича с цялото си сърце и да му изпълнява заповедите и от това да излезе някаква връзка само защото става за секс. Няма никаква дълбочина , няма общи интереси, няма никаква преценка на другата жена освен визуалната, освен секс нищо няма да получи. То е ясно.
 
Моето мнение е ,че привличането и външният вид отговарят за секса, а за да останеш във връзката трябват общи цели и ценнонсти без тях нищо не става. Аз така и не рабрах защо му е тази приятелка??? Ако иска да обясни защо му трябва приятелка?

Лекарствата се спират, едва след като са налице, промени в мисленето, чувствата и поведението на пациента. Ако, това не е направено, симптомите се връщат. Ти промени ли ги тези неща ?

Здравей, проблемът е изцяло психологичен. Започва със страх, стресът от раждането, умората, която от физическа си става психологична и няма оправия с нея по стандартните начини. Това което правиш и ти действа добре е метода на разфокусирането, който е от методиката за справяне с тези състояния.  С дете на година и половина има вероятност и преумората да идва като фактор. В по- аналитичен план - отношението ти към майчинството, отговорността, как приемаш тази своя нова житейска роля, вероятно и това създава несъзнателен стрес. Насоката за специалист психолог е много добра, защото това може бързичко да се постави в ред и да се види къде има нужда от работа и как да се случи тя. 

Здравей, проблемът е изцяло психологичен. Започва със страх, стресът от раждането, умората, която от физическа си става психологична и няма оправия с нея по стандартните начини. Това което правиш и ти действа добре е метода на разфокусирането, който е от методиката за справяне с тези състояния.  С дете на година и половина има вероятност и преумората да идва като фактор. В по- аналитичен план - отношението ти към майчинството, отговорността, как приемаш тази своя нова житейска роля, вероятно и това създава несъзнателен стрес. Насоката за специалист психолог е много добра, защото това може бързичко да се постави в ред и да се види къде има нужда от работа и как да се случи тя. 

"Решенията, взети от ума, се осъществяват само посредством действията. Намеренията са като физическата красота - без стойност. В определен момент човек трябва да предприеме нещо. Да претвори в дела убежденията си. Чрез действия показваш на другите онова, в което искрено вярваш." Анди Андрюс
"Трябванията" са лошо нещо. Има една хубава дума "мога" с нея ако започнеш по друг начин ще тръгнат нещата. 
И тези твои думи - " Знам,че всичко това трябва да се промени,но само казвам трябва,а явно нищо не правя по въпроса,а трябва..... " за мен звучат по друг начин.
"Знам че всичко МОЖЕ да се промени, но не искам и затова не правя нищо по проблема, може да е различно....."
Искаш ли да се чувстваш добре?
Какво правиш за да го постигнеш?
Достатъчно ли е? 
От къде ще започнеш?

Преди малко го написах на жена със същите въпроси като твоите, мисля че е добре и на теб да го напиша.
Лоша работа са тез натрапливости, захапят ли човека не го пускат. Дъвчат, дъвчат, докато го изтощят. Едната изплюеш, другата идва, да те объркат, така да си стоиш объркана. Ама то се получава така, защото нещо в живота те е объркало. Докато не го намериш и подредиш и мислите няма да подредиш, тъй ще ходиш все объркана и с въпроси в главата. Ама не онези истинските, ами шантави и глупави, натрапливи. И хем си здрава пък като за болна ще живееш. Затова спри с тез въпроси и действай с водач, че съвсем ще се измориш.
Все за психоза питате, като че ли е толкова лесно да психяса човек. Ама е по - лесно да се стои във фантазията, другото иска воля, усилие, промяна, действие, това е трудното. И мозъкът все бяга ....психоза.....психоза... БАР... шизофрения, дъвче.

Преди малко го написах на жена със същите въпроси като твоите, мисля че е добре и на теб да го напиша.
Лоша работа са тез натрапливости, захапят ли човека не го пускат. Дъвчат, дъвчат, докато го изтощят. Едната изплюеш, другата идва, да те объркат, така да си стоиш объркана. Ама то се получава така, защото нещо в живота те е объркало. Докато не го намериш и подредиш и мислите няма да подредиш, тъй ще ходиш все объркана и с въпроси в главата. Ама не онези истинските, ами шантави и глупави, натрапливи. И хем си здрава пък като за болна ще живееш. Затова спри с тез въпроси и действай с водач, че съвсем ще се измориш.
Все за психоза питате, като че ли е толкова лесно да психяса човек. Ама е по - лесно да се стои във фантазията, другото иска воля, усилие, промяна, действие, това е трудното. И мозъкът все бяга ....психоза.....психоза... БАР... шизофрения, дъвче.

Здравей, описал си доста подробно състоянието и неговото развитие във времето. 
Започнало е със страха от излагане, превърнало се е постепенно в отхвърлящо отношение към себе си - ниска самооценка, операцията е засилила този процес. След оперативната намеса явно не е имало подходящо изговаряне и подкрепяща среда за преодоляване на травмата, потиснал си я за кратко, но това потискане в съчетание с не приемане на действителната ситуация е отключило ОКР на съответната сексуална тематика. Един изкривен начин на мозък да се справи със ситуацията, като непрекъснато я създава и отхвърля. - "Лош съм, не ставам" - гняв "Доказвам си, че не съм лош, мръсен, извратен" И така играта на ОКР.
Справянето с процеса е обратен на създаването. 
1.Техническо справяне с физиологичния механизъм, който създава обсесиите. Даваме пространство на мозъка да работи с реалността.
2. Поведенческа методика и работа върху гледната точка и себеприемането за справяне с ниската самооценка.
3. Аналитична работа за справяне със страхът от излагане и критика.
Без психотерапевтична работа последователна, няма как да се реши проблемът. 
 

Може би търпеливо изчакване да се изяснят обстоятелствата вътре и вън. Случвало ми се е на тази възраст (17-18) да съм странно запленена (до влюбеност) от няколко момичета. Малко покъсно, когато поузрях (20-21) осъзнах, че много ми се е искало да приличам на тях по външност и поведение. Сякаш съм се влюбила в образа, който аз съм искала да имам, но не е било възможно по някаква причина. Загубата на интерес към другия пол може да се дължи и на ниско самочувствие и неувереност. Общуването с човек от същия пол винаги е по-спокойно, отколкото с другия (той от друга планета  ).
Не отричам и различната полова ориентация, но за да е сигурна, трябва да мине достатъчно време и човекът да я осъзнае. То и естествената полова ориентация би следвало да се осъзнае преди да се консумира... 

Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. 
С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот. 

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин.
Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето."
Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. 
Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР.
Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат.
Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин.
Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето."
Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. 
Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР.
Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат.
Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин.
Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето."
Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. 
Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР.
Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат.
Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Като съзнаваш, че не е, вместо да мрънкаш в стил "аз горкана", просто вземай точните си решения  -намери силен психотерапевт. Не са много, за съжаление - затова отдели време да намериш не такъв, който ти е близо и усобен, а такъв, който знае какво прави. 
Хубаво - вместо да критикуваш хляба, насочи се към точния "хлебар". Ако твърде мног одържиш да продължаваш да мрънкаш и сама да си част от ставащото. влизаш в графа хистеричка, което е жалка картинка. Искаш ли силно решение, знай че никога не си била жертва, нито светът, хората и умствените ти механизми са длъжни да се въртят около теб. Имаш да учиш - правиш го и това е. Тогава натрапливостите стават част от порастването и съзряаването ти - от теб зависи точният избор на психотерапевт, както и много активната работа заедно с него - защото сесията е час, а остават сто шестдесет и няколко до следващия. 
Глезла - с грижа и любов ти го казвам! Писнало и било... Моля, вселено, върти се около его капризите ми. Е, не може. Ако мислиш, че имаш IQ над 200 и силен метакогнитивен капацитет/ самосъзнателност, е възможно и сама да схванеш механизмите на натрапливостите си и ги преодолееш. В противен случай, потърси помощ - но качествена. 
Относно скачането - да, имаш нужда от скачане - в ядрото на страховете си, в преработката им до пълна с доверие смелост. Иначе в такива мисли има мощна жажда за живот - живее ти се. През въпросното порастване обаче - само тогава всичко отшумява. Защото винаги ти е било учител по споменатата зрелост, нежели мъчител. Ти с глезенето и желанието да ти се угажда на хубавичкото, правиш тези благи уроци в тежки. Не са - поработи със силен в работата си колега. 
Ама пробване. Не става с едното пробване - това е психичен процес, изискващ постъпателни и с дълбочина на осъзнаването усилия. Все едно да кажеш - пробвах да свиря на цигулка, но ме стегна тук и там, не се получи, не е моето, не работи.... качественият психотерапевт може да те обича, но и никак не би те жалил. Не само, че ще ти причинява всичко, от което те е страх многократно, но ще те тласка да "скачаш" дълбоко в подсъзнанието си по всякакъв начин, с учене на доверие и цялостност. Разбираш ли, не е хапче, което да пробваш - да, добър терапевт, но и отношение на смирено и напълно отдадено учене от твоя страна, не и "тук ме заболя, стегна. не го искам това не ми отърва на капризите..." 
Махам имената на колегите от постовете ти - ако на теб не са ти помогнали, вероятно на много други са, а е казано - "не съди, за да не бъдеш съдена!"... Просто си прави изводите и поемай по точната посока! 

Здравей!
Има едни весели момчета и теории - аналитици и анализа. В наши дни са много. Преди само около стотина години веселбата тръгва от чичо Зигмунд, който между шмъркането на дози кокаин, способни да убият малко магаренце с големи ушички, си нямал друга работа, освен да прича по университетите, ами взел че свързал секса и психиката. Докато си замазвал абстиненцията от бялото с тютюн и опъвал лулата, орално замествайки липсващото му майчино цицково зърно с мундщука ѝ,  му светнала крушката, че психиката и сексът дори не са само свързани, ами са единни. Оттам създал кратерен смут в тогавашните пуритани, като взривил субатомната бомба, заредена с ядрените етапи на психосексуалното развитие. Свързал развитието на психиката със сексуалния нагон и нарекъл етапите орален, анален, фаличен, генитален и прочее XXX психо-анално-лизирания. За аналната фаза проповядвал в университетското светилище, че била свързана с преживяването на удоволствието през ануса и дефекирането и че било важно мама да не е много строгичка, докато детенце ѝ подарява топлите, ароматно-кафяви подаръци, които колкото и да меси, не от всяко даже и полицай се получава... Нали бил чифут - обичал да си гледа кефа, та проектирал надлагащо тази си пси установка в лекционното си налагане над подложените му слушатели, на които от над сто години им се налага да се идентифицират с диарийната му презумпция, че основен мотив в живота е удоволствието.  Е, появили се и други, причащи, че е смисълът, ама Зигмундчо като в стереотипийно аутистичен транс се поклащал и твърдял своето си точно като онова магаренце, само че голямо, с малки ушички и още по-голяма доза кокаин, осигуряващ панацея за недодефекирано-колитните му теории. 
По-късните последователи на Зиги свързали аналния етап с актуализирането на аза и го нарекли фаза на аза - между 1-3 годинки, в които се залага или здрава самоувереност, себезаявяване, самоприемане и затова и другоприемане при познаване на многообразното единство в различието. Или себеотносни вярвания, свързани със себепотискащ мазохизъм, унижение, излагане, срам и вина, усещане за "мръсен и лош съм" пред значимите други и затова "трябва да се напъна, да си стегна сфинктера защитно и еди как си трябва да бъдат нещата..."... 
............
Извън психо-анал-итичните партита, вечеринки и екстазно-кокаинови словореди на дългобрадите споделящи ги, замислено чешещи се по его структурите си, когато като коза барабонки отделят терминологчните си съдържания, става дума за това, че задействането по отношение на аналността води към психичните корелати на програмки за мръсно, унижено, лошо, неправилно, виновно, срамно, кодирани от възпитателните ни програмисти в най-ранна възраст - програмки активно невидимо присъстващи в характера ни и по-често или още по-често активиращи се от външни житейски стимулчета. 
Та, съвсем отвъд купона, но с очакване за партито на разширяващото се съзнание, назрял е моментът с колега психотерапевт да трасираш  пречещите програмки, да изчистиш бъговете в кода и препрограмираш дълбоки филтриращи живота, себе си и на другите отношения и възприятия. Работа, която за цял живот ще ти дава дивидентите на релаксираното, смислено щастие през виждане на света отвъд чисто-мръсно, добро-лошо, но в целостта на любовта! 
 

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

През изминалите вече близо 20 години много хора се опитаха да изиграят ролята на Левски,с пълен неуспех.
Приказката за лъжливото овчарче всички я знаем.
С митовете се свърши,за съжаление аз съм крайно песимистично настроена към развитието на каквото и да е в България и май сме болшинство.
Да не забравяме че силата на дейността на Левски се е състояла в обединението на желанието за национална независимост, а днес май такова няма.
Факта че си в България и оцеляваш по скоро буди съжаление сред тези българи които живеят извън България ,а не борбеност и национална гордост.

Щастлив се чувства онзи човек, който е получил отговор на потребностите си.
На никой не му е нужно всичко, а само онова от което има нужда в момента.
" моменти на щастие" е израз, който всеки е преживявал, но странно защо всички си пожелаваме невероятното - "щастлив живот"

Хайде, махни малко фокуса от тази самоувереност. Никой не е уверен на 100 процента, нито е толко самообичащ се и сигурен в себе си. Когато човек твърде много го повтаря, това е първата индикация, че никак не е сигурен в това и има нужда да се самоубеди.
Ако аз си представям, че някой ме "тъпче", означава, че аз мисля, че мога да бъда стъпчен, а това е много далеч от всяка самоувереност. Когато търся уважението и се обиждам, и си представям, че не го получавам, това означава, че никак не съм сигурен в това което съм. 
Освен това себепознанието е динамичен процес и няма начало и край, това е динамика в процеса на целия ни живот, дори 80 годишния човек има много да се преоткрива, ако имаше на разположение още 80 години.
Приемането на другите такива каквито са и уважението на техния поглед за света и хората е първата стъпка към себеприемането, тук това липсва. 
Да "спра за малко" е по - скоро бягство от нещо, с което не мога да се справя. Признанието пред нас самите, че животът ни поднася ситуации, които ни показват, какво още имаме да усвояваме е една от стъпките към себепознанието. 
Когато усвоим или прозрем нещо от знанието за себе си е важно да знаем, че следват житейски ситуации, които ще ни покажат до колко сме го усвоили всъщност. Ако не се справяме, това означава, че е време за следващата част от знанието, а хората които срещаме са нашите индиректни учители. Затова чест и почитания за всеки човек, с който общуваме, защото той се появява за да ни посочи новата посока, дори и ролята, в която влиза да не ни харесва. 
Ако прочетеш нещо от Норбеков, ще се запознаеш точно с тази методика. - Ще те нахокам и обидя, за да видя как ще се почувстваш. Ако ме отхвърлиш и обвиниш, а най- вече ако избягаш значи не си готов за следващата стъпка. Тези момичета са един житейски Норбековци. Помисли над това, като преди това се опиташ да смъкнеш съпротивата. 
Докато обвиняваш и се обиждаш, няма себеобичане и себеприемане. 

Зависимостите са начин на мозъка да "предпази" човека от нещо, което той не може да преодолее в реалната си действителност. Те са характерни за зависимия тип личност, които по един или друг начин често намират поредната зависимост, когато страхът от действителността "почука" в мозъка.
Честно да ти кажа, не знам как зависим типаж, сам ще се справи със зависимост. Това е нещо като параграф 22. По скоро ще го направиш през друга зависимост. Ето един пример, за да стане по- ясно. 
Жена, която се чувства нехаресвана от мъжа си след раждането и се страхува, че ще бъде отхвърлена. Започва тежки диети, години наред, за да е във форма. Съответно това се отразява на семейството - тя спира да готви, фиксира се в килограми, следи калории, за сметка на което няма време да обърне внимание на съпруга и детето си. Детето започва да страда от хиперфагия и напълнява страшно, а съпруга, който не получава внимание в крайна сметка си намира любовница. Жената разбира за това и страхът и от отхвърляне е вече в реалната действителност. Успява да елиминира любовницата, но не може да се справи със страха. Започва да готви, да обръща внимание на съпруга, но за да не мисли за страха си го "лекува" със нови придобивки. Започва се компулсивно купуване на дрехи, до момента в който тя има 65 чифта дънки, 40 рокли .... и т.н. Започва да ги продава, защото не може само да ги купува. Съпругът отново е недоволен и тя отново търпи критика. Това трябва да спре, осъзнава го. Но страхът, че отново е отхвърлена, неодобрена и нежелана преминава в следващата зависимост за справяне - от 2 години тя компулсивно ходи по планини. Всяка седмица, с дни, с групи, сама, по двойки. Съпругът и детето отново са сами, предполагам следва следващата любовница. Тя дори го предполага, Но умението и да се справи със страха и да продължи напред качествено, липсва. 
Така че, ако човек уловил зависимия си характер и бягството в зависимости е много важно да приеме, че това е проблем, който има предистория, която е в мъгла за страдащия. И "справянето" самостоятелно ще се изразява само в прехвърляне към следваща зависимост. За хората от страни това може да изглежда просто като особеност, но за хората които страдат и преживяват напрежението и тормоза и за специалистите е ясно, че това е проблем, който има нужда от специализирана помощ и подкрепа. Тук специалиста е психотерапевт - психолог, никой друг. 
 
 

Лекарите си имат мястото - те са механици и където могат, завинтват гайки. Що се отнася до душичка, могат само да замълчат така, както психотерапевтите не правят белодробни операции.

Както описваш нещата, няма какво да направиш.Няма какво да направиш, не защото си виновна, а точно обратното, нищо в твоето поведение, не би трябвало да вкара един ,,нормален ,, човек в такава параноя.Този мъж, има сериозен психологически проблем - липса на доверие и подозрителност и ти правилно си го напуснала. Проблема е, че отново си имала връзка с него.Тук е грешката, не в нещо друго.
С две думи, приеми истината, той е недоверчив и никога няма да има пълно доверие на никой. Живота с такъв човек е труден и нещастен . Да правиш опити да го спечелиш, за да живееш с него, е все едно да тропаш на вратата на ада, за да те пуснат да влезеш в него представейки си,  колко топло и уютно е вътре.
Мохай го от живота си .

Предполагам са ти споменали , но не обръщаш внимание .
--Ти оставаш същия ?  Само предметите остават същите .
--Връзката която търсиш се основава на лична свобода . Няма ли свобода в поведението , няма добра връзка . Дразниш се , значи изискваш .Дори и да е мислено , то руши . Прецаква първо твойте лични преживявания и после отношенията ви.Изискванията трябва да са първо към себе си
 
И тука е същото . Ще те окраде . Ако обичаш няма да има яд в сърцето ти . Най много да се отдръпнеш , заради чувствата си .Постави изискване към себе си .Ограничи се да не обичаш лъжливи хора . Дори и само себе си да лъжат .

,,Д-р Първанов, благодаря Ви за отговорът, но ще си позволя да не се съглася с Вас за всичко. Използвате изрази като “много, много трудно” едва ли не, невъзможно, което провокира реакция на жертва - “горката аз, колко ще ми е трудно”. Ами не, не ми е. ,,
Да, типичната жена, наистина, най-вероятно, би  се съгласила с мен и би си казала ,,горката аз,,. Пиша го, само за пример, колко трудно е да разграничиш единия модел от другия.
Писах,че е трудно, защото  си мисля, че когато човек е предупреден, за пътя, по който иска да тръгне, върви по уверено и се справя по-добре.Много хора, очакват промените, които ще направят с помощта на психотерапевта, да станат лесно и бързо. Това не винаги е възможно и тогава те се разочароват. За това, когато ме питат ,, Кога ще се оправя?,, най-често  аз им отговарям ,, След сто години,,.Така , ако стане по-бързо, те се радват. 
ПП Това, че ръководиш  мъже също е малък капан - започваш да мислиш като тях.Работих във военно поделение, с 300 мъже и 30 жени.Всичките проблеми идваха от жените.Те се управляват с пъти по - трудно от мъжете.

Браво,  моите поздравления - предизвикала си се, при това много смело. Чудесно! В теб вече тече психичен процес, който тепърва ще се разширява, ще става по-качествен, по-постоянен. Процес по осмеляване, по свързване на съзнанието ти с подсъзнанието ти. По навик, тялото реагира със сковаване и симпатикотонични (безобидни, държа да подчертая) симптомчета. Сприятеляването с тях, отношението ти на благодарност и учене на смелост, приемане и обич, вече води директно до страхчетата - преживлеищно, телесно релаксирано и със смирено доверие. Добре е да продължаваш поведенческото себепредизвикване, като усвояваш това ново отношение на ресвързване и прегръщане на страхчо. А като усетиш колко простичко и хубаво е, вече не е страхчо, а смелчо!