Диляна Колева

Здравей. Като видях темата се зачудих дали да пиша, но в последствие видях, че си написал, че ако някой е преживял това да пише. На мен ми се случи преди пет шест години и бях с две години по-малък от теб, това което мога да ти кажа със сигурност е, че не си гей, но подсъзнанието ти иска да намериш себе си навътре в теб самия, да откриеш какво представлява истинската любов за тебе и най-вече да се отървеш от предразсъдъците в живота си. Доктор Първанов е прав защото една от стъпките за да успокоиш натрапчивите мисли е да приемеш, че може би наистина си гей и да установиш способите чрез които би се справил в живота си в такъв случай. Когато на мене ми случи това бях в друга държава където хората са доста по толерантни към хомосексуалните и въпреки това изпитвах невероятна погнуса към мен самия. Но в последствие започнах да разбирам по-добре различните и това ме направи по-щастлив. Проблемът е при комуникацията с другите защото имаш чувството, че си по низш от тях и усещаш непрекъснато една вина към жените. Дори смятам, че това може да ти се случва заради държанието ти към жените и отношението ти към любовта. За да се справиш с проблема при общуването с жена, мисля, че трябва да се разкриваш повече, да говориш от сърце, въпреки, че на мене ми беше много трудно да го правя. А и сам ще видиш, че в моментите когато осъществиш физическа близост с жена, ще се чувстваш много по-добре от преди, когато си правил това, ще я усещаш много по-добре. Но всичко това може да продължи много по-дълго време отколкото на тебе ти се иска, при мен продължи две три години, а сега съм убеден в сексуалността си, че е хетеро. При мен може би беше дори по-гадно защото понякога чувах гласове които ми крещяха: Ти си гей! Но в последствие ги успокоих. Така, че когато се почувстваш много зле, спомни си, че аз съм го преживял и съм сигурен, че тези мисли се появиха не защото съм гей, а защото трябваше да открия самия себе си. И знай, че не съм имал физическа близост с мъж за да го установя, защото в действителност никога не е имало привличането, всичко си беше вътре в главата ми. Успех и дано откриеш какво иска от тебе подсъзнанието ти за да ти причинява това.

Щастието не е статично усещане То е динамичен процес, променящ се. Да сме щастливи в семейния статус е напълно възможно, просто не е постоянна константа. Самата семейна структура е постоянно променяща се. Има периоди, в които семейството е изпълнено с радост и удовлетворение, има и тежки моменти, в които семейството преминава точно хващайки се за силните си моменти. 
Има партньорства, достатъчно зрели и обичащи се, които осъзнават, кога са си дали всичко и е време да продължат напред в други партньорства, без драми и невротични изпълнения. Това също са щастливи двойки, защото имат толерантност и разбиране един към друг. Тяхната подкрепа продължава и извън семейната структура.
В крайна сметка, семейството никак не са кръвните ти роднини или документалните обвързаности. Семейство е мястото и хората сред които се чувстваш обичан и приет. Ние може да имаме няколко семейства и нито едно от тях да не е родствено и да се чувстваме изключително щастливи точно там.

Щастието не е статично усещане То е динамичен процес, променящ се. Да сме щастливи в семейния статус е напълно възможно, просто не е постоянна константа. Самата семейна структура е постоянно променяща се. Има периоди, в които семейството е изпълнено с радост и удовлетворение, има и тежки моменти, в които семейството преминава точно хващайки се за силните си моменти. 
Има партньорства, достатъчно зрели и обичащи се, които осъзнават, кога са си дали всичко и е време да продължат напред в други партньорства, без драми и невротични изпълнения. Това също са щастливи двойки, защото имат толерантност и разбиране един към друг. Тяхната подкрепа продължава и извън семейната структура.
В крайна сметка, семейството никак не са кръвните ти роднини или документалните обвързаности. Семейство е мястото и хората сред които се чувстваш обичан и приет. Ние може да имаме няколко семейства и нито едно от тях да не е родствено и да се чувстваме изключително щастливи точно там.

Да, това е една от характеристиките на времето с която можем да боравим, но нямаме знанието и усещането за това.
На всеки се е случвало да бърза за някъде и да се движи с кола по познат маршрут. Въпреки че е минавал хиляди пъти през едно и също място, по едно и също време, точно когато бърза усещането му е, че изминава това разстояние за два пъти по дълго време от обикновено, което е чиста илюзия, която обаче води до напрежение, раздразнение и загуба на самоконтрол.
Умението да „спираш времето„е чудесна техника за справяне със стреса. Опитвам се да я прилагам напоследък поради супер натовареното си ежедневие.
Ако човек успее да го прилага, когато се качи в колата и трябва да шофира градско при силен емоционален стрес, движението по пътищата ще е много по- спокойно.
Спирането на времето е вид концентрация върху моментната реалност т.е.слага се тапа на всички потоци от хиляди мисли, които вървят непрестанно в съзнанието ни. Това води до едно приятно отпускане и дава възможност на съзнанието да управлява правилно тялото в този конкретен момент. Нормализира се пулса, стабилизира се дишането и всички други физиологични прояви на стреса.
Ние можем да работим с времето в наша полза, някои са го открили интуитивно, други успяват да го научат. Работата с времето е част от усъвършенстването на самоконтрола.

Можеш
 

Това което си описал не е неувереност, а мрънкане. Ние изживяваме живота си през една от четирите основни житейски позиции - автор, творец, паразит или жертва.  От това което пишеш, Жертвата се хили много сериозно. Сграпчила те е и те е вкарала в мрънкане и оплакване, без изобщо да си даваш сметка, колко си се сдружил с нея. 
Характеристики на Жертвата - постоянно жертвено изражение на лицето, вид на страдалец, който носи целия товар на света на плещите си, постоянно търси причината за нещастието си някъде и никога не пристъпва към решение на ситуацията. Определя себе си като нещастник, който съдбата или хората са наказали. Представя живот си като низ от неудачи и неуспехи без да има някаква особена причина , често. Търси внимание през представяне на трудни житейски ситуации и често  се отказва от живота си, защото той така или иначе не струва.
Hendo, грабнала те е жертвата и ще те задуши, ако не я разпознаеш. Проблемоориентираното ти мислене, е наложително да мине към мислене ориентирано към  решения, иначе един живот остава неупотребен, а е жалко. Почети малко Норбеков и по специално "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата"
 

"....за да започне да "вижда",човек най-напред трябва да "спре света"...............с други думи ,човек трябва да научи напълно новото описание,с цел да го съпостави със старото и по този начин да скъса с догматичната си увереност ,която е залегнала във всички нас ,че валидността на нашите усещания или нашата реална представа за света ,не подлежи на съмнение".К.Кастанеда(по думите на дон Хуан)

А Учителя казва по памет "Виждам идват при мен хората убедени толкова много в това което говорят ,че чак започвам да се чудя ,от къде идва това дълбоко убеждение и от къде им идват тези неща на ум,говорят ,вярват си и убеждават другите"

Спирането на света и оглеждането на около става по много начини -светоусещането е много тънко усещане и много различно за отделното човешко същество.Ние човешките същества трябва повече да се оглеждаме и по малко да говорим ,защото нашата вътрешна убеденост за нещата в повечето случаи ,да не кажа почти винаги е доста повърхностно.Допирни точки има в почти всички учения ,но е трудно да се откриват с точни цитати.

"Спирането на света" беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието,в които делничната реалност се променя ,защото потокът на възприятия,обикновенно протичащ без прекъсване,е бил спрян от комплекс обстоятелства,чужди на този поток."К.Кастанеда

практики за това мисля че всеки знае в различните учения са под различна форма но ефекта им е един.

Това което си описал не е неувереност, а мрънкане. Ние изживяваме живота си през една от четирите основни житейски позиции - автор, творец, паразит или жертва.  От това което пишеш, Жертвата се хили много сериозно. Сграпчила те е и те е вкарала в мрънкане и оплакване, без изобщо да си даваш сметка, колко си се сдружил с нея. 
Характеристики на Жертвата - постоянно жертвено изражение на лицето, вид на страдалец, който носи целия товар на света на плещите си, постоянно търси причината за нещастието си някъде и никога не пристъпва към решение на ситуацията. Определя себе си като нещастник, който съдбата или хората са наказали. Представя живот си като низ от неудачи и неуспехи без да има някаква особена причина , често. Търси внимание през представяне на трудни житейски ситуации и често  се отказва от живота си, защото той така или иначе не струва.
Hendo, грабнала те е жертвата и ще те задуши, ако не я разпознаеш. Проблемоориентираното ти мислене, е наложително да мине към мислене ориентирано към  решения, иначе един живот остава неупотребен, а е жалко. Почети малко Норбеков и по специално "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата"
 

Радвам се, че 0.000001 процент разбираш. Останалото - психологът ти!

Да, относителна е смелостта, както казва Елин Пелин - ама в единия случай, на фронта, той говори за имитация на смелост, водена от желание за бягство, а във втория, за властова социопатия, от позицията на която "и сто тояги на чужда гръб са малко"... Та, това че смелостта не е безстрашие, ясно, ама в този текст авторът така и не казва какво е реално смелостта... Според мен е да прихванеш страха си. Не да го няма, а да го ползваш като гориво за огненото си, любящо сърце. 
Диня, привет отново. В консултация с колега ще осъзнаеш от какво точно те е страх, защо се чувстваш задушавана, когато някой се приближи повечко емоционално, както и защо се фиксираш върху емоционално безопасен, който не желае интимност с теб. Вярвания за нараняване, идващи от възпитанието ти и реакцията ти на това възпитание, които е добре да се преработят. Да, нормално е да си поставиш здрави граници, когато някой обсебва. Къде е обаче границата между притискащото обсебване и задействаните страхови вярвания за злоупотреба, е добре да се осъзнае, проговори, поработи. 
С уважение, Орлин

Ако прочетеш внимателно, какво си написал, ще видиш, че това изречение няма никакво съдържание. Позитивни чувства няма, има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание. Едно е съдържанието на чувството Радост, а съвсем друго на чувството Доволен съм ако нямаш ясна и точно представа за това какво е отношението ти към себе си, няма как да се свържеш добре с хората. Изпитвам към себе си обич е едно, а радвам си се, е съвсем друго. Тези чувства, ако ги слагаш в графа "позитивни" в никакъв случай не могат да станат арогантни. Арогантен е човек който изпитва  Горделивост / не гордост, това е друго чувство/ , самодоволство /не удовлетвореност, това е с друго съдържание/ страх, гняв и т.н. Чувства, които са много пъстри като съдържание и определят поведението и излъчването на човека, а съответно и свързването му с хората. 
Та, какво чувстваш към себе си, Без общи определения лишени от смисъл и съдържание?
Това което описваш не е самота, а страх - СТРАХ ме е, че ще остана сам, СТРАХ ме е, че съм отвращаващ и ще бъда отхвърлен,  самоубийствените мисли са индикатори за желанието на човека да избяга от действителността, която си е създал.
Самочувствието ти изобщо го няма, заради липсата на чувства като самоувереност, любов, радост, обич, спокойствие и подобни, насочени към теб самия.
Не е лесно да определим себе си. Всички мислим, че се познаваме много добре, но когато трябва да си направим характеристика стигаме до общи и шаблонни понятия без смисъл. Опитай се по - задълбочено да разгледаш себе си. И отново, какво е отношението ти към личността наречена твой Аз.

За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си.  Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който  и да е.
За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . 
Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?

Ако със сигурност се знае това и ми е казано имаш 1 седмица прави каквото ще правиш ,няма да направя нищо.
За 1 седмица няма да имам време дори да погледна навътре в себе си толкова дълбоко ,че да успея да зърна това с което ще трябва да се срещна.
Когато ти кажат това ,околния свят загубва смисъл,ти започваш преминаването си отвъд и това е най- важното.
Но такава диагноза няма,освен екзекуция.
Наблюдавах нещо подобно но за 2 месеца с майката на съпруга ми.
Доста осъзнат човек ,но доста объркан.
Резултата -нищо,избяга от хората които я обичаха ,но тя не обикна,отказа изповед ,причастие незнма там какви неща още и предложи сестра и.
Отказа всичко,зае протестираща позиция,последното което ми каза беше"Живота е много хубаво нещо,никой не иска да го напуска,дори и да знаеш че умираш,надеждата че ще ти се размине си отива с последната глътка въздух"

Здравей, ето това са ти проблемите.
1. Не знам какво става с тялото ми. Никой ли не ти обясни? С тялото ти става нещо съвсем нормално, нищо особено. Мозъкът ти е включил на режим - ОПАСТНОСТ.  Дава тази информация по невронните ти вериги в мозъка и той от своя страна подготвя тялото за борба или бягство /като ти слушам симптомите ти си в схема "бягство" - криеш се, прибираш се в къщи, не правиш нищо...../ Ако имаше реална опастност, този механизъм щеше да те спаси, но сега няма и той само активира усещанията - страха и телесните ти усещания. Това се случва заради адреналина, който автоматично се отделя в тялото, когато усети опастност. Прочети тук, за да видиш, че адреналинът ти е приятел http://www.dar-center.com/article/?article=996
2. Всеки ден чакаш паник атаката, за да и се паникьосваш още повече. Защото...? Ами нямаш информация какво да правиш. Паник атаката се прекратява бързо и лесно, когато си запознат с нейната същност от една страна и от друга страна, информацията, че трябва да правиш точно обратното на това което те кара мозъка в този момент.
Да лягаш и да почиваш - ставаш и вървиш, бягаш.
Да търсиш някой, нещо, което да ти помогне - мобилизираш се и се подготвяш сам да си помогнеш - разсейване, движение, дейност . Все пак си имаш работа с адреналина, а той е боен хормон и иска бой, стани и го изразходвай.
Страх те е - смелост . С някои клиенти си правим срещи във фитнеса, за да ми покажат как умират на пътеката при пулс 160  Всъщност след 30-40 мин с този пулс на пътеката излизат като нови. Иска се просто смелост да опиташ. Това е.
Фокусиране в усещания - игнориране на усещанията. Те са реална и безопастна част  от реакцията на тялото при отделен адреналин. 
На 16 години си, сега е най- добрия момент бързо и без проблеми да преминеш през страхове и тревожности. Трябва ти само правилна информация и за мъничко добър водач. Това е, действай.
И спри да говориш за медикаменти, освен ако не искаш хронична тревожност в следващите години.  

Здравей, ето това са ти проблемите.
1. Не знам какво става с тялото ми. Никой ли не ти обясни? С тялото ти става нещо съвсем нормално, нищо особено. Мозъкът ти е включил на режим - ОПАСТНОСТ.  Дава тази информация по невронните ти вериги в мозъка и той от своя страна подготвя тялото за борба или бягство /като ти слушам симптомите ти си в схема "бягство" - криеш се, прибираш се в къщи, не правиш нищо...../ Ако имаше реална опастност, този механизъм щеше да те спаси, но сега няма и той само активира усещанията - страха и телесните ти усещания. Това се случва заради адреналина, който автоматично се отделя в тялото, когато усети опастност. Прочети тук, за да видиш, че адреналинът ти е приятел http://www.dar-center.com/article/?article=996
2. Всеки ден чакаш паник атаката, за да и се паникьосваш още повече. Защото...? Ами нямаш информация какво да правиш. Паник атаката се прекратява бързо и лесно, когато си запознат с нейната същност от една страна и от друга страна, информацията, че трябва да правиш точно обратното на това което те кара мозъка в този момент.
Да лягаш и да почиваш - ставаш и вървиш, бягаш.
Да търсиш някой, нещо, което да ти помогне - мобилизираш се и се подготвяш сам да си помогнеш - разсейване, движение, дейност . Все пак си имаш работа с адреналина, а той е боен хормон и иска бой, стани и го изразходвай.
Страх те е - смелост . С някои клиенти си правим срещи във фитнеса, за да ми покажат как умират на пътеката при пулс 160  Всъщност след 30-40 мин с този пулс на пътеката излизат като нови. Иска се просто смелост да опиташ. Това е.
Фокусиране в усещания - игнориране на усещанията. Те са реална и безопастна част  от реакцията на тялото при отделен адреналин. 
На 16 години си, сега е най- добрия момент бързо и без проблеми да преминеш през страхове и тревожности. Трябва ти само правилна информация и за мъничко добър водач. Това е, действай.
И спри да говориш за медикаменти, освен ако не искаш хронична тревожност в следващите години.  

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор.
 
В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив.
Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. 
 
Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин.
 
В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си.
 
В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Здравей mi6lenceto
Добре дошла във форума !
Орлин много добре ти е изложил ситуацията.
Искам да ти кажа, че се изразяваш чудесно. От поста ти( който съвсем не е от най- дългите) става ясно какво те тревожи, кое те потиска, какво искаш да промениш и.т.н. Основните неща, които чувстваш си ги представила много добре.
Понеже въпросът ти е - Къде греша? никъде не грешиш. Това са последствията от твоите избори. А човек обикновено несъзнателно взима най- правилните избори , които е в състояние да направи. И всяко едно решение ти си го вземала, като най- доброто за теб в дадения момент.
Ами това е подредбата на живота ти до момента , твоя живот с твоята подредба. Не ти харесва, но ти имаш възможност всеки един ден за нов избор.
В допълнение към Орлин, относно приятелствата. Самосъжалението е състояние на духа, което го дърпа надолу, спира развитието на душата и пречи за вземането на решенията. Състоянието в което си се настанила е нещо подобно - самосъжаление с примирение. Общувайки с други хора - души, ти предлагаш едно състояние което е с много ниска вибрация и съзнателно или не, другите го усещат. Много е трудно да се общува с човек изпаднал в това състояние. От друга страна, ако решиш пък просто да сложиш маска да се усмихваш, да си повтаряш, че си добре и да се опиташ да се представяш по този начин, ще натовариш безкрайно себе си и е много вероятно да се объркаш още повече.
Хубаво е, че търсиш контакти, хубаво е, че виждаш проблема и още по- хубаво е, че решаваш да го споделиш и да изслушаш мнения. Това вече е една стъпка напред .
Промяната на ситуацията обаче е в самата теб.
Първо е добре да се опиташ да откриваш нещо хубаво край себе си всеки един ден. Но да го правиш със сърцето си, не просто да кажеш - да, това е много хубаво, а нещо което истински те радва.
В грижата за децата надали ти остава много време, но това което можеш да отделиш като свободно го използвай за четене. В процес на израстване човек има нужда от знания, а знанията освен чрез контакти стават и чрез подходящата литература.
Повече разходки и повече слънце влияят добре на настроението и разгонват тежките мисли. Усмихвай се. Търси поводите за усмивка край себе си, но тя да е истинска и от сърце, а не съпоставена с "твоето нещастно положение".
Когато човек започне вътрешната промяна, външно неизбежно започва да си личи. Познанствата и контактите ти ще се увеличават и ще стават все по- трайни. Чети, за да имаш теми за разговор. Познанствата са обмяна но информация, интересен събеседник е този, който може да води позитивен и съдържателен разговор.
И накрая нещо в кръга на шегата. Тъй като си сложила ник - мишленцето, се сещам за моя колежка, която има следния девиз: Аз не съм мишле, аз съм храбра мишка. Нещо което ме усмихва съвсем сърдечно всеки път когато го чуя. Успехи!

Знаеш ли в света, дори и да не ни се вярва, има абсолютно равновесие. Едно нещо се случва, за да запълни друго.
Дали приятелят ти работи за теб, няма как да знаем, нито ти, нито ние, защото многото работа понякога е компенсация на хиляди неща.
Но да приемем, че го прави заради теб.
Когато някой прави нещо, за някого, той го прави защото има потребност ЗА ДАВАНЕ. Ако аз обичам някого ще приема даденото с благодарност, защото знам, че така ще му доставя удоволствие. Тогава ще се получи правилен обмен, ще има даване и получаване.
Ще има едно цяло, ще има пълнота. 
Ако се надпреварвам с другия да давам, кой ще получава????? Всичко ще се превърне в едно състезание, кой е по - по - най в даването. Разваля се баланса, хармонията, онзи прекрасен процес на любов, който се състои в даване и получаване.
Освен това, човек, за да се научи да дава първо трябва да се научи да получава.
Не случайно първите години от живота ни преминават в едно безкрайно получаване, малките деца са обгрижвани, обичани, безвъзмездно им се дава любов, защото тези бъдещи хора трябва да се научат да получават, за да могат след това да правят правилен обмен.
 
Представи си, че ти правиш всичко по силите си, за да доставиш удоволствие на някой, а той отсреща се цупи, ходи си и недоволства, защото НЕ ИСКА ДА ПОЛУЧИ твоята любов.
Всеки показва любовта си по различен начин, приятеля ти го прави чрез работа и материални подаръци, а какво получава? Какво му даваш ти? Любов? Признание? Благодарност?  Приемане такъв какъвто е? Той може би в момента има нужда само от това, а не от пари и работеща жена. Усещаш ли, че ти искаш от него нещо, което не можеш да му дадеш.
 
Отпусни се и се наслади на момента, има време да даваш, сега ти е време да получаваш. 
А и до колкото разбирам, той взема отпуски на барманите, т.е. това е просто период.

Разбира се, градивната критика е нещо друго.
Когато обаче говорим за масовост, мисля че става въпрос по- скоро за манипулация.
А в случая вече политическата, икономическата и т.н. критика е обвързана с лични интереси - случването на неща с финансова изгода. Прекалено е опорочена в световен мащаб, дори и градивната критика.
Но тук по - скоро става въпрос за отношението личност - личност.
Намесват се също характер, темперамент и куп други личностни особености. Един човек, който е "критикар" в своята същност, по- скоро има загуби в контактите с хората , от колкото ползи. Така настроеният човек успява да чуе само това, което е отражение на неговата светлина, всичко останало го заслепява и в желанието да го напасне към своите вибрации изгубва разнообразието в контактите.
Разбира се, нищо не пречи този тип човек да си живее така до края на дните си, но тази настройка към живота и хората постила много благоприятна почва за развитие на озлобление. И като използвам думата "озлобление" не влагам в нея нищо негативно, а по- скоро констатирам.
Нашето общество е съставено главно от личности тип "критикари", затова и масата се чувства неразбрана, неоценена и в безисходица.
Няма как да се случат нещата по друг начин, след като всички са неразбрани и само те светят и групата която ги отразява.
В по- малките селища се получават групи от самотници, които живеят двор до двор, а не знаят дали другия е жив. Това съвсем реално в сегашно време. Страшно е някак си.
До такава степен да нямаш желание да разбереш другия, че единственото ти забавление да е да го дебнеш в какво е "прегрешил" за да да му люснеш една критика.

Ако основно си гневен на себе си,  промяната започва с осъзнаване и канализиране на гнева. Сега го насочваш към състоянието и хората, но всъщност гнева е в обратна посока. Опитай да се провокираш и да се поразгледаш,  на какво в себе си си гневен? Като изключим състоянието, защото то е следствие на твоя гняв, а не причина.

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. След 70г. целувките може да минават за такава, но дотогава... Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Защото тя е нещо по-голямо - включва и хубавичкото моралничко, но и нелесните житейски уроци. Както писа Георги по-горе, има религия, има и духовност. Първото е човешко произведение - понякога резонира с духовността, но по-често не. Религията подтиква към идеалистична чистота. Духовността вижда, че от калта пониква лотосът!

За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си.  Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който  и да е.
За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . 
Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?

В обучението на всяка школа по психотерапия, едно от главните изисквания във взаимоотношенията с клиента/ пациента, е конфиденциалността. Малки изключения: в терапията има градация в характеровата преработка - личната терапия преминава в групова и в периодични работилници. В груповата терапия и работилниците, съществена част от преживяването, е искреното и напълно открито споделяне пред трети лица, като отново едно от груповите правила е, че всичко, което се случва в междуличностовата динамика, остава в защитеното групово пространство. Друго изключение: терапевтите, дори и тези с богат опит, понякога имаме нужда и дори имаме известна задълженост, да споделим подходите си и случващото се в терапевтичния ни процес, с трета страна - супервизор. Отново правилото е, че първ, споделянето се отнася до подлежащия личността казус, не и за социалната му персона, както и правилото за терапевтична тайна важи с пълна сила. Та, когато третите лица са хората от груповата терапия и уъркшопите, споделянето на личните тайни е важна част от преодоляването им. Нужно е обаче те да останат в защитеното просранство на терапията! А някои и не достигат до по-високите етапи на психотерапията - груповата и работилниците, при което личното споделено служи единствено като материал за преработка и си остава конфиденциално.  Относно описването на случаи - терапевтът, дали в статия или книга, описва психичните съдържания и процес на характерово преобразуване, не и личните данни. Последните умишлено се заменят с псевдоним, неяснота и т.н. А описваните казуси са колкото уникални, толкова и съдържат маса жалони и шаблонности, характерни за невротичното състояние или работената характеропатия, което изключва нарушаването на тайната, освен може би в страхови проекции, в които реалност липсва. Внесох ли яснота?

Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е  да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. 
Погледнато от друг ъгъл ,  както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на  тревожност, най - често -  ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. 
От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея?
Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа.
Така че, най - добре излез от поредицата  въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. 
Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще  поработим

Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е  да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. 
Погледнато от друг ъгъл ,  както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на  тревожност, най - често -  ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. 
От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея?
Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа.
Така че, най - добре излез от поредицата  въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. 
Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще  поработим