solej

Игнатий се превежда ''пламенен''/ от латински/.Затова днес имен ден празнуват всички ''пламъци и огньове'' /Пламен ,Огнян..../.Може би и Пламъче трябва да празнува.Макар че това е само име за нета.

Каним всички малки приятели от 0 до 14-годишна възраст на коледното детско тържество на Братството на 26 декември, неделя от 11ч. в Новия ни дом на Изгрева, ул. „Щерю Атанасов” 2.

Молим за предварителна заявка с име, възраст и !номер на обувки на децата!   

Телефон за заявки: 9611967;0897099147 - Йоана Стратева

или ми пишете ЛС  


Ще има много изненади и подаръци от Дядо Коледа!

  

Маy4eto, тук има телефони : http://www.tourism-b...ija_kumata.html .Можеш да попиташ.

Nitsi,аз съм минавал през целия маршрут,който ти посочваш.Естествено, не за един ден.
Ние често горим от желание да покажем на приятелите си красотите на България.Или пък ,ограничени от времето,върнали се в България,търчим в планината и не усещаме ,и не виждаме нейните красоти.За да минеш по този път/маршрут/ по-спокойно, ти трябват най-малко 16 часа.През пролетта почти всеки от нас е малко отпуснат.Изключение правят само ''печените''планинарите ,които не спират да бродят из планините и през зимата.Другите проблеми са многото вода / малки реки и големи ручеи / и голямата опасност от лавини.За да изминете този маршрут успешно ,трябва да сте в Сапарева баня най-късно в 5 часа сутринта.После ви очакват поне 4 часа изкачване към х.''Скакавица''.Там задължително ще починете поне половин час .Ако се отклоните към водопада, ви трябва поне още половин.После следва една трудна за изкачване пътека в посока езерото ''Бъбрека''.Най -вероятно да не се качите по- нагоре/към последните езера/..Има опасност от лавини или от ходене в голям и мокър сняг.Поне до края на май.След това ви очакват минимум 4 часа до х.''Вада''.Но тук следва и другия проблем.Много трудно ще минете по пътеката след старата хижа ,защото е хлъзгава и лавиноопасна.Ще се наложи да се отклоните и да ''скочите ''във водата под хижата.Другият вариант /по-сухият/е да заобиколите и да изберете по-дългия маршрут покрай новата хижа/''Рилски езера''/.Може да се наложи да минете и по по-тесни пътеки и да се ''борите''с клекове.Това е сигурно,ако ''пробиете'' по пряката пътека към х.''Вада''./не се сече клека/.Когато стигнете до хижата ,трябва да намерите какво да ви откара до Говедарци.Хижарят може да го уреди ,но парите, които ще ви трябват ,няма да са много малко.Ще сте капнали от умора от набиването на краката /по стръмното надолу/,от прескачане на локвички и хлъзгания.Ако не намерите превоз ,ви очакват около 9 километра преход по шосе
Има и вариант за минаване по билото и пускане към х.''Вада'',но той зависи от проходимостта по билото.Тогава ше пропуснете да видите отблизо старата хижа и езерата около нея..
Такъв маршрут може да бъде резултат от казармен подход за ''унищожаване на противника''.Не ми го препоръчвам в мирно време.
Аз бих се разхождал с удоволствие в района на езерата в периода около 22 юни.Тогава там е свежо и чисто.

Учителят се радвал на всяко желание на своите ученици да творят.Защото творчеството е продукт на тяхната душа.То е и израз на едно по-фино ниво на тяхното съшествуване.
Само преди няколко години имаше някаква опозиция на създаденото след заминаването на Учителя.А не трябва да бъде така.Защото и когато той е бил жив, са се създавали братски песни и мелодии.
Нека да се опитаме да съберем създаденото,което има стойност и не е получило достатъчно популярност.То е едно духовно богатство.

Да ,може да има и вреда.И то доста голяма.И то ,когато децата и родителите не са подготвени.Паневритмията не е панацея за българското образование.Не бива да се самозаблуждаваме.Тя може да бъде само катализатор за по-добро физическо и психическо здраве на учениците.Но за да разберете дълбочината на проблема ''паневритмия в училище '' ,а защо не и на мисията'''паневритмия в училище'' ,почти винаги е необходимо да сте едновременно в двете системи -училищната и духовната.И да имате добри психологически ,педагогически и духовни знания.
Всяко едно залитане от прекалени мечти или насилственото налагане на един духовен модел на деца ,които са без необходимата подготовка ,може да доведе до духовно престъпление.Както много добре знаем ,революциите не са най-доброто средство за развитието на човечествето.А много често ние сме именно в ролята на духовни революционери.
Аз не съм против преподаването на паневритмия в училище.Аз съм за преподаването на деца ,които имат някаква духовна нагласа ,след взето предварително писмено разрешение от техните родители и след разрешение от съответното ръководство на училището и ИО на МОМН.Ако това не стане ,нека всяка братска група си намери начин да обучава деца извън училище.
И друго важно изискване-нека детските паневритмии бъдат по-дълго такива .Докато децата не укрепнат енергийно , нека по-рядко децата играят в паневритмия на възрастни.

Имам достатъчно опит по отношение на практическо и теоретическо осмисляне на този проблем/опитности и теории/.Дори някога се опитахме да направим нещо като ДОИ /държавни образователни изисквания/ за преподаване на Паневритмия в българското училище и да я представим в МОН.Но след тпова се нароиха школи,школички...И общите професионални усилия вече ги нямаше.Знам ,че сега има подобни опити за създване на функционална педагогическа система .Но това са най-вече теории.
Някои още помнят къде беше първата детска /ученическа/ паневритмия след 1989 г.Но това е минало .Имам познания и от психология,и от философия/''светска'' и ''духовна''/,и от управление на образованието,и от право.Преподаването на паневритмия в училище е много отговорен духовен процес ,който не се крепи само на еуфория или духовни мечти.Защото понякога можем да нанесем вреди и на децата ,и на училището ,и на Братството.
Затова исках да дискутираме къде да се преподава паневритмия за деца ,под каква форма,от кого...
Има много важни теми,свързани с Паневритмията за деца..Целта на всички е ясна ,но методите често се бъркат А истинските педагози в момента са малко.

Да ,може да има и вреда.И то доста голяма.И то ,когато децата и родителите не са подготвени.Паневритмията не е панацея за българското образование.Не бива да се самозаблуждаваме.Тя може да бъде само катализатор за по-добро физическо и психическо здраве на учениците.Но за да разберете дълбочината на проблема ''паневритмия в училище '' ,а защо не и на мисията'''паневритмия в училище'' ,почти винаги е необходимо да сте едновременно в двете системи -училищната и духовната.И да имате добри психологически ,педагогически и духовни знания.
Всяко едно залитане от прекалени мечти или насилственото налагане на един духовен модел на деца ,които са без необходимата подготовка ,може да доведе до духовно престъпление.Както много добре знаем ,революциите не са най-доброто средство за развитието на човечествето.А много често ние сме именно в ролята на духовни революционери.
Аз не съм против преподаването на паневритмия в училище.Аз съм за преподаването на деца ,които имат някаква духовна нагласа ,след взето предварително писмено разрешение от техните родители и след разрешение от съответното ръководство на училището и ИО на МОМН.Ако това не стане ,нека всяка братска група си намери начин да обучава деца извън училище.
И друго важно изискване-нека детските паневритмии бъдат по-дълго такива .Докато децата не укрепнат енергийно , нека по-рядко децата играят в паневритмия на възрастни.

Имам достатъчно опит по отношение на практическо и теоретическо осмисляне на този проблем/опитности и теории/.Дори някога се опитахме да направим нещо като ДОИ /държавни образователни изисквания/ за преподаване на Паневритмия в българското училище и да я представим в МОН.Но след тпова се нароиха школи,школички...И общите професионални усилия вече ги нямаше.Знам ,че сега има подобни опити за създване на функционална педагогическа система .Но това са най-вече теории.
Някои още помнят къде беше първата детска /ученическа/ паневритмия след 1989 г.Но това е минало .Имам познания и от психология,и от философия/''светска'' и ''духовна''/,и от управление на образованието,и от право.Преподаването на паневритмия в училище е много отговорен духовен процес ,който не се крепи само на еуфория или духовни мечти.Защото понякога можем да нанесем вреди и на децата ,и на училището ,и на Братството.
Затова исках да дискутираме къде да се преподава паневритмия за деца ,под каква форма,от кого...
Има много важни теми,свързани с Паневритмията за деца..Целта на всички е ясна ,но методите често се бъркат А истинските педагози в момента са малко.

Какво е вашето мнение за възможността да се преподава Паневритмия в българското училище?
Как се отнасяте към фактите ,показани в това предаване на БНТ : http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/10210/vjara_i_obshtestvo_30_oktomvri_2010
На мен ми стана болно и тъжно за наивността и неподготвеността на някои членовете на Братството относно сериозните изисквания /нормативни и човешки/ на българското училище към всеки ,който е дръзнал да внесе нещо ново.
За тази цел са нужни много познания за управление на образованието ,за работа с деца,за работа с родители ....Само с гол ентусиазъм не става.С такива смешни опити само настройваме обществото срещу себе си. Та всеки млад учител трябва да знае ,че за всяка извънкласна дейност е необходимо заявление от ученика, подписано от него и родителя му..За да не се налага да лъжем и да нарушаваме основния духовен принцип,че''истината ще ни направи свободни''

Да ,може да има и вреда.И то доста голяма.И то ,когато децата и родителите не са подготвени.Паневритмията не е панацея за българското образование.Не бива да се самозаблуждаваме.Тя може да бъде само катализатор за по-добро физическо и психическо здраве на учениците.Но за да разберете дълбочината на проблема ''паневритмия в училище '' ,а защо не и на мисията'''паневритмия в училище'' ,почти винаги е необходимо да сте едновременно в двете системи -училищната и духовната.И да имате добри психологически ,педагогически и духовни знания.
Всяко едно залитане от прекалени мечти или насилственото налагане на един духовен модел на деца ,които са без необходимата подготовка ,може да доведе до духовно престъпление.Както много добре знаем ,революциите не са най-доброто средство за развитието на човечествето.А много често ние сме именно в ролята на духовни революционери.
Аз не съм против преподаването на паневритмия в училище.Аз съм за преподаването на деца ,които имат някаква духовна нагласа ,след взето предварително писмено разрешение от техните родители и след разрешение от съответното ръководство на училището и ИО на МОМН.Ако това не стане ,нека всяка братска група си намери начин да обучава деца извън училище.
И друго важно изискване-нека детските паневритмии бъдат по-дълго такива .Докато децата не укрепнат енергийно , нека по-рядко децата играят в паневритмия на възрастни.

Какво е вашето мнение за възможността да се преподава Паневритмия в българското училище?
Как се отнасяте към фактите ,показани в това предаване на БНТ : http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/10210/vjara_i_obshtestvo_30_oktomvri_2010
На мен ми стана болно и тъжно за наивността и неподготвеността на някои членовете на Братството относно сериозните изисквания /нормативни и човешки/ на българското училище към всеки ,който е дръзнал да внесе нещо ново.
За тази цел са нужни много познания за управление на образованието ,за работа с деца,за работа с родители ....Само с гол ентусиазъм не става.С такива смешни опити само настройваме обществото срещу себе си. Та всеки млад учител трябва да знае ,че за всяка извънкласна дейност е необходимо заявление от ученика, подписано от него и родителя му..За да не се налага да лъжем и да нарушаваме основния духовен принцип,че''истината ще ни направи свободни''

Какво е вашето мнение за възможността да се преподава Паневритмия в българското училище?
Как се отнасяте към фактите ,показани в това предаване на БНТ : http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/10210/vjara_i_obshtestvo_30_oktomvri_2010
На мен ми стана болно и тъжно за наивността и неподготвеността на някои членовете на Братството относно сериозните изисквания /нормативни и човешки/ на българското училище към всеки ,който е дръзнал да внесе нещо ново.
За тази цел са нужни много познания за управление на образованието ,за работа с деца,за работа с родители ....Само с гол ентусиазъм не става.С такива смешни опити само настройваме обществото срещу себе си. Та всеки млад учител трябва да знае ,че за всяка извънкласна дейност е необходимо заявление от ученика, подписано от него и родителя му..За да не се налага да лъжем и да нарушаваме основния духовен принцип,че''истината ще ни направи свободни''

Специални поздрави на приятелите от Пловдив !
Винаги съм казвал ,че Учението трябва да се развива и творчеството /лично и колективно/ е чудесен начин за постигане на тази основна цел.
Мелодията е много нежна и в нея откривам музикални мотиви от приятели.

"През времето на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутринните й разходки трябва да стават при изгрев, да наблюдава красивите картини на изгряващото слънце; после да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето се развиват хубави плодни дървета. Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе, осеяно с безброй трептящи звездици също представят незаменими картини за жената, бъдеща майка.

Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъдат двигатели на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плода на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота."

Изново, НБ 1.11.1931г

За Словото на Учителя, както вече Донка с право отбеляза, си има специален подфорум - Мисли от Учителя по теми. Който иска (и колкото иска) нека да цитира там. Лично аз всекидневно се занимавам с проучване Словото на Учителя и в една от темите бях писал как (според мен) трябва да става това. Но... нека в другите теми всеки да изразява своето виждане и разбиране по тях, с оглед нивото на съзнание, което е постигнал, а не да цитира Учителя или да преразказва чужди слова, представайки ги за свои. Няма кого другиго да излъжем освен себе си, представяйки чуждото знание за наше вътрешно познание. Цитатничеството не развива съзнанието! Можем да цитираме всекидневно Учителя, но ако Словото не оживее в нас... ако Словото не започне да се ражда в нас... то тогава нищо не сме постигнали и никакви ученици не сме... защото Духът не спира да работи - по един начин е говорил преди 100 години, по друг начин говори сега... И това си е в реда на нещата, защото всяко нещо, както и цялата вселена, и човешкото съзнание, е в процес на развитие. Традицията трябва да се познава, но ако от нея не израсне новаторство, тя се превръща в мъртва догма. Аз, като учител по литература, винаги съм поощрявал оригиналното мислене и творческия подход на учениците по дадена тема и съм санкционирал зубрачеството и липсата на своя мисъл, на свое виждане, на свое мнение... Светът е пълен с дубликати... А на нас ни трябват уникати! Между впрочем... такива, каквито са били великите Учители на човечеството и великите творци - хора на изкуството, учени и т. н. Нали ако нямаха свой собствен почерк и уникален поглед към нещата, нямаше никога да станат и да бъдат това, което са!

Благодаря на braman,Иво и Станимир.Много добре са разбрали смисъла на мнението ми.
Сигурно тази тема е дебатирана поне два-три пъти.Но заради твърде дългите мнения с цитати през последните месеци, реших да я възобновя.
Разбира се ,всеки е свободен сам да избира как да пише.Аз чрез това мнение се опитах да анализирам принципи.
Отношението на Учителя към текстовете от Библията и към Христос е както нашето отношение към самия Учител и Словото му.Нима по негово време не е било необходимо хората да познават Библията? Но големи библейски цитати в беседите липсват.Има тълкуване на няколко реда/стиха/.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДОМАШНИТЕ РАБОТИ Е ЧРЕЗ ТЯХНОТО ПИСАНЕ ДА СЕ РАЗВИЯТ НЯКОИ ОТ ДРУГИТЕ НИ ТЕЛА /ОСВЕН ФИЗИЧЕСКОТО/. А ТОВА ,СПОРЕД МЕН,С ЦИТАТИ ПО-ТРУДНО ЩЕ СЕ ПОСТИГНЕ.
Извадени от контекста на беседата и времето на нейното написване, цитатите много често се тълкуват твърде различно.И затова ,според някои потребители, те не могат да служат за аргументи.Защото едно от основните изисквания за аргумент е той да не е с различни значения и тълкувания.
При такива цитирания трябва да сме сигурни ,че всички потребители познават достатъчно добре дълбочината на Словото на Учителя .Ако това не е така-рискуваме да ги объркаме.Не знам колко от вас са чували въпрос по отношение Словото на Учителя от вида ''КАКВО Е ТОВА?'',но повярвайте,той съществува.
Аудиторията не е еднородна , много малко са потребителите с достатъчно духовни познания/за правилно тълкуване на различни тип духовни текстове/ и агресивният просветителски подход може да доведе до отрицателни резултати /има такива примери и по времето на Учителя/.Понякога много се бърза да се покаже на света дълбочината на Словото на Учителя и се рискува да не постигне желания ефект.Поне за част от потребителите такива мнения не са достатъчно интересни ,защото липсва заявена лична и по човешки изказана позиция.
Проблемът с използването на цитати е свързан с нашата мяра за света около нас.Кое трябва да е по-малко; кое трябва да е повече,къде е нашата отговорност; как се отстоява лична позиция; отношението ни към авторитетите...По-дълбоки психологически анализи не е нужно да правя.
Аз предпочитам да падам ,да ставам ,но да не търся оправдание за това с неща ,които не съм достатъчно добре разбрал.Колкото и да са велики те.

Все по-често виждам мнения, в които има много дълги цитати от беседи на Учителя /и не само от тях/.Това на

мен не ми харесва по две причини. Първо- авторът на текста почти не е изразил собствено мнение.Все пак то /мнението/е препратка и към него/автора/. Той само ни е представил един текст ,който и сами можем да намерим с някоя търсачка/ако сме по-упорити и го има в нета/. Второ - дори Учителят е коментирал само един или няколко стиха от Библията.,а е можел да ни представи поне глава от нея. Когато бяхме ученици ,ни казваха ,че прекалената употреба на цитати в писмената работа води до...двойка. А когато бях студент и пишехме домашни работи в една от младежките групи на Братството, ние показвахме нашето лично отношение към темата. Така е било и по времето на Учителя.

Не знам откъде се появи тази ''мода '''на дългите цитати.Може би е''просветителска'''и идва от желането да покажем на българите Учението.Но погледнато чисто професионално/филологически/ тя е липса на възможност на автора да пресее кое е най-важно и да подбере своите аргументи ,за да защити тезата си. В нашето динамично време това често отблъсква четящите. Защото те търсят лично мнение по дискусията/темата/. Естествено,има и по-упорити и любознателни ,които се радват на посочения /представения/цитат. Но те са много по-малко.

Очаквам вашите мнения относно цитирането в мненията от форума.

Все по-често виждам мнения, в които има много дълги цитати от беседи на Учителя /и не само от тях/.Това на

мен не ми харесва по две причини. Първо- авторът на текста почти не е изразил собствено мнение.Все пак то /мнението/е препратка и към него/автора/. Той само ни е представил един текст ,който и сами можем да намерим с някоя търсачка/ако сме по-упорити и го има в нета/. Второ - дори Учителят е коментирал само един или няколко стиха от Библията.,а е можел да ни представи поне глава от нея. Когато бяхме ученици ,ни казваха ,че прекалената употреба на цитати в писмената работа води до...двойка. А когато бях студент и пишехме домашни работи в една от младежките групи на Братството, ние показвахме нашето лично отношение към темата. Така е било и по времето на Учителя.

Не знам откъде се появи тази ''мода '''на дългите цитати.Може би е''просветителска'''и идва от желането да покажем на българите Учението.Но погледнато чисто професионално/филологически/ тя е липса на възможност на автора да пресее кое е най-важно и да подбере своите аргументи ,за да защити тезата си. В нашето динамично време това често отблъсква четящите. Защото те търсят лично мнение по дискусията/темата/. Естествено,има и по-упорити и любознателни ,които се радват на посочения /представения/цитат. Но те са много по-малко.

Очаквам вашите мнения относно цитирането в мненията от форума.

Все по-често виждам мнения, в които има много дълги цитати от беседи на Учителя /и не само от тях/.Това на

мен не ми харесва по две причини. Първо- авторът на текста почти не е изразил собствено мнение.Все пак то /мнението/е препратка и към него/автора/. Той само ни е представил един текст ,който и сами можем да намерим с някоя търсачка/ако сме по-упорити и го има в нета/. Второ - дори Учителят е коментирал само един или няколко стиха от Библията.,а е можел да ни представи поне глава от нея. Когато бяхме ученици ,ни казваха ,че прекалената употреба на цитати в писмената работа води до...двойка. А когато бях студент и пишехме домашни работи в една от младежките групи на Братството, ние показвахме нашето лично отношение към темата. Така е било и по времето на Учителя.

Не знам откъде се появи тази ''мода '''на дългите цитати.Може би е''просветителска'''и идва от желането да покажем на българите Учението.Но погледнато чисто професионално/филологически/ тя е липса на възможност на автора да пресее кое е най-важно и да подбере своите аргументи ,за да защити тезата си. В нашето динамично време това често отблъсква четящите. Защото те търсят лично мнение по дискусията/темата/. Естествено,има и по-упорити и любознателни ,които се радват на посочения /представения/цитат. Но те са много по-малко.

Очаквам вашите мнения относно цитирането в мненията от форума.

Официалният отговор на ръководството на Братството е ,че в нашите среди се знае истината за спасяването на българските евреи , но до този момент фактите няма как да се докажат документално.А обществото и най-вече политиците-вярват на документи.
Моят скромен принос за представяне на истината е включването на тази тема в краткото представяне на Учителя в нета във връзка с кампанията ''Великите българи''.Но то не е достатъчно.

Официалният отговор на ръководството на Братството е ,че в нашите среди се знае истината за спасяването на българските евреи , но до този момент фактите няма как да се докажат документално.А обществото и най-вече политиците-вярват на документи.
Моят скромен принос за представяне на истината е включването на тази тема в краткото представяне на Учителя в нета във връзка с кампанията ''Великите българи''.Но то не е достатъчно.

Иво, нормално е да има претенции именно към модераторския екип.
Това в крайна сметка е управляващия орган на форума. От действията или бездействията на всеки един от екипа зависят много неща. Един редови потребител, колкото и да иска, реално може да повлияе много, много по-малко (още повече, че евентуално може да бъде спрян в своите действия).

Аз мога да си обясня от къде дойде тази тема и въобще недоволство - проблемът е, че някои от модераторите не спазват правилата (и самите те, и спрямо други потребители); понякога това е съвсем рядко и незабележимо, но понякога е доста очебийно. Другото е в поведението на модераторите в самия форум като потребители - това, че са модератори изисква от тях да подхождат много по-отговорно и внимателно, когато пишат. Чуха се примерно намеци, че прекалено много пишат и "пълнят" темите с не особено съществени неща, или че пишат уж любезно и с любов, а прозира високомерие, от типа: "аз знам, вие не"; "аз действам по най-добрия начин, вие не", "аз това съм го минал/а отдавна, вие ми дишате прахта" и т.н.

И не може да се каже, е, ами какво, той и модератора е човек, защо другите да могат да си позволяват подобни неща от време на време, а модераторите - не. Ами няма как просто, той е човек, но не е обикновен потребител, сам се е съгласил да е модератор, а титлата и определената власт си върви с отговорности. Както политикът ако бъде хванат в някаква непристойна постъпка, народът се дразни и иска той да подаде оставка, а за същата непристойна постъпка на някой обикновен гражданин, просто ще повдигнат рамене и ще завъртят глава.

Донка иска имена и линкове - няма да дам, по простата причина, че няма смисъл да превръщаме темата в публичен импийчмънт за някого примерно. Няма нужда от излишен драматизъм, в крайна сметка всеки от екипа се старае, едва ли някой прави нещо нарочно неудачно. А и работата на модераторския екип е най-добре да се обсъди и коригира вътре в самия екип.
Всички, писали в тази тема, според мен милеят за форума (може би всеки по свой си начин) и извън дребните заяждания и понякога странните предложения, виждам как всеки е изпълнен с желание да помогне, а не да навреди. Просто не всички желаят да приемат упоритите твърдения, че няма нужда от корекции.
По тази причина и някои хора, като се убедят, че няма да има промяна, поне не и в скоро време, решават да си тръгнат, защото разбират, че тук са на гости и домакините са такива; поне за момента.
Далеч не всички се решават да посочат неща, които не им харесват; обикновено само такива хора, които по принцип обичат да се заемат с "оправяне" на обществена работа или пък твърде много припознават сайта като някакъв орган на учението на Учителя. Иии ... се появяват теми като тази.
Е, ако въпреки сегашните им призиви, пак няма промяна, ще последва нов отлив на известен брой потребители.
Но ще дойдат други.

В крайна сметка сайтът е такъв, какъвто създателите му искат да бъде. Ако такъв им харесва, няма причина да вземат под внимание теми като тази. Аз вече казах, че и в този си вид, този сайт ми харесва много повече, отколкото други подобни.
Не се каня да го напускам със сигурност .
И дори се чудя: Е ли е възможно да бъде много по-идеален, отколкото е в момента? Едва ли. Могат да се направят някои дребни подобрения, просто това, което най-много дразни. А знам ли, може и да не може - нека си напомним, че никой не е идеален, ние самите - също. А има и ред неща, с които да се съобразяваме. Знаете, че в нашия неидеален свят винаги действаме според възможностите.

Успех на сайта пожелавам! От все сърце!

За рейтингите Иво е много по-компетентен от мен.Има си броячи ,има си и анализи. И те не зависят нито от Донка, нито от мен.Независимо че част от критериите не ми харесват и са чисто формални.Но тези анализи отразяват популярността на един сайт в световен мащаб /има и за България/.И служат за някакъв ориентир за цената му ,ако той се продава.
Напълно съм съгласен ,че трябва да се знае не само броя,но и качеството на потребителите.за да се направи обективен анализ. Но аз съм анализирал принципи и реакции.Не не съм имал за цел да засичам посещения.Защото изводите са валидни при различен брой потребители-и при десет, и при десет хиляди.И за повечете от форумите.
Слънчева ,мислиш ли ,че много от положителните промени и тук ,и в Братството щяха да се случат ,ако не бяхме си казвали някои ''горчиви'' истини навреме в очите /или написали/ ? Аз-не. Мога да ти дам пример с Мадарския събор.Та той се '''роди'' като опозиция на онова,което младите около 1990 г не харесваха в поведението на по-старите и си го коментираха на Рила.
Ние все още не сме медиуми и още по-малко духовни Учители.И няма как да разберем какво мислят другите.А и понякога трябва да изиграем ролята на '''очистителни канали''.Защото и Учителят е казал ,че от десет човека един трябва да е лош.А много често той само привидно е такъв и чрез него се реализира Божията воля /класически пример е Юда/.Но в подобен случай много често се реагира прекалено бурно срещу него в братските среди.Остава само да преброим светците или да припомним една емблематична случка от Библията /за хвърлянето на камъни/.
На земно ниво трябва да умеем да дебатираме, да работим в екип и да се корегираме, когато е необходимо. А не да си мислим ,че винаги сме прави.Но...това е продукт на индивидуализма ни и на дебелите ни глави,за които Учителят е писал.

За рейтингите Иво е много по-компетентен от мен.Има си броячи ,има си и анализи. И те не зависят нито от Донка, нито от мен.Независимо че част от критериите не ми харесват и са чисто формални.Но тези анализи отразяват популярността на един сайт в световен мащаб /има и за България/.И служат за някакъв ориентир за цената му ,ако той се продава.
Напълно съм съгласен ,че трябва да се знае не само броя,но и качеството на потребителите.за да се направи обективен анализ. Но аз съм анализирал принципи и реакции.Не не съм имал за цел да засичам посещения.Защото изводите са валидни при различен брой потребители-и при десет, и при десет хиляди.И за повечете от форумите.
Слънчева ,мислиш ли ,че много от положителните промени и тук ,и в Братството щяха да се случат ,ако не бяхме си казвали някои ''горчиви'' истини навреме в очите /или написали/ ? Аз-не. Мога да ти дам пример с Мадарския събор.Та той се '''роди'' като опозиция на онова,което младите около 1990 г не харесваха в поведението на по-старите и си го коментираха на Рила.
Ние все още не сме медиуми и още по-малко духовни Учители.И няма как да разберем какво мислят другите.А и понякога трябва да изиграем ролята на '''очистителни канали''.Защото и Учителят е казал ,че от десет човека един трябва да е лош.А много често той само привидно е такъв и чрез него се реализира Божията воля /класически пример е Юда/.Но в подобен случай много често се реагира прекалено бурно срещу него в братските среди.Остава само да преброим светците или да припомним една емблематична случка от Библията /за хвърлянето на камъни/.
На земно ниво трябва да умеем да дебатираме, да работим в екип и да се корегираме, когато е необходимо. А не да си мислим ,че винаги сме прави.Но...това е продукт на индивидуализма ни и на дебелите ни глави,за които Учителят е писал.