д-р Тодор Първанов

Здравейте, д-р Първанов! На 22г. съм и след промяна в живота ми( положителна, но смяна на местоположение и други фактори), както и социалната изолсцията вмомента, преди няколко месеца получих паник атака, страх заради симтомите и страх от болести ( неоснователни), каквото чуех че някои човек има, започвах да се страхувам да не се случи и на мен! В един момент бях се преборила с този страх, а той съвсем изчезна след като случайно попаднах на заглавие където пишеше, че жена е направила опит за самоубийство! След това предния страх изчезна напълно и беше заменен от страх да не загубя разум и чувство да не направя нещо такова, обичам живота си и никога дори не съм помисляла за такива неща и в този момент изпитвах страх да остана сама, имах страх да стоя близо до ножове както и балкони! Опитах да се сблъскам с тях и след като видях че нищо не се случи, ми поолекна! Но тези натрапчиви мисли които се появяват в даден момент, да не взема ако се ядосам да направя нещо такова, да не ме подтикне нещо към това! Излизаха ми в ума някакви мисли от рода на( не прави това, защото и без това ще умреш или не обличай това защото ще ти стане нещо) което много ме плаши и гледан да се разсейвам ! Един ден се чувствам много добре и нямам такива плашещи мисли, от които почва да ми се свива стомаха и получавам топли вълни, в друг момент се появява пак нешо което пак ме плаши и се върти в един кръг! Сега мисля че този страх леко го овладях, но от всичко това съм в някакво състояние на нереалност, все едно всичко ми е като филм! Като съм навън леко поизчезва, но ми се вижда всичко странно, и това състояние още повече ме плаши да не взема да загубя разсъдък от него! Моля за съвет, как да преборя тези страхове и само страхове ли са, има ли реален шанс нешо да се случи и как да се оттърва от това чувство за нереалност ? Благодаря предварително !