Розалина

"Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи е добрия нрав и благостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада: безкористието и смирението, и повикай отдалеч искреността, и украси челото ѝ с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запазиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защото спасението ти е извършено и небето е дом твой."

Дневник на Учителя Беинса Дуно
(стр. 39)

7. Вечно благовестие(резюме)
Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." *)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава.

Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи".

„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години.

Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път, чрез прозрение. В един ден, те са придобили знанието на целия свят.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване.

Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае, какво да прави. – Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен? – И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари, защото, и в двата случая, има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. – Големи страдания имам. – Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, него наказва."

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Къде се благовествува на съвременните хора? – Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т.н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне в добро за онези, които разбират великия закон на живота". Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света.


Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: Какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има, преждевременно да се хвърля в морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излезе на брега, но ако не знае, смърт го чака. Друг пък иска да се самоубие, защото животът му дотегнал. – Добре е намислил, но той трябва да знае, как да се самоубие. Щом е решил да се самоубива, той трябва да бъде смел, геройски да умре, а не да търси някакъв лек начин. Нека се подложи на гладна смърт, да гладува 50 – 60 деня. – Ама, нещастен съм, искам по-скоро да туря край на живота си. – Не си само ти нещастен. От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечно благовестие." Какво означава благовествуването?Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но, в края на краищата, тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли, този момент, всичките му работи ще останат назад. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази, в най-голяма точност, съединяването в електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие." Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията Любов.Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва, по някакъв начин, да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени, от различни раси. Например, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова, такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време, съвършено се израждат. Този закон действа, не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са, обикновено, болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволяват страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се изменя строежа на нейните форми. Например: ако мускулите на дробовете, на стомаха или на друг някой орган са по-силно развити, от мускулите на другите органи, това създава ред болезнени състояния в човешкия организъм.

„Вечно благовествуване." За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всичко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите,благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението, вие ще научите някакъв урок. Лесно е човек да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешават въпросите на живота. Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човек. Някой се обезсърчи и започва да мисли, как да се самоубие: да се отрови, да се убие с куршум, да се хвърли от някоя висока канара, или да се удави. – Какъвто начин и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. Дойдат ли до слабости и заблуждения, и духовните, и светските хора си приличат. Духовните хора казват: Знаете ли, че ние вярваме в Бога и с тази вяра чудеса можем да направим? – Какво могат да направят? – Нищо особено. Че вярват в Бога, това още нищо не значи. Бог не се лъже, нито се подкупва. И евреите вярваха в Бога, в Моисея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христос се обърна към Бога, с думите: „Отче, прости им! Те не разбират, какво правят. Ако ги съдиш заради мене, прости им, аз не искам да се свързвам с тях. Обаче, ако ги съдиш за това, че са престъпили Великия закон на живота, това е друг въпрос." Въпреки всичко, евреите и до днес още носят последствията на своето престъпление.

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в любовта, в Бога.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от любов. Той трябва да даде място на любовта в себе си, да се изявява като течение – отвътре – навън. Една река е толкова по-мощна, колкото течението й е по-бързо и по-силно. Мнозина са правили различни опити, из областта на любовта, но много от опитите са излезли безрезултатни. – Защо? – Защото не са били свързани с Бога. Следователно, когато иска да прави опити с любовта, човек непременно трябва да бъде във връзка с Първата Причина.

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека.

Този стремеж, обаче, среща големи препятствия от същества, които са изпълнени с ревност. Те казват: Не бързай толкова! Ние с години чакаме да се повдигнем, а ти, едва си влязъл в пътя и искаш, безпрепятствено, да вървиш напред. Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е, да влезе една мома между тях и единият, от двамата, да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска и след това, двамата братя или приятели, да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. Казано е в Писанието: „Които са с жениха, и те трябва да се радват". Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

Съвременните хора се спират върху въпроса, как ще се оправи външният свят. – Не, те трябва да се интересуват от въпроса, как ще се оправи техният вътрешен живот и върху това да работят.

Да бъде човек милиардер, това значи, да разполага с големи добродетели, да бъде умен човек. Такива са американските милиардери. Чрез своето богатство, те имат желание да помагат на своите ближни, да им дават работа. Много от тия милиардери водят чист, добър живот. Те са готови да делят хапката си със сиромасите. Те работят за човечеството. Те искат да създадат нов начин на живеене, без, обаче, да целят разрушаване на стария строй на живота.

Следователно, преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът – присадка, върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат – нагоре към присадката, а тия, от присадката, се движат правилно – надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена.

Това наричаме още "трансформиране на енергиите". Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.

Без молитва нищо не се постига. Някои питат, трябва ли да се молят. – Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща. Който не иска да плаща, той не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен, както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: Искам да умра, да се освободя от страданията. – Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; но ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотата. По-голямо мъчение от самотата не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.

„Вечно благовестие". Смисълът на човешкия живот не се заключава в разбиране тайните на Битието, нито в разбиране на благовествуването на ангела, но в това, да намери човек начин да подобри своя живот. Да се въодушеви човек от една идея за ден-два, или за година, това още не подобрява неговия живот. Да вярва човек в думите на пророците, и това още не разрешава въпросите на неговия живот. От всичко, което чете, слуша и разбира, човек трябва да се ползва, за подобряване на своя живот, за разрешаване на своите трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелът. Вие трябва да бъдете носители на Божията Любов, на великата чистота в живота.

Истинската любов никога не се променя. При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят, докъде са стигнали в любовта. Например: добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж, жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича, заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена, мъжът трябва да вижда Бога и да я обича, заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. Ако мъжът се оплаква от жена си и жената – от мъжа си, това е стара философия, която е отживяла вече своето време.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той, веднага се оплаква. – Какво е видял той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване, някъде по тялото. Каква болка може да причини малкото драсване, на човека? Много има още, човек, да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми – да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие". В благовестието седи силата, към която човек се стреми. В благовестието се заключва вътрешното търпение на човека. Две слугини, на богати господари, били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време, пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала, как другарката й върви напред и пее, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още? – Не ми тежи. – Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? – Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло. – Как се казва това цвете? Дай и на мене от него. – Това цвете се казва търпение.

Любовта разрешава всички въпроси. Дето е Любовта, там е Истината. Дето е Истината, там е Свободата.

Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. Онези, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм наредил още работите си. Първо трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. – Не, чака ли да нареди работите си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата, и говедата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога, при всички условия на живота си. Като господар, човек трябва да даде възможност и на животните, около него, да почувстват, че той служи на Бога. – Как ще им покаже това? – Като им даде възможност, поне един ден в седмицата, да си починат от работа. Той трябва да си каже: Както аз работя шест деня, а седмият посвещавам изключително на Бога, така също и на животните трябва да дам, този ден почивка. Човек трябва да работи шест деня, през седмицата, по осем часа на ден, а седмият ден да почива. Конят пък трябва да работи всеки ден, по два часа, а седмият ден – осем часа. Колкото пари спечели този ден, господарят му трябва да ги раздаде на бедни. Това значи, служене за Бога. Някой иска да знае, колко пари трябва да дава на просяци. Защо задава такъв въпрос? Защото няма правилна мярка за даване. Когато обичате някой човек, питате ли, колко трябва да му дадете? Щом обичате някого, вие не питате, колко и какво трябва да му дадете. Щом не го обичате, питате, колко трябва да му дадете. Следователно, ако искате да знаете, колко и как трябва да дадете на някой човек, вие трябва да го обикнете. Любовта определя даването. Когато давате според законите на любовта, този който приема парите, ще задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни, а останалите ще върне назад. Който няма любов, той всякога е готов да вземе повече пари, отколкото му трябват. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае от повече пари.

И тъй, стане ли въпрос за даване пари на човека, за предпочитане е, да му се помогне по всякакъв друг начин, да му се създадат условия да работи, да изкарва сам прехраната си, но да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората. Получи ли някаква парична помощ, човек очаква на втора, на трета и по този начин, губи вяра в себе си. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

„Вечно благовестие". Това благовестие се отправя към всички народи, да се обърнат към Живия Господ, Който дава живот на всички същества на земята. Щом се обърнат към Бога, всички народи ще се насърчат, ще тръгнат в правия път.

7. Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

Днес писмо ще ти напиша,


А колко време мина, мамо,

от злия февруарски понеделник,

преди тринайсет зли години?

Как рязко и внезапно завъртя се

животът ни, как бясно промени се,

и ден – във нощ,и – делник – в празник-

в едно се сляха всички.

Коварен беше този сюрприз,

приготвен от Съдбата ,

потропала на твоя праг …

В един тъй мразовит ,

сивеещ зимен ден,

най –безцеремонно тя реши

да те оттегли-хей така! –

от нас, които те обичаме…

………..

Но… дадена ти бе отсрочка.

За следващите -колко ли? –години?

И ние поехме своя тежък кръст,

на грижа и любов…

Да преосмислим дните ,

просто не остана време

когато, потопени в болка,

не забелязвахме децата

как растяха и растяха …

Прекрасните ти внучки,мила мамо,

тръгнаха по свояпът.

Без твоята нежна топлина

да ги обгърне и успокои….

И, кой ще им разкрие

с любов най-нелицемерна,

за мерената реч ,например,

какво е най- потребно? -

Как правилно да пишат,

и израз да намират

на всяко светло чувство,

в сърцето що извира?…

Ти, цял живот с усмивка

светлина духовна беше

на твоите ученици,

Вапцаров, Ботев,Яворов

не поети - мъченици

бяха, а огнени послания

към човешкото съзнание…

Писмо ти пиша,мамо,

след толкова години.

И, с свещ, блещукаща в ръката,

прекланям се пред твоя образ …

И …прости ми!

Според маите, ако се влюбите през 2012 г., ще обичате до края на света.

Според св. Йоан, ако видите ново небе и нова земя, и предишното небе и предишната земя са преминали, и морето вече го няма, е крайно време да слизате от кораба. Екскурзоводът е нервен, пристигнали сте в Бали и е време да се чекирате в 5-звездната скиния.

Според Нострадамус, ако сте в седмия месец на година 1999 и от небето не е още дошъл Великият цар на злото, то изпратете смс с текст “Zlo” на кратък номер 1999 и такова чудо ще ви споходи, че адът ще ви се види песен.

Според Кейси, когато Китай стане християнска държава, всеки ще си спомня с умиление ниските цени на китайските стоки. И мнозина ще издигат до небето благодарствени молитви, че са си купили плазмите преди християнската ера да сполети големия жълт брат.

Според Ванга, когато на земята се установи мир и религиите се обединят, ще има много, ама много съкращения на мениджърски позиции в Светия Синод и БПЦ, както и нова корпоративно-религиозна структура.

Според Пако Рабан, ако е минала 2000-та година и виждате, че светът още не е свършил, то най-вероятно гледате разширената 3D версия, director’s cut.

Според Емил Лещански, ако е минал Великден 2009 и в Хасково не е имало земетресение, то или Плутон и Сатурн му въртят мръсни номера, или някой иска да го му спретне съдебен процес и е инсценирал липса на земетресение.

Според Веселин Маринов, ако албумите му, издадени в даден месец, са под два на брой, а концертите му в НДК под три, то в този месец няма да има Коледа.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят като природата. Те мислят по изкуствен начин, съвсем различен от този на природата.

Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора."

Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг.

По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него. Докато човек е егоист, мисли и служи само на себе си, Божественият живот не може да мине през него. Егоизмът е преграда, препятствие за този живот.

Някой казва: „Човек не трябва да бъде егоист." Да, човек не трябва да бъде егоист, но трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. Какво е понятието на съвременния човек за неговото аз, когато, едва прекарал 60 години на земята, го понесат с тарга на далечен път? След това поставят върху него паметник, на който пишат: „Тук лежи и почива един „аз" от високо произхождение". Не, това не е аз. Азът не умира. Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е Азът, който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т. е. висшето „аз" в себе си, той е ученик на новото учение, носител на новите идеи.

И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено.

Казвам: Човек трябва да бъде искрен. Природата обича искреността. Когато човек погледне на носа, на ушите, на веждите, на очите си и види нещо изкривено, деформирано в себе си, той трябва да си каже: Имам нещо деформирано в себе си, но ще работя да го изправя. Смелост и решителност се изисква от съвременните хора. Те носят ръкавици, пазят кожата си от слънце, от вятър, от природни влияния. Много хора, без да съзнават, с ръкавиците прикриват дефектите на ръката си. Питам: Какво благо могат да донесат на човека ръкавици от кучешка кожа, които той туря на ръцете си? Може ли да стане културен човек ескимосът, който се облича с дреха от меча кожа? Могат ли да донесат някакво благо за човека птичите пера на шапката му или лисичата кожа на врата му? Дрехите на разумния човек трябва да бъдат направени от растителни материали. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овците. Ако се облечете с вълнена дреха и отидете при някой кошер, пчелите могат да ви нажилят добре. Те не обичат миризмата на овцата. Ако се облечете с ленена дреха, пчелите са спокойни. Като знаеше този закон, Мойсей забрани на левитите, Божиите служители, да се обличат с вълнени дрехи. Той им препоръчваше да се обличат с ленени дрехи.

Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен характер, той трябва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне, както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае, дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.

Две раждания има в света. Едното е физическо раждане, по плът, а другото – духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция.

Казвам: Дръжте в ума си мисълта, че всеки трябва да работи за усъвършенствуването на своя душевен живот, за хармонизиране на силите в своя организъм. Ако човек работи съзнателно, с усилие на своя дух, без смущения и безпокойствия, в продължение на три месеца даже той ще може да измени в минимална степен живота си, да внесе микроскопическо подобрение в линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вяра. Мнозина от вас имате пъпки по лицето си – работете за премахването им. Мнозина се оплаквате от ревматизъм и ред други болести – всичко това трябва да изчезне от вас. Всички болести, недъзи са резултат на чужди вещества, наслоени в организма ви. Тези утайки трябва да се изхвърлят навън! Само Божественият живот е в сила да освободи човека от тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добрият живот е метод, чрез който човешката мисъл може да се освободи от ненужния прах, натрупан от вековете. Този прах е изопачил мисълта на съвременния човек, вследствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човека за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене са станали на каша. Ако го питате какво трябва да яде, и той не знае; какво трябва да пие – не знае; в какво трябва да вярва -не знае; какво да учи – не знае. И при всички блага, които хората имат днес, те не знаят какво да правят, кой път да поемат и в края на краищата вършат глупости.

Следователно учениците на новото учение трябва да се вслушват в гласа на доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

изт.Доброто сърце лекция ООК 1926 г

Проявление
1-ва беседа, държана от Учителя на 27.IX.1942 г., неделя, 10 ч., София, Изгрев.



Резюме на беседа от Учителя


Тръгнали двама екскурзианти, единият от старата култура, другият от новата. Този от старата култура носел едно светло шишенце, пълно. Пита го другият, младият: „Какво е туй?“ – „Джибринка“. Тук пийне малко, там пийне малко и най-после казва: „Прекъснаха ми се краката.“ Той мисли, че джибринката ще му помогне, а джибринката никак не помага.

Има писатели, които, за да пишат, трябва да пият. Като не върви писането, той вземе шишето и пие. Пие, пие и като изпие шишето, започне да пише. Има други, които вярват, че като запушат цигара, ще пишат по-хубаво. Като не му иде на ум нещо, той запуши цигарата, изпуши десетина цигари и му тръгне. Не зная какви светли мисли може да се зародят от изгарянето на тютюна, не зная какви светли мисли могат да се зародят от изпиването на едно шише ракия.

Казвам: Не се въздържайте от добродетелта, не препятствувайте на доброто, което се явява у вас, не препятствувайте на вашата мисъл, в каквото и направление да се проявява, дайте ход на мисълта си. Зад всички наши стълкновения Бог е, Който работи. Всеки, който противодействува на Бога, се наказва. Под думата „се наказва“ не разбираме наказване под обикновен смисъл.

Има три фактора, които са създали човека: първият фактор е мисълта на духа, вторият фактор са чувствата на душата и третият фактор са действията на човешкия ум. Казваме: когато ти служиш на стомаха, не мисли, че твоят ум, той малко взема участие. Щом се наядеш, няма да може да мислиш – тя е елементарна работа. Трябва да възприемеш известна храна и тази храна трябва да принесе чрез соковете ѝ в белия дроб да се пречистят. От дробовете да мине в човешката мисъл, да се образуват форми и после тия форми трябва да се реализират. Здравословното състояние на човека зависи от неговата глава.

Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже. Сега вие казвате: „Как тъй?“ За мене това не е обида. Ако един художник нарисува нещо и види, че формата е груба, той ще работи и ще [я] измени. Ние не носим завършени форми. Върху нас постоянно работят. Писанието казва, че Господ направи човек по образ и подобие Свое. Бог оттогава постоянно работи върху човека. Аз разглеждам, че бялата раса се различава от жълтата и жълтата раса се различава от черната. Какво голямо различие има в постъпките. Колкото да са груби белите, седят много по-горе от жълтите, и колкото да са груби жълтите, седят по-горе от черните. Черната раса – според историческите данни и съвременната история – означава падението на първото човечество в правата посока. „Кали юга“ я наричат индусите. След черните идат жълтите. У тях има малко подобрение. После червената, жълтата раса и най-подир идват белите.

Нашата Земя, от чисто органическо гледище, излиза от една област на една много гъста материя, етерна, гъста, неорганизирана материя, наречена 13-а сфера, дето се раждат всичките несъответствия и престъпления.

Вие считате, че външното богатство е богатство. Богатство е това, което е вложено в ума, което е вложено в човешкото сърце, което е вложено в човешката воля. Външното богатство е привидно богатство. Единственото богатство, което човек ще запази, е вътре в човека.

Често мене са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам знание в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което село и да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да ѝ кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная. Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как мога да бъда богат. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?“ Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, [с] вода, с хляб. То е унаследено как да преживеем.

Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил. Доверие в безграничната Любов на Бога, да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, рай щеше да бъде Земята. Безлюбието в нас донесе всичките тези страдания, от които сега страдаме. Търсим един изходен път. На какво се дължат болестите? – На нечистата кръв. Подобрете кръвта, подобрява се и здравето. Подобрете храната, подобрява се и здравето. Нечистата храна, нечистите жилища са причина за нечистата кръв. Защо жилищата са нечисти? – Безлюбието е причината. Жената казва: „Защо ще чистя на този мъж, не го обичам.“ Тя не обича децата, не се грижи за тях.

Та казвам: На съвременния свят липсва Любов. Някои препоръчват, че майките имали Любов. Аз виждам: Любовта е еднаква и у птиците, еднаква е и в млекопитающите, и в човека е еднаква. Има една любов, която не е Божествена, в млекопитающите и в хората не е Божествена.

По какво се отличава един добър от един лош човек? [В] присъствието на един лош човек, колкото и да е културен, префинен, само като минете покрай него, ще си изгубите мира. Българинът вярва в туй и някой път като го срещне този, лошия човек, ще му се случи някакво нещастие, ще си навехне крака или ще го счупи, или друга някаква пакост. И затова българинът, като срещне някой лош човек, предпочита да се върне вкъщи, а особено да срещне някой свещеник. Има хора, които вярват, че във вторник или петък не им върви и считат, че не трябва да работят. Доброто се изразява в човека. Като минеш покрай един добър човек, ако си скържав, изменя се състоянието ти и ти ставаш весел.

Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той трябва да върви по Божествен път. Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината. Тази светлина е от Бога. Казва: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.“ Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувствуваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата – във волята, [в] силата е Бог. Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства, в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, за да не [се] лишаваш от същественото в живота. Как разбирате вие думите на Христа, Който казва: „Отец е в Мен“? Как казваш, че ти не си видял Бога? „Щом сте видели Мене, видели сте и Отца.“

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че сега ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на Божествените блага, които сега се развиват .

Някой казва: „В какво да вярвам?“ Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора.

Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както Той иска, да чувствуваме тъй, както Той иска и да постъпваме тъй, както Той постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всичките неща тогава работят заради нас. При такова верую ние ще бъдем свободни.

Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и я приложим като закон в живота си.

Искам да ви оставя три образа, за да [не] забравите това, което съм говорил. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол. Така се запалило сърцето ѝ, че тя му пише: „Давам богатството си, сърцето си и ръката си на тебе.“ Той ѝ пише: „Дай ръката си на онзи, който те обича, парите си раздай на бедните, а сърцето си дай на Бога. Мене остави свободен да служа на Господа така, както разбирам.“

Проявление
1-ва беседа, държана от Учителя на 27.IX.1942 г., неделя, 10 ч., София, Изгрев.



Резюме на беседа от Учителя


Тръгнали двама екскурзианти, единият от старата култура, другият от новата. Този от старата култура носел едно светло шишенце, пълно. Пита го другият, младият: „Какво е туй?“ – „Джибринка“. Тук пийне малко, там пийне малко и най-после казва: „Прекъснаха ми се краката.“ Той мисли, че джибринката ще му помогне, а джибринката никак не помага.

Има писатели, които, за да пишат, трябва да пият. Като не върви писането, той вземе шишето и пие. Пие, пие и като изпие шишето, започне да пише. Има други, които вярват, че като запушат цигара, ще пишат по-хубаво. Като не му иде на ум нещо, той запуши цигарата, изпуши десетина цигари и му тръгне. Не зная какви светли мисли може да се зародят от изгарянето на тютюна, не зная какви светли мисли могат да се зародят от изпиването на едно шише ракия.

Казвам: Не се въздържайте от добродетелта, не препятствувайте на доброто, което се явява у вас, не препятствувайте на вашата мисъл, в каквото и направление да се проявява, дайте ход на мисълта си. Зад всички наши стълкновения Бог е, Който работи. Всеки, който противодействува на Бога, се наказва. Под думата „се наказва“ не разбираме наказване под обикновен смисъл.

Има три фактора, които са създали човека: първият фактор е мисълта на духа, вторият фактор са чувствата на душата и третият фактор са действията на човешкия ум. Казваме: когато ти служиш на стомаха, не мисли, че твоят ум, той малко взема участие. Щом се наядеш, няма да може да мислиш – тя е елементарна работа. Трябва да възприемеш известна храна и тази храна трябва да принесе чрез соковете ѝ в белия дроб да се пречистят. От дробовете да мине в човешката мисъл, да се образуват форми и после тия форми трябва да се реализират. Здравословното състояние на човека зависи от неговата глава.

Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже. Сега вие казвате: „Как тъй?“ За мене това не е обида. Ако един художник нарисува нещо и види, че формата е груба, той ще работи и ще [я] измени. Ние не носим завършени форми. Върху нас постоянно работят. Писанието казва, че Господ направи човек по образ и подобие Свое. Бог оттогава постоянно работи върху човека. Аз разглеждам, че бялата раса се различава от жълтата и жълтата раса се различава от черната. Какво голямо различие има в постъпките. Колкото да са груби белите, седят много по-горе от жълтите, и колкото да са груби жълтите, седят по-горе от черните. Черната раса – според историческите данни и съвременната история – означава падението на първото човечество в правата посока. „Кали юга“ я наричат индусите. След черните идат жълтите. У тях има малко подобрение. После червената, жълтата раса и най-подир идват белите.

Нашата Земя, от чисто органическо гледище, излиза от една област на една много гъста материя, етерна, гъста, неорганизирана материя, наречена 13-а сфера, дето се раждат всичките несъответствия и престъпления.

Вие считате, че външното богатство е богатство. Богатство е това, което е вложено в ума, което е вложено в човешкото сърце, което е вложено в човешката воля. Външното богатство е привидно богатство. Единственото богатство, което човек ще запази, е вътре в човека.

Често мене са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам знание в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което село и да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да ѝ кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная. Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как мога да бъда богат. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?“ Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, [с] вода, с хляб. То е унаследено как да преживеем.

Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил. Доверие в безграничната Любов на Бога, да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, рай щеше да бъде Земята. Безлюбието в нас донесе всичките тези страдания, от които сега страдаме. Търсим един изходен път. На какво се дължат болестите? – На нечистата кръв. Подобрете кръвта, подобрява се и здравето. Подобрете храната, подобрява се и здравето. Нечистата храна, нечистите жилища са причина за нечистата кръв. Защо жилищата са нечисти? – Безлюбието е причината. Жената казва: „Защо ще чистя на този мъж, не го обичам.“ Тя не обича децата, не се грижи за тях.

Та казвам: На съвременния свят липсва Любов. Някои препоръчват, че майките имали Любов. Аз виждам: Любовта е еднаква и у птиците, еднаква е и в млекопитающите, и в човека е еднаква. Има една любов, която не е Божествена, в млекопитающите и в хората не е Божествена.

По какво се отличава един добър от един лош човек? [В] присъствието на един лош човек, колкото и да е културен, префинен, само като минете покрай него, ще си изгубите мира. Българинът вярва в туй и някой път като го срещне този, лошия човек, ще му се случи някакво нещастие, ще си навехне крака или ще го счупи, или друга някаква пакост. И затова българинът, като срещне някой лош човек, предпочита да се върне вкъщи, а особено да срещне някой свещеник. Има хора, които вярват, че във вторник или петък не им върви и считат, че не трябва да работят. Доброто се изразява в човека. Като минеш покрай един добър човек, ако си скържав, изменя се състоянието ти и ти ставаш весел.

Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той трябва да върви по Божествен път. Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината. Тази светлина е от Бога. Казва: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.“ Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувствуваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата – във волята, [в] силата е Бог. Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства, в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, за да не [се] лишаваш от същественото в живота. Как разбирате вие думите на Христа, Който казва: „Отец е в Мен“? Как казваш, че ти не си видял Бога? „Щом сте видели Мене, видели сте и Отца.“

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че сега ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на Божествените блага, които сега се развиват .

Някой казва: „В какво да вярвам?“ Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора.

Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както Той иска, да чувствуваме тъй, както Той иска и да постъпваме тъй, както Той постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всичките неща тогава работят заради нас. При такова верую ние ще бъдем свободни.

Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и я приложим като закон в живота си.

Искам да ви оставя три образа, за да [не] забравите това, което съм говорил. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол. Така се запалило сърцето ѝ, че тя му пише: „Давам богатството си, сърцето си и ръката си на тебе.“ Той ѝ пише: „Дай ръката си на онзи, който те обича, парите си раздай на бедните, а сърцето си дай на Бога. Мене остави свободен да служа на Господа така, както разбирам.“

Кашлицата е предметно учение
Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек.
Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън.
Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали.
Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра.

За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.
Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш.
Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата.
Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината.
Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината

С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората.

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

Който се самоубива, няма любов.

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения.

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри.

Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще ѝ се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще ѝ кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога.– „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно..

Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди.

– Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.


Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев

Кашлицата е предметно учение
Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек.
Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън.
Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали.
Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра.

За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.
Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш.
Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата.
Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината.
Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината

С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората.

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

Който се самоубива, няма любов.

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения.

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри.

Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще ѝ се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще ѝ кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога.– „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно..

Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди.

– Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.


Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев

Кашлицата е предметно учение
Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек.
Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън.
Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали.
Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра.

За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.
Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш.
Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата.
Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината.
Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината

С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората.

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

Който се самоубива, няма любов.

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения.

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри.

Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще ѝ се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще ѝ кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога.– „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно..

Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди.

– Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.


Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев

Кашлицата е предметно учение
Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек.
Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън.
Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали.
Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра.

За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.
Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш.
Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата.
Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината.
Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината

С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората.

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

Който се самоубива, няма любов.

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения.

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри.

Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще ѝ се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще ѝ кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога.– „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно..

Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди.

– Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.


Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев

Геополитикономическо и социално пророчество



2011 година се очаква да бъде съдбовна във всяко едно отношение. В икономически план някои работодатели ще започнат да изплащат и заплати, което веднага ще се отрази върху потребителската кошница – все по-често ще бъдат забелязвани хора с огромни кошници на опашките пред Лидл.

Увеличаването на потреблението ще събуди и изконния български отрасъл – недвижимите имоти. Според експерти, там се очаква сериозно раздвижване, особено във Варненските свлачищни райони, както и в Софийската сеизмична разломна зона.

Хората ще се почувстват богати и щастливи, ще се съживи културният живот и чалга клубовете ще се късат по арматурите.

За съжаление, точно тогава ще долетят и първите буревестници на социалното разстройство – стотици хиляди огорчени фенове на „Стъклен дом” ще излязат на протести с искане за ясна дата за излъчване на новия сезон на сериала. Те ще бъдат подкрепени и от недоволни от финала на „Листопад” поклонници на турския НАТФИЗ.

Но никой от хилядите справедливо протестиращи не е и подозорал какво го очаква, защото, изненадващо за всички, един ден Фейсбук ще спре основните си производствени мощности. На безчет безработни Фармвил служители ще им се наложи да копаят самоковски картофи и да работят в истински, смърдящи свинеферми, а е-мафиотите ще създадат съмнителната корпорация ЕТ „ВИС СИК Импорт Експорт Транс Импекс Холдинг Груп Маш”.

Различни осиротели Фейсбук групи и групировки ще се въоръжат до зъби и ще предприемат реални бойни действия – фатална крачка към Третата световна война.

Тогава по-начетените ще се сетят за древното пророчество – когато в торент тракерите се появят индийски хоръри, в които съотношението „песен и танц” към „ужас” е 7:1, то краят на дните и нощите наближава.

Най-неочаквано, хората ще бъдат разтърсени и от друга покъртителна новина – според последни изследвания на екип от британски, руски и пернишки учени, светът е свършил още през 2000 г.

Тази вест отначало така ще шокира човешката и, отчасти, делфинската популации, че не мога да го опиша. Но после всички ще се успокоят, ще осъзнаят космическия си произход, ще се обърнат към духовното и ще започанат да градят фейсбук отначало, като пещерните хора. А както беше казал един велик учен, в Новия фейсбук Мафия уорс ще се води с прашки, а във Фармвил ще се оре с плугове.

Земята ще навлезе плахо в една нова, по-културна ера и снимките на „Стъклен Дом” ще продължават вечно. Тогава вече няма да има престъпления, хищни животни, турски сериали и опашки пред Лидл. Хората ще са един народ – братя-македонци, всички ще се оженят на 11.11.2011 и Дилма Русеф ще стане президент на обединения свят.

/откъси/

Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Действително, и дяволът ходи по пламъци, но и ангелите също тъй стъпват в такива пламъци и не изгарят. Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Вие казвате: аз любя Бога. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш. Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш любов към Бога, под краката ми ще бъдеш. Казват: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквите? Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, без да сте проверили. Нещата в света могат да се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога. Всеки от вас може да провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не. Нещата могат да се проверяват само по закона на Любовта. И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата. Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е същия или се е изменил? Ще кажете: ама някои християни подържат, че са новородени. Аз ги поздравявам, но зная, че новородените грях не правят. Сега не искам да се смущавате. Тези, които са новородени, знаят Истината. Някои хора са на път да се новородят. Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва да се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трябва само да роди едно дете, но трябва и да го храни със своето мляко. Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва да се храни със словесното мляко на Любовта. Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес. Не, раждането не е един временен процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. А сега правят въпрос, как може човек да се прероди. Това е неразбиране на нещата. Този въпрос е за едно пробудено съзнание, той е въпрос на бъдещата наука. Въпроса за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. Някой казва: и аз се занимавам с Любовта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви са сродните души. Сродната си душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намери сродната си душа без Бога. Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните си души. И колко пъти вие сте писали такива любовни писма! „Изгоря ми сърцето без тебе, не мога без тебе!".... Не, за в бъдеще момите ще пишат любовни писма със следното съдържание: „Гори сърцето ми от любов но не изгаря. Или, сърцето ми свети от любов и се разширява. Сърцето ми може да обхване всички и съм готова на всички жертви. Аз мога да живея само с Бога.” Като казва, че може да живея с всички подразбира Бога.

Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само да засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази мисъл върви по цялата вселена, обикаля навсякъде. Аз не я говоря само пред вас, за да произведа ефект или за да ви омотая, или да ви накарам да вярвате. Това не е вяра. Че всички са говорили така. Ако аз целя едно от тия неща, моята мисъл тогава представлява нищо друго, освен едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? След като изцедят гроздето, каквото остане от него, чепките му се наричат пращини. Това обаче, не е верую. На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии, но тази религия може да добие само при едно условие – Любов към Бога. Любов обща, която да свърже всички хора в едно. Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание. И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгоре прониква в умовете на хората. И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта.

И вие трябва да проучвате Любовта, като една вътрешна сила. Запример, колцина от вас са проучвали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви? Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека. Тия темпераменти в своя състав, са съединени с сегашната материя. Запример, изучавали ли сте, какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другите метали в човешката кръв? С какво сте се занимавали тогава? Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как да нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как да свири, всяка нота туря на местото й и т.н. Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета? За кого трябва да свири музиканта? Някоя майка ще каже: да си имам едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата си? Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците си? Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите си в църквата. Защо е тази разхалтавеност навсякъде? Вземете, например в България, аз следя от 20 години насам какви ли не хули се пишат в вестниците? Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещениците, като слушат за това учение, казват: туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа! Казвам: тогава кажете вие Истината! Аз нямам нищо против, излезте вие да кажете Истината. Който и да е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога, и трябва да слугуват на. Бога на Любовта – нищо повече! Защо се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божественото. Защо са тия свещеници и владици? Те са служители на Бога! Те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде. Ама след колко години? – Не е въпрос след колко години, но като питате ще ви кажа: след 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? От немай къде пише поетът; от немай къде свири цигуларят; от немай къде пее певицата; от немай къде говори проповедникът. Всички служат на сила. От любов никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само аз съм, който служа от любов. Не, има и мнозина други, които служат на Бога от любов. Поне в Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служат на Бога. От толкова хиляди години 144,000 души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа с един дух. Това са 144,000 души, на които ние знаем имената! Сега, ако река да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път. Те не са един, не са 100, ни са нито 1000. Колко дни трябва да ме слушате да ви ги изброявам? И то само имена! Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек. Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”. И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на отчаяние, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"...

И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! Значи, вън от Бога има култура, а вътре в Бога няма култура. Не, всяка култура в света, всяко възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. Човек иска да обича някого в света. Туй е Божествено в нас, което иска да се прояви. То е едно вътрешно стремление на духа. Оставете всеки човек свободен! Нека Божественото работи в него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявил още. Не се самоизлъгвайте! Той има един идеал в своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист. Ако някой от вас мисли, че може да го обичат такъв какъвто е, лъже се. Докато някой мисли, че ти си идеален, че ти си чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Някой казва: аз мога да обичам някой човек макар да е и с порок. Да, едно дърво може да вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват да съхнат. Вие ще кажете: е, при сегашните условия може и така. Всички разумни същества съставляват условия за нас. И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света. И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си. Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа. Онзи човек, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее. Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това! : ако неговата любов може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любов, тя е човешка. Някой казва: побеля ми главата от любов. Тази любов я знаем ние. Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в душата и крепкост в духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта. Та казвам: понеже всички вие искате да бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, аз ви показвам пътя на знанието. Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството. Понеже всички вие искате да бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта. Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок. Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си; любов към Бога! Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него". Бог ще ви познае. И щом тръгнете от тази свят за горе Той ще каже: „Нека дойде при мене! Аз го познавам. Отворете му вратата. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота". Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. Аз ви желая, да кажа, че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие...

Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: има спасение заради нас! Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? – Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни. Потърсете Го в книгата! Която е носил този ангел! Може и вие да намерите, като Аниела, че някои букви липсват, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма да разрешите. И тъй, Бог е любов, Бог е Живот, Бог е Светлина!


Познат от Него - Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.

Този светъл празник винаги ме кара да спра. Да се замисля. Да разгледам изминалото и да погледна напред.
Толкова прекрасни мигове сме имали в живота си, а сме ги пропуснали. От бързане.
Иска ми се да пожелая на себе си и на всички хора много щастливи мислички, които да ги накарат да полетят /като Питър Пан/.
Нека имаме повече усмивки, които идват от сърцето ни и, които да раздаваме. Иска ми се да кажа на хората, които са сърдити и ядосани - имате нужда някой да ви обича. Повярвайте и той ще се появи...
Ако нямате какво да подарите сега, за празника, подарете прегръдка, изпълнена с обич... И може би е добре да имаме мъничко късче хляб /душа, слово/, което можем и искаме да дадем на другите, като подарък...
Често обаче е по-добре да замълчим и премислим, отколкото да отвърнем на лоша дума. Но все пак словесните дуели са за предпочитане, когато водят страните до размисъл и промяна.
Пожелавам на всички да имаме повече "благодаря!" за случващото се.
Нека не забравяме, че има един свят, в който всички сме деца-чисти, прекрасни, изпълнени с мечти и доброта.

Доброто и Любовта се раждат, всяка Коледа. Но дали ние им правим място вътре в нас и им позволяваме да сътворят нещо прекрасно?...

Белият сняг и чистото, синьо небе ни се усмихват, слънцето е щедро и разсея мъгливите дни. Коледа е. Любовта и доброто се раждат....

Дотогава, докато нас Слънцето ни целува, блажени сме. Дотогава, докато въздухът ни целува, блажени сме. Дотогава, докато водата ни целува, блажени сме. Дотогава, докато хлябът ни целува, блажени сме. Всичко отвън, което Бог е създал, ни целува, ние живеем.

Да благодарим на Бога, че Той се отнася към нас. Че вятърът духа, благодари. Че Слънцето те грее, благодари. Да благодарим за всяка мисъл, която целува ума ни. Да благодарим за всяко чувство, което целува сърцето ни. Да благодарим за всяка постъпка, която целува душата ни. За всичко онова, което Бог върши, да благодарим. Да благодарим за условията и възможностите, които Бог ни [е] дал. Да бъдем доволни в този век. Да започнете по-малко да се тревожите и повече да учите.

Дръжте в душата си, в сърцето и в ума си светлия образ на Този, Който всичко ви е дал.

Тайна молитва


7.Ще ви се изявя
7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев