nina7705

Много силен стих,Силвия,поздравявам те!

Това е последното ми вдъхновение,напоследък не ме е пъскало и съм много радостна от факта. Дано усмивката на моята малка приятелка зароди още много усмивки.

На мен ми е напълно непознат контролът над тази сензитивност,направо ми звучи утопично на този етап.(лично за мен)

Здравейте,не знам посещението при лекар дали ще помогне в случая,но поне няма да навреди.Нещото ,което се сещам е вечер преди лягане да си казваш молитвичка,такава която на теб да ти идва отвътре.Другото е да се обърнеш към духовните си водачи,не забравяй обаче ,че трябва да се отнесеш с доверие и вяра ,в момент когато си сама със себе си.Да поискаш помощ от тях за разрешаването на този "проблем".Или поне внасяне на известна доза светлина ,за да се чувстваш по уверена и не мисли,че всичко случващо се с теб в момента няма връзка,напротив просто не си я открила.Опитай се да оставиш съзнанието си отворено,може пъзелът да се сглоби след време,много от нещата които ни се случват не подлежат на логичните рамки с които сме свикнали и често търсим упора в тях.Имай си повече вяра,тя никога не е излишна. Желая ти успех от сърце!

Ех,Донче,толкова хубаво ни го поднесе напълно в твой стил.Върна ме на правилната пътека,в момента имам нужда да размишлявам точно над това.Благодаря ти!

Дали парите разделят стари приятели???Разбира се,че ги разделят,понякога разбира се.И в това намирам нещо хубаво,иначе не бих усвоила елементарни уроци в житейския си път.Как бих се калила в много по-тежки ситуации ако не мога да превъзмогна това?Щях да си остана до болка по детски наивна(не ,че сега не съм де),дори невиждаща фрапантните слабости на ПРИЯТЕЛЯ.Не просто добър приятел,а човек с който съм споделяла всичко в живота ,дори самия живот.Не знам до колко може да се излезе без сантименталности от такава ситуациа предвид ,че съм доста емоционална.Вече съм убедена ,че не е било нужно да отдавам толкова много енергия .Нещата стават прости в момента в който ги приемеш такива каквито са. Сега от разстоянието на времето ,когато погледна този ПРИЯТЕЛ в очите,се усеща една неизказана потребност за прошка или гузност,незнам.Неможенето да устои на погледа ми ми подсказва всичко това,а ТЯ дори не подозира,че аз отдавна съм простила и се чувствам толкова лека от това.

Ами не е научна фантастика,реалност е .И ти всъщност много добре си го описал,просто не допускаш... може би не подоризаш все още ,че това се случва"наистина" и то с всички ни.Нещата са по-прости .Сами оплитаме конците ,а после се налага сами да си ги разплитаме.

В името на Отца и Сина и Светия Божий Дух,Амин!Няма сила,като силата на Светия Божий Дух,защото силата на този Свят Дух е силата на Небесният Отец! Амин!Амин!Амин! Тази молитва съм я ползвала и на сън и на яве.От личен опит знам силата и . Веднъж сънувах,че на вратата ми звънят амбулантни търговци,от тия дето предлагат разни неща от врата на врата.Бяха мъж и жена ,съвсем обикновени на външен вид,в момента в който щях да им затварям вратата разбрах,че мъжът всъщност е самия Дявол.Преобрази се на мига ,беше дошъл за децата ми.Излъчваше невероятна сила и се опита да я приложи за да влезе в домът ми.Аз буквално се закотвих за касата на вратата и крещях срещу него тази молитва,повтарях я крещейки срещу него и търсеща с поглед мъжа си за помощ.Разбрах ,че това е моя задача.Мобилизирах се и повтарях молитвата ,имах чувството ,че я изричам с всичките си сили,но това беше единственото ми оръжие,докато той в знак на безсилие хвана и откъсна сам скалпа си... Трябваха ми дни ,докато осмисля силата на молитвата, на майчината сила,която се задейства в мен в този момент и на целия сън въобще.Чувствах се като лъвица защитаваща децата си.Сега ,като си го припомням настръхвам отново,защото знам,че е истина. П.П. Интересното е че всъщност не знаех молитва наизуст и бях учудена как в съня я изричам дословно.

Честно казано на мен отдавна ми се въртят подобни мисли в главата. Дори понякога съм си мислила дали това не е опит за бягство от заобикалящата ни среда.Освен това мисля,че това е сериозна стъпка и човек трябва добре да подреди приоритетите си.Но за тази идея според мен е нужна и една по-здрава общност,че нали знаете поговорката "Всяко чудо за три дни".

Здравей,Ина!Благодаря ти за ценните съвети ,наистина за мен те са коректив от който мога доста да науча.Даде ми насока и поглед над нещата ,които не бях забелязала пък и нямаше как.Много си права ,че в анатомията трябва да се започне от детайлите и то подплатено с много опит(пък и не само в анатомията ,а въобще) Но преди време попаднах на една книжка в която беше тази картина и така ме плени,че исках да я съпреживея,беше един импулс,едно предизвикателство на което не удържах.А иначе си много права за това ,че не е добре да се правят копия на чужди автори,но смятам ,че не е лошо да се мине и през това,стига разбира се да не зацикли човек в тая посока.Просто в това няма развитие. Благодаря ти отново за професионалното мнение и за пожеланията.

Благодаря Ви ,Оля и Диана!Наистина ме радват отзивите ви,за което и аз Ви благодаря от сърце.Все още ми е странно ,че публикувам нещата си,но както казва една моя приятелка "Няма нищо лошо в това да споделиш красотата ,която ражда творческата енергия".Звучи ми добре въпреки ,че съм доста критична към себе си. Ето и първата ми и последна (за сега )композиция която съм правила,макар че анатомията на места ми куца.Бях бременна когато я рисувах и си спомням усещането ,което ме държеше докато не я завърших.Не знам при другите как е ,но аз съм буря от емоции,когато нещо ме е заредило и не мога да бъда спокойна докато не сложа последните щрихи. П.П.Тъкмо щях да пиша за размерите на изображенията и Оля ме изпревари. Мерси!

Май се абонирах за тази тема, Преди малко се върнах от гостуване при мои роднини и там открих едно-две неща ,които съм им подарила преди време. Това е Русенския театър,рисувана е с маслени бои и туш.Беше много шантаво,защото не бях пипала маслени бои до тогава пък и комбинацията с перо и туш прави нещата още по шантави.Истината е ,че се забавлявах докато я рисувах и май се получи.Нахлуха едни спомени в мен... Лошото е ,че не се виждат най-дребните детайли и се губи част от чара и.

Не съм чувала за тази техника,но идеята си я бива .Само,че си мисля ,че човек трябва да има по-мащабно виждане за крайния резултат,ако ползва тази техника.Може и да не съм права,де. Ето нещо мъничко и цветно,дано ви развесели .Техниката е шантава:маслени пастели и туш,на пръв поглед несъвместими,но когато човек експериментира няма невъзможни неща.

Ееее, Фют , разби ме!На тази песен за пръв път танцувах с момче

Благодаря и на теб,Ина за окуражителните думи.Всъщност моята оценка е далеч по скромна, тъй като никога не съм учила и нямах възможността да се развивам в тая посока,но рисуването си беше просто моя страст.Не съм запозната дори с елементарни техники и правила,така че "грешките",ако мога така да се изразя си личат отдалече.Това разбира се се забелязва с едно по-профисионално око и не чак толкова Рисувах последно преди 7-8 години и сега се връщам плахо към това.Опитах да хвана перото отново и предполагам се сещаш ,че резултатът беше катастрофален.Може би никога няма да мога да се върна там до където съм спряла?!Все едно това не са моите ръце,но нима аз съм същата? Затова пък сега нощем рисувам мандали и това наистина ме забавлява. Ето още едно от любимите ми неща.Спомням си ,че тъкмо я завърших,когато шишенцето с туша се изля върху рисунката.В първия момент изтръпнах,после реших ,че от дефекта мога да направя ефект и така се появи това същество.Нарекох я "Страх".

Извинявам се за небрежността,не съм дала име на рисунката ,автор е моя милост преди десетина години.Всъщност като се замисля мога да я нарека "Зимно настроение".

http://www.youtube.com/watch?v=-PBTZCMXWMY

Извинявам се за не доброто качество,не знам дали от хартията или от самата снимка,но ми е едно от любимите неща . Модераторска забележка :Посочете името на картината и нейният автор!

Късметче,страхотни са нещата ти.Когато ги чета все е дно се запознавам с теб отвътре. Поздравявам те за искренността.

Интересно Eshavt,а аз тази нощ сънувах,че раждам майка си .Раждах легнала в плитчините на морето,а баба ми ,която е на 77г. беше до мен и ми даваше кураж.Не запомних думите и. Мисля,че сънищата ни имат много общо.

Здравей ,Инка! Благодаря ти за мнението,за мен то е ценно.Наистина си много права в това,че не трябва да оставаме в миналото,но понякога отстрани можем само да наблюдаваме какво се случва.Не всички успяваме да намерим вътрешните си сили и да вървим напред.Това звучи актуално и за споделеното от Еси.Затово започвам с -Понякога....

Убиец Понякога миналото ни застига и застрелва настоящето ни в гръб, разкъсва дробовете ни със този изстрел и те неистово кървят. В главата ни шеметно препускат спомени, като ролката на скъсан филм и се чува само: брррррррррррррр- звукът отеква,кадрите замират, утихва лудият им бяг. Понякога миналото ни се оказва наемният убиец дошъл да ни отнеме Утрешния ден.

Лечение с любов!!! Звучи толкова силно и истинско,естествено дори.Може би доста от вас са запознати с този метод,просто ми се прииска да споделя с вас . Всъщност не е нужно да сме го прочели някъде за да се убедим в силата на този метод.Ние в нашето семейсто преди време открихме,че целувките по челото помагат при високо кръвно или главоболие. Ето и една статия по темата(извинявам се за дребния шрифт) http://www.biberonbg.com/info/lechenie_s_lubov.htm П.П. Надявам се да не съм объркала и този път темата

Св. Йоан Златоуст за молитвата Кажи ми, би ли се усмелил да се молиш,ако са замърсени ръцете ти с тор или кал? Не?Макар,че това не би ти причинило вреда.Пагубно обаче е оскверняването с нечистотия,излизаща от устата :злословие,хула,ругатни,гневни слова,срамни изрази,смях и насмешки...Тогава защо внимаваш за маловажното -омърсяване на ръцете,а за онова,което е забранено-омърсяването на езика,си небрежен?Ще кажеш:тогава да не се ли молим?Напротив,ще се молим,но само ако сме чисти и неосквернени. Но как да се очистим?Ето как:плачи,стени,раздавай милостиня,примири се с онези,които са те обидили,очисти езика си,да не дразни повече Бога.Защото ,ако някой с изцапани ръце те хване за краката и те моли за прошка,ти не само,че няма да го послушаш,но и ще го отблъснеш от себе си... Как тогава дръзваш омърсен със сърдечна нечистота да пристъпваш към Бога?Езикът на молещите се е ръката,с която прегръщаме нозете Божии.Затова не го осквернявай,за да не каже и на тебе Господ:"Кога умножавате молбите си ,Аз неслушам..."(Ис.1:15)

Здравейте и от мен,темата за билките присъства в живота ми още от най-ранно детство,може би защото в семейството ми има билкари и съм закърмена с идеята за лечебните свойства на растенията.Чудех се коя билка да ви представя тази вечер,предвид вече споменатите от вас.Първо се спрях на черния оман,после на кръвния здравец след това на трета ,четвърта и т.н.т. Оказа се ,че не мога да избера билка за ,която да пиша в момента. Все едно някой ме кара да ги класифицирам по достойнста ,а аз се лутам като първолак.Глупаво е ,но...е факт. Затова реших да отложа за друг път представянето на някоя от билките ,а сега ще ви предложа интервю с един билкар,на което случайно попаднах ровейки се из нета. http://e-vestnik.bg/4107 Ето още един човек отдал се на билките ,който има едно по-различно виждане за ролята на билките в живота ни и аз искренно се радвам,че това се случва именно в България. http://www.factor-vt.com/news-143.html