Велина Василева

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Справедливостта може да се преведе, на български език, с думите „Божествено право". По Божественото право, ти нищо не считаш за свое; частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога; на Разумната Природа. По Божественото право, няма да се чувстваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на Новото Съзнание.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Боян Боев, ученик на Петър Дънов – Учителя: „Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът, под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика.

Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право".

А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието.

Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.

Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право.

Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш.

При човешкото право, един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр.

Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право, ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш.

По Божественото право, ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое.

Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на Разумната Природа. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на новото съзнание.

Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали Души.

По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава.

Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща.“

Из: „Законът на справедливостта“