Велина Василева

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не се месете в Божиите работи. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. [Т.е. човек е здрав, когато е чист; когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент – служи на Цялото (като се обменя правилно, с Неговите Части); т.е. разумният човек се обменя, с цел поддържане на Равновесието – с всички Същества (на Земята и на Небето), които са Части на Великото Цяло, наречено: "Бог".]  Лошият човек е [невеж] човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е [осъзнат] човек, който работи и за другите [части на Великото Цяло; т.е. за Бога]. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав, за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите [части на Великото Цяло; т.е. на Бога]. Когато човек живее за себе си, това не е Живот, още. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?“

Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас Господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният Господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце.

 Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази.

Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек; да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството.

В Пловдив двама–трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вътре и извадила костилката и му се отворило гърлото.

Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов – в дробовете.

Щом дойде до Любовта, трябва да имате най-хубавите мисли.

Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие.

Като съзнавате, че е лош, какво аз разбирам, по това? Той е енергичен човек.

Лошият човек е човек, който работи само за себе си.

А пък добрият човек е човек, който работи и за другите.

Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав за себе си.

Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите.

Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?“ Това са работи, от които всички трябва да се освободите.

Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие.

Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога.
 [Т.е. човек е чист, когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент, служи на Цялото; на всички Същества (на Земята и на Небето), по съвкупност, наречени: "Бог".]

Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти.

Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи.

Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв.

И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват.

Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли.

Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв.

Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете?

Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили, за Господа?

Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.“ Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.“ – „Направих едно училище.“ – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.“ Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.“ Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. "Прикомандирова се", при мен, една вдовица и, за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох ѝ го, и ѝ казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.“ Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.“

Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?“ Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?“ Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро.

Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите.

Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още.

Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и

остане сам, тогава ще намери истинския път – да няма нищо. Само Любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго.

Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви.

Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."

Тогава ще видите един Реален свят.
Физическият свят е свят на фактите.
Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите.

Да имате Любов [към Великото Цяло; към всички Същества], която да внесе във вас Живот. Да приличате на Извор.

Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва.

И Свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият [неразумен] свят против вас и пак да бъдете свободни.

Та сега казвам: Работете, за да получите онзи Живот на Любовта [обемаща Великото Цяло; т.е. включваща всички Същества, явяващи се Части на Цялото; на Бога] и тази Любов да я почувствувате.

Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това.

Ако разбирате закона на Любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на Любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много [нереални; фиктивни; ненужни] връзки.

Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка [на Любов към Бога; т.е. на Любов към Великото Цяло].

Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения.

Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот.“

Из: „Източникът на радостта“