Велина Василева

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Под “женитба”, в широк смисъл на думата, се разбира – свързване на Душата със своя Велик Идеал. Когато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно, ще придобиете Божествения Мир и спокойствие. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта]. Когато започнем да живеем по Закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи.

„Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират.

Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал.  

Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].

[С други думи – Животът [произтичащ от Любовта] и Умът [произтичащ Мъдростта и Истината] са полюси, на Единния Вечен Принцип, в Битието. Животът е "жена"; т.е.  едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип, наречен Бог. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът [Мъдростта] е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът [Любовта] е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите  [от Мъдростта], влиза в действие Вторият Принцип [Любовта], мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност [Христос], Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип [Мъдростта], като последствие идва смъртта. А когато Животът [Любовта]; т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.]

[ „За мене, под думата "Бог", разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога; Бог се поляризира, в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране, е излязъл човекът [но в съзнанието на Новия Човек, то трябва да се преодолее, за да се схване Единството на Живота и да се разбере Бога – Великото Цяло]. Писанието казва: „Роден е от Бога“. Заченат в утробата на Майка си  [Природата], ти [който си мъж, или жена, на Земята] си ограничен в утробата на Майка си [Природата, Която е сбор от Невидими Разумни Същества, които са завършили своето развитие]. Нямаш право да разсъждаваш [за Живота, с това ограничено съзнание на мъж, или на жена]. Нямаш право да гледаш [какво правят, мислят, или чувстват, другите; то не е твоя работа]. Само [ти, в себе си] ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [отвътре]. Необходимост е. Щом те роди Майка ти [Природата; т.е. Невидимият Свят], тя изведнъж ти дава тази Свобода. Майка ти, която те родила, и Баща ти, искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно, ние минаваме от сила в сила, в Живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта].“

Из: „Всели се между нас“  ]

Това показва, че Животът [Любовта] и Умът [Мъдростта] не са две различни Същини, независими една от друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между Ума и Живота [т.е. между Мъдростта и Любовта], като Велика Целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено.

Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между Ума и Живота; между мъжа и жената [разгледани като принципи] и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка.

И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения, между тях. Ние не отричаме женитбата [на Земята], защото за мнозина, тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието [на физическото поле], защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.“

[А растене и правилно развиване има в Органичния Свят, но след новорождението. Дотогава – човек е ограничен, от Закона за Необходимостта: "Ти [който си обикновен човек, трябва да знаеш, че] си ограничен, в утробата на Майка си [Природата: Възвишения невидим Свят]. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [само вътрешния си Глас]. Необходимост е." ]

Из: „Учителя за Библията - том 2“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

Скръбта [у личността], е Божествен подтик. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. Тя [всяка личност] скърби от страх, че страда.  Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Това е Божественото.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. За да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние – всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти [по плът], ти причинява страх, мисълта за баща ти [по плът], ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези, които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя живот [на земна личност] ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В Божествения свят, на страданието се гледа като на един велик подтик,

за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.

След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират.

След това, радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно и придобиете Божествения Мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите [т.е. да достигнете до разбиране на равновесието; на справедливостта].

Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души.

Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам.

Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда.

Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката.

Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия, никъде не може да намерите.

Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото.

Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх.

Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да направя добро.“ Защо? – Пак от страх.

Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.

Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.

Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание.

Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н.

Всичките цветове изявяват различни видове страх.

Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот.

Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“

Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат.

Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.

Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа.

Виолетовият цвят пък изразява сила.

Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта.

Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение.

При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът.

Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка.

Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх.

Човек трябва да бъде свободен.

Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни.

Речта ви трябва да бъде много естествена.

Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха.

Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител.

Страхът е негативно качество.

При сегашното състояние на хората онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. ["Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си." тук ]

„Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“
[Което значи – който обича повече низшето, не е достоен за Висшето; или, с други думи: който обича повече сенките на Реалността – не е достоен за Самата Реалност.]

От всичко в света, хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти, ти причинява трети вид страх. [Но всички тези неща са само сенки на реалните неща.]

Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа [която, ежедневно, всеки човек трябва да върши, върху своето съзнание].

Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.“