Велина Василева

Учителя: "Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува; да има вашите разбирания. Под "плътта", се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.  Чувството на собственост е животинско състояние. Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Христос е Божията Любов, в света. "Христос" – това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Вие имате една задача – да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път, човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени, вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия Живот. Ще се учите на Закона на Послушанието. Който е послушен на Закона, всякога е успявал. Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи. Най-малката истина е мястото, дето Любовта може да ви срещне. Най-малката Любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Любовта е Небесната Музика."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сега, на Земята има предимно обикновени хора и това са личностите (във форма на мъже, или на жени), които нямат реален, а имат само временен живот (по причина че съзнанието им е ограничено и като следствие, от това – идва онова тягостно безлюбие, в което обикновените хора – мъже и жени, съществуват на Земята. Те съществуват в рамките на една стара, низша Култура на скръбта, защото живеят само за себе си; живеят в самосъзнанието си, като се чувстват  вън от Общата Мирова Душа; т.е. вън от Единното съзнание на Великото Цяло). Едва на следващото стъпало (в еволюцията на съзнанието) – което е висшето ниво на разбиране, присъщо на Божествената Душа – Любовта се проявява, напълно. Душата представлява съд, чрез който Вечният Живот на Великото Цяло се проявява, защото само чрез Душата (която е андрогинна), се проявява Любовта. Личността – мъж, или жена, е само малка проекция на Душата, на физическото поле.  Принципно, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и са образували Едно Цяло (Разумността). Любовта и Мъдростта, съединени – това е Разумността, казва Учителя. По дефиниция, само онези хора, които са се припознали и са се осъзнали, като Висши Божествени Души, са разумни; т.е. разумните хора вече са се осъзнали и като части на Общата Мирова Душа; ето защо, те вече изразяват Любовта, която е Извор и Сила.  Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Поради това, Науката за Любовта, не е за обикновените хора; т.е. не е за личностите; личностите не я разбират, защото са "затворени", в самосъзнанието си; в Културата на скръбта. Науката за Любовта е за необикновените; за разумните хора; т.е. за Душите, на Земята, които вече осъзнават своята принадлежност и са "отворени" към Великото Цяло; т.е. отворени са към Всичко, Което Е и във всеки момент – се обменят, с Него, водени от един вътрешен Закон, който регулира и уравновесява нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност.

Щом изгуби благородството си [по причина, че от нивото на Душа, е слязъл (паднал)  до съзнанието на личност; т.е. на мъж, или на жена], човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма Любов.

Вижте, как говори онзи, в когото Любовта присъства [защото съзнанието му е на по-висше ниво, от нивото на съзнание на обикновения човек]. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

Христовото Учение, т. е. Учението за Любовта, не е за обикновените хора. То е за необикновените; за разумните хора."

[Разумните хора; т.е. Душите, за разлика от обикновените хора; т.е. от мъжете и жените – проявяват, едновременно, Любовта и Мъдростта; т.е. проявяват Разумността.]

Из: "Ще го изцеля"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Душата е пълна с добрини и радост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Как мислите, отде произлиза Благостта? – От Бога. – А Душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували Едно Цяло. [Образували са Разумността.]

Душата пък се проявила на Земята, чрез човека. [Т.е. обикновеният човек – мъж, или жена – е проекция на Душата, на Земята.]

Душата е съд, чрез който Животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне.

Първа [в съзнанието на личността] влиза Душата, а след нея – Животът [в смисъл: Вечният живот]. – Какво носи Животът? – Младост! – А младостта? – Добрини и радост. Значи Душата е пълна с добрини и радост."

Из: "Хармоничен избор"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Сега всичко има, но Любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на Природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи." Тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.   Чувството на собственост е животинско състояние. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи, на ден. Той е в животинско състояние. Културата на скръбта ще продължи да съществува, докато човек живее животински живот; т.е. докато не се съобрази със Закона на Послушанието и не приложи Божественото Правило: животното трябва да служи на Господаря. И след това, Господарят ще служи на слугата. Отношението на човека към Бога трябва да бъде: синовно отношение.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека, е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото; на Духа, който има Божественото начало на Безсмъртието. Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.

  Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. [Тук "лисица", означава личност, в която доминира онова ниво на съзнание, което има лисицата. По-нататък, в текста, всеки представител на животинския свят, също означава личност (в човешка форма: мъж, или жена), изразяваща съответното ниво на животинско разбиране на света, каквото има и самото споменато безсловесно животно.] Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък, ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състоянията на всички тези животни.

Но като човек, още не се е проявил.[Защото Истинският Човек е Аз-ът; т.е. Истинският Човек е Христос, който Божествената Душа трябва да роди.]

  При днешния ред на нещата, Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи: животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата.

  Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.

  Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обикновените хора могат да заменят едно любовно състояние, със състояние на омраза, поради фокусиране в низшето си животинско естество. Човек е направен от две естества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора

[които – ако, все още, са фокусирани в низшата си степен на съзнание: личност; т.е. ако се изживяват като обикновени хора, от плът и кръв; като мъже, или като жени, вместо като безсмъртни Божествени Души, които трябва да родят "Аз-а"; т.е. които трябва да родят Мира; Христос; Единното Съзнание, в себе си],

това са деца на тази наука; те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години, тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна "ученост". Туй погрешно схващане [за високото ниво на земната наука] е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен, от него, няма; че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме, в себе си.

[Личността, понеже не разбира Любовта, тя не  може да проумее и следното: Що е "Аз-ът"? "Аз-ът" е понятие за множество, слято в ЕДНО; т.е. в "Аз-а" влизат всички Същества, в цялата Вселена, заедно и едновременно. Такова е Божественото разбиране за Единния Божествен "Аз": "Аз-ът",  в цялата Вселена, е само ЕДИН. И Той е Бог; Той е Христос, присъстващ едновременно, навсякъде. Затова, когато Душата ни роди Истинския Човек; Новия Човек, в Новата Култура на Любовта – казваме, че в Душата ни се е родил "Аз-ът"; т.е. родил се е ЕДИННИЯТ; родил се е Христос и ние затова сме станали Граждани на Царството Божие. Това е Възкресението, чрез което се влиза в Живота на Безсмъртието.]

Тогава философите  [със земно, т.е. разделено (дуално) мислене] казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек, вън от мене, е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом [ние, обикновените мъже и жени] речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него, в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“.

Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с Живата, съзнателна, самосъзнателна човешка Душа, защото Душата е една определена единица, вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извън времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата [иде реч за личността, наречена още: низша астрална душа ] са във време и пространство, а нейните клонища  [т.е. Висшата Божествена Душа], са извън времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството, няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно [от гледна точка на Висшата Божествена Душа].

 Аз ви питам: Как е възможно [вие, които се изживявате като мъже и като жени] да замените едно любовно състояние, със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години, сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват;  аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? [Такъв човек е със съзнанието на животно, което не може да оцени благородството и Любовта, и само затова – може да замени едно любовно състояние, със състояние на омраза.]

Значи това [знание, което го има, в текущата земна Култура на скръбта] не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.

Ние [в новата култура на Любовта] трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи."

Из: "Който има уши"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Наклонението на земната ос, има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"За да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.

Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род и произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.

Човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в Природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение Природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.

Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сегашният и бъдещият живот, са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота [с други думи – разликата е в степента на развитие на съзнанието на даден индивид]. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре  [защото в това е Безсмъртието; в правилната обмяна]. Животното [т.е. низшето его; т.е. личността,] в човека, е животно. То не мисли [по Божествен начин, а изопачено]. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес [този временен преходен живот, в Културата на скръбта], да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот [т.е. сега трябва да влезете в безсмъртния живот на Културата на Любовта]. Човек е направен от две естества. Животното [низшето его; т.е. личността] в човека, е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух.

Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш.

Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно [т.е. да се работи с Любовта и Мъдростта, едновременно, което значи – само под егидата на Христос]. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раз­дава на другите, а пък вие мислите за другия ден [Т.е. в Божествения свят (за разлика от егоизма в човешкия свят), има правилна обмяна на енергиите.].

Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания.

Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчно­тии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме [„келеме“ –  недостоен човек], не сей там!

Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране.

Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преминава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогава между нас може да има Мир.

За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При Любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има Любов, и в даването има Любов.

Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има, вътре.

Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогава ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога.

Вие сте като тънки косми, като паяжинни нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжинната нишка.

А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от Невидимия Свят. Те търсят подходяща почва  [т.е. човешки мозъци, върху които] да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече Небесни жители ще дойдат да работят.

Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето, искат да дойдат на земята, да подмладят старите.

Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот.

Като дойде Божественият Дух във вас, тогава ще можете да разберете тая по-висша Наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.“ Тук
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не  да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това: Култура.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила, вътре в Душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на Живота.

Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила!

Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно Същество [като Бога] най-разумно, най-благо, и мислим, че това Същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава?

Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение.

Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на Душата, това не се смущения, това са вълнения.

А смущение е, когато се размърдват основите на живота.

Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности.

Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси?

И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек.

Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето ѝ може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди раждането)? Къде бяхте вие?

Някои казват: «Да се спасим, само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят за нас. С тях ще се похвалим.

И в другите слънчеви системи мислят за нас.

Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот.

Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това Култура.“ Тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~