Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
4 Следващи
Последни Посещения
Велина Василева's Achievements
Статус Обновяване
Виж всички обновявания по Велина Василева
-
Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.-
Самата Идея за притежаването – е погрешна. Обаче, точно поради това чувство за притежаване – ти си се покварил. Сега е нужно ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята (в който капан доброволно си влязъл и си забравил). Защото цялото това мнимо "притежаване" на разни временни неща, подлежащи на разпад – по неволя се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ошо: "В онзи момент [в края на земния си път], ще разбереш, че всичко, което си притежавал, не е било твое; самата идея за притежаването, е била погрешна. И поради това притежаване, ти си се покварил.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Егото замества твоята идентичност на Висша Душа; на Дух.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ти [който си само Силата/Волята/Духът, движещ черупката-тяло] НЕ ЗНАЕШ КОЙ СИ, затова имаш нужда от някаква фалшива идентичност, като заместител. Твоите притежания ти дават тази фалшива идентичност.Какво си ти, без притежания, без успех, без известност? Не знаеш. Ти си твоето име, твоята известност, твоят престиж, твоята сила.[Но тази сила-енергия, за чийто произход не мислиш, вземайки я просто за даденост – не принадлежи на тялото, с което погрешно се идентифицираш. Без Духът-Сила – който си ти – тялото е неспособно да се раздвижи. Тогава то е празна черупка, обречена на разпад; т.е. на гниене. Ти не си тялото, а имаш много тела, подобно на многото дрехи, които обличаш и събличаш.]Но какво си ти, извън тези [външни] неща?[Ти си само Духът, движещ тялото, с което погрешно се идентифицираш и по тази причина се ограничаваш в материята (живеейки в не свобода), защото ТИ НЕ ЗНАЕШ, че същият Този Дух, който си ти, по дефиниция, не може да бъде ограничен; той няма мъжки/женски пол и едновременно движи още много други ЧЕРУПКИ-тела, в други измерения. Затова, ти си неимоверно по-голямо НЕЩО (или НИЩО – зависи от гледната точка), тъй като ДУХЪТ, е НЕДЕЛИМ, по Природа, но ТИ НЕ ГО ЗНАЕШ.
Нужно е ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята, в който капан доброволно си влязъл и си забравил.За да усвоиш тази Идея (и да се събудиш от съня на забравата) – дълго време трябва да я държиш на ФОКУС, в СЪЗНАНИЕТО си. Това ще те измъкне от хаоса на недоволството ти.]Така че цялото това [външно] притежаване, [по неволя] се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.ЕГОТО не е нещо мистериозно, то е един много прост феномен. Ти не знаеш кой си, а да живееш без да знаеш кой си, е невъзможно. Ако не знам кой съм, какво правя тук? Тогава каквото и да върша, става безсмислено.Първото и най-важно нещо е да знам кой съм [за да изляза от капана на самоналожените си ограничения; за да си спомня, че съм само свободен Дух, който сам избира кои ИДЕИ иска да преживее].Може би тогава ще мога да направя нещо, което да осъществи моята Природа, да ме задоволи, да ме доведе у Дома.Но ако не знам кой съм и продължавам да върша неща, как бих могъл да достигна там, където се е предполагало моето естество да достигне, да ме заведе?Аз се лутам насам-натам, но [докато не променя мисленето си и в частност – докато не променя вътрешното си определение за това – КОЙ СЪМ АЗ] – НЯМА да има такова място, за което да кажа: „Вече пристигнах, това беше мястото, което търсех"."Из книгата на Ошо: "За смелостта" -
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им Начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена Индивидуалност. След разгарянето на нейния пламък, лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания. Когато гласът на Вътрешния Учител – Живия Бог, у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
bialobratstvo: „От гледището на един Възвишен Дух, в света няма никакви противоречия.“ Какво означава това?Духът, разчупил, веднъж завинаги, оковите на земното, т.е. плътското притегляне, застава НАД злото и доброто. От позициите на неговата наблюдателна точка, тези вечни потоци на мировото развитие, в своето единство и диалектическа борба, раждат единствено и само Истината.
Той разбира, че Злото е решителен, макар и мрачен, служител на Доброто. „ДОБРО“ И „ЗЛО“ СА ПОНЯТИЯ, БИТУВАЩИ САМО В ОБЛАСТТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА МАТЕРИАЛНОТО ТВОРЕНИЕ. ТАМ НЯКЪДЕ, В ЧИСТАТА СВЕТЛИНА НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ТЕ СЕ СЛИВАТ В ЦЕЛОСТТА НА СЪВЪРШЕНИЯ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ.
Затова и Беинса Дуно нарича дявола „велик Учител“. Действително – злото ни учи по метода на отрицателния опит.
Христос проповядва на Своите ученици, че те имат само един Учител. От тези Му думи и от благовестието Му като цяло става ясно, че това е Бог. Не може да бъде другояче. Ала Бог във всяка епоха се проявява чрез мнозина. И най-близките измежду тях до Него именно назоваваме „Учители“. Те изявяват в различна степен на пълнота изконната Божия Същност и служат за безсмъртен пример на нас, малките земни човеци, който да ни вдъхновява да вървим по техния път и да постигнем блясъка на онова съвършенство, което Всевишният е заложил у нас още в акта на сътворението ни.
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена индивидуалност.
След разгарянето на нейния пламък лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания.
Когато гласът на вътрешния Учител – Живия Бог у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим. Просветленият човек остава сам със себе си и с пътя на своето призвание. Тоест той – за разлика от мнозинството свои непрогледнали братя и сестри – вече е наясно, че никога не е и не може да бъде сам, защото Бог, Който изначално живее у него, е изправил целия Си ръст в съществото му и го води неотменно към чертозите на Абсолютната, непомръкваща Светлина. "
-