Велина Василева

Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: Той обича, без да очаква да Го обичат... Личността – трябва да започне да мисли за Душата си (която е КОЛЕКТИВНО СЪЩЕСТВО), вместо да се състезава с другите личности и да се опитва да ги ограничава (в своя полза). Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на Колективното Съзнание. Важно е да разбираш Божественото Начало  [т.е. Христос], в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. В този смисъл – трябва да преместим фокуса на нашето внимание, вън от егоизма на личността си (съществуваща във време и пространство) – обратно към нашата вътрешна същност, каквато е Душата ни, живееща  извън времето и пространството (т.е. във ВЕЧНОТО НАСТОЯЩЕ – тук и сега), като целта на просветлението ни, да бъде –  личността ни да се скачи с Душата ни и те да станат ЕДНО СЪЗНАНИЕ, обновяващо се във всеки текущ НАСТОЯЩ МОМЕНТ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Искате ли да се освободите от старото  [а старото е личността, с нейното негативно светоусещане] - приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката Душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек  [Истинският човек е Душа, а не земна личност], никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов, без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е Извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята.  [Т.е. спазвай разумни физически и виртуални разстояния между тези, с които общуваш на Земята, за да не нарушаваш хармонията, помежду ви. Старай се да не изпъкваш, а да уважаваш и почиташ околните. Не натрапвай становище и не изказвай мнение, ако изрично не си попитан, защото всеки е прав (но само за себе си).] Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не.

 Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога, кому какво е дал.

Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов – той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал.

Трябва да знаете, че човек е Колективно Същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? [Наистина ви е необходима ежедневна сериозна работа, върху самите себе си, за да го разберете и да го постигнете.]“

Из: „ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ“ - „Изворът на доброто“