Велина Василева

Здравей Мария,

Ще публикувам този отговор, в профила си, за да бъде полезен на поне още един човек, за когото съм сигурна, че би искал да знае това, което пиша на теб...

Най-важното нещо, в живота – това са ОТНОШЕНИЯТА (разбирани, като – вътрешна НАГЛАСА, на ума и на сърцето ни – с която НАГЛАСА  – приемаме, или отхвърляме, нещата, в живота). Обикновено, отхвърляме като "лошо" онова, което НЕ РАЗБИРАМЕ, защото – по принцип, Животът е РАЗУМЕН и всяко нещо ни се дава, с определена полезна цел, обаче на Земята – животът, в общия случай, остава неразбран.

Защото разбирането му – предполага да се посветиш на това – ДА РАЗБЕРЕШ какво е ЖИВОТЪТ, ПО ПРИНЦИП – нещо, което хората, заети с личния си живот – не считат, че е Съществено. И в това грешат, защото се оплакват от страданията, в живота, а те (страданията) идват единствено и само от неговото неразбиране и свързаното с това – неглижиране на вътрешните; т.е. на духовните Закони на Живота.

Духовните Закони на Живота – не са онези десет заповеди, написани от Мойсей, на двете каменни плочи, чийто текст е популярен, сред вярващите. Иде реч за нещо съвсем друго; за нещо много по-дълбоко.

Трябва да осъзнаеш, че е неизбежно – хората да се намират на различни степени на развитие на съзнанието си (разбирай го, в смисъл – че мъглата в умовете им – е с различна степен на гъстота, при което – Слънцето; или Бог – някъде; т.е. в нечии тъмни умове – изобщо не се вижда като Фактор, във вътрешния им небосклон. Обаче – дали го разбираме, или не го разбираме – това е все едно: Истината е, че от Него; от Слънцето; т.е. от Бога – зависи качеството на целия човешки живот, на всеки един, от нас).

И понеже хората (и тук, в Портала, също) се намират на различни степени на развитие на съзнанието си – всеки ще те съветва различно, което е естествено и нормално. Всеки може да ти даде, като съвет – само от онова, което вече има натрупано, като Светлина, в главата си.  Хората винаги са добронамерени, когато ги питаш, за помощ – дори и тогава, когато силата им да помагат (просто защото не са добри нейни проводници), е малка. Въпросът е – ти да си избереш онова, което е най-подходящо за тебе, в дадения момент и което най-много (т.е. най-радостно) те привлича. (Обикновено има такова нещо, съгласно аксиомата: като има сила да се търкулне гърнето – то си намира точно своя похлупак.)

Хората, които ДЪЛБОКО се интересуват – защо нещата, в живота, се стичат така, или иначе – ЗНАЯТ, че Животът има две страни – външна и вътрешна; т.е. привидна страна и реална страна.

(Същото може да се каже и така: Животът има една о̀пака, външна, видима, религиозна страна – така, както има и друга страна – която е като негова лицева страна, и тя е – вътрешна, невидима, духовна страна, за която малко хора знаят, защото нямат интерес, към нея).

Което ще рече, че според степента на развитие на съзнанието си – обикновено хората живеят (светски, или религиозен живот, но) само от външната страна на живота, а чак когато напреднат; т.е. чак когато съзнанието им се разшири и се облагороди – чак тогава, постепенно идват в състояние на такова съзнание, при което – вече започнат да се съобразяват (да влизат в хармония) и с вътрешната (духовна) страна на живота, която е реалната (истинската) страна на живота. За такива хора се казва, че са надраснали животинската си природа и са дали път на Божественото Начало, в съзнанието си. Вярно е, че в човека (докато, посредством истинското Божествено знание, не се изчисти от животинските прояви) – едновременно съжителстват и животинската природа, и Божественото Начало (Христос), обаче низшето (т.е. не просветленото, от Бога) съзнание, не е в състояние да може да ги различава.

Истинският духовен живот, обаче – започва (не с вярването в Бог), а с Любовта, към Бога, причината за която става ЯСНА на съзнанието – само когато то има достъп и до вътрешната страна на живота, която идва с нахлуването на духовна Светлина, в човешкия ум; това е т.нар. ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Тази духовна Светлина се нарича Виделина и нея я дава само Бог; дава я директно, в човешкото съзнание. Затова ти писах, че човек трябва да е готов за това. Образно казано – Бог трябва (индивидуално, в съзнанието му), да го е поканил този конкретен човек, да се приближи, към Него.

Всички духовни хора са такива, които сякаш са се "събудили" от хипнотичен сън и започват малко, по малко да осъзнават как реално стоят нещата – от двете страни на живота – и да се съобразяват с това ново свое знание, като го прилагат, в живота си.

В този смисъл – човек може да е религиозен, но да не е духовен. Самата Религиозност е нещо като външно "отбиване на номера", пред Бога (когато сме центрирани в личните си интереси – както правят всички светски хора – и преследваме тях, при това – "тъпчейки", в неразбирането си на живота – всички, които попаднат в полезрението ни, като привидно препятствие, по пътя ни). Това положение – трябва да се разбере, но без да се осъжда. Хората просто толкова могат (с такова развитие на съзнанието си), към дадения момент.

Пишеш: "Наистина искам да променя съзнанието си, но сама няма да успея, без да осъзная истини, които наистина съществуват, но аз не се сещам за тях, просто не ги осъзнавам. "

Отговарям ти: Права си. Така е. Но – ето ме; на твое разположение, съм; питай ме и доколкото ми стига силата, която Бог, във всеки момент, ми дава – винаги ще ти помагам. И нещо повече – всички тези истини, за които питаш – Петър Дънов – Учителя, вече ги е описал, в беседите и лекциите си. Те са публикувани и в интернет. Трябва да се научиш да ги четеш, с внимание, за да ги разбираш, откъм духовната им страна, а не буквално.

Защото въпросът, с познаването на Бога, не е предмет на външно предаване от човек, на човека, нито е въпрос някой някого да обучава, по тези духовни въпроси, наречени, в своята Цялост – ХРИСТОВО УЧЕНИЕ. Тук, в този форум, ние изучаваме духовното наследство на Петър Дънов, като най-добро "ръководство", в Пътя към Бога, който е Път на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

И въпросът, с развитието и разширението на съзнанието ти – стои така: някой външен (спрямо съзнанието ти), човек – само да "те запали" – за да започнеш – ти самата "да гориш" (ако, разбира се, вече си готова, за такова горене).

"Горене" – това е нещо подобно на влюбването; т.е. – горенето е процес, при който идеите (по форма, съдържание и смисъл), които имаме  в съзнанието си (и унаследени, и придобити) – започват да СЕ ПРОМЕНЯТ (т.е. – започват да вибрират, на по-висока честота, при което съзнанието ни се разширява и се облагородява).

Целта на горенето (горене значи – промяна на вътрешното интелектуално съдържание на съзнанието – под формата на мисли, чувства и допустими действия на волята), е – човек, постепенно да дойде  до такова състояние на съзнанието си, при което – да служи на Бога, от Любов, към Него (без абсолютно никакви егоистични и користолюбиви съображения).

И ако това те привлича; т.е. – ако ти решиш да работиш, върху съзнанието си – мога да ти помогна да напреднеш, в началото, докато "стъпиш на краката си" (т.е. докато "се запалиш") и разбереш, че всъщност – не външен човек, а само Бог, вътрешно, в съзнанието му – учи всеки човек (но Бог различно учи всекиго – според текущите му намерения; т.е. Бог не ти натрапва Любовта си, ако съзнанието ти не е готово, за това; т.е. – неродените духовни бебета (макар и да са физически възрастни хора), все още нищо не различават, в съзнанието си; те просто се забавляват в живота си, в което няма нищо лошо). 

Иначе казано: Бог е Вътрешният Учител и Вътрешният Водач, към Себе си, но само онези Го усещат, които наистина Го обичат – обичат Го, изцяло – с ума, със сърцето, с душата и с духа си.

Умът, сърцето, душата и духът на човека – това са четири степени на човешко съзнание – низше и висше. Низшето съзнание работи от външната страна на живота, а висшето – от вътрешната съществена страна на Живота (който, в Божественото Съзнание – не е такъв, какъвто е в човешкото съзнание; разликата е огромна).

Профилът ми във Фейсбук е моята работна тетрадка, посредством която, всеки ден – уча само себе си, без никому да натрапвам възгледите си, защото съм убедена, че всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент (т.е. – всеки мисли, според степента на развитите възможности, които са дадени в главите на всички ни, а за да се развият тези възможности – всеки човек работи индивидуално, над своето съзнание, за да го разшири и облагороди). Публикувам работната си тетрадка, от любов, към онези, които също като мен – са избрали да намерят Бога.

Духовността е тотално обръщане към Бога – такова, че – да искаш да се съобразяваш, във всеки момент, с Него; с Неговата Воля (това е нещо, подобно на влюбването. Когато си влюбен в някого, ти пак си влюбен в Бога, но не го ЗНАЕШ, поради ограниченото си съзнание).

Когато съзнанието ти се разшири и се облагороди – това НЕГОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЛЮБОВ – става нещо естествено за тебе, каквото е напр. дишането ти, защото постепенно осъзнаваш и дълбоко разбираш, че всеки дъх – приет, или издишан – това е проява на Бог, който те обича и е Източник на всичко, в живота ти, както и че самият Живот, това е Бог.

Но да не бързаме. Търпение трябва и Бог те учи малко, по малко – хапка, по хапка приемаш от Небесния Хляб, с който съзнанието ти първо се изчиства от непотребното (от всичко отрицателно), а после – започва да расте и да се разширява, като едновременно с това – се облагородява.  Духовността почива на строго определени духовни принципи, с които първо умът, а после и сърцето ни – доброволно приемат да се съобразяват.

Да си духовен, означава – първо да осъзнаеш Кой е Бог, кой си ти и кой е ближния ти. Тогава неизбежно се преидентифицираш, съгласно онова новото, което учиш; т.е. – съобразяваш се с новото знание, на което Бог, отвътре, те учи.
Второ,  да ЗНАЕШ; вътрешно да си убеден – че всички блага в живота (храна, вода, въздух, светлина) ти идват единствено и само от Бога (макар че привидно, на нашия ум – не му изглежда да е така) и да си БЛАГОДАРЕН, за това.
Трето – да си духовен, означава доброволно (от Любов) да решиш да служиш на Бога; но само от Любов, към Него, а не по друга причина. Когато, по този начин, обичаш Бога – всичко останало, в живота ти, само̀ се подрежда, по най-добрия начин.

Така – човек ще се научи, най-напред, правилно да мисли – обаче не както личностите мислят, а както Бог мисли. Това означава – хората да се осъзнаят – като проводници на Неговата Висша Воля, а не на своята (привидно отделена) низша воля.

Хората (по причина, че не мислят, както Бог мисли) – неизбежно страдат (само поради унаследени от семейството и училището; приятелството – неправилни ОТНОШЕНИЯ, в живота Си, които неправилни отношения – се предават, като "правила за живеене"), защото им липсва Същественото; т.е. – липсва им Любовта към Бога. 

Любовта към Бога е ОСНОВНИЯТ ЗАКОН, в Разумната Вселена, въз основа на който – (в главата ни) правилно се подреждат и всички останали отношения.

Но това – не всеки е в състояние да го разбере, а само онзи го разбира, който вече има правилно (от Божествена Гледна Точка) отношение, към Бога (т.е. смирил се е вече – доброволно, или – от немай къде – поради многото си страдания).

Аз съм писала доста неща, във форума, които са важни, защото са основополагащи, според мен.
Например това.

Съветът ми е – виж какво те привлича, без да се насилваш. Но знай, че текущите ти ОТНОШЕНИЯ към нещата, са онези, които привличат страданията, които описваш. Което ще рече, че докато ОСНОВНОТО ОТНОШЕНИЕ – ВРЪЗКАТА ТИ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА – не се поправи, каквото и друго да правиш – все криво ще излиза.

Христос е онзи, който внася ИСТИНСКИЯ МИР, във всеки човешки живот (без никакво изключение). А ти това търсиш – търсиш МИРА, в живота си. Нали?

Защото ако нещо друго търсиш – намери първо него и виж дали то ще те задоволи.

Истината е, че нито едно от нещата, които личностите търсят и намират – не може да ги задоволи, завинаги. Всичко човешко е само временно и преходно, а Животът продължава и след смъртта на физическото тяло.