Велина Василева

Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи Любовта, той ще се намери в голямо противоречие, със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно Същество. Тя е Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едного е Колективната Любов на всички тия Същества. Ако Любовта на едного не е проява на Колективната Любов на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Божията Любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. Казано е, че Бог е Огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога; не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие, в Небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата Любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се." Когато Любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Злото, за душата, има същото назначение, каквото жлъчката, за тялото на човека. Злото е полезно за човека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова, страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме, с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие, в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите "Слово Божие", Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за Земята.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Истината е, която свидетелства: Едничкото, което може да изпълни със съдържание Живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във Вселената е Любовта; онази Любов, която хората не познават. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един Жив Център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.“

Из: „Живот за Цялото“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим [плод = разбиране] – контролът е нашата съвест.

3 Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим.

4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях.

5 Вътрешните блага в човека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива.

6 Миналото на човека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим.

7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем.

8 Човек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на човечеството – да вървим и ние по същия път.

11 Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с Любовта. Светът се побеждава с вярата. И дяволът се побеждава с надеждата.

13. Да придобием Царството Божие [ще рече – да напуснем самосъзнанието си (както се изоставя една вече ограничаваща; тясна форма за изразяване на Целокупния Живот, течащ, през нас) и чрез съзнателна вътрешна работа, върху самите себе си – да се повдигнем в следващата по-висока степен на съзнание (т.е. на разбиране на Живота), наречена – Единно Космическо Божествено Съзнание, или – "нирвана"] – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас.

14. Един цар на Земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от [Единното Космическо Съзнание; т.е. от] Цялото Небе.“

Източник