Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
4 Следващи
Последни Посещения
55189 посещения на профила
Велина Василева's Achievements
Статус Обновяване
Виж всички обновявания по Велина Василева
-
„Под „истинско знание“, разбирам онова, от което можеш да се ползваш – всеки даден момент. Знанието е сила, а смирението е знание.“ „Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на Живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието, или отсъствието на светлина, топлина и сила.“ „На какво се дължат погрешките в живота?– На отсъствието на светлина, топлина и сила [което ще рече, на отсъствието на Божествената Мъдрост, на Божествената Любов и на Божествената Истина (в човешкия порядък на нещата)]. Невъзможното за човешкия порядък, е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината [т.е. невъзможното, в невежеството], е възможно в светлината [в Мъдростта]; невъзможното в студа [студа = егоизма; т.е. безлюбието] е възможно в топлината [Любовта]; невъзможното в безсилието [лъжата] е възможно в силата [Истината]. Докато не разбирате условията на живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Казвам, ако човек не се научи как да мисли [той всякога ще греши, защото ще страда, от отсъствието на светлина, топлина и сила = отсъствието на Мъдрост, Любов и Истина, в живота], понеже мозъкът се организира от човешката мисъл [когато тя е светла; т.е. мъдра]; белите дробове се организират от правилното дишане ["правилно дишане" означава, да се чувства и да се мисли, с Любов], защото те се регулират от симпатичната нервна система [свързана с душата, която обича Бога]. Когато симпатичната нервна система е добре развита [това значи – когато душата на човека е будна и затова е пълна с обич и благодарност към Бога, във всеки момент], човек има едно отлично, хубаво разбиране, казват, че имат любовно настроение. Системата, вътре в тебе [по причина на Любовта ти към Бога] има достатъчно количество насъбрана енергия, с която може да разполага. Когато човек започва да закъсва [защото връзката и отношението му към Бога са компрометирани, той], нервно обеднява. Някои казват: „Блажени бедните.“ Но под "блажени бедните" какво трябва да се разбира? Думата "беден", в Стария завет, трябва да се преведе. Блажени бедните се разбира, [блажени онези,] които не са алчни. Това, което съсипва богатите хора, не е желанието за богатство, но алчността. Мислят, че с богатството, ще живеят по-добре. То е само условие. Имаме условия и среда. Каква е разликата между среда и условие? Под среда, разбираме – ти си потопен в средата, в материята; при условията, ти си извън тази материя, ти си извън средата. Водата [симв. чувствата] за рибите [за първите християни], е среда, а за нас [сегашните мислещи хора] водата [симв. чувствата], е условие. Ние може да употребим водата [чувствата], както искаме, ние сме свободни, не сме така ограничени както рибите. Те ако излязат извън своята среда, умират. При това, за нас, въздухът [мислите], е среда. Ако излезем извън въздуха, ние умираме. Следователно и за нас има условие и среда. Един ден ако излезем из въздуха [из мислите], както рибите [както първите християни] излязоха из водата [из чувствата] – един ден и ние ще излезем из въздуха [из мислите] – тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство [което е Единното и Неделимо Космическо Съзнание, в Битието]. Наричам го Божествено Дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е Законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи; престава дишането [престава старото чувстване и мислене], те чувстват всичко [по нов начин], виждат живите, връщат се, и пак започва дишането. Индусите имат един метод за спирането на дишането [спиране на чувстването и мисленето, по старому], наричат го "нирвана". Европейците ги е страх от нирвана, понеже, като влязат там [си въобразяват, че] ще ги погълне. Те ще влязат в щастливия живот [който е новият Живот, в Божествения Порядък на нещата]. Нирвана е [вибрационно, а не физическо] място, дето хората се обединяват, всеки живее за другите, и другите живеят за него. Ако ние заместим думата Бог [с Единно Съзнание = нирвана], понеже [Бог, за нас, смъртните], е съвсем механическо разбиране, ние изпълняваме Волята Божия [но не от Любов, а сме чули, че] понеже има наказание, има съд. Ако не изпълним Волята Божия, има наказание [така мислиш, но не съобразяваш, че докато има страх от Бога, ти никога няма да изпълниш Волята Божия (от Любов)]. Ти седиш [и мислиш (вместо за Бога; т.е. вместо да мислиш за Единството, в което никога няма да пострадаш, ти мислиш, наопаки) – лично за себе си] и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“ Щом седиш в този свят, и не изпълняваш Закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. Същият закон е и по отношение на Сина, и по отношение на слугата. Ако един син обича баща си и майка си, ще изпълнява тяхната Воля [във всеки момент, което е възможно единствено и само посредством влизането в нирвана; в Единното Съзнание]. Тогава неговото положение ще бъде добро. Сега ето аз какво разбирам. Под думата "добри условия" разбирам да обичаш човека [защото виждаш само Бога; т.е. само Божественото Начало, в него и едновременно с това – ти си сляп, за погрешките му (т.е. не се занимаваш, с тях)]. Казват някои: „Да обичаме.“ Конкретно как ще го обичаш? Да обичаш един човек, значи ти да бъдеш като един проводник [на Бога; т.е. в дадения момент, с положителност, да знаеш, че си проводник на Божията Мъдрост, на Божията Любов и на Божията Истина (т.е. на Божията Воля) и без каквито и да е съображения, на низшия ти ум защото (ти си вместо Извора) – говориш, в дадения момент, свободно Истината, без да четеш някакви предварителни записки (които са подобни на "претоплени манджи", за слушателите ти)].Най-първо [благоприятстваш], да се възстановят силите на неговото тяло, да стане човекът здрав, да не боледува. Второто положение, като го обичаш, трябва да станеш проводник, да се хармонират неговите чувства и в твоето присъствие да е свободен, да има тази приятност [от присъствието ти, а не да го караш да се чувства емоционално депримиран, като му напомняш – за какво ще бъде наказан, от Бога, защото това е лъжа. Наказанието е остаряла форма за разбиране на дискомфорта, който преживяваме. Не наказание, а страдание е онова, което преживяваме, за да можем да си извлечем поука, от него. Страданието е учител на човека, но то не е остарялата форма на наказание. Ето защо: никой не може да обича онзи, който го наказва, а ние (ако сме умни) трябва да обичаме страданията си (знаейки, че те ни дават материал за размишления), за да можем да се повдигнем на по-високо ниво на разбиране на Живота]. После – да станеш проводник на [протичането на] неговата мисъл и ти за него да бъдеш, както Слънцето е за растителното царство. Това значи да обичаш. Такава трябва да бъде любовта на хората [обичащи Бога, към другите хора]. Ако така се обичаха, те щяха да бъдат среда за своя мозък, среда за своето сърце и тяло и всички хора щяха да бъдат здрави, щяха да имат отлични дробове, щяха да имат отлични умове, и ние щяхме да имаме съвсем друг порядък. И сегашният порядък не е лош. Сегашният порядък е временен порядък. В Природата съществуват временни порядъци. Една гъсеница [т.е. една личност] живее в един временен порядък, лази по земята. Като гледаш тази гъсеница, тя има всичките цветове. Като стане пеперуда, тя ги носи в по-изящна форма на своите крила. Човек сега на земята се намира като гъсеницата – той има красиви заложби, но той още не е станал пеперуда. Неговият ум трябва да добие крила. Тия крила трябва да носят най-хубавото облекло, което някога светът е виждал. Сега да се спра да ви дам едно изяснение. Къде се спъваме ние? Спънката къде е? В алчността.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато живеете в човешкия порядък, все ще направите някаква погрешка. Влезете ли в Божествения порядък [т.е. в етерното пространство = Космическото Съзнание = нирвана = Свръхсъзнанието], там не съществуват погрешки.Като се говори за живот без погрешки, съвременните хора казват, че е невъзможно човек да не греши, не може без погрешки. Ние се интересуваме, от къде е дошла частицата „не", от къде е произлязла отрицателната форма на глагола „мога". Каже ли някой „не мога да направя това или онова", той живее в човешкия порядък. Този порядък е създал отрицателната частица „не". Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за човешкия порядък е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината е възможно в светлината; невъзможното в студа е възможно в топлината; невъзможното в безсилието е възможно в силата.Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на живота, всякога ще бъдете в противоречия.Виждате, например, че някой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза от Планината [т.е. той е в процес на инволюция на съзнанието си], дето наклонът е голям и без да иска, бърза. Друг някой върви бавно, навежда се, върти се надясно-наляво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Няма нищо чудно. Той се качва по Планината [т.е. той е в процеса на еволюция на съзнанието], пътят е стръмен, не може да ходи прав, без огъване.Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието или отсъствието на светлина, топлина и сила.Щом някой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Как се работи в тъмнина и в студ? [В тъмнина и в студ = в условията на невежество и на егоизъм.] Ако те бият, и ти се обезсилиш, как ще работиш?Светлината, топлината и силата [т.е. Божията Мъдрост, Божията Любов и Божията Истина (Божията Истина = Божията Воля)] са СТИМУЛИ, в човешкия живот. НЯМА ЛИ ТЕЗИ ИМПУЛСИ, ЧОВЕК ОЧАКВА ДА МУ СЕ ПЛАТИ. ТОЙ РАБОТИ ЗА ПАРИ.При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голям импулс придобива и по-добре работи.Турете мързеливия човек на едното блюдо на везните и наблюдавайте, какво става. В първо време той е толкова тежък, че везните не се мръдват. Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парите, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновесява с първото. Тогава човекът [мързеливият човек; т.е. онзи, който живее в тъмнина и в студ, което ще рече: в условията на невежество и на егоизъм], казва: Готов съм вече да работя.“Из: „Хармония в живота“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свят. Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност.Хората се питат, какъв ще бъде животът им, какво ги очаква в бъдеще. Бъдещето на човека зависи от хармоничния живот. Ако между мислите, чувствата и постъпките му има хармония, светло бъдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква в бъдеще, казвам: Скара те очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвам: Очаква те и добро, и зло. Докато водата е далеч от човека, добро я очаква. Влезе ли в човешкия живот, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турят на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. След това ще я изхвърлят навън, като непотребна, и ще търсят чиста вода. В човешкия живот водата минава през чисти места, но и през нечисти. След това хората се стремят към идеален, чист живот. На земята е невъзможно да живееш в абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемаш чист въздух, задържаш го известно време в себе си и го изхвърляш навън нечист. Приемаш чиста вода, която след време изхвърляш нечиста.Хората искат да бъдат търпеливи, но и това още не е възможно. Докато правиш 10 вдишки и 10 издишки в минута, ти не можеш да бъдеш търпелив. За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпелив. Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдите – също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек диша толкова тихо, че не се чува, не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трябва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъв човек се казва, че липсва светлина в мислите му, топлина в чувствата му или сила в душата му. Умът е мярка, която определя характера, количеството и светлината на мислите, сърцето е мярка за чувствата, а волята – мярка за силата на постъпките. Силна воля има онзи, на когото постъпките са възвишени и благородни.Светъл ум, топло сърце и силна воля са нужни на човека, за да изправя погрешките си. Иначе, той ще греши, без да признава и съзнава погрешките си. Защо да не признаеш погрешката си? Ще кажеш, че, с признаване на погрешката си, ще понижиш достойнството си. Не е така. Като грешиш, ти понижаваш достойнството си. Като изправяш погрешките си, ти се повдигаш пред себе си и пред хората. Кой печели повече: който греши, или който изправя погрешката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи?Като е дошъл на земята, човек ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. През много фази и състояния ще мине той, докато научи уроците си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противоречията, да цени и добрите, и лошите условия. Сам ли живее, или в общество на хора, все ще придобие нещо ценно в характера си.срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен, предпазлив и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение.Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитаваш, това значи, да знаеш, отде да започнеш. Ще работиш върху очите, ушите и устата си. Очите са свързани с ума и светлината, която излиза от него; ушит са свързани със сърцето и топлината, която излиза от него; устата е свързана с душата и силата, която излиза от нея. Зъбите представят волята, чрез която се изявява силата. Езикът прави преглед на храната, обработва я и я изпраща в стомаха. Като говори, човек пак си служи с езика. Значи, той предава думите, които се отличават една от друга по съдържание и смисъл.Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я в устата и предава думите, т. е., човешката реч. Езикът играе важна роля при възпитанието на човека. Казват за някого, че има невъзпитан, т. е. невъздържан език. За друг казват, че езикът му е възпитан. Животните се поздравяват с езика си. И змията, като срещне човек, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човека, а той, като не разбира проявите й, взима камък и я убива. Когато хората се срещат, поздравяват се с кимане на глава и се усмихват, Езикът диктува положението. Ако си доволен от някого, усмихваш му се; ако си недоволен, ставаш строг и сериозен. Понеже езикът е свързан с вкуса, казваме, че вкусът определя разположението или неразположението на човека. Ако си ял лоша храна, ти си неразположен и сърдит; ако си ял вкусна, чиста храна, ти си разположен, весел. Когато човек се усмихва, устните му се повдигат; когато има песимистично разположение, устните падат надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трябва да се наблюдавате, да не падат устните ви. Ъглите на устата трябва да се повдигат нагоре. Пазете се от обезсърчаването, което води към песимизъм. Когато се обезсърчите или когато осиромашеете, поглеждайте нагоре, към небето, а не към земята. Всичко светло и красиво иде от небето.Желая ви да бъдете разумни, да употребявате светлината, топлината и силата на място. Аз не говоря за грубата светлина, която ослепява очите; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща в насилие, Не говоря и за грубите мисли, чувства и постъпки, които се борят помежду си. Щом забележите, че две мисли, чувства и постъпки се борят, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба в себе си. Вътрешната борба уморява човека и преждевременно го състарява. Примирявай страните, които се борят в тебе, без да взимаш страна. Щом вземеш страна, ти пречиш на възпитанието си.Задачата на човека е да постави в хармония светлите човешки мисли, чувства и постъпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правят живота му хармоничен.“"Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.“Из: „Хармония в живота“
-