Велина Василева

Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на Живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за Космическото Съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Вечният Живот, това е смисълът [на обучението, за което сме слезли тук, на Земята, като духове, в човешко тяло]. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете; да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. Пътят представя знанието. Без знание, път няма. Там, дето трябва да дойде Светлината, да се използува, то е Истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя, е Животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят, да придобиеш Живота. Туй е Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати моменти, когато не сме извършили Волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим Волята Божия както трябва. В коя и да е църква, в кое да е общество, все има правила. Хубави са тия правила, но тези правила са далечни, да засягат този Велик Закон, с който ние трябва да функционираме в света. [И точно тези правила – тези остарели форми – са се превърнали в спънки пред Любовта и пред Мъдростта – за разширяването и за развитието на съзнанието ни, за да може то – от самосъзнание – да премине в Космическо Съзнание, каквото имат всички Разумни Същества, във Вселената.]

За пример Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ Защо не е казал Христос: „Аз съм животът, Аз съм истината, Аз съм пътят?“ Така можеше Той да каже. Или пък можеше да каже: „Аз съм истината, Аз съм пътят, Аз съм животът.“ Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният Живот, това е смисълът. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. “

Из: „ Възлюбете Господа! “
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Когато човешкото сърце се ожесточава; става недоволно, то има състоянието на камъните... Любовта е Мярка и Любовта е Път. Любовта никога не говори за погрешки. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. Време е вече човек да влезе в третия принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание; или – в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от Вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“, са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.

Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.“

Из: „Късият път"