Велина Василева

Човешката личност е животинската душа на човека, чиито намерения / стремежи – са диаметрално противоположни на Божествената му душа, която е разумна. Животинската душа (т.е. човешката личност – мъж, или жена), си има животинско сърце и животински ум, което (не е осъдително), а е строго необходимо (на един определен етап) ниво на разбиране на Живота, като личен; отделен от Великото Цяло. При животинския ум – колкото и да е развит – не може да се говори за разумност. Разумността започва от гениалния ум, който осъзнава, че за свое добро, трябва да бъде свързан с Небесната си Разумна Душа, която е неделимо свързана с Общата Мирова Душа; т.е. с Единството на Цялото Битие. Да си РАЗУМЕН, означава да си неделимо свързан с Христос и с Бога (и да не говориш от себе си и за себе си, защото ЗНАЕШ, че си само проводник на Волята Божия, във всеки даден момент).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За човешкото сърце има две определения – човек има две сърца: едното, животинско сърце и другото, човешко сърце. Има един животински ум и един човешки ум. Животинският ум си обяснява фактите, но не мисли [от гледище на Целокупния Живот и на Единното Космическо Съзнание]. Той е като Плюшкин. Той е животинският ум, каквото намери, събира. Каква работа ще направи – не разбира. Както Плюшкин събира гвоздеи [личността, символично е гвоздей], събира антични неща [и после пише книги и проповядва на слепите (което е необходимо, но изобщо не е достатъчно, в Новата Епоха на Любовта и Светлината, когато Божието Царство слиза на Земята и Христос–Обединителят; Единството на Всичко, Което Е – трябва да се въздигне)].“

Из: „Дишане“
http://beinsa.bg/beseda.php?id=2833