Велина Василева

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Добрата мисъл е тяло на някое Възвишено Същество, което иде при вас, за кратко време. То иде с някаква мисия, да ви остави нещо [да ни остави известни сокове на Живота] и да се върне назад. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъл е ваша. Искате да я задържите за себе си, като ваша. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат, в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава Животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят, ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора." "И така, трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам [заради соковете на Живота, от които се нуждаем]. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава; не можете да я задържите. Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната минава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Те са форми, които носят известни сокове на Живота. Използвайте соковете, които са скрити в тях, а прашеца пръснете в пространството, което ще се изпълни отново. Ако ги задържите дълго време в бутилка, соковете ще се развалят и Господ ще ви държи отговорни за това. Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят. Подобно на парите, мислите не признават господар, а познават този, който ги има. Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви. Например, една мома изгубва сърцето си и започва да линее; или – някому грабват мислите и той полудява. Защо? Защото НЕ РАЗБИРАТ ОСНОВНИЯ ЗАКОН, ЧЕ ВСЯКА МИСЪЛ И ЖЕЛАНИЕ СА ИЗПРАТЕНИ ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ЗА ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ [заради, съдържащите си в тях, сокове на Живота, с които да се подсилим (тъй като ние сме души, а не личности)], СЛЕД КОЕТО ДА ГИ ПУСНЕМ ДА ВЪРВЯТ, В СВЕТА."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Каквато мисъл избере човек, в живота си, като ОСНОВА, такъв става. В света, ние можем ДА ЛЮБИМ САМО БОГА – нищо повече [защото всичко останало – е само (Негово) отражение, и в този смисъл – то не е Реално]. Това е Великата Истина! Великата Истина, е там.“ „Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод [своя плод = своето разбиране. Иначе казано: неопитният (в разумните отношения) човек (след като пострада, в резултат на заблужденията си), в крайна сметка – да разбере, че Животът не е създаден за наслаждение на собствената му личност, но че Животът принадлежи САМО на Бога, при което, от Адамово време, до настоящия момент – са в сила – строго определени ПЪРВИЧНИ ОТНОШЕНИЯ, които трябва (с помощта на уподобленията и сравненията) да се научат, и да се спазват, ЗА ДА ИМА МИР, С БОГА]. Този плод [т.е. това разбиране (надхвърлящо земното време и пространство) има такъв израз, който] не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. Например, снегът е материално нещо. Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, те са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Близо ли е, ползва те. С тези аналогии вие ще си служите, ще превръщате нещата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. У всички в живота ви има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Ако ви попитам дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: „Не ми харесва тази книга“. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш.“ „Осветени, чрез Истината, ние ще имаме МИР, с Бога.“