Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Велина Василева last won the day on Юни 26 2023

Велина Василева had the most liked content!

4 Следващи

За Велина Василева

  • Рожден Ден Февруари 11

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://www.facebook.com/velina.vasileva1

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

54389 посещения на профила

Велина Василева's Achievements

Статус Обновяване

Виж всички обновявания по Велина Василева

  1. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на Живота? - Движението [горе, в главата; т.е.] разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш; че имаш ОТНОШЕНИЯ, към Някого. Животът подразбира ВРЪЗКА, към Някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво – трябва да имаме ВРЪЗКА с БОГА. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви НОВ ЖИВОТ; ти ще почувствуваш разширение и свобода, в съзнанието. После, в твоя живот, ще се прояви Светлина.
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     
    Петър Дънов – Учителя: „Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш Живота, който изтича от тебе. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш; да туряш канелка на Живота и да го точиш; да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли Живота? Продавате го.
     
    Животът не търпи никакъв [човешки] закон, никакво [лично] мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата [т.е. животът] носи всичката кал [кал, това е едно състояние на чувствата]. Но един ден тази кал ще се отцеди. И нейната вода ще бъде пак Вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден Животът ще се освободи от нея.
     
    Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача [защото обича това дете]. А пък като се "качи на гърба му" [друг някой], той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път, искам да мислите върху тази тема [каква е разликата и да се досетите, че за разумния човек различието е илюзорно].
     
    Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи, [от осем хиляди години], хората страдат и умират. Да пееш [т.е. да живееш], без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко.
     
    Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са най-големите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ Фирма е това. Фирмата у вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“
     
    Човек, който има Живот [е възкръснал; слял се е с Христа; станал е Едно с Бога и върши Неговата (а не своята) Работа – затова], никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има Живот, грях няма да има - той е свободен, от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези Извори на Живота. Тепърва трябва да дойдете, до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма, в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана - къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен [разговор – какво нещо е Животът], но не съм свършил още [онова, което имам да ви кажа, за да тръгне, всеки от вас, сам], към извора си.“
     
    Из: „Към изворите на живота“
     
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     
    Петър Дънов – Учителя: „Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. Ето една проста истина, която и децата могат да разберат, даже по-добре от възрастните. Проста е тази истина, но всеки сам трябва да я потърси и разбере. Иначе човек ще прилича на болен; на парализиран, който очаква наготово да му донесат вода от извора. Не, сам ще отидеш на извора, сам ще се напиеш от чистата вода. Щом дойдат до идеята за Бога, хората приличат на болни, които очакват да ги посещават здравите, наготово да им задоволяват всичките нужди. Защо болният да не си услужи, сам? Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят. Веднъж изгубил първоначалния си образ, човек се отклонил от Бога и се поддал на външни влияния. Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога, като причина за страданията и нещастията в живота му. Нека честният човек се опита да открадне нещо, да види как ще се почувства. Преди кражбата той е спал спокойно, като дете. След кражбата, сънят му се разваля. По цели часове той се върти на една, на друга страна, не може да заспи. – Защо не спи спокойно? – Занимава го някаква мисъл. – Как ще се освободи от неспокойната мисъл? – Като върне парите или предмета, който е откраднал. Алчно е човешкото око! Достатъчно е младият момък да види отдалеч една красива мома, за да се прояви неговата алчност. Той пожелава да я обсеби, да я вземе за себе си. Божествено ли е това желание? Божествено ли е желанието на човека, да обсеби къщата на своя приятел? Да вземеш службата на своя приятел, Божествено желание ли е? Ако един писател иска да засенчи друг писател, със своите произведения, на прав път ли е той? Ако се говори за морал, а алчността на човека се шири в света; това е безморалие. Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека.“
     
    Из: „Ще дойдем при него“
    https://beinsa.bg/beseda.php?id=636
     

     
×
×
  • Добави...