Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
4 Следващи
Последни Посещения
54099 посещения на профила
Велина Василева's Achievements
Статус Обновяване
Виж всички обновявания по Велина Василева
-
Петър Дънов – Учителя: „Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо [от Бога, до нас, земните жители], е той! Има какво да се чете, всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Трудно е човек да се занимава с Живота, понеже Целият Живот не е пред нас. И за настоящето знаем малко, вследствие на което имаме оскъдни знания. Според тези оскъдни знания, ние искаме да доказваме нещата, както не са. В прочетената глава [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих https://biblia.bg/index.php?k=40&g=5&tr1=1 ], Христос описва деветте блаженства; деветте правила за Живота. Много тълкувания са давани по тези блаженства, но мъчно е да определиш кое какво означава. Казано е, запример: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората, [което, освен че е дуално, но е и "половинчато" (т.е. егоистично) разбиране.] Да бъдеш нищ духом, днес разбират да бъдеш като овца, всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране нищ духом е този, когото като тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен. „Блажени кротките!“ Кротък е онзи, когото като ядат вълците, вълкът дохожда най-после до положение, че не може да го изяде, зъбите му падат. И тогава кроткият се освобождава. Това е кратко обяснение само на двете блаженства [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих], а останалите вие сами ще си ги обясните. И тъй, от становището на живота, има три възгледа всичко: единият възглед е Божествен, вторият е духовен, а третият е чисто физически или човешки. Сегашният живот, в който живеем, е човешкият, физическият, или светът на предметното учение. Духовния свят ние само го чувствуваме, а Божествения свят само го мислим. Това са отвлечени работи. Ти имаш едно чувствувание, на което не можеш да дадеш никаква форма... За да бъдеш ученик, трябва да ПРИЛОЖИШ СЛОВОТО, в живота си, а да го ПРИЛОЖИШ, трябва да го ПРОУМЕЕШ и РАЗБЕРЕШ. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. [Да бъдеш ученик, на Живота; т.е. ученик на Христос, Който е Проявената Божия ЛЮБОВ и у Когото е Вечният Живот, трябва да ВИЖДАШ ЯСНО, че Вечният Живот е Водата, Която Той предложи на самарянката, в Йоан 4:14 "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Както и съгл. Йоан 6:35 "Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее").] Затова, ученикът трябва да бъде образован [(с цел ДА СЕ ОСВОБОДИ от илюзията на МАТЕРИЯТА). За да може да РАЗЛИЧАВА, да РАЗБИРА, да ОСЪЗНАВА и да ПРИЛАГА, умът му (петелът; НИЗШИЯТ ПРИНЦИП), трябва да е обучен, да се СЪЕДИНИ, с ХРИСТОС – ВИСШИЯТ ПРИНЦИП, ЗА ДА СЕ ПОВДИГНЕ, ВИБРАЦИОННО] и да има най-малко четири завършени факултета [както следва: да разбира ума, сърцето, душата и духа си, като Едно хармонично Цяло и така – постигнал, с помощта на Христос, Единство на съзнанието, в себе си (представяйки си се, като точка, в Центъра, да е излязъл от времето и пространството) и да е влязъл в петия факултет; в петата област – ЛЮБОВТА. Любовта подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот. Помнете, казва Учителя: Не вие, сами, по себе си, а само Христос (когато е осъзнат, като Център на вашия живот); т.е. – само в РАЗБИРАНЕТО и ОСЪЗНАВАНЕТО на Единството, е Проявената Божия Любов]. И тъй, ако питате какво се съдържа в Името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на Любовта. Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога! Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. За пример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Търси Светлината, която няма сянка [от изопачени човешки умувания, защото Божествената Светлина, ще вземеш само от ЖИВИЯ БОГ (в сърцето си), Който (заедно с Христос, в ума ти), е направил обиталище, у теб, за да те учи, защото ти си ОСЪЗНАЛ ПРИНЦИПА на ДУХА – т.е. на ЛЮБОВТА; на ЕДИНСТВОТО; ти си избрал, във всеки даден момент – да припознаваш хегемонията на БОЖИЯТА ЛЮБОВ (която подразбира ЕДИНСТВО), в твоето битие. И тогава вече ти си забравил, за себе си, като за нещо, отделно, от ВЕЛИКОТО ЦЯЛО. Така, за тебе – външните обстоятелства, вече нямат значение; само твоето състояние на съзнанието – във всеки даден момент, да се държиш за ХРИСТОВОТО ЕДИНСТВО, има значение]. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. Глава на твоето Слово е Истината. Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. [Плод = Разбиране.] Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. Туй, което не може да приложиш, ти не може да го разбереш. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му даде методите за работа. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи е Бог. Когато Животът [Животът; в смисъл: Вечният Живот, под който подразбираме Христос (Законът на Единството)] отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Два пътя има, по които ходят всички ЖИВИ същества на земята: Пътят на Хляба [т.е. на Божието Слово; на Божиите Мисли] и Пътят на Водата [т.е. на Живата Вода, която подразбира Истинският Живот, Който е Вечен (т.е. в него няма прекъсване на ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ)]. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. Следователно, когато Животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат [т.е. без да го разберат, от Божествено Гледище, а всяко неразбрано нещо, се счита за неприложено. Както и обратното: всяко разбрано, от Божествено Гледище, нещо, се счита за приложено (за разумно използвано); т.е. за писмо, от Бога, до нас, което е стигнало до предназначението си]. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара [т.е. в подсъзнанието / душата] ли, или в стоте грама жито [жито = Божествени Идеи], турени в стомаха [т.е. в ума] и разумно използвани [т.е. разбрани, от Божествено Гледище]? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.“Из: „Добрата постъпка“
