Въпросът за прошката ме вълнува много отдавна, наред с тези за предаването, капитулацията и доверяването в живота, в Божественото, но никога досега не успях да простя на себе си и на другите. Тази горчилка тежи ужасно, но аз не мога да намеря начинът, по който да я сваля от себе си. Моля ви, споделете своя опит, защото се превръщам в една от онези вечно недоволни, намръщени и нещастни жени, които в миналото си аз не разбирах. Не успявам да се захвана за хубавото в живота си, колкото и малко да е то ... или малко да ми се струва на мен........все пак то съществува, но аз го регистрирам с логическия си ум, не със сърцето си. Там е мрачно и пусто. Искам да пусна Светлината там, а не успявам.