ivail

зравей мило момиче,
 
изживях писмото ти. Ти си млада, прекрасна и объркана. Искам да те посъветвам само едно нещо и то е да не гледаш въобще новини и телевизия. Телевизията е изпълнена с насилие и силно влияе на подсъзнанието ни. Аз вече не пускам телевизора и се информирам чрез нета за нещата, които ме интересуват. Гледам филми, каквито си избера, слушам музика, която ми е по вкуса и чета статии и теми, които усетя, че са за мен. По света има хиляди хора като теб и мен, всеки носи кръста си и учи нужните за него уроци. Бог обича всички ни. Когато и нашата любов към него, към нас самите и към другите нараства с всеки изминал ден в сърцата ни, тогава несгодите се приемат различно, с благодарност. Имай вяра в себе си и в живота! Притежаваш нужната сила, за да решиш паническото си разстройство, та дори и да простиш на баща си!
 
 

Малко изместихме темата, но.......   Уговорка със смъртта Първата част от тази история се случи, когато бях на седем години, а завършекът - когато бях на двадесет  и седем. Когато бях на седем, един член от семейството ми покани няколко учени пандити и астролози от Бенарас  да предскажат бъдещето ми. (Страната ни е известна тази наука Ще откриете много шарлатани, ще откриете и истински учени астролози. Ако решите да се посетите някой от тях, преди да го посетите, той ще напише описание на вашия живот, върху което ще  стои  името ви. Това ще ви чака, когато пристигнете дори да не сте споделяли с никой, че възнамерявали да го  посетите. Такава дарба е рядкост. Ще откриете само двама-трима такива, но ще ви кажат много. Стоях точно до вратата и дочувах какво предричаха- " Момчето ще умре на двадесет и осем годишна казваха всички те. Дори посочиха точната дата. Бях толкова разстроен, че започнах да подсмърчам. Тогава си помислих: „Имам толкова кратък жив умра, без да постигна нищо. Как въобще мога да осъществя   мисията си в живота?" Учителят ми дойде при мен и попита: - Защо ридаеш? - Ще умра - казах му аз. - А кой ти каза това? - попита ме. - Всичките тези - и посочих към стаята с а астролози. Той ме хвана за ръка и рече: - Ела. Заведе ме в стаята и се обърна към астролозите - Нима наистина смятате, че този момък ще умре на двадесет и осем години? - попита той. - Да - бе единодушният отговор. - Сигурни ли сте? - Да, ще умре тогава и никой няма силата да го предотврати. Учителят ми се обърна към мен и каза: - Знаеш ли, тези астролози всичките ще умрат преди тебе, а ти ще живееш до старини, защото аз ще ти дам своите собствени години. (Днес нито един от тях не е жив. Умряха, преди да стана на двадесет и осем.) - Как е възможно това? - попитаха те. - Предсказанието ви е погрешно - отвърна учителят ми. - Има нещо отвъд астрологията. После се обърна към мен: - Не се тревожи. На този съдбовен ден обаче ти все пак ще се сблъскаш лице в лице със смъртта. Междувременно аз напълно забравих това пред   Когато бях на двадесет и осем, моят гуру ме прати да отида до един планински връх на около 3350 морска височина и на 90 километра от  Рикинеш. Там девет дни изпълнявах ритуала Дурга-пуджа. /Преклонение пред Божествената Майка). Носех  само дървени сандали и една препаска. Един ден пеех, вървях сам-самичък покрай стръмна пропаст и в това уединение се чувствах като същински  бог.  Бях се запътил  към върха на планината, където има- малък храм, за да се поклоня на Божествената Майка.Отвсякъде ме обграждаха борове. Изведнъж се подхлъзнах  на боровите иглички и започнах да се търкалям надолу по склона. Мислех си, че с мен е свършено, но докато се спусках надолу, след около 150 метра се закачих на малък трънлив  храст. Един остър клон ме прободе в корема и ме задържа. Под мен зееше стръмна пропаст, а храстът започна да се люлее под тежестта ми: първо виждах планините, а после и Ганг, чак долу. Затворих очи. Когато отново ги отворих, видях, че от мястото, където клонът бе пробол корема ми, тече кръв, но това бе нищо в сравнение с пълната неизбежност на смъртта. Не обръщах внимание на болката, понеже имах по-голяма грижа- очакването на смъртта. Повторих всички мантри, които знаех. Казах дори някои християнски и будистки мантри. Ходил бях в много манастири и бях научил мантри от всички религии, но никоя мантра не подейства. Спомних си много божества, Кaзаx: ~ О, еди-кое си Сияйно Същество, моля те, помогни ми.   Но помощ не идваше. Само едно ми оставаше да изпробвам - смелостта си! Когато започнах да подлагам на изпитание смелостта си, внезапно се сетих: „Аз няма умра, понеже смърт за душата ми няма. А смъртта за тяло е неизбежна, но незначима. Аз съм вечен. Защо, се страхувам? Отъждествявах се с това тяло - какъв  жалък глупак съм бил." Останах закачен на този клон около двадесет минути. Тогава си спомних нещо, което ми беше казал учителят ми. Казал ми беше: „Нека това да не ти става навик но когато наистина се нуждаеш от мен и си спомнш за  мен, аз ще дойда, по някакъв начин ще бъда go теб. Рекох си: „Изпитах своята смелост, време е да изпитам учителя си." (Това е естествено за един последовател,през цялото време се мъчи да подложи на изпитание учителя си. Избягва да се вглежда в собствените си слабост, а само търси грешки в учителя си.) От прекален загуба на кръв взе да ми се вие свят. Всичко се размъти и започнах да губя съзнание. Тогава чух някакви жени на пътеката точно над мен. Бяха дошли в планината да съберат трева и коренчета за своите животни. Една от тях погледна надолу и ме съзря. Извика: - Вижте, мъртвец! „Ако ме помислят за мъртъв, рекох си, ще ме оставят така." Как можех да привлека вниманието им? Главата ми бе надолу, а краката - нагоре. Те бяха на около тридесет метра над мен. Не можех да говоря, затова започнах да махам с крака. - Не, не, не е мъртъв - казаха те. - Краката му още мърдат - сигурно е жив. Те бяха смели жени и слязоха, вързаха въже около кръста ми и ме вдигнаха. Клонът все още беше забучен в мен. „Ето го и момента за смелост", помислих си аз.Натиснах стомаха си навътре и издърпах клона от него. Те ме изтеглиха и ме заведоха до една малка планинска пътечка.Попитаха ме дали мога да вървя, а аз казах „Да." Първоначално не осъзнавах сериозността на състоянието си, раната от клона бе предимно вътрешна. Те решиха, че като съм свами, сам ще се погрижа за себе си без тяхна помощ. Казаха ми да следвам пътеката, докато слезна до някакво село, а после тръгнаха да си вършат работа та. Опитах се да вървя, но след няколко минути паднах. Помислих си за учителя си и му казах: Моят живот приключи. Вие ме отгледахте и направихте всичко за мен. Но сега аз умирам, без да съм достинал себереализация. Внезапно  пред мен изникна моят учител. Реших, че умът  ми погажда номера. Казах: наистина  ли сте тук? Помислих, че сте ме изоставили! -Защо се тревожиш? - рече ми той. - Нищо няма ти се случи. Не си ли спомняш, че това са часът и датата, предсказани за твоята смърт? Днес повече няма а се сблъскваш със смъртта си. Вече си добре. Постепенно се поокопитих. Той донесе някакви листа, смачка ги и ги сложи върху раната. Заведе ме в една близка пещера и помоли някакви хора да се грижат за мен.Каза: - Дори смъртта може да се предотврати. После си замина. След две седмици раната зарасна, но белегът още стои на тялото ми.    

...
– Има едно Божествено общество, има един Божествен народ. Аз ви съветвам да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си.
 
На всички казвам: "Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца, са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас."
 
Питат ни: "Кои сте вие и колко сте?" Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на Небето, и в цялата Вселена.
 
Който служи на Бога, той е гражданин на това Велико Бяло Братство, което наричаме Братството на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
 
Ще кажете: "Ние искаме да станем членове на това Братство." Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство. Да се учиш при Бога, това значи, да минеш Школата на Всемирното Бяло Братство. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази Школа. Всеки от вас трябва да я намери. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории.
 
Като завършите тази Школа, ще ви дадат трудни задачи, които трябва да разрешите правилно. Например, ще ви дадат задача да ходите между дивите племена и между изостаналите хора. После ще ви изпратят между добрите и между лошите хора, животните и растенията и ще наблюдават, как ще постъпвате с тях и как ще ви приемат. Най-после, ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят, какво ще направите с тях. Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член. Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас.
...
Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред.
 
За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство.
 
Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството.
 
Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.
 
Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство.
 
Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме.
...
Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат.
 
Брат е онзи, който, от излизането от Бога, до връщането при Бога, през всички съществувания ти е бил брат. При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
 
Ако всинца имате такъв идеал, ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Братство.
 
Божественото Учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Всемир.
 
Всеки член от това Братство е проява на Бога. Те са придобили това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света.
 
Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си.
 
Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път.

Един брат запита:
 
– Защо изразът "Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества?"
 
– Защото, като се каже Братя, разбира се, че те имат отношение към нас, наши братя са.
...
 
 
От тук
Подчертаното е от мен.

Станимир, обикновено всеки обикновен човек като излага тезата си (и аз също) се опитва да убеди другия в нещо, което не му трябва или не е още от неговия път. Също така отказва да му даде нещо, което на другия му трябва точно сега.

Ха ха, то е същото като да започнат да изплащат на пенсионерите пенсията в банкноти от по хиляда долара

Та, ако се върна към това, което всъщност се питаше "дали човек сам привлича всички нещастия към себе си", то лично аз стигнат до тези цитати на Учителя:

"...Докато хората не изпълняват волята Божия, страдания всякога ще има..." От "Смяна на силите"
"...Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро....и нито един косъм няма да падне без волята на Бога.." От "Свещеният час"

Неизпълнението волята Божия води до всички нещастие и никое нещастие не идва без човекът да си го е причинил.


ПС. Например, волята Божия е човек да не е мрачен. Ако е мрачен човек, привлича към себе си нещастия.

Живея на село, имам 2 козички, над 20 кокошки, 6 патици, пъдпъдъци, зайци ( които гледам просто защото ги имам, не ядем животни), фазани, даже и сръндак. Също така си имам оранжерия, където доказах и на себе си и на съселяните си, че домати, краставици, пипер, птладжан и т.н. могат да се отгледат без торене( ползвам само оборска тор) и пръскане. Семената са си мои, разсадите - също. Животните си в началото ( първите 2 месеца от проекта ми) ги хранех с купен фураж, до момента, в който установих, че соевия шрот е ГМО. Сега се хранят с фураж собствено производство. Яйца, мляко, сирене, масло, зеленчуци...имам си всичко. Не виждам смисъл да ходя на работа, за да вземам заплата, която съответно да изхарчвам в големите супермаркети за нещо, което прилича на храна. Преди няколко дена влезнах в Пени Маркет и си купих само ориз ( нищо друго не ми хвана окото). При това с леко притеснение дали етикета му наистина показва какъв е точно - наскоро четох за ГМО ориз с гени от човешки черен дроб. Даже и за хора, които не са вегетарианци си мисля, че ще им дойде в повече тоя вид "канибализъм"? Да не говорим, че смесването на разновидни организми е доказано стерилен - някой по- горе спомена, че кучето е кръстоска между вълк и чакал ... няма такова нещо! Ако по някакво стечение се появи хибрид между тези животни, то ще е стерилно, така както са мулетата и катърите, които всеки знае, че са хибрид между коне и магарета. Тук са няколко мисли, които мен лично много ме притесняват - първо, че ГМ семена се ползват еднократно, но не се възпроизвеждат, което предполага всяка година да се купува семенен материал ( което пълни джоба на такива като Монсанто ), да не говорим, че такъв материал ти “ заразява" площите и вече не можеш нищо друго да отглеждаш като чиста продукция. Другото ми притеснение е, че на принципа на хибридното безплодие, за което споменах по- горе, приемането на ГМО с храната в един момент ще отключи същия механизъм и при хората. За съжаление това че стане ясно при поколението на нашите деца.
 
  Това е моето мнение и моето решение за начина ми на живот. Желая здраве на всички ви! Отивам да си храня гадинките.

Една препоръка към "доктора" - да направи изследване, дали има случаи от 1911г. до сега, на ученици на Беисна Дуно, които да са приети в клиника или да са търсили помощ на психолог, след приемане на принципите на школата му.
И дали точно поради ненамиране на лек и отговори, някои хора са започнали изучаване и практикуване на учението на Учителя.
 
Такова едно изследване на никой не би навредило, освен ако няма страх от резултатите.

Здравей,

пробвала ли си неприемане на храна за 1-2 дена с пиене на чиста топла вода, съчетано със бавно коремно дишане(2-3 пъти на ден по 5 минути) и често отпускане в леглото (дори с кратки моменти на заспиване пред деня)?

Страха е голяма илюзия, която може би в твоя случай е начин да осъзнаеш твоя красив потенциал, когато го преодолееш.

Само преди месец дискутирахме положителното мислене в друга рубрика на форума. Мисля,че е по - удачно двете теми да се слеят. Конкретно за статията:  Пламен Димитров не дава дефиниция за това какво е положително мислене. А без дефиниция на такова широко понятие, в което буквално всеки внася свой смисъл, обсъждане не може да има. Как може да се дискутира нещо което не е дефинирано какво е?Трябвало е първо да дефинира понятието "положително мислене" и тогава да го критикува.

Да мислиш позитивно, значи да имаш творчески потенциал, да си благодарен на трудностите, защото те те правят по-силен. Благодарност за страданията-също, защото очистваш карма и израстваш /това само ако не се озлобиш!/...
И Учителя е дал формули, които да ни пробуждат волята, творческия потенциал...
Разбира се само с повтаряне на фрази, без действие и вяра в добрия изход нещата няма как да се променят...
 
Да имаш позитивно отношение към живота значи, да имаш дух, воля и любов, за да вървиш напред и да решаваш задачите си...  Ако има изкривяване то е в това, че за добро се смята лентяйстване, непоемане на отговорност, отрицание на живота...
 
Време е да проумеем, че има изпитания, има и леки моменти, живота е пъстър и многообразен. Тук сме, за да се учим, а не да се вкопчваме в резултатите...
 
Ама човека докато е лаком за величие и живее с предразсъдъци няма как да напредва и да види красотата от днешния ден...

Една препоръка към "доктора" - да направи изследване, дали има случаи от 1911г. до сега, на ученици на Беисна Дуно, които да са приети в клиника или да са търсили помощ на психолог, след приемане на принципите на школата му.
И дали точно поради ненамиране на лек и отговори, някои хора са започнали изучаване и практикуване на учението на Учителя.
 
Такова едно изследване на никой не би навредило, освен ако няма страх от резултатите.

Ако под позитивно мислене се разбира " затвори си очите и ушите, спри да осъзнаваш това, което усещаш и чувстваш и си повтаряй само това, което аз ти казвам да си повтаряш", това НЕ  е нито позитивно нито е мислене. Какво от това, че някой му е лепнал етикета. Те и кръстоносците са носили кръста и са се вричали и умирали в името на Христос, но съвсем не са обичали ближните си така, както са обичали себе си.... Ето така според мен би било коректно да обясни на хората един професор по психология.
 
Първо - мислене означава осъзнаване в максимален размер на света около себе си и вътрв в себе си и то - внимание - в НЕУТРАЛЕН план. Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. Ако в ума се появят добрите и лошите страни, това е признак на две "замърсявания" на процесите, които протичат в ума на човека:
1. Емоциите са успели да подчинят интелектуалните процеси и така са ги изопачили в своя полза. 
2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. 
 
Ако човек наистина МИСЛИ,  той ще осъзнава защо в определени моменти изпитва положителни и защо в други моменти изпитва отрицателни емоции. После, ако човек наистина  МИСЛИ, той няма да скрие от ума си своите негативни емоции и да се вкопчи само в положителните, а ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). 
Вече имаме много теми за това и предпочитам да си почина сллед един прекрасен положителен ден, в който негативните емоции ми дадоха огромен урок и материал за мислене и работа над себе си - за което съм им благодарна! 
 
Да! Аз прилагам положителното мислене в живота и в работата си - аз уча своите ученици да виждат доброто във всяко нещо, във всеки човек, във всяко изпитание, в незнанието и в изкачването по стръмнините на познанието, в умората и в почивката, да благодарят на трудностите, на грешките и неуспехите си и да се учат от тях.
 
Нямам титли, не давам интервюта,  но имам 10 -11 учебни часа на ден и ученици, които сами идват да учат заедно с мен ... с любов и вяра.

Една препоръка към "доктора" - да направи изследване, дали има случаи от 1911г. до сега, на ученици на Беисна Дуно, които да са приети в клиника или да са търсили помощ на психолог, след приемане на принципите на школата му.
И дали точно поради ненамиране на лек и отговори, някои хора са започнали изучаване и практикуване на учението на Учителя.
 
Такова едно изследване на никой не би навредило, освен ако няма страх от резултатите.

Струва ми се, че е налице тотално смесване на референциите към един термин. Несправедливо и манипулативно. Второ - ученията не могат да носят отговорност за действията и изопачаването, извършени от хора, деклариращи себе си за техни последователи. По тази логика хайде да заклеймим християнството, заради кръстоносците и инквизицията....

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

из "Измамната реалност на вълните на егоизма"
Тогава се получава.
Следователно въпросът опира да нашето собствено възприятие на света, до това дали умеем да сменяме размера на нашата преспектива.
 
Именно страданието ни показва, че не виждаме добре, че сме на грешен път и ни подтиква към определени действия, чрез които да станем зрящи.
 
Сякаш сме застанали срещу една картина и сме вперили поглед в черната краска, натъжени колко тъмна е тя, без въобще да виждаме останалите цветове и цялостта на произведението, без въобще да разбираме, че черното е просто един необходим нюанс.

На всички братя и сестри, горещо препоръчвам да прочетат поне една от книгите на д-р Стефан Гайд (американски проферсор - българин) от поредицата "Тракийското писмо - Декодирано" и най-вече тази, която дойде лично до мен (сега мисля да си набавя сама и останалите) - "Тракийското писмо - Декодирано II: Кивотът на Орфеевия Завет - Открит"
 

 
С тази книга много липсващи звена стават така ясни, че според мен направо може да се ползва като допълнително "помагало" за разбиране на основополагащи Идеи в Словто на Учителя - особено от такива като мен, които не са прочели още и 1/3 от Словото и не са се запознали с всички по-дълбоки тълкувания на Учителя на символи, знаци, или пък излагане на факти от отдавна забравената история на човечеството. Връзката между "Орфизмът", "Езотерично християнство" и Учението на Учителя, в които са залегнали изначалните Истини, дадени на човечеството, тук е просто ясна като бял ден - и с тази книга (а сигурно и с цялата поредица) ако не друго, поне едно нещо от Учението на Учителя започваш най-после истински да усещаш - когато за някои неща понякога Учителя ни казва, че сега той дефакто не излага нови неща, а отново ни донася знания и мъдрост, които Той и Духа са ни носили нееднократно и преди...Млъквам, защото ще разваля работата с човешките си бращолевения, но вярвам, че Учителя и Всемирното Бяло Братство имат пръст в откриването на тези "артефакти" точно сега, а не в друго време...Най-после има условия да се разбере, и осмисли цялостно (дори чрез методите на съвременната наука) тази първа истинна картина на света... Интересното е, че ако не беше Учителя - никога нямаше да разбера, а навярно и да повярвам на това, което като че ли "самостоятелно" е открил д-р Гайд - а сега, то просто все едно следва Учението...при това, без явно това да е целта...все едно "пасва" от само себе си, органически и  идеално на целия пъзел...Така или иначе за мен ефектът беше усещането, че най-после Истина, а не натаманени, скалъпени лъжи, най-после почва да излиза наяве за историята на нашите земи....за която постоянно, от Учителя и не само от него, се говори колко е важна за сегашната ера на човечеството и колко е свещена. 

Благодаря ivail за източника .

Внимавай с тези книжки mvm , да не попаднеш в омагьосания кръг, в който автора е изпаднал - такива пишат книжки за да оправдаят загубеното си време.
А в същност, което те описват и не разбират, че това е тяхното Аз в нехармоничен вид, един недъгаво узрял плод в духовния свят.
 
 
И пак, искрено ти препоръчвам да внимаваш - падане от високо боли повече.
 
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му.

Застой за мен е момента, в който съм си мислил че няма какво повече смислено да науча на земята.
Слава Богу, че съм излизал от тези състояния на ума.

Началото на духовния живот е вегетарианството.
То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец.
Учителят Дънов

Източник: много един от тях http://www.bialobrat...=3328&Itemid=33

Аз съм уверен в теб, че след като го прочетеш сама ще си отговориш на въпросите.
 
Има много разлики и много прилики, има събития и цитати бегло споменати в Деянията(например 20:35, - от къде знае Св. Павел тези думи на Исус?) и Посланията от Новия Завет, който не се намират в 4-те евангелия.
Най-видимата(не казвам най-важната) разлика обаче е Принципа на прераждането. Той в същност е отречен в 6-ти век на петия вселенски събор, като на същия за малко не анатемосват Ориген, и на който "просветените отци" дискутират дали жената има душа.
 
Но пълно публично сравнение за сега не мисля да правя - Учителя Дънов го направил деликатно, като в началото на всяка беседа е почвал с цитат от библията - това което не е тълкувал, то е неистината вмъкната от тези за които Христос говори в преведеното от мен.

Скъпи братя и сестри, отварям тази тема за всички следващи подобни случаи....
 
 
Наша сестра, скромен, добър и трудолюбив човек, майка на две малки деца - сътрудник към библиотеката на Портала (уики и секцията с беседи) и към библиотеката Петър Дънов е в беда. От съображения за дискретност ме помолиха да не съобщавам самоличността и. Затова след ден размисъл и молитва ми пристигна идеята да помоля всеки от вас, които по някакъв повод отваряте страници с беседи в двата сайта,
 
при всяко отваряне на беседа да отправяте към Бог своята благодарност и молитва за здраве на нашата сестра
и на всички, които са допринесли и допринасят с вдъхновения си труд за да може Словото  да достигне до повече хора по всички кътчета на планетата. Убедена съм, че вашите благодарности и молитви ще бъдат чути и отправени към нашата сестра по най-добрия начин.
 
Благодаря ви на всеки от вас от сърце!

Скъпи сестри и братя,
 
с голямо задоволство бих желал да ви уведомя, че завърших превода от английски на преписа на апокрифното евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от Св. Ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворен.
След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.
Донесено е Азия от католически свещеник около 1870г., който го превежда от арамейски.
Това евангелие е познато под името Евангелието на Светите Дванадесет
 
Бих желал да споделя най-важните причини, които ме накараха да се заема точно с този текст, като знаем колко "богат на бисери" е интернета:
 
- Първата и най-важната причина е Учителя Петър Дънов, защото този текст, по мое мнение, излага всички принципи, на които Учителя основава учението, което ние е дарил на роден български език;
 
- Сега някои с право ще попитат "Как да сме сигурни че това е автентичен текст?".
Именно това бе другата причина да се заема - не открих никъде запазени оригиналите на четирите регламентирани евангелия и на остатъка от Новия завет. Най-шокиращото бе че дори няма нито един оригинал от 50-те библии поръчани от император Константин от 325г..(всъщност има два преписа от нея, правени преди 365г., които имат огромна разлика със съвременните версии)
Но не отричам сегашните версии на библията, просто няма пълното Учение в нея( като за противоречията ще нужна друга тема )  - на Св. Франческо от Азизи са му били достатъчни да приложи думите на Христос от четирите евангелия в живота си, за да получи венеца на Светец.
И така прочитайки голяма част от гностиката намерена през 1945-50г. в Египет и Мъртво море, както и всички други преведени на български апокрифни евангелия, и около 300 жития на свети люде от цял свят, установих че този текст най-точно дава(поне за мен) определение за християнски начин на живот.
 
  Разбира се много неща още бил желал да споделя, но най-вече линковете към Евангелието: 
 
http://www.alldivine...a=downfile;id=3

http://sdrv.ms/SDu7Mj

https://docs.google....lBiUFNYcGs/edit
 
 
Ако съм пропуснал или добавил някоя запетая, моля да извините моето несъвършенство.
 
При технически проблем с линковете, файла, въпрос по текста или просто усмивка, чувствайте се свободни да ми пишете чрез лично съобщение.
 
Бог да просвети човечеството по-скоро!

Скъпи сестри и братя,
 
с голямо задоволство бих желал да ви уведомя, че завърших превода от английски на преписа на апокрифното евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от Св. Ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворен.
След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.
Донесено е Азия от католически свещеник около 1870г., който го превежда от арамейски.
Това евангелие е познато под името Евангелието на Светите Дванадесет
 
Бих желал да споделя най-важните причини, които ме накараха да се заема точно с този текст, като знаем колко "богат на бисери" е интернета:
 
- Първата и най-важната причина е Учителя Петър Дънов, защото този текст, по мое мнение, излага всички принципи, на които Учителя основава учението, което ние е дарил на роден български език;
 
- Сега някои с право ще попитат "Как да сме сигурни че това е автентичен текст?".
Именно това бе другата причина да се заема - не открих никъде запазени оригиналите на четирите регламентирани евангелия и на остатъка от Новия завет. Най-шокиращото бе че дори няма нито един оригинал от 50-те библии поръчани от император Константин от 325г..(всъщност има два преписа от нея, правени преди 365г., които имат огромна разлика със съвременните версии)
Но не отричам сегашните версии на библията, просто няма пълното Учение в нея( като за противоречията ще нужна друга тема )  - на Св. Франческо от Азизи са му били достатъчни да приложи думите на Христос от четирите евангелия в живота си, за да получи венеца на Светец.
И така прочитайки голяма част от гностиката намерена през 1945-50г. в Египет и Мъртво море, както и всички други преведени на български апокрифни евангелия, и около 300 жития на свети люде от цял свят, установих че този текст най-точно дава(поне за мен) определение за християнски начин на живот.
 
  Разбира се много неща още бил желал да споделя, но най-вече линковете към Евангелието: 
 
http://www.alldivine...a=downfile;id=3

http://sdrv.ms/SDu7Mj

https://docs.google....lBiUFNYcGs/edit
 
 
Ако съм пропуснал или добавил някоя запетая, моля да извините моето несъвършенство.
 
При технически проблем с линковете, файла, въпрос по текста или просто усмивка, чувствайте се свободни да ми пишете чрез лично съобщение.
 
Бог да просвети човечеството по-скоро!