Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Щастието не е поредица от удоволствия ... нито от събития?! Или е?


B__

Recommended Posts

Не знаем какво е щастието, но поне да си поговорим какво не е.

Според мен основната заблуда за щастието е, че то е резултат от поредица уж благоприятни събития.

Планува човек да има работа, брак, деца...получава, получава, оглежда се, а няма щастие.

Или пък търси удоволствието, търси, търси, накрая удоволствието вече не е удоволствие или е извратено до таква степен, че носи страдание.

......

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен щастието се състои в умението да се преживява.

Просто присъствието тук и там, с този и онзи, търсенето и намирането, следването на цели, желания, амбиции и сбъдването им дори, не носи щастие, ако всички тези моменти не са преминати умело чрез преживяването.

Умението да присъстваш с цялото си същество във всеки един момент от живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност това което описваш е често, но не бих казал като правило. Често жертваме толкова много за нещо което искаме, че постигането му губи стойност. Или ни е отнело толкова време, че вече сме се променили, а с това и онова което искаме. Или сме си мислили, че е или носи нещо, а сме се заблуждавали. Примерно при момичетата има една приказна мечта да облекат бяла булченска рокля, а тя сама нищо не може да ти осигури.

Ама... мисля, че тук може да си изплющя пирамидата на Маслоу. Както добре е илюстрирано при нея, задоволяването на ниво отключва потребност от по-високо ниво.

500px-Maslow-pyramid_bg.svg.png

Или с други думи, човекът е ненаситен. Едни към пари, други към знание, трети към себеусъвършенстване. Едни с очите си, други с разума си, трети със страстите си, душата си... Но всичко е един наркотик, който ни кара да искаме повече, независимо дали можем да го поберем, усвоим, ползваме... Живота е наркотик, който ни опиянява и смисълът на нашия живот е искането. То, искането, е и основният проблем на човекът. Защото искането се среща с неуспехът, с недостигът, с разочарованието. И в този род на мисли, щастието може да бъде само път, но не и цел. Защото постигането на цел е само миг активиращ поставянето на нова цел, докато стремежа към нея може да трае цял живот.

Щастието смятам, че все пак до голяма степен е дело на обстоятелствата. За мен определението за човек е "жертва/плод на средата", но с това не ангажирам никого. Щастието е задоволяване на нашата лакомия. Лакомия е и да искаме да разберем Бог. Защото не си задаваме въпрос заслужаваме ли, а само искаме ли.

Искането е в основата на инстинкта за самосъхранение. Искането ни събужда сутрин за да станем от леглото. Искането е единственото нещо което ни носи щастие. Можем да го храним с различни видове храна, наричайки една лакомия, а друга алтруизъм, но все си мисля, че всичко опира до Егото. Искаме да се реализираме, искаме признание, искаме да постигаме, да превъзмогваме, да заслужаваме... до толкова, че забравяма защо всъщност го искаме. И искаме ли изобщо нещо? Наскоро цитирах една мисъл, че най-големият проблем на човека е, че си мисли, че нещо трябва. трябва ли? Защо трябва? Четох една книга като малък, чиято идея бе да направи читателя по-мотивиран, по-ефективен, по-... четох, изписах една тетрадка записки и накрая не открих нито една, ама нито една причина да искам това. Нито една причина. Аз не искам нищичко. Примитивните ми инстинкти и комплекси ме карат да искам. Затова и преди година бях правил една тема, има ли всъщност такова нещо като свобода. Какво искаме НИЕ, а не какво искат другите от нас. Какво правим за себе си, а не защото го очакват от нас. Кажи, че имаш планове и Господ ще ти се изсмее. Не помня как беше точно... Плановете са ориентири. Времето не стига за това което ни се иска. Нито мястото. Нищо не стига. Дали щастието не е умението да се задоволяваме с малко? Или да се задоволяваме, че нещо сме постигнали. Какво остава след нас? След нашето огромно Его, че сме нещо, че сме постигнали нещо? Какво остава освен праха?

Линк към коментар
Share on other sites

Щастието е в нас, докато сме деца. Стане ли човек възрастен е безмислено да търси щастие там, където го няма. Всеки да си избира, ама онова щастие, което някои виждат навсякъде около нас, наричам пусто щастие. Щастие също е глупаво да изпитваме когато успеем в някое начинание. Трябва да знаем, че каквото и да постигнем има и още за постигане. Да не се радваме и отпускаме излишно, 'щото не е уместно така да се самозалъгваме. Имам една мечта, която е съвсем реална и е на път да се осъществи. Когато се вглъбя в нея, а това става често, получавам не точно щастие, а разбиране. И някак си ми става едно такова отпуснато и хубаво. А идеи, че трябва да постигна нещо, за да съм щастлив нямам, защото знам, че каквото и да направя все ще е малко пред това, което се иска от мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Ммммм, аз съм на по-различно мнение, vorfax. И не съм съвсем съгласна с пирамидата на Маслоу.

Познавам лично хора, които никак нямат афинитет към предпоследното ниво и направо действат по последното.

Кога ни обзема чувство на щастие? Когато сме в "епицентъра" на хармония в света, като ние също сме в съзвучие с тази хармония, сред която сме. Та в тази връзка пред нас има две полета за действие - по-лесното (и доста естествено бих казала) е да влизаме в съзвучие с вече готова хармония, а другото е да създаваме (или поне допринасяме за) хармония в света.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Щастието е в нас, докато сме деца.

Т.е. нужно е да сме наивни и глупави, за да бъдем щастливи. Докато приказките са реалност и дядо Коледа носи подаръци, няма нищо по-естествено от щастието. На децата не им е нужен повод за да смеят...

Линк към коментар
Share on other sites

„Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. ... Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.“

Из „За тяхното неверство“ – НБ, 6 февруари 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Щастието е в нас, докато сме деца.

Т.е. нужно е да сме наивни и глупави, за да бъдем щастливи. Докато приказките са реалност и дядо Коледа носи подаръци, няма нищо по-естествено от щастието. На децата не им е нужен повод за да смеят...

В ранните години ни се позволява ( а може би и прощава ) лекомисленото поведение. След съзряването би трябвало да възтановим баланса, като станем отговорни и разумни. Възрастния човек не може да се радва, както когато детето се радва виждайки своята майка, като преди това не я виждало известно време. Били сме деца и знаеш как сме радвали. В детските очи е радостта! В нашите очи я няма.

Линк към коментар
Share on other sites

В ранните години ни се позволява ( а може би и прощава ) лекомисленото поведение. След съзряването би трябвало да възтановим баланса, като станем отговорни и разумни. Възрастния човек не може да се радва, както когато детето се радва виждайки своята майка, като преди това не я виждало известно време. Били сме деца и знаеш как сме радвали. В детските очи е радостта! В нашите очи я няма.

На децата им се прощава, а на възрастните не. Децата могат просто да са щастливи, а ставането отговорни и разумни ни лишава от това. И каква му е идеята тогава?

Линк към коментар
Share on other sites

А е казано всички като децата да станем. Коесто според мен означава и да гледаме на всички хора като деца - като че са деца и с поглед на деца :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

(Като -децата)  Без  обяснения----да живеем с любопитство и радост.Това ни е достатъчно.  обяснение----Света е играчка.Поиграеш ли си с нещо ,не го задържай,остави го , мини   на следващата ...                                                                            За щастието , интересно ? Никой не споменава за любовта между мъжа и жената.Този дар ни се дава  на прага ,на зрелия живот.Да опознаем състоянието на перфектно функциониращи  системи.Състоянието довеждащо до разбирането , на света , като добро място за живеене.Място в което всичко е точно както трябва  и точно на време.Дори моториста пресичащ на червено е на мястото си ,в общата картина , на перфектно  функционираща цялост.Цялост в която има определено достатъчно място и за теб.И без теб няма да е цялост.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

(Като -децата)  Без  обяснения----да живеем с любопитство и радост.Това ни е достатъчно.  обяснение----Света е играчка.Поиграеш ли си с нещо ,не го задържай,остави го , мини   на следващата ...                                                                            За щастието , интересно ? Никой не споменава за любовта между мъжа и жената.Този дар ни се дава  на прага ,на зрелия живот.Да опознаем състоянието на перфектно функциониращи  системи.Състоянието довеждащо до разбирането , на света , като добро място за живеене.Място в което всичко е точно както трябва  и точно на време.Дори моториста пресичащ на червено е на мястото си ,в общата картина , на перфектно  функционираща цялост.Цялост в която има определено достатъчно място и за теб.И без теб няма да е цялост.

 

Всъщност в този твой пост се усеща цялост, удовлетворителна цялост. 

 

Щастието не било поредица от удоволствия......що пък да не е?! или пък защо да не е поредица от събития?! :) :) :) 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...