Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Аделаида

Мечтите

Recommended Posts

Много би ми било интересно да разбера, обичате ли да мечтаете, кога най-често Ви се случва, как се чувствате когато мечтаете и с какво най-често са свързани мечтите ВИ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мечтая често, за какво ли не...повечето с времето се сбъдват, някои още не са... други вече съм ги "отменила" .... но е много важно как точно мечтае човек.

Мечтата е като "в мъгла' - изживявам само своите усещания - няма конкретно място, момент, продължителност и хора и предмети. Само усещането на щастие.

Когато ми се е случвало да мечтая с конкретни представи, съм се свързвала с тях и после съм осъзнавала, че очаквайки определен човек или събите, съм изпуснала изживяването с други хора и на друго място.

Много е тънка границата между мечтата и желанието, но е фатална за Любовта и щастието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много би ми било интересно да разбера, обичате ли да мечтаете, кога най-често Ви се случва, как се чувствате когато мечтаете и с какво най-често са свързани мечтите ВИ?

Като дете ... заспивах всяка вечер мечтаейки за нещо... до такава степен това ми беше станало навик да се приспивам, че продължих и години след това. Странното е че повечето неща, за които мечтаех се сбъднаха. А лошото е, че през последните години не заспивам мечтаейки, а анализирайки, което със сигурност не е добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мечтая често, за какво ли не...повечето с времето се сбъдват, някои още не са... други вече съм ги "отменила" .... но е много важно как точно мечтае човек.

Мечтата е като "в мъгла' - изживявам само своите усещания - няма конкретно място, момент, продължителност и хора и предмети. Само усещането на щастие.

Когато ми се е случвало да мечтая с конкретни представи, съм се свързвала с тях и после съм осъзнавала, че очаквайки определен човек или събите, съм изпуснала изживяването с други хора и на друго място.

Много е тънка границата между мечтата и желанието, но е фатална за Любовта и щастието.

Да, така е близо е, но надали има мечти, които не са свързани пряко или подсъзнателно със желанията на човек. Надали има мечти, които са далеч от желанията, дори с вярата и надеждата. И защо да е фатална, Донче би ли доуточнила?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Ами например мечтала съм да живея по определен начин с конкретен човек и да ни се случат конкретни неща - представяла съм си ситуациите, мястото... и разбира се и усещането за щастие с тях. Нищо лошо дотук. Обаче когато това не се получаваше точно така, оставах с усещане за разочарование... Или подсъзнателно смятах себе си за виновна, че не се е получило както съм го мечтала. Или още по-зле - вместо да мечтая започвах да подреждам във фантазията си (и не само) нещата и ситуациите си така, че да го накарам да се случи - това, за което съм мечтала....

Сега не го правя - знам,че това е агресивно и проява на гордост.

Оставих на Провидението да реши с кого, къде, кога и как конкретно ще изживея мечтата си. Убедих се, че Провидението знае как да направи мечтата ми реалност - не е по моите скромни човешки възможности. После, когато мечтата стана реалност чак тръпки са ме побивали като съм си представяла колко дребни събития е трябвало да се случат в точно определен момент и ред, за да стане това. От мен е зависело само едно - когато се окажа в "мечтата си" - да я позная - само по едно е възможно - помнете усещането и вярвайте, че Провидението знае по-добре от вас и вашите критерии за добро какво е добро за вас. Доверете се на неговия избор колкото и странен и неочакван да ви се струва отначало....

И още едно правило - винаги след изживяване на мечта правете "отстъпка" - честно си кажете - ако това се случи, ще съм щастлива, ако не се случи, значи така е било по-добре за мен. Действа като антивирусна програма, ако все пак несъзнателно и невнимателно сте допуснали някакво обвързване с конкретика... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтите винаги се реализират.

Изводът: Имайте красиви мечти!

Вярно е. Затова е казано, че човек е висок, колкото мечтите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много би ми било интересно да разбера, обичате ли да мечтаете, кога най-често Ви се случва, как се чувствате когато мечтаете и с какво най-често са свързани мечтите ВИ?

Като дете ... заспивах всяка вечер мечтаейки за нещо... до такава степен това ми беше станало навик да се приспивам, че продължих и години след това. Странното е че повечето неща, за които мечтаех се сбъднаха. А лошото е, че през последните години не заспивам мечтаейки, а анализирайки, което със сигурност не е добре.

Добре е !Смисалът на мечтите е в пътя към постигането им.Анализа на пътя е стъпката напред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтите са отражение на желанията, а чрез желанията духът насочва развитието на човека.

Когато бях малка, обичах да мечтая. Лягах си 2-3 часа по-рано, завивах се през глава и си сътворявах цели истории, чието развитие продължаваше в течение на много вечери. Бяха различни, но все забъркани ситуации, драматични, с трудно разрешение - но затова пък винаги имаха хепи енд.

Бях забравила този период от живота си, спомних си наскоро и се изумих - животът ми протича по същия начин, както и в онези детски мечти и фантазии. Трудни, объркани и разрещаващи се винаги в последния момент и по най-добрия начин ситуации. Направо се втрещих, тръпки ме побиха, когато го осъзнах, и си казах - това е ужасно, сама съм си сътворила пробелимте с тази си нагласа. След време разбрах, че друга нагласа не бих могла да имам, защото мечтите не определят душевното състояние, а обратното - те са негова изява. Мечтите и желанията ни подсказват верния за нас път и е безмислено да се потискат. Желанията ни са задачите по пътя ни, облечени в приемливи за човешкия ум форми, и реализирането на желанията винаги е съпроводено със стъпка напред в развитието на духа.

Аз отдавна вече не мечтая, по-скоро желая целенасочено - зная какво искам и търся пътища към него. При това липсва романтичната окраска на мечтата, но предполагам, че вече не се нуждая от нея. За много хора мечтите са отнесени фантазии, в които се оттеглят от реалния свят, нямат връзка с реалността им, нито очаквания за реализация. Моите мечти са реалистични, намират се на стъпка напред спрямо реалното състояние на нещата и са напълно изпълними - не зная дали мога да ги нарека мечти вече. Но те се сбъдват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Забелязвам някакво объркване и неяснота в мнения от тази и другата подобна тема.

Може би е редно разсъжденията за мечтите да започнат от фиксиране на гледната точка т.е.дали човек е започнал да води някакъв съзнателен живот или просто човек битува в светския си етап на жизнена реализация.И в двата етапа мечтите са свързани с желанията на човека,но работата по реализацията им придобива други измерения.

Безспорно съзнателния живот напътства човек в Пътя на духовното му израстване,което дава голям отпечатък върху мечтите.Достига се етап,при който мечтите започват да се проявяват като една връзка на индивида с Първоизточника.Тогава човек е допуснат до по-високи нива на проникване в Божественият замисъл и мечтите започват все повече да се оприличават с творчески процес на ментално ниво… Да участваш (твориш) с мечтите си на такова ниво носи не само наслада, но и голяма вътрешна удовлетвореност и чувство за съпричастност към всяко едно земно проявление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз често напоследък си мечтая, хората да са по - усмихнати, възрастните българи да не са толкова тъжни и изоставени, да живеем един по - спокоен и усмихнат живот. Обществото ни да не е толкова болно. :3d_001:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз обичам да мечтая! Обикновено мечтите ми са много абстрактни, глобални, тоест високи. не ги карам да са такива, така ми идва. Добре, но за да се реализират, е нужно тези абстрактни мечти да се конкретизират и приземят до по-конкретни мисли, а те в дела. Малки дела, стъпка по стъпка, което води до осъществване на голямата мечта. Или ако е наистина голяма, поне са стъпки в осъществяването и, тухлички. Например да се промени света, да сме по-съзнателни и светли и добри и радостни е една абстрактна мечта - прекрасна и красива и ценна. Но за да се реализира, е нужно да я приземим до собствените си конкретни действия по осъществяването и - колкото и каквито и да са, но да с ареални и налични! Така, в глобален план, събирателното реализиране на такива мечти при много хора променят света неусетно. Един по-битов и материалистичен пример: мечтая да имам самолет. Не какъв да е, но с вертикално излитане. С него обаче върви добре една хубаса къщичка на хубаво място, например в Бояна (например) с хубав двор и площадка за кацане. Към този самолет вървят заедно и данъците му, както и всички големи такси (наистина големи) по имането му, наложени от държавата. Хубаво, мечтая си го с наситено желание, ясен образ... За да го имам този самолет обаче трябва да предприема поредица от стъпки по припечелването на парите, нужни за него и всичко около него, които са много - целеполагане, разбиване на целите на малки реални подцели и осъществяването им. Това е само пример. не винаги става дума за пари при мечтите ни, разбира се, а дори и да са нужни, печеленето им е свързано с положителни качества, както се разисква в темите от "богатство".

Или човек си мечтае да е щастлив. Хубаво, но не е и само си мечтае за това. За да стане такъв, е нужно щастието да бъде приземено от ниво мечта до реалния живот. да бъдат разчистени облаците, които му пречат да свети. За това човек може да засили самосъзнанието си, саморефлексията си, да се самонаблюдава и анализира, да промени леко и нежно някои свои филтри, д асе настрои на вибрацита на щастието. Така работейки конкретно и систематично, резонансът с това щстие става все по-пълен и сливането с него става реалност. някой беше казал: "Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!" (това го прочетох май тук някъде тези дни... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Орлин е прав. :thumbsup:

Много често ние мечтаем, но някак отвлечено, хаотично, разсеяно ... с една дума липсва желание за реализирането на мечтата, липсва ни целеустременост. Винаги като се замисля за това, се сещам за една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ..." :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтая да култивирам в себе си повече търпение и последователност.Мечтая хората, с които се разминавам всеки ден да не изглеждат толкова тъжни и унили.И за възрастните хора да изживеят достойно остатъка от земния си път.Близките ми да са добре.Доста земни желания..... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвам и съм убедена в това, че 'мечтите стават неща'. Нашите мисли, нашите мечти и желания са форма на вибрация , която по Закона за привличането, привлича нещата в живота но. Необходимо е само да мечтаем за прекрасни неща, да мислим позитивно и да се оставяме на потока, който ще ни ги донесе. Звучи като вълшебна приказка- ето я свободната воля на човека, да твори и създава своя живот, тук и сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз обичам да мечтая! Обикновено мечтите ми са много абстрактни, глобални, тоест високи. не ги карам да са такива, така ми идва...

"Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!" :)

:D Орлине, Орлине, някой ни е урочасал да сме такива глобал-идеалисти, че ако се окаже утопия да реализираме широкомащабните си мечти, нямаме друг избор, освен да бъдем щастливи, въпреки нереализирането им! Ако това не е изпитание, здраве му кажи! :king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...ако се окаже утопия да реализираме широкомащабните си мечти, нямаме друг избор, освен да бъдем щастливи, въпреки нереализирането им! Ако това не е изпитание, здраве му кажи! :king:

Добромир и всички, които не са загубили способността си да мечаят, поздравявам с тези любими стихове от Емили Дикинсън:

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева и една пчела.

И да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

Не случайно поезията, мечтите, музиката са подвластни на мистичния Нептун. Както и Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...ако се окаже утопия да реализираме широкомащабните си мечти, нямаме друг избор, освен да бъдем щастливи, въпреки нереализирането им! Ако това не е изпитание, здраве му кажи! :king:

Добромир и всички, които не са загубили способността си да мечаят, поздравявам с тези любими стихове от Емили Дикинсън:

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева и една пчела.

И да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

Не случайно поезията, мечтите, музиката са подвластни на мистичния Нептун. Както и Любовта.

:) Благодаря ти, то при мен, колкото и слабо да разбирам от астрология, ми е ясно, че съвпадът между Меркурий и Нептун все до някаква степен прави ума ми мистичен и по-слабо практичен, ама пак не съм се предал... дълго съм се опитвал да балансирам това, в основни "ръкави" от съществуването си съм успял донякъде и с прагматични проблеми да се справя прилично, а и още не съм изгубил надежда за в бъдеще, все пак съм само на 48 г.! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много актуално, към днешната действителност. Малко песимистично, но пък даващо теми за размисъл :)

Събуждаме се счетоводители, а не с имената си...

Дата: 04.03.2013; рубрика: Анализ; автор: Елин Рахнев

Много съкратихме мечтите през последните години. Направо ги направихме на салата в пластмасова чиния за еднократна употреба от някаква будка за бързо хранене.
Започнахме да ги смятаме в свинско-телешка кайма, в риба тон, в салами, яйца, в консерви, в ток, в парно, в плазми, в сирене, в таблети, в айфони, в поръчкови кухни, теракота в баните и тоалетните, във вурстчета от соя, във вурстчета от пилешко, в еднакви номера на колите.
Свихме ги до хладилника, 
до физиономията на инкасатора, до жеста на собственика на корпорацията, до кафенето в мола, до поредната фактура, до плащането на кабела и телефона, до уикенд-екскурзията до Гърция, до плазмата в хола, до двайсет лева върху пенсията, до миялната машина, до меката мебел с твърд дунапрен под нея. Разбира се, с известни изключения!
Набръчкахме се от приказни кредити, от кредитни инспектори с равен тон в гласа си, от малките букви върху етикетите, от големите букви на рекламите, от банкери с чувство за хумор и с големи лихви върху душите ни. Станахме хора, които живеят секунда за секунда, минута за минута, час за час. И дотам. Хора, които трябва да избутат живота, а не да го преживеят. И малко по-напред във времето - мъгла без светулки и неони. Нищо. 

Разбира се, с известни изключения!
Започнахме 
да остаряваме
още по на трийсет,
а другите в Европа и тези в Америка - на седемдесет и пет. Започнахме да си купуваме все по-големи куфари, все по-големи обувки, все повече провизии, но всъщност станахме емигранти за никъде. Емигранти пак към себе си. Емигранти с лош английски и съвсем нов български.
Все стоим на някакви гари, летища, паркинги, все повече 
умираме от инсулти, инфаркти, от мъка, нещастие, депресия, все повече се нуждаем от спешна медицинска помощ за достойнството си. Все повече се нуждаем от нов "Пирогов", специално измислен спешно за нас. Разбира се, с известни изключения!
Много съкратихме мечтите си през последните години. Затворихме ги във фитнеси, в бицепси, в чейндж бюра, в мутренско-приватизационни партитури, в молове, в ново строителство, в стари трикове, в средностатистически пъзели. И все чакаме "Ролинг стоунс" да дойдат на "Васил Левски". И Мик Джагър да изпее "Горда Стара планина". Но всъщност все чакаме Васил Иванов Кунчев.
Всъщност целият свят чака Годо, ние си чакаме Левски. Форматирахме го в някакви ипотеки, в обществени поръчки, във фондации, в администрации, в коалиции, в разпределителни дружества, в куртоазия за пред света, в мълчание пред самите себе си, в приватизационни фондове за бърза употреба, в обедно меню за тъгата ни. Започнахме да говорим не за идеи, а за проекти със смесено финансиране. Не за сънища, а за цифри. Не за блянове, а за таблици. Не за сърдечни вълнения, а за касови бележки. Всяка сутрин се събуждаме като счетоводители, а не с имената си. 
Всяка нощ бълнуваме следващата сметка
за дишане
Разбира се, с известни изключения! 
Много съкратихме мечтите през последните години. Направо си заприличаха на конфекция, пльосната на витрината на магазин за тотална разпродажба. Определихме им точна дестинация, параметри, всичко. Изчислихме ги до последния милиметър. Изкалкулирахме ги като законна лихва с няколко допълнителни такси.
Като бърз кредит за още малко живеене. Като бавен кредит за по-дълго умиране. Приравнихме ги с изравнителна сметка, с месечен доход, със семеен бюджет, с разплащателна сметка. С банкова гаранция за избутване на живота. Сложихме данък добавена стойност на сълзата им. Направо им разказахме играта. Направо ги вкарахме в черното тото. Направо не е за говорене. И докога така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От много години мечтая, по-точно визуализирам - едно и също нещо - за миналото, нещо като паралелен живот

само че е късно да пробвам би ли могло да се случи :) Освен това не е свързано с познати хора от миналото ми

Странно, но не ми идват мечти за бъдещето или за настоящето...

малко ме вълнува "утрешния ден", дори никак, сигурно затова и нямам мечти за него :)

 

Е, да живея някъде на село и да се занимавам с растениевъдство, но не знам това мечта ли е

или опит да се намери алтернатива да се избяга от града

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Макар че се е превърнало в лирично клише, сравнението на мечтите и птиците явно има своите основания. Колкото и формално да звучи подобна метафора, ако разгледаме въпроса метафизично, ще установим, че птиците действително са отражение и материализация на човешките мечти и въжделения.

Тогава те са една помощ за плитките ни сетива. Какво са мечтите? Какво са птиците?

Покоряващи донейде безплътните простори, символ на стремеж, лекота и безгрижие, все пак птиците са и различни – плахи и хищни, дневни и нощни, пеещи и врякащи, мигриращи, устояващи, нелетящи и т.н.

Но всички са подчинени на своите инстинкти и онова, което за нас изглежда като небе, за тях е рамка, която няма как да пробият. И освен това – птиците са едни от най-повърхностните животни. Те са само представата ни за небе и късокрилия ни стремеж за пребиваване в подобна привидна свобода.

Мечтите са нашето безсилие и отказ от осъзнаване на реалността. Следването на мечта не е опит за промяна на себето, а само допълнително втвърдяване на това себе, тъй като всяка мечта е само една негова проекция. А ограничавайки възприятията си в тази конкретна посока, човек остава затворен за живота и неговите безкрайни проявления."

http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/602213653132480

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че се объркват понятията - мечта и желание. Цитираното по-горе, според личните ми опитности е точно определение на желанията. 

Мечтите са от друго измерение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато мечтите са израз на възможностите, те са също толкова реални, както и последните. Да се гледа на бъдещето като на нещо нереално е грешка. Няма нищо по-сигурно от това, че бъдещето ще настъпи, както няма нищо по-сигурно от това, че настоящето ще отмине. Кое тогава е реалното и кое нереалното? Когато имаме възможност да постигнем нещо, когато искаме да го постигнем и когато положим усилия за да го постигнем, то се осъществява. Мечтите са част от този процес без която той ще е непълен. Тогава дори и да постигнем резултати, те няма да ни удовлетворяват, защото няма да са желаните от нас резултати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нереалното е да си мислиш, че бъдещето ще се развие, както си мислиш. А и бъдеще няма. Винаги има настоящ момент. Ако бъдещето дойде, пак ще е настоящ момент. 

 

Мечтите са си една от заблудите. Мисълта, че можем да управляваме бъдещето си. Хе хе, ха ха 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×