Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Никола_

Взаимно привличане и любовта

Recommended Posts

Инстинктите са неосъзнати спомени. Всяко неосъзнато нещо е отдалечаване. Но в момента на осъзнаване на неосъзнатият спомен той престава да бъде инстинкт.

Всяко осъзнаване на неосъзнатото е разчистване на пътя водещ към праспомена за божественият произход на човешката индивидуалност.

Редактирано от Виктор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
...Както отделният човек, така и цялото човешко единство се развива. Развитието засяга възгледите, разбиранията, на хората относно вечните неща, относно великите, неизменните закони на Битието. Това, което е различно в различните времена са само средствата, с които се изявяват, тълкуват и изясняват тези закони... Но ако обликът при човешката еволюция се мени, законите на живота остават неизменни. Учителят се е изразил със следното изречение "Светът се е изменил много от Павлово време, но по дух е останал същият... И нашите съвременни страдания някога ще изглеждат дреболии, защото това, което днес ви спъва, тогава ще изглежда детска играчка..."    ...
:feel happy: Земен път и слово

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересен въпрос. Благодаря :)

Може би във взимното привличане участват и инстинктите и осъзнатото - или най-добре инстинктите да се осъзнаят (както спомена Виктор).

За какви инстинкти говорим, обаче бива да го уточним.

Ако това е инстинкт за самосъхранение, който ни поддържа в състояние на радост, спокойствие и ни кара да "си дръпнем ръката от парещата ютия"?

Ще кажете какво общо с привличането - това не е ли отблъскване. Ами ако този инстинкт ни подскаже къде можем да останем без напрежение, да бъдем себе си без да се повдигаме на пръсти. Да сме щастливи без да "си носим кръста"...

Иначе съм съгласна, че ако привличането остане само на инстинкта за размножаване.... пламъчето бързо угасва... още щом усетим че не сме близки по душа...

А как усещаме че сме близки по душа? Само с разума или само с инстинктите или и с двете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как усещаме че сме близки по душа? Само с разума или само с инстинктите или и с двете?

А не може ли с нито едно от двете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D , може просто със душата си . :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виктор, май редовно съм бил напълно съгласен с теб, но сега не ще. :D

Обаче не ми се говори за товара на подсъзнателното, за който мога за себе си да гарантирам, че не ни е даден Свише, а точно обратното - Снизе. Не знам дали е имало такава дума, но вече съществува. Въпреки, че е интересна се надявам да не я използвам.

Взаимното привличане, си е физико-химичен процес и се проявява навсякъде, не само сред официално дарените с живот неща, тъй че колко възвишеност може да притежава...

За Любовта говорихме, тя е най-висшето съществуващо. Тя е състава на Логоса-слово, негово тяло, тя е Силата Божия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Взаимното привличане, си е физико-химичен процес и се проявява навсякъде, не само сред официално дарените с живот неща, тъй че колко възвишеност може да притежава... 

За Любовта говорихме, тя е най-висшето съществуващо. Тя е състава на Логоса-слово, негово тяло, тя е Силата Божия.

Да... Че какво от света не е физико- химичен процес? Бих конретизирала, взаимното привличане и вълнови процес, енергиен. Оттам нататък- каквито енергиите- такова и привличането. Тук на много места доста хора правеха разлика между Любов и любов, така че и за това нещата също са ясни, в терминологията и представите на разликите...

Но ми се ще да вметна, че подсъзнателното наистина е едно коварно море, но си е наше. И не е изключено познавайки себе си, да познаем и подсъзнателното. А и ако го оставим да ни стои в гръб, та да ни изненада, когато не искаме... Рисковано е, почти колкото да се впуснем само в необятните му простори, без да имеме още нещо като цел пред себе си... Пътят е някъде по средата, ако под среда разбираме нито едното, нито другото. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако в човек има любов-то той е напълно в настоящия момент. Тогава човек е много близко до просветлението. Защото то самото означава да бъдеш на 100% в настоящия миг. Само когато човешкият ум е в настоящето-само тогава сме щастливи. Затова не е добре за нас да се връщаме към миналото. Защото или ще си спомним някой неприятен момент и ще станем нещастни, или ще си спомним някой хубав момент и пак ще станем тъжни, защото не можем да го върнем. Нито е добре да мислим прекалено за бъдещето, защото започваме да се притесняваме от неизвестността. Духът може да бъде възпламенен само тук и сега.

Това за миналото и бъдещето е много на място казано...нека живеем в Любовта в настоящия момент :feel happy:

Все си мисля, че човешката любов е пристрастна. Ставаш заслепен, боготвориш любимия човек, винаги го извиняваш. Харесваш как изглежда някой, харесваш някои черти в неговия характер-че е добър, или честен, или трудолюбив...харесваш някои негови способности-че е поет, или педагог, или музикант...Но ние не сме всичко това. Всичко това е непостоянно и се променя. И когато дойде момента на промяната, любовта се превръща в болка, а възможно и в омраза. Любимият човек постъпи нечестно, и всичко рухва. Тогава настъпва страданието. Защото сме се хванали за нещо външно, нещо непостоянно. Защото сме обичали не душата, а външни качества. Преди да си станал поет, или учител, или баща, какъв си бил? Винаги ли си бил лекар, или учител, или баща, или в младо красиво тяло? Това са важни въпроси, те са път навътре към духа. Получавайки веднъж завинаги отговорите им, ще станем центрирани, свободни. Тогава ще постигнем зрялост и стабилност. Тогава ще обичаме душата като душа, а не като външни променящи се атрибути (качества в характера, тяло и т.н.), и любовта ни винаги ще бъде еднаква към всички. Каквато е тази на Бога. Тя е безусловна и постоянна. И няма да се редува с разочарования. Тогава ще бъдем истински щастливи.

:feel happy::feel happy::angel::angel::angel:

Страхотно нещо е човек да осъзнае, че освен външното, човешкото може да обича и душата, а какво по - прекрасно от това се питам???

И дано повече пробудени хора да има, които да обичат душите на ближния и собствената си освен всичко останало, колкото и да е трудно понякога... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):v::thumbsup2: единомислие

Страхотно нещо е човек да осъзнае, че освен външното, човешкото може да обича и душата, а какво по - прекрасно от това се питам???

И дано повече пробудени хора да има, които да обичат душите на ближния и собствената си освен всичко останало, колкото и да е трудно понякога...

не е трууудно...когато се отдръстиш от задръстеността...бързичко става ако си от будните...тук всички сте големи светлинки :thumbsup2: чудесно е че обичаме всички души :v: ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля.Останалото е от лукаваго :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля.

:thumbsup::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът:

- Тези които са отредени един за друг,

ще се срещнат, каквото и да стане.

Сърцата разцъфтяват, дори през есента!

Моите приятели, от цял свят казват: - Сърцето е лудо!

Сърцето, което обича

казва, че света е луд.

Дойдох да ти кажа, моя любов,

обръщам гръб на света.

Счупих всички вериги,

за да дойда и да съм с теб!

Бог:

- Нека да бъдем заедно!

  Нека сме заедно и летим двамата

  като хвърчило и въже!

Човекът:

- Завържете краката...

гривните на краката пеят...

затворете всички врати...

но крадеца пак ще открадне

Счупете веригите.

Нека гривните звънят!

Отвори вратата на сърцето си!

Нека крадеца влезе!

Mohabbatein

post11.jpg

mohabbatein16yf.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля."

Добре до тук!Но,ако и когато взаимното привличане на телата стане неудържимо,и постоянно се разкъсваме между желание и чувство за вина(по ред причини,обусловени от различни обстоятелства,задължения и отговорности),как да се ориентираме в правилната посока...? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има оговор. Всеки сам трябва да го намери за себе си.

Ето го този, с който аз се съгласих: Моят отговор за мен!

Поздрави!

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти,Синева,за хубавите стихове! :angel:

Сякаш те ми помагат да си отговоря в известна степен на въпроса,който преди малко зададох...И все пак,бих искала да чуя и нечие друго мнение...Простете ми,ако изглеждам невежа!По-важното е,че имам желание да се науча,нали...? :unsure:

Току що погледнах,че някой е писал и отивам да го прочета...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля."

Добре до тук!Но,ако и когато взаимното привличане на телата стане неудържимо,и постоянно се разкъсваме между желание и чувство за вина(по ред причини,обусловени от различни обстоятелства,задължения и отговорности),как да се ориентираме в правилната посока...? :hmmmmm:

Привличането/влеченията на ума пораждат - уважението, привличането/влеченията на сърцето пораждат - приятелството/дружбата, привличането/влеченията на телата пораждат страстта/близостта/нежността.

Взаимното привличане на телата - неудържимо и постоянно разкъсване между желание и чувство за вина, посоката ти ще си я узнаеш - съществото на желанието иска и иска да го храниш - докато има храна от сърцето и ума - посоката е една - даваш му-докато не те изяде :lol::P

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чистата човешка любов е подобие на Божията, само, че в смален вид - спрямо носителя и! Щом расте носителят успоредно расте и любовта му.

Но както ни учиха и "класиците" - количествените изменения преминават в качествени! Ако вярваме, че ни обичат отделни, несигурни в съдбата си човешки същества, можем да пробудим само толкова от резервоара си на Любов, колкото да им отвърнем със същото. Иначе, ако имаме ярко и трайно послание, че самото Цяло винаги ни обича - отваря се съвсем различна порта... но смеем ли да минем през нея? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да си привлечен от сродна душа, всички ние сме привлечени от Любовта, нали? Тя ни е събрала тук.

Любовта към Цялото, а когато знаем, че и самото Цяло ни обича, защо да не преминем през Портата? Нали нататък сме се стремили. Това ще ни даде още повече сили и ще ни изпълни с Благодарност и Светлина. :smarty::yinyang::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако и когато взаимното привличане на телата стане неудържимо,и постоянно се разкъсваме между желание и чувство за вина(по ред причини,обусловени от различни обстоятелства,задължения и отговорности),как да се ориентираме в правилната посока...?

Взаимното привличане на телата според мен не винаги е признак, че има и привличане на душите... :hmmmmm: Нещо повече - като че ли колкото по-силно е физическото привличане и желанието, толкова връзката се измества към "химията"...като че ли. След консумирането на една такава "химическа връзка" съм се чувствала изпразнена и нямаше какво да си кажем. Като че ли всичко, което бях вземала за душевна близост, се изпари и отрзвената ми от страстите глава и очи започнаха да забелязват и разликите в мисленето ни. Накрая си дадох сметка, че единственото общо нещо между нас е било физическото привличане...

Колкото до обстоятелствата, задълженията и отговорностите, които спират консумирането на връзката - те колкото я спират, толкова я и правят желана.

Правилната посока - може би ако успеем да издигнем връзката над физическото привличане и я "прекараме през небето" - т.е. ако вместо чувство за вина успеем да изпитаме радост от чувствата си въпреки и точно заради препятствията... може би това ще ни отвори по-навреме очите за истинската същност на привличането между двамата? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)  :v:  :thumbsup2: единомислие

не е трууудно...когато се отдръстиш от задръстеността...бързичко става ако си от будните...тук всички сте  големи светлинки  :thumbsup2: чудесно е че обичаме всички души :v: ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля.Останалото е от лукаваго :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост  :feel happy:

Привличането/влеченията на ума пораждат - уважението, привличането/влеченията на сърцето пораждат - приятелството/дружбата, привличането/влеченията на телата пораждат страстта/близостта/нежността.

Взаимното привличане на телата - неудържимо и постоянно разкъсване между желание и чувство за вина, посоката ти ще си я узнаеш - съществото на желанието иска и иска да го храниш - докато има храна от сърцето и ума - посоката е една - даваш му-докато не те изяде 

Любов + Светлина + Мир + Радост 

:):):lol: обична ми тема + позволявам си да се изцитирам :) средно тщеславно :lol: все си патя от Привличането/влеченията на телата...дето пораждат страстта + сексааа, като магнит съм/бях...но успях донякъде да трансформирам чуждата похот/страст насочена към мен :D никакво привличане на душите няма :P има ли похотливо сексуално влечение/тръпка, защото мъжете все ги гони хормона, а после жените перат пешкира :1eye:

:v: Близостта на телата трябва да е бааавно следствие от привличането на малките Божествени частички в нас.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И жените ги удря хормонът, по-точно във времето преди овулацията. :P

А какво става при привличане на душите ? А на духа ? :1eye:

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилната посока - може би ако успеем да издигнем връзката над физическото привличане и я "прекараме през небето" - т.е. ако вместо чувство за вина успеем да изпитаме радост от чувствата си въпреки и точно заради препятствията... може би това ще ни отвори по-навреме очите за истинската същност на привличането между двамата?
:thumbsup:

Трудничко е, но е постижимо. Такава обич е силна и истинска. Тя издържа на доста трудности и изпитания.

И жените ги удря хормонът, по-точно във времето преди овулацията.
:1eye:

Ужасно е да се бориш с това, но при мен е 2 дни. И още 2 хслед цикъл. :feel happy:

Овладява се, но трябва да се ангажира тази енергия-гимнастика, творчество... Енергия имам в излишък, а понякога като нямам желание за творчество, какво чистене на къщата пада...

А мъжете да си зяпат, като им е слаба волята...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Любо, здравей!

И жените ги удря хормонът, по-точно във времето преди овулацията. :P

А какво става при привличане на душите ? А на духа ? :1eye:

:feel happy:

:) Какво става при привличането на духа + на душите + на умовете + на сърцата + на телата = ми май става Пентаграм :sleeping: иначе е само Троица (ум + сърце + тяло) :smarty: за хормоните и овулацията при другите жени ще ти отговоря с обичния си лаф на умничкия щраус...дето го питали що вий щраусите си зарявате главите в пясъка + той им рекъл...за останалите не знам, ама аз търся нефт/пентаграм :lol: че и аз така :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×