Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Възлюбете злото, за да го направите на добро

Recommended Posts

Да, това е точно по закона на "Каквото повикало, такова се обадило." или как беше в Библията - каквото посееш, това ще пожънеш.

Ако излъчваме любов към хората и въобще всичко наоколо, това и ще получаваме.

А ако всеки се замисли, ще успее да си спомни за повече примери, как излъчвайки любов е получил злоба. Или обратното на твоето: "няма ненаказано добро". Аз твърдо вярвам в това, от личен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки получава това, което излъчва, но, как да го кажа... уравновесяването на везните не става бързо, особено на физически план. Излъчвайки любов ще си я получим обратно, но когато са налице подходящите условия за това. И да, както вече казах, някой може да отговори с омраза на нашата любов. Но това не е последствие от това, че ние излъчваме любов, а резултат от отношението на въпросния някой към излъчваната от нас любов. Т.е. това вече си е следствие от неговата воля, което разбира се ние също изпитваме.

Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. Вече споменах, че любов към злото не мога да си представя. Разбира се ние трябва да желаем най-доброто от гледна точка на духовното развитие за всички хора, дори и тези, които вършат зло, но да обикнеш злото е нещо съвсем различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. ...

А кое те кара да мислиш, че си в равновесие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато мислим за нещо ние се свързваме с него и то започва да присъствува в живота ни.

От тая позиция, си мисля ,че по-добрия вариант е друг .Вместо да възлюбваме злото ,с намерение така да го превърнем в добро ,да възлюбваме ближните си, да се пазим от злото и да правим всеки ден поне едно мъничко добро .

Малкото добро ,умножено по броя на хората, които правят това, ще стане голямо добро и ще изтика злото .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Ще си остане тук, но няма да резонира с тебе, или ти с него, т.е. няма да ти влияе. И оттам - няма да му ставаш приемник и проводник. А то /злото/ си е тук, няма къде да отиде. Ще кръжи, ще обикаля, както бацила, и ще търси храна и почва за развитие за къде да се захване. Ще отива при ония, които го възприемат и толерират и му дават храна.

Има такива примери в историята много - един лекар с висока вибрация посред чумна епидемия не се заразява. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. ...

А кое те кара да мислиш, че си в равновесие?

Тъп въпрос, но ще му отговоря: А кое те кара да си мислиш, че си мисля, че съм в равновесие? И въобще с какво си мислиш, че въпросът ти относно моето индивидуално равновесие/неравновесие ще спомогне за развитието на темата?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. ...

А кое те кара да мислиш, че си в равновесие?

Тъп въпрос, но ще му отговоря: А кое те кара да си мислиш, че си мисля, че съм в равновесие? И въобще с какво си мислиш, че въпросът ти относно моето индивидуално равновесие/неравновесие ще спомогне за развитието на темата?

Е що да е тъп?!

Исках да видя дали си в равновесие.

Ти казваш: "Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. Вече споменах, че любов към злото не мога да си представя."

А виж Учителя какво казва в "Животът във формите":

"...За да запази равновесието си, човек трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните. Може ли да обичаш лошите хора? – Ако обичаш себе си, ще обичаш и лошите хора."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четеш избирателно с желание да откриеш недостатъци в написаното, вместо да схванеш смисъла, което си е изцяло в твой ущърб. Поне на два пъти в мненията си по темата ясно споменах, че да обичаш злото е едно, а да желаеш най-доброто за духовното развитие на хората, които вършат зло, са две съвсем различни неща. Последното си е проява на добронамереност и форма на любов, но към хората, не към злото. Аз бих могъл да обичам всеки, но не защото прави зло, а въпреки това, че прави зло, т.е. аз пак ще гледам на злото, което прави като на недостатък, който въпросният човек следва да отработи, аз ще обичам него, а не злото. Там където присъства възможността някой да прави зло, там присъства и обратната възможност – да не го прави, и ако е възможно да обичаш някого въпреки злото, което прави, то няма как надеждите ти по отношение на този човек, добронамереността ти спрямо него да се основава на злото, което този човек върши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато обичаме някого или нещо ние се свързваме с него. Не само това, но ние му отделяме челно място в съзнанието и сърцето си, поставяме го на преден план и му се отдаваме с всичките си мисли, чувства и действия. Любовта е нещо свещено; връзката, която се създава чрез любовта е нещо свещено. Трябва да бъдем много внимателни как и на какво/кого отдаваме сърцата си. Защото за зверовете сърцата ни са просто парче месо, което няма да се поколебаят да разкъсат, колкото и да ги обичаме. Нека не се залъгваме, че с любовта си ще спасим света. Та ние не можем да обичаме светлото и висшето, не успяваме да му се отдадем изцяло с цялата си душа и по всяко време... Въобще, толкова сме слаби в любовта си, но сме тръгнали да мислим за любов към враговете си и към вършещите зло. Не е ли това форма на гордост, която на всичкото отгоре ни отклонява от най-важното и същественото? Толкова ли твърдо сме застанали в светлината, толкова ли непоколебим е божественият пламък в нас, че да си мислим, че можем да осветим ада?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя.

Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант.

Затова и аз казах - да излъчваме любов.

Между другото, злото е необходимо за нас и за света, в който живеем. Не бива да го унищожаваме, да го изтикваме някъде и т.н., а само да го ограничаваме:

Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и Доброто. Туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя като Дърво за познаване на добро и зло – в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа. Като вкуси човек от плодовете му, ще може да познава и Доброто, и злото. Значи човек ще се поляризира, ще има две различни разбирания за Доброто и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: "Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човека." И той си има свой метод. И единият казва: "Моят метод е прав", и другият тъй казва. Двамата обаче имат две различни разбирания.

Сега вие ще кажете: "Не може ли без зло в света?" Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо – като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: "Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?" Аааа, не разбирате вие философията на Живота, не я разбирате. Вашият Учител не е глупав като вас. Вашият Учител върви съобразно Великите закони на Природата. Той не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На сто души добри хора са потребни десет лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете.

Положителни и отрицателни сили в природата, ООК, год.2

Сега аз ще ви задам един въпрос и ще ви отговоря на него. Този въпрос е следният: защо хората не могат да се научат? Защо не се учат? Има нещо, което им препятства. Например у всинца ви има желание да бъдете добри. В дъното на душата си всички искате да бъдете добри, но не успявате в това, защото мислите, че сте добри. И действително някога сте били добри, но сега не сте. Какво е Добро и зло, това трябва да се докаже. Доброто и злото не са неща, които могат да се виждат. Някой казва, че е добър. По какво се отличава добрият човек? Това трябва да се докаже научно.

В миналата си беседа ви говорих за добрите и лошите хора. Казвам: едните са добри, които правят добро, а вторите са добри, които правят зло. И едните, и другите са добри. Втората категория са лошите хора, които нито добро правят, нито зло правят. Законът е такъв. В първата категория е началото, когато казваме, че някой човек е и добър, и лош – това показва, че той започва да живее. Следователно човек, като започва да живее, едновременно става и добър, и лош. Тия две сили – зло и Добро – са творчески. Те вървят в две противоположни посоки. Вие може да ме запитате: „Защо човека, който прави и Добро, и зло, не го считат за лош човек, а минава за добър?“ – Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде.

Добрите и лошите, ООК, год. 3.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, само аз ли чета това?

Излъчвайки любов ще си я получим обратно, но когато са налице подходящите условия за това.

Бе ще я получим, но може да не я получим.

И да, както вече казах, някой може да отговори с омраза на нашата любов. Но това не е последствие от това, че ние излъчваме любов...

От нас зависи какво ще получим, според това какво излъчваме, но... всъщност може да получим обратното.

Но това не е последствие от това, че ние излъчваме любов, а резултат от отношението на въпросния някой към излъчваната от нас любов. Т.е. това вече си е следствие от неговата воля, което разбира се ние също изпитваме.

Разпръсквайки любов получаваме любов... но всъщност не зависи от нас, а от чуждата воля, така че може да получим... хайде да не съм циничен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих могъл да обичам всеки, но не защото прави зло, а въпреки това, че прави зло, т.е. аз пак ще гледам на злото, което прави като на недостатък, който въпросният човек следва да отработи, аз ще обичам него, а не злото.

Много харесах тази мисъл.

Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя.

Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант.

Излиза, че възлюбването на злото го превръща в добро, но това е някаква извратена любов, която има толкова много подточки на ограничения и условности, че аз забравям за какво говорим!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих могъл да обичам всеки, но не защото прави зло, а въпреки това, че прави зло, т.е. аз пак ще гледам на злото, което прави като на недостатък, който въпросният човек следва да отработи, аз ще обичам него, а не злото.

Много харесах тази мисъл.

Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги?

Ами, плевелите просто ще си ги премахна без да ги мразя, нито да ги обичам особено. Но в случая това, че харесвам растенията (вкл. и плевелите) няма да ми попречи да ги премахна (убия). Сега не знам доколко това е любов към плевелите, а и ми е все едно как точно ще бъде класифицирано отношението ми. Аз не държа отношението ми към плевелите да бъде класифицирано като любов, въпреки че като цяло е положително.

За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя.

Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант.

Излиза, че възлюбването на злото го превръща в добро, но това е някаква извратена любов, която има толкова много подточки на ограничения и условности, че аз забравям за какво говорим!?

Да, точно така е. Явно в зависимост от гледните точки любовта може да се окаже много широко понятие. И едно уточнение: текстът, който цитираш като мой няма нищо общо с мене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно в зависимост от гледните точки любовта може да се окаже много широко понятие.

Но аз не от широкото понятие недоволствам, а върху тясното. Така ограниченото и оплетено в бодлива тел понятие страни от онова което наричаме и познаваме като любов и тъкмо затова го нарекох извратено. Това не е любов, а някакво измислено понятие, на което по изкуствен и практически вероятно невъзможен начин му е гарантирано, че едни неща не може, а други - сигурни.

И едно уточнение: текстът, който цитираш като мой няма нищо общо с мене.

Извини ме, объркал съм таговете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво казва Библията по този въпрос?

Матей 5:44-48

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Йоан 3:16

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

I Йоаново 4:7-8

7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.

8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих могъл да обичам всеки, но не защото прави зло, а въпреки това, че прави зло, т.е. аз пак ще гледам на злото, което прави като на недостатък, който въпросният човек следва да отработи, аз ще обичам него, а не злото.

Много харесах тази мисъл.

Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги?

А може и да не премахваме бурените :) Може да използваме естествената симбиоза на растенията, както е в природата. И само да подпомагаме развитието на това, което желаем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Да се молим да спасят душата си, като осъзнаят грешката си. Тази любов ми напомня съжалението. Мой учител по литература, който много уважавам, поради което го и споменавам, веднъж каза, че няма нищо по-страшно охарактеризиращо съществуването ти от това някой да те съжалява. Вероятно онзи обичащ врага си съзнава до каква степен вече е наказан. Аз също съм изпитвал състрадание към хора вършили зло върху мен. Това отключва желанието да помогнеш на окаяния човек, да го чувстваш по-близък, може би и да го обичаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих могъл да обичам всеки, но не защото прави зло, а въпреки това, че прави зло, т.е. аз пак ще гледам на злото, което прави като на недостатък, който въпросният човек следва да отработи, аз ще обичам него, а не злото.

Много харесах тази мисъл.

Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги?

А може и да не премахваме бурените :) Може да използваме естествената симбиоза на растенията, както е в природата. И само да подпомагаме развитието на това, което желаем.

Знаех, че така ще отговориш. Но бурените убиват останалите растения и унищожават разнообразието. Каракуда ли беше онази риба... пускаш я в някой язовир и тя изяжда всички останали видове. Накрая не и остава нищо друго освен да се храни със себеподобните си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм, не бих се съгласила с теб.

Ако беше така, във всичките реки и езера вече нямаше да има никакви други риби, освен каракуда (не разбирам от риби, ползвам твоя пример). Примерът може да е верен, но за язовир. Язовирът е какво - изкуствено съоръжение; сигурно там е ключа от палатката :).

Също не съм забелязала в природата да се унищожава разнообразието, напротив.

Човекът има заслуга в подпомагане на разнообразието в посока, каквато него го устройва - примерно растения с по-едри и по-вкусни плодове. Като правило тези растения са по-слаби и уязвими, нестабилни във времето като генетика. Питал ли си се, защо е така? Природата е много икономична и целесъобразна; това за нея е излишно разточителство на ресурси. И съответно не остава потенциал за сила, устойчивост и приспособимост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

джедайска пратика е заглавието на темата и много ми се връзва с една мисъл, че " човек трябва да направи много повече от това да прости- трябва да забрави"... в случая, че злото е зло или, че има зло или че има такива намерения, или че има такива хора.. етц

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм, не бих се съгласила с теб.

Ако беше така, във всичките реки и езера вече нямаше да има никакви други риби, освен каракуда (не разбирам от риби, ползвам твоя пример). Примерът може да е верен, но за язовир. Язовирът е какво - изкуствено съоръжение; сигурно там е ключа от палатката :).

Също не съм забелязала в природата да се унищожава разнообразието, напротив.

Човекът има заслуга в подпомагане на разнообразието в посока, каквато него го устройва - примерно растения с по-едри и по-вкусни плодове. Като правило тези растения са по-слаби и уязвими, нестабилни във времето като генетика. Питал ли си се, защо е така? Природата е много икономична и целесъобразна; това за нея е излишно разточителство на ресурси. И съответно не остава потенциал за сила, устойчивост и приспособимост.

Наскоро четох, че в цялата история на Земята е имало общо 10 пъти повече животински видове, отколкото в настоящия момент. Това показва основно две неща:

1. В момента на планетата има най-голямото разнообразие съществувало някога.

2. Всеки вид който виждаш е изместил 9 други. Каракудата е краен пример илюстриращ закономерността, че равновесието се базира върху унищожението, което подлага на съмнение безобидността на това което наричаме равновесие.

Частта с разточителството не я разбрах. Сладките плодове гарантират достатъчно животинки, които да разнесат с тях семената им и реципрочно увеличават шанса да попаднат на благоприятни условия за покълване и разпростиране. Друг пример са змиите. Най-отровните змии са в пустините, защото рядко срещат плячка и ако с ухапване не си гарантират смъртта на жертвата, просто ще умрат от глад. Така че много не значи разточителство, а често минимумът за оцеляване.

С тези примери всъщност обяснявахме насилието ли е движеща сила на еволюцията. Мисля, че да. И дали червеят има шанс за оцеляване, ако се научи да гали орела. Мисля, че не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

джедайска пратика е заглавието на темата и много ми се връзва с една мисъл, че " човек трябва да направи много повече от това да прости- трябва да забрави"... в случая, че злото е зло или, че има зло или че има такива намерения, или че има такива хора.. етц

Имах една тема за прошката и доста идеи развих в нея, към които не ми се връща, заради обема им. В общи линии бях заключил, че прошката има ефект само върху този, който прощава. Вероятно това е проявление на чувството на любов.

Не ми се връзва нещо това да има нужда от прощаване и същевременно да не остане спомен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×