Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ISTORIK

Религията на XXI век - коя или каква трябва да бъде тя?

Recommended Posts

Петър Дънов - За буквите

 

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/bukvi_ot_ps.htm

 

---

 

Най-важната буква в историята на писмеността е буквата М

 

http://leonleonovpom.blog.bg/history/2013/04/12/nai-vajnata-bukva-v-istoriiata-na-pismenostta.1099962

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Детето се учи по подражание и в тази връзка първи учители са му мама и тате, семейството, след това детска градина, училище, общество... Съзнателният човек избира на кого да подражава, кого да следва... :smarty:

 

Съвършено сложно устроени сме и разплитаме доста минали наслоявания. Докато стигнем до по-светличко и си казваме - Колко съвършено простичко е било всичко, но при липсата на светлина не сме го виждали... :feel happy:

 

Една хубава беседа:

 

Десен и ляв път

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Съзнателният човек избира на кого да подражава, кого да следва...

 

 

А дали да не подражаваме на себе си?! Мисля си, че въпросът с йерархията е свързан с желанието на човешкия индивид да подражава. 

 

 

Именно - принципа на холограмата, на "Каквото горе, такова и долу." - щом признаваме, че в света има йерархия, то съвсем в реда на нещата е вътре на всяко обособено йерархично ниво да съществува подйерархия и във всяка подйерархия - подподйерархия и т.н.

 

 

Всичко това изглежда така, и е така, и да, има йерархия в човешкия свят, и да, май се знае, че има йерархия във висшите светове. Обаче, нямам вътрешното усещане, че е така. ...Запитах се защо така ми говори вътрешното усещане. 

 

Човек има изкуственото усещане, че е отделен от света. Всяка отделеност от света го поставя в особени отношения със света и по-специално го кара да търси своето място в него. Това пък води до заблудите, че някой заслужава определено място или друг не го заслужава.

 

Отделеността от света води до тези опити за сравнения като се измислят различни оправдания да изискваме мястото в смета, което си мислим, че заслужаваме. Тези оправдания пак са сравнения базирани на знания, морал и други параметри. Има го и това да се опитваме да заприличаме на някого, за да заемем по-добро (според) нас място в света (и йерархиите).

 

Когато човек се движи по пътя си воден от Волята в себе си и следвайки волята на Истинския си Аз, той не се интересува какво точно място в света заема в момента. Приема го като част от работата си. Този човек може да живее според другите в йерархия, но за себе си той следва личния си уникален път, който няма нищо общо с никакви йерархии. Как можеш да вкараш един уникален път в йерархия. Затова Учителя казва: "Когато влезете в Божествения сват, ще видите, че всеки си върши работата и е доволен... Ако попитате кой е най-голям няма да ви отговорят, защото там е важно да свършиш добре задачата си, а не на кое място си..." 

 

На страничния наблюдател ще му се струва как този човек постоянно влиза и излиза от разни йерархии като решенията, които взема, ги взема от вътрешния си Аз. Тук не йерархията ръководи човека, а вътрешният му Аз се движи по йерархиите в изпълнение на задачите си. 

 

Както казах, хем има, хем няма :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В написаното има много неточности и противоречия, но понеже съм убеден, че и да ги изложа, никой няма да обърне внимание, ще се въздържа. Мога да изкарам и десетина цитата, където П. Дънов говори за йерархия при висшите същества, но който има желания всъщност може сам да си ги намери. По-лесно разбира се е да се оставиш на "вътрешното си усещане", а да се позоваваш на "Учителя" само когато ти е удобно. То и аз не знам от първа ръка има ли йерархия в духовния свят или няма, но когато някой, който съм приел за Учител ми казва, че има, нямам никакво право да се съмнявам. Иначе с какво право го наричам Учител? И пак обръщаме повече внимание на изкривените представи, които следва да останат в миналото, отколкото на правилното положение на нещата, което следва да осъществим в бъдеще. Гледаме как се злоупотребява с йерархичността и сме готови да я отхвърлим просто защото си нямаме никаква представа как трябва да се прояви тя сред едно високо развито в духовно отношение общество. Да, но явно има как.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... Гледаме как се злоупотребява с йерархичността и сме готови да я отхвърлим просто защото си нямаме никаква представа как трябва да се прояви тя сред едно високо развито в духовно отношение общество. Да, но явно има как.

 

Как трябва да се прояви тя в "едно високо развито в духовно отношение общество"?

Кой трябва да я прояви?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората съставляващи обществото. На въпроса "как" ще трябва сам да си отговориш. Ти всъщност си абсолютно неспособен да си представиш общество при което няма йерархии, но подкрепяш идеята за липса на йерархии просто защото това, което виждаш в настоящето като йерархии не ти харесва. Лесно е да кажеш: няма да има йерархии, но как точно си го представяш. Можеш ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми харесва да водим персонални дискусии във форум, нито, че получавам на въпроса въпрос.

 

Ще продължа безлично с коментар на твърдението, че йерархията ще се прояви от хората съставляващи обществото. 

 

Неведнъж сме коментирали по какво може да се определи дали даден човек е духовно по-високо, по-напред (основа за определяне на духовна йерархия) пред друг човек. Поне моето впечатление е, че ние хората няма как да определим това коректно. 

 

Тогава, ако има йерархия "проявена от хората съставляващи обществото", тя няма да е духовна, а организационна, в зависимост от това кой за каква организационна роля е по-подходящ. И в повечето духовни общества се спазва принципът, че всички са равни, но че някои изпълняват организационни роли. 

 

На какво се базират горните ми разсъждения?

 

Когато човек тръгва по пътя на духовното си развитие, той не е събуден....даже е доста далече от събуждането. Неговият Фалшив Аз иска да се събуди, иска да получи просветление :) И то по причини, по които би се заинтригувал един Фалшив Аз. 

 

Фалшивият Аз винаги иска да се сравнява да е по-така и затова ужасно му харесва да има духовна йерархия, за да може да бъде его-удовлетворен. Огромната част от хората не е събудена затова обича да се сравнява и изтъква, а какво по-добро от това да си измисли, че има една духовна йерархия под негово влияние, а си мисли, че е под негово влияние, защото илюзира, че знае начините да бъде напред в йерархията и илюзира, че постига критериите за това. 

 

Духовна йерархия има, но както казах преди няколко мнения, тя се определя от мястото на егрегора, към който се намира човека и от точката по пътя, който човек трябва да извърви под управлението на този егрегор. Тази йерархия не се поддава на осъзнаване от страна на човешкият ум, защото самата йерархия не зависи от човешкия ум :) 

 

Интересното е, че степента на духовно развитие не зависи от стремежите на човека в ума, нито от представите му докъде е стигнал, нито от илюзиите му какъв потенциал има. Фалшивият Аз действа в Ума и докато се събуди човек все си мисли, че е някъде. Илюзиране до безкрай. 

 

Степента на духовно развитие се определя от развитието на несъзнаваното у човека. Уж нищо не се брои, ако не е съзнателно преживяно, но оттам има дълъг път до промяна на несъзнаваното. И няма как да разберем на какво духовно развитие сме.....освен някои редки събудени ясновидци, защото събуждането може да стане за много малко хора. Еволюцията не иска много събудени, не й трябват. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми харесва да водим персонални дискусии във форум, нито, че получавам на въпроса въпрос.

Ако се беше позовал на "вътрешното си усещане", може би щеше да съобразиш, че мнението ми не беше съвсем персонално насочено към теб. Можеше да се досетиш, че когато така убедено пиша, че не можеш да си представиш общество без йерархии, всъщност имам предвид, че никой не може да си представи общество без йерархии под някаква форма. Колкото до въпроса: всъщност няма въпрос. Както споменах съм убеден, че нито ти, нито който и да е не може да си представи общество без йерархии, т.е. отговорът е ясен.

 

Добре е да си изясниш смисъла на думата "проявление". Само членовете на една йерархия могат да я проявят, защото тя би била непроявена без тяхното наличие. На останалото ще обърна внимание (може би) по-късно когато го прочета по-внимателно.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, on 28 May 2013 - 11:18, said:

... Гледаме как се злоупотребява с йерархичността и сме готови да я отхвърлим ...

Да, точно това си помислих и аз, като гледам какво пише Дончето. Просто на повечето от нас като ни се каже "началник и подчинен" и така някак не ни става хубаво. Тръгват едни въпроси и разсъждения - Защо еди кой си точно е началник? Искам аз да съм началник, а той да е подчинен! Или поне да нямам никакъв началник на главата, а и аз няма да съм началник на никого. Трябва ли въобще да има началници?

Как е в действителност обаче?

Тъй като не мога да дам категорично доказателство, ще поразсъждавам. По принцип "йерархия" не е мръсна дума; както няма нищо лошо и в парите според мен, просто зависи как и за какво се прилагат. По принцип има нужда от организатор на нещата - организаторът е този, който знае как е най-добре да функционират частите на едно цяло, при него постъпва и информацията за това кой какво прави, как функционира; съответно пак той може да приложи коригиращи (управляващи) въздействия, за да хармонизира частите. Някой може да каже - а не е ли много по-добре всички части да знаят всичко? Ами може и да е по-добре, ама възможно ли е и нужно ли е? Няма ли тези части да са твърде натоварени с информацията за всички останали, имат ли капацитет всички части, съставляващи цялото, да правят И това, имам предвид функциите на организатора. Друг ще изтъкне - ами те, частите на това цяло, ако много добре си изпълняват техните си функции, цялото ще си бъде в хармония, няма нужда от организатор, защото всеки ще прави точно каквото трябва. Ами да, мога да приема такъв аргумент, но при една стационарна система, която не се променя, не се развива. Ако нещата са установени и функционират по определен начин - тогава да. Но ако има развитие (а според мен никой не се съмнява, че развитие има навсякъде в света), то тогава няма да е достатъчно всеки да функционира по определен начин. Тогава ще е важно всяка част да се развива сама за себе си, но и да остава все пак в унисон с другите. Тогава или всяка част трябва да бъде и организатор на всички останали или трябва да има организатор. И като знам, че в природата всичко е организирано много ефективно и икономично, допускам, че е по-вероятно второто, да има организтор, защото при първия вариант ще се хаби много ресурс, всеки да има и организаторски способности и функции.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Организаторът е функционална част от структурата на едно йерархично ниво, но той не е на следващото йерахично ниво. Все едно да твърдим, че музикантът в центъра на паневритмията организира и управлява кръга и е на по-високо йерархично паневритмично ниво от простите танцуващи. (Да спомена, че и аз съм била вътре като вокал - изобщо не се замисля там човек за никаква йерархия и се усеща като частичка от целия кръг и ако не танцува мислено с другите, никак не се получава изпълнението) 

Като стана дума за Паневритмията, според вас кое е по-високото йерархично ниво от танцуващите в кръга?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудно ми е за какво изобщо спорите? Нали Бог е на върха на йерархията сред висшите същества,

естествено, че има и там йерархия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Организаторът е функционална част от структурата на едно йерархично ниво, но той не е на следващото йерахично ниво. Все едно да твърдим, че музикантът в центъра на паневритмията организира и управлява кръга и е на по-високо йерархично паневритмично ниво от простите танцуващи. (Да спомена, че и аз съм била вътре като вокал - изобщо не се замисля там човек за никаква йерархия и се усеща като частичка от целия кръг и ако не танцува мислено с другите, никак не се получава изпълнението) 

Като стана дума за Паневритмията, според вас кое е по-високото йерархично ниво от танцуващите в кръга?

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е случайно, че има човешка и Божествена йерархия.

 

Човешката налага, властва /само привидно/, а Божествената дава свобода...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е случайно, че има човешка и Божествена йерархия.

 

Човешката налага, властва /само привидно/, а Божествената дава свобода...

 

Мням, благодаря. Не може да подхождаш към някого без любов.....нито пък без любов към себе си,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Организаторът е функционална част от структурата на едно йерархично ниво, но той не е на следващото йерахично ниво. Все едно да твърдим, че музикантът в центъра на паневритмията организира и управлява кръга и е на по-високо йерархично паневритмично ниво от простите танцуващи. (Да спомена, че и аз съм била вътре като вокал - изобщо не се замисля там човек за никаква йерархия и се усеща като частичка от целия кръг и ако не танцува мислено с другите, никак не се получава изпълнението)

Като стана дума за Паневритмията, според вас кое е по-високото йерархично ниво от танцуващите в кръга?

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т Дишането не се е измислило само...Когато ,,100 братя " се слеят в едно( осъзнато,без губене на самоличността ),имаме ли по високо ниво.Това ще разберем като го постигнем.Както не разбираме,конкретната интелигентна дейност на изграждащите ни клетки.Така не ни е много ясна и дейността на колективния ум.Само се досещаме за съществуването на колективния ум на човечеството , колективния ум на ангелите и т.н. другите йерархии
....Хареса ми сравнението ( музикант , оркестър ,музика) като самоорганизираща се структура .Много ми прилича на изява , на свободна воля. Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко съзнание и всеки ум е свързан с една монада. Аз не съм сбор от съзнанията на клетките си, а напротив аз (монадата ми) съм организирал клетките така, че да съставят телата ми. Тялото ми се е образувало като резултат от моето съзнание, а не съзнанието като резултат от тялото. Имаме монада на по-високо ниво на развитие, която използва клетките (зад които също стоят монади но на по-ниско ниво на развитие) за да се прояви. Т.е. не монадите на клетките организират съставянето на тялото и ума, и съзнанието ми, но обратното. Направи си аналогия и за колективния ум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Организаторът е функционална част от структурата на едно йерархично ниво, но той не е на следващото йерахично ниво. Все едно да твърдим, че музикантът в центъра на паневритмията организира и управлява кръга и е на по-високо йерархично паневритмично ниво от простите танцуващи. (Да спомена, че и аз съм била вътре като вокал - изобщо не се замисля там човек за никаква йерархия и се усеща като частичка от целия кръг и ако не танцува мислено с другите, никак не се получава изпълнението) 

Като стана дума за Паневритмията, според вас кое е по-високото йерархично ниво от танцуващите в кръга?

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т                                        Дишането не се е измислило само...Когато ,,100  братя " се слеят в едно( осъзнато,без губене на самоличността ),имаме ли по високо ниво.Това ще разберем като го постигнем.Както не разбираме,конкретната интелигентна дейност на изграждащите ни клетки.Така не ни е много ясна и дейността на колективния ум.Само се досещаме за съществуването на колективния ум на човечеството , колективния ум на ангелите и т.н. другите йерархии

 

 

Древните финикийци още преди да измислят парите, когато са погребвали някого, са отдавали почит на две неща: душата на човека и душата на тялото му. Тези двете неща образуват съзнанието ни. Едната част (душата на тялото) е несъзнавана, а другата част от съзнанието ни е съзнавана. Несъзнаваната част на съзнанието ни (тялото) е защитена от разни въздействия на внушения и сили, а и е честна - ако има нещо кофти в психиката ни, тялото показва болест.

 

Съзнателната част на съзнанието ни е нещото, което бива манипулирано от разни колективни сили. За добро или за лошо. Почти всяка мисъл в нашата глава не е наша, а идва от някакъв колективен ум (егрегор). Учителя за мислите....по случайност оттук се разбира доколко имаме свободна воля.....и доколко е свободна след като мислите НИ НЕ са наши:

 

"В Писанието ще намерите онзи стих, в който е казал Христос: който съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон, за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате.

 

Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам“ - то е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. Така също е и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари."

 

http://petardanov.com/index.php?/topic/13615-19-%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B0/

 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

П. Дънов е казал единствено, че не ние създаваме мислите, а по-висши същества. И не, това не са егрегори. Егрегорите са изкуствени образувания, без свое съзнание и воля. Какво означава мислите ни да са наши? Важното е, че ние сами определяме мисловния си поток. Ако отида на някоя поляна с цветя и си набера букет, аз ще си избера примерно няколко сини, няколко виолетови, няколко жълти и т.н. цветя, които ще комбинирам в букат така, както ми хареса. Аз ли създавам цветята? Не. Но аз сам си избирам цветята за букета. С мислите е същото. Може да не ги създаваме, а само да извикваме от пространството една или друга мисъл с която да изграждаме своя мисловен процес и отговорността за последния си е изцяло наша, както и заслугата за това дали нашите мисли са красиви или не.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир знае че той е построил тялото си.А аз не знам това за моето.Все още очаквам да си го спомня.Не знам също аз ли харесвам букета,или това е внедрена програма.Знам само че опита е канарата на която можем да стъпим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жалко е, че не се опита да схванеш идеята на написаното. А може би е по-добре така...

 

Станимир знае, че инициатор за съществуване на тялото му е неговия дух, а не съставящите тялото клетки. Тази идея за колективните ум и съзнание е напълно противоположна на действителността. Така ще излезе, че съзнанието на Бог е следствие от обединението на по-малките съзнания, вместо инициатор за съществуването на последните.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами хем източниците са направили поредицата от съзнания до нашето, хем има колективен ум и съзнание. Още повече, че всичко около нас е едно огромно поле от съзнание......

 

........Нещо се увлякохме в космология.

 

Не може духът на човека да създава тялото, това не е негова работа. Ако проследим ембрионалния процес, душата на тялото влиза в ембриона в 6 месец при започването на развитието на неокортекса. Душата на тялото го развива, за да може той да бъде основа за човешкия ум. При раждането душата на човека влиза в тялото. Някой биха го нарекли дух на човека, съзнание. Духът на човека нищо не прави. Просто го "инсталират" не особено любезно в тялото. Това са два паралелни процеса. Не може да се каже, че едното създавало другото. И по-точно духът не се създава. Създава се тялото и то се променя в съответствие с еволюцията. Духът не се променя, само трупа опит и осъзнаване. А се осъзнава толкова, колкото му позволява тялото и неокортекса. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми е тъпо когато се пише без да се прави опит да се вникне в целта и идеята на мнението на което се отговаря. То така просто се обезсмисля всякакъв разговор. Обединението на няколко съзнания не може да създаде ново съзнание. Няма и не можа да има такова нещо като колективен ум и колективно съзнание. Няколко умове могат да действат в синхрон и съгласувано, но те никога няма да създадат един общ обединяващ ги ум. Защото умът, телата, съзнанието и каквото още се сетите служат за проявление на дадена монада и не могат да съществуват без монада (духовна или божествена искра). Тялото може, но то ще е едно мъртво, а не живо тяло щом се отдели от майката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... Няма и не можа да има такова нещо като колективен ум и колективно съзнание. ....

 

А защо това в случая се приема толкова твърдо?! Да, възможно е по начина, по който си го представяме, да го няма.....но може да го има по друг начин. 

 

От "Добро": "...Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, аз мога да приведа още 50 подобни цитата. Но това ли е съзнанието, което еволюира с разгръщането на духа или е нещо друго?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир.повтарям.Съгласен съм с повечето обяснения,те и до мен са стигнали.Става въпрос, че всичките обяснения са ни преподадени на готово,и за това не са истината която ще ни освободи.Значимата истина за нас е проверената с опит.Само тя ни е от жизнено важна полза.Всичко останало колко и логично да е,представлява една красива приказка.За това не се впрягай без да ,,влезеш"в казаното от другия.Да чуеш как другия тълкува тази приказка е най малко любопитно П.П. Ще се науча да съм по ясен.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×