Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
sadlife

Помогнете на една умираща душа да живее.

Recommended Posts

Здравейте.

Тъй като няма пред кого да споделя безкрайната си, тежка болка, просто реших да пиша тук, с едничката надежда да открия спасението и мирът.

Аз съм едно 23 годишно момче, което има твърде лоша съдба. Родителите ми са разведени от години, като проблемите им са тръгнали още когато съм бил бебе. Докато растях, ту се разделяха, ту се прибираха... ставах свидетел на лудите изблици от страна на баща си, който ме биеше още от дете, караше се по часове с майка ми, подлагал ни е на всекидневен стрес. Не можехме да издържим при него повече от седмица. Общо взето израстнах при майка си, и нейната майка (т.е. баба ми). Те ме отгледаха.

Но през тези години баща ми идваше, правеше скандали, заплашваше ни.. Обстоятелствата бяха лоши. Освен всичко друго майка ми има брат, мой вуйчо... който е пълен алкохолик, и години наред като се напиеше, вадеше ножове, правеше грандиозни скандали, та сме се принуждавали да спим у съседите, само и само да не сме в нас. И това не е всичко... Аз израстнах дете с увредена разбита психика... започнаха кошмари нощем, непрекъснато чувство на страх и тревожност... и прочие. Втори клас бях когато от преглед при психолог ми откриха диагноза страхова невроза и силна депресия. Пиех някакви хапчета известно време, за да се чувствам по добре.. а бях едва дете на 10 години.

Всекидневно в нашият дом имаше караници, скандали, и т.н. Да не говорим че винаги сме живели на ръба на бедността. За това и баща ми използваше случаят да заплашва майка ми, че ако не ходим при него, нямало да ни праща пари.. и ще умрем от глад. Дори следваха заплахи че щял чрез съд да ме отнеме от майка ми, и всякакви такива дивотии. И майка ми ме водеше при него, стояхме по дни наред, а аз категорично не исках тъй като тази обстановка беше пагубна за мен... Така когато бях на 5 години, майка ми забременя повторно... и роди второ дете (мой брат)... От този момент нататък нещата станаха още по сложни тъй като израствайки, брат ми получаваше всичкото внимание от тяхна страна и все той беше най-добрият за тях. Баща ми го глезеше, майка ми също... и когато се стигнеше до там да се скараме, все аз отнасях пердахът и виканиците. Така брат ми растеше разлигавен, циничен, типично мамино синче. Породи се непоносимост между нас през годините, започнаха и караници между мен и майка ми , заради него... След което без да знам, те се обаждаха на баща ми, насъскваха го и той идваше тук и ме биеше..

Това е само част от 23 годишното страдание на което съм подложен...

Вкъщи цареше хаос, и нямах спокойна минутка.

През годините отслабвах все повече. Сега съм на 23 години и тежа едва 53-54 килограма.

Когато тръгнах на училище бях супер страхливо, свито в себе си дете (вероятно от депресиите в семейството). Когато съучениците ми усетиха това, започнаха да ме мачкат, да ме унижават... така училищния ми живот беше поредната трагедия.

Винаги съм бил по различен от другите, от малък съм неконтактен и попадна ли някъде сред хора, се сдухвам тотално и просто не мога... не мога да общувам нормално с хората.

Съучениците ми правеха бели, бягаха от часовете и ходеха да пият, да се дразнят с момичета, да правят боища и т.н. А аз просто стоях настрана и се възмущавах от това което те правят... Да, но истината е че в днешно време ако си различен, просто не можеш да оцелееш и тълпата те смазва. Така и се случи с мен. През 8-те години в които учех бях подлаган на какви ли не зверщини и насилие. Израстнах тотален самотник и се прибирах от даскалото покосен. Започваха после проблемите в къщи а нашите знаеха само да викат "Ще учиш, ще изпълняваш, или бой ще ядеш"... А никой не ме питаше как се чувствам и какво преживявам, след всички тези депресии. Едва завърших 8-ми клас, и просто бях толкова уморен от всичко, и толкова сринат... че загубих нишката на всичко. Опитах да продължа образованието си, имах желание... но вече нямах сили и се провалих. Останах с 8-ми клас... след което имаше проблеми от страна на баща ми, караници... докато най сетне след години време той каза че просто не го е грижа повече за мен, но каква полза? Това което ми беше причинил беше достатъчно да ми държи влага за цял живот.

Нито веднъж обаче никой не се поинтересува за брат ми, който никак не беше изпълнителен, нито в къщи, нито пък беше отговорен към учението.. За тях обаче той винаги беше онеправданият.

Така с течение на обстоятелствата се затворих в нас... и рядкото случаи в които се покажех навън, започваха подигравки от страна на какви ли не идиотизирани мои набори, че дори и по малки от мен.. си позволяваха, и ме газеха. Нямах покой и просто не можех да съм като другите... да имам нормален младежки живот, приятели, приятелка... Нямаше как... И толкова боли от този факт.

В къщи все повече започвахме да се караме.. За капак на всичко къщата в която живеем е наследническа.. и братята на майка ми имат дял от тук... а семейството на един от братята на майка ми е много лошо... алчни хора, които цял живот са гледали да тъпчат дори роднините си. Завзеха ни част от градината, правят си каквото си искат, като че ли цялата къща е тяхна... и нашите мълчат ли мълчат.

Това е цялата трагична обстановка в която живея.

Преди две години някъде, майка ми си хвана втори мъж... в началото всичко беше окей... докато не се разбра че този мъж не е стока. Накара майка ми да изтегли заем с обещанията че той ще го връща после... Живя месеци на гърба на майка ми, не работеше и нощем ходеше да краде... а майка ми продължаваше да го търпи и да затъва в дългове заради него, та и ние покрай нея..

Да не говорим пък за караниците които ставаха покрай него... Имаха проблеми с брат ми, който е свикнал все да е до полата на майка ми, и да и ръси простотиите си... и когато се появи този мъж в живота и, брат ми така и не можа да приеме този факт. С две думи - цяла трагедия е нашето семейство.

И с всеки изминал ден обстоятелствата стават все по зле и по зле... измъкване от този ад няма..

Пропуснах да споделя че когато съм се родил съм бил с един тестис... това е било вроден недъг в мен. За това и в 6-ти клас като бях ми правеха операция, за да изкарат въпросния тестис който беше заседнах някъде около стомахът ми... ако не се оперирам бяха ми казали че има опасност да се обърне на рак.. И това преживях. След което ми казаха че има 50 % опасност да остана бездетен... От този ден нататък просто сякаш нещо се откъсна от мен, и заживях ден за ден без никакви надежди. Сринат. Ето ме сега, 23 годишен млад човек... с болки в цялото тяло, стресиран до неузнаваемост, запъхтявам се дори когато тръгна по улиците да вървя... Просто нямам никаква енергичност в себе си. А душевната болка, тя си е отделен въпрос. Душата ми плаче и ридае, заради това че не разбрах какво е да имаш живот на млад човек. И с всеки ден се съсипвам все повече. Излизайки навън, (впрочем тук около мен обстановката е ужасна) наблюдавам само групички от хулигани, роми, алкохолици... Тук нощем стават драстични кражби, боища, насилие.

Питам се кой съм аз? Къде е моето място в това общество? Всички са коренно различни, озверели.. а аз? Просто един страхливец, убит от живота единак... който е 23 годишен но не може да си поеме живота в ръце и да се махне от тук... Колко тежко, тежко бреме ми тежи на плещите. Страшно.

Някой би казал; "Е ти си голям мъж, какво си се заоплаквал, работи, замини някъде, устрой живота си, ти не си малък"

Тези думи съм ги слушал много... и да, принципно е така. Но как да се справя? Душевно, психически ,и физически инвалид съм... Чувствам се сринат, задъхвам се, със социални фобии съм, без образование. Какво да правя? Най-лесното е да се изнеса от тук, и да забравя за всички тези мои тровители... да започна на чисто... Обаче как да стане? Как да оцелееш по улиците? Къде да се подслониш? Ами пари, Средства? ........ Акъла ми не го побира как човек като мен, да живее? Как да съществува? Как да се спаси?!

Изписах куп статии по форуми и вестници, с надеждата да открия някой добър човек. Моят спасител. Знам че има такива хора които биха се трогнали от страданието на един млад човек... Знам, но къде са? Къде?!

Аз не очаквам чудеса, не искам нищо на готово... Но искам просто една помощ, имам нужда от някой който да ми помогне, който поне да ме измъкне от тук... за да си дам някакъв старт в този живот. Тук повече не мога да живея. Нещата стават все по сложни, всички тези зверове около мене сякаш изцеждат и последните ми останали силици, сякаш имат за цел тотално да ме убият. Вече и варианти за самоубийство обмислям. Не мога повече така..........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, приятел! Мисля, че със съвет нищо няма да се промени. Разбирам мъката и безсилието, които са те стиснали и как нищо няма смисъл. Не смея да ти казвам, че трябва да направиш това или онова, че трябва да не се предаваш, защото съм наясно, че е глупост. Затова не вярвам, че един съвет ще реши 23 годишен проблем. Пиша в твоята тема просто за да кажа, че те подкрепям и че се надявам някак си да се измъкнеш от този ад! Бих те насърчил да останеш в този форум и да поработиш върху себе си. Ще има ефект и ще излезеш от дупката!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря приятел! Има много истина в думите ти. 23 годишен проблем и безсилие за съжаление не се променят лесно... още по малко със съвети. Страшно трудно е, всеки божи ден и всяка нощ да се чувстваш уморен, от всичко, от всички. Да чувстваш че нямаш сили нито физически, нито психически. Вече се чудя как да изляза от тази тиня? Колкото и да се питам отговор не откривам....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Гледано отстрани, даването на съвети изглежда много лесно, но не е.

Все пак, бих ти препоръчал да опиташ да се измъкнеш от действителността, в която живееш.

Единият вариант е да го направиш само психически - като започнеш да четеш книги, да пишеш по интернет форуми, да играеш компютърни игри и по този начин съзнанието ти да "потъне: другаде, поне - временно. Може да се пробваш и в сферата на спорта, на бойните изкуства, на йогата, на някакво изкуство - изобразително, музикално, танцувално...

Другият вариант е да избягаш на физическо ниво - да се преместиш в друго селище, където да започнеш да учиш и/или да работиш. Там, разбира се, животът ти ще започне от нулата, от начало.

Ако не желаеш или нямаш възможност да направиш едно от двете, ти остава да чакаш. Една източна мъдрост гласи, че ако останеш дълго време на брега на реката и чакаш там търпеливо, рано или късно ще видиш труповете на враговете ти да плуват по течението й. С други думи - никой не живее вечно и някой ден природата ще те отърве от околните, които ти създават спънки в живота. Но това е твърде пасивна позиция.

Има вариант да потърсиш помощта на психотерапевт или на психиатър.

Вярвам, че ще намериш изход от тази ситуация. За съжаление, никой не може да го намери вместо теб.

Те - пътищата - са много, но ти сам трябва да избереш своя и смело да вървиш по него.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без да ти давам съвет, за да не се окаже неподходящ за теб, нека ти кажа с едно изречение, част от моя личен опит:

Когато бях 21-на ми писна от семейството ми, събрах си багажа и тръгнах, дори литнах та отидох в страна, в която дори езика не знаех, кацнах и не знаех къде ще спя. Като по филмите - не спах на улицата - чудото ставаше пред очите ми.

Сега вече знам принципите които правят това, трябваше ми 20 години да ги проумея.

Никога не забравяй че не си сам, има причина да се родиш, и тази причина ще те подкрепя ако й позволяваш.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забележи само как си без средно образование и как можеш да мислиш разумно! И колко глупаво е образованието, когато попадне в ръцете на човек, който не е способен да разсъждава! Аз съм сигурен, че поне половината от твоите връстници нямаше да са способни да опишат така ясно и точно проблемите си. На тоя свят трябва да си завършен идиот, за да не бъдеш поне един път разочарован от живота и да го напсуваш, кога наум, кога гласно. Винаги съм изпитвал влечение към хора, които се питат кой съм, а за какво съм тук, защо се случва това... С една дума стремят се да проумеят защо въобще са се "писали" участници в тоя цирк наречен живот. Едните отричат живота, а другите го потвърждават. Понякога е болезненена способността да осъзнаваш какво се случва около теб. Каза, че вече толкова си прочел и молил за помощ. Много си видял, много ти се е помагало чрез позитивни утвърждения. Разбирам, че не си наивник и знаеш, че няма универсална формула за водене на пълноценен живот. Приемам те за приятел и ти казвам. Друже, защо не се опиташ да се захванеш с някаква работа? Нима безсилието ти е толкова силно, че да те смачка толкова млад? Усещаш ли как когато човек е изпаднал в немилост разбира, че всичко си зависи само и единствено от него? Ти в случая си този, който трябва да пръв да подава ръка, а хората тези, които решават да се здрависат ли с теб или да те отхвърлят. Ето и тук във форума. Кой щеше да знае за болката ти, ако не я беше споделил? Значи все пак ти не си тотално отчаян и депресиран. Човек загубил всякаква надежда вече не хленчи, не се оплаква, тъй като стига до убеждението, че няма право да се оплаква от живота. Значи все пак има живинка в теб и някаква вътрешна сила търси промяна и спокойно убежище. Хубаво е това! Всеки с право ще ти каже, че трябва да се опиташ да вземеш активно участие в живота. Същото ще ти кажа и аз. Според мен е нужно да повярваш, че не е възможно случващото се около теб да е непроменимо. Така че, приятелю мой, изход има! Нека това, че живота бие, бие, бие и бавно довършва не те плаши. Той за всички ни е еднакъв. И жалък е, но и изпълнен с удоволствия е. Редуват се скърби и радости. По закона на необходимостта е ред при теб да се появи радостта, това е неизбежно! Пиша ти, без да давам конкретни съвети. За какво да повтарям истини, които знаеш? Всичко отдавна е написано и казано, а от теб се иска "само" да го приложиш. И много е изчетено от теб, но не си успял нищо да приложиш на практика. Е, опитай се този път да промениш нещо! Казвам ти, че ако имам в момента някакво желание, то е да се почувстваш жив! Наистина силно го желая. Представи си само, че ако ми изпълниш това желание и двамата ще бъдем щастливи! Бъди здрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам първо един въпрос. Имаш ли желание да промениш нещо в себе си, така че да се промени живота ти? Съзнаваш ли, че доста от нещата, които ти се случват, може да са резултат от твоето поведение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Живота ни въздейства по различни начини - веднъж чрез околните, друг път чрез събитията и др. дадености. В сравнение със съдбата на брат ти твоята е за предпочитане. Според мен не мисли за миналото - опитай се да го забравиш напълно.Напиши си на едно листче какви предимства имаш , приятелите си на които можеш да разчиташ, краткосрочните си цели .И започи да действаш .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Да, не ти е било никак леко. Какво ми направи впечатление - ами че ти казваш, че си учил до 8 клас, а пишеш много правилно, изразяваш се книжовно, мисълта върви гладко, въпреки че си личи, че е емоционално натоварен - в това отношение са по-зле много хора не със средно, ами с висше образование дори. Това означава само едно - ти си много интелигентен. Щом е така, сигурна съм, че ще се справиш прекрасно оттук-нататък и всичко до сега ще остане само един лош спомен.

Но аз не можах да разбера - ти всъщност работиш ли/работил ли си нещо до сега?

Дори и за човек без образование и квалификация има много сезонна работа, примерно в туризма, особено на морето. Няколко месеца там (работодателите обикновено осигуряват храна и квартира) ще ти позволят да натрупаш опит, да се отърсиш малко от семейните отношения и да спестиш малко пари, за да бъдеш финансово независим поне известно време. Ако нямаш някакво сериозно физическо заболяване, тази слабост, която усещаш е единствено плод на психиката ти - това ще се разсее бързо, когато смениш обстановката, обкръжението, а и си заангажиран с работа, която може да е физически съвсем лека - примерно набират продавачи за сергии и павилиончета и др.п.

Иначе ти как я виждаш помощта - например някой ти дари 1000лв, какви са ти плановете, какво ще предприемеш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се чувствам адски объркан, и сломен. Лошото е че физическите и психическите ми възможности са сведени до минимум.. И всеки ден е едно и също, лягам почват кошмарите. Ставам , започва безсилието ,започват скандалите и непрекъснатото напрежение. Започвам да слушам виканици на улицата, да гледам само лоши хора покрай себе си и това ме смазва съвсем. дори нямам с кого да поговоря на кое рамо да се опра. Не знам какво да правя.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Великият философ Марк Аврелий, който е управлявал Римската империя, е казал девет думи които могат да определят вашата съдба: "НАШИЯТ ЖИВОТ Е ТОВА, КОЕТО НИЕ МИСЛИМ ЗА НЕГО."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

КОГАТО ОСЪЗНАЕТЕ НАПЪЛНО, ЧЕ ВИЕ ФОРМИРАТЕ ОНОВА, КОЕТО СЧИТАТЕ ЗА СВОЯ НАСТОЯЩА РЕАЛНОСТ, ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО

Успех!

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

sadlife, промяната започва винаги от вътре на вън.

Пишейки ти го, знам колко клиширано звучи и колко е трудно за изпълнение.

Аз самата, нямайки твоето преживяване, се изгубвам в живота и трябва да откривам смисъла на тази фраза отново и отново и да се претворявам и преоткривам неуморно. И ми е трудно, дори и в момента ми е много трудно. Вероятно също толкова, колкото и на теб. Отчайвам се и се чувствам също толкова безсилна. Защото всеки получава тази трудност на предела на силите си, с която да се пребори и повдигне на следващото стъпало.

Относно обстановката в която си, кратичко:

Един молла влезнал в непознат за него град с ученика си. На входа на града ги срещнал човек, поздравил и казал:

" О, премъдри в този град е пълно с лоши хора, лицемерието и неблагодарността са на всяка крачка. Нищо няма да можеш да научиш тук"

Моллата се съгласил с това, поздравил и продължил.

След малко ги срещнал друг човек, поздравил и казал:

"О, премъдри, попаднал си на точното място, тук цари любов и хармония, всички са много приветливи и гостоприемни. Ще намериш хората, които са ти необходими"

Моллата се съгласил, поздравил и продължил.

Ученикът му недоумяващо го попитал: " Защо се съгласи и с двамата, те казаха съвсем различни неща. Черното не може да бъде бяло?"

Моллата отговорил:

"Всеки вижда света такъв, какъвто очаква да го види. Защо трябва да противореча и на двамата. Единият вижда лошото, другият - доброто. Ти би ли казал, че единият от двамата греши? Не са ли хората тук и навсякъде, както добри, така и лоши? Нищо не вярно не ми казаха, само че не всичко казаха."

Света всеки си го формира сам, тежко бреме носиш, но само ти можеш да направиш от него лек товар.

Как може да стане това!? С малките неща.Може би е добре да преработиш очакванията. Очакването на помощ "от вън" е безрезултатно, ако ти не направиш първата крачка. Колкото и да си уморен, трябва да събереш сили и да я направиш тази крачка.

А за образованието. Преди месец разбрах, че най- добрата ми приятелка е с основно образование.

Когато се запознах с нея, тя преживяваше последиците на съкращение и безработица, без да му мисля я взех в екипа си, гласувах и доверие, защото тя го заслужаваше и когато напуснах, тя стана управител на моето място и така 5 години, на никого не му е минавало през ум да я пита за диплома. Случват се всякакви неща, но за да срещнеш хората трябва да излезеш и да ги потърсиш.

Ако липсата на образование много ти тежи има вечерни паралелки. Работиш добре с интернет, може и онлайн.

Имаме само определен брой изгреви, залези и пълнолуния, умението да се насладим на всеки един от тях прави живота ни смислен. Не губи времето си, то е безценно.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

това което разказваш и начина по който го правиш говори че си психически и физически здрав а не болен..с интелигентност вероятно над средната , болно е само отношението ти което имаш към себе си и отчасти света около теб. когато осъзнаеш че си здрав и това което си преживял не само ти е взело от щастието ти в живота но и ти е дало за да се изградиш като един смислен човек тогава и ще започне промята в живота ти, бъди щастлив!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Садлайф, не случайно те питах дали съзнаваш, че част от проблемите са реултат от поведението ти. Затова д-р Първанов казва: "ВИЕ ФОРМИРАТЕ ОНОВА, КОЕТО СЧИТАТЕ ЗА СВОЯ НАСТОЯЩА РЕАЛНОСТ"

Твоят отговор няма да бъде нито добър, нито лош!

Лично на мен отговорът на това ще ми послужи, за да разбера какъв е най-добрият начин да ти се помогне.

Затова питам:

Съзнаваш ли, че част от проблемите ти са резултат от поведението ти?

ИЛИ

Смяташ, че всичко, което ти се случва не зависи от самия тебе?

Колкото по-честно отговориш сега, толкова по-лесно ще може да ти се помогне :)

Редактирано от д-р Тодор Първанов
печатна грешка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам какво имате предвид с тези въпроси;

"Съзнаваш ли, че част от проблемите ти са резултат от поведението ти?

ИЛИ

Смяташ, че всичко, което ти се случва не зависи от самия тебе?"

Несъмнено всеки човек допуска грешки, които са породили дадени пречки в живота му.. Но никой не си избира семейството, обстановката и материалното положение сред които живее. Никога не съм си пожелавал да съм слаб, безжизнен, и да живея в постоянен стрес. Да имам баща изрод, брат мамино синче и ужасен човек, вуйчо алкохолик, съученици - тровители, обкръжение - ужасно. Но ето, живея в този стрес вече почти 24 години... няма как сега след 24 годишна агония да кажа изведнъж, всичко е наред... и да стана нормален човек. Психиката ми е срината а от там и здравето ми. А това е много лошо. И в момента положението е страшно... нощем сънувам кошмари, нямам изобщо нормален сън, когато се събудя започвам да ставам с видетел постоянно на караниците на нашите, на налудничевото поведнеие на брат си... и т.н. Показвам се навън, започвам да виждам насреща си само хора от които ми е писнало и които нямам желание да виждам... защото винаги щом ги зърна само, това още повече ме депресира и изнервя.

И се обръщам и с болка разбирам че съм безсилен да направя каквото и да било... Вероятно много хора ще кажат, че аз така си въобразявам, а всъщност не е така... да, може да приемем че съм песимист и гледам черно нещата... но то как по друг начин да ги погледна след като самата реалност е такава?! Да слагам розови очила и да се правя че съм щастлив... няма как това да ми помогне. Знам само че доброто и спокойствието за мен ще започнат тогава когато се махна от целия този ад... когато се излекувам от всички фобии които имам, тогава може би ще мога да бъда нормаленч овек.. Но до тогава? Докато съм в тази обстановка тук, се сривам още повече.. и губя и последните си шансове за някакъ напредък. А как да направя тази промяна? Без пари, без средства, неконтактен, без образование, и неработоспособен.. нщма как да рискувам при сички тези положения... ако някой не ми подаде ръка, ако не открия някакво странично спасение което да ме избави от тази яма, просто не виждам как ще станат нещата. Чувствам се адски депресиран, адски узморен, унищожен от всичко и всички. Един млад провален живот..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж, ти си много интелигентен и затова ще ти посоча едно противоречие в твоите думи, което съм сигурна, че ще разбереш. Казваш "...няма как да рискувам при всички тези положения ..." и 1 ред по-надолу "... унищожен ...".

Какво означава да рискуваш? Да предприемеш нещо, което не е съвсем сигурно, че ще има благоприятен изход/резултат. Хайде да помислиш - До какво най-ужасно нещо може да доведе риска? Ами в най-най-краен случай именно до унищожение на човека. А същевременно ти самия казваш, че така, в тази обстановка и положение, в което си, ти вече си унищожен. Следователно какъвто и риск да поемеш, не може да ти се случи нищо по-лошо от това, което в момента ти се случва.

Знам, че си в много тежко положение. Някои хора при много по-леки обстоятелства се сриват. Но явно ти си силен, не само че оцеляваш, но ето въпреки 8 клас, пишеш граматически вярно, което много висшисти + програмки за автоматично посочване на грешки не успяват. Но според мен е редно да се запиташ - ако предприема това и това, кое е най-лошото, което може да ми се случи? Това най-лошо нещо по-лошо ли е от моето положение в момента? И ако не е ... да скочиш!

Дай си сметка, че на старото място те задържа на първо място страха и на второ "познатото зло". Какво имам предвид под "познатото зло"? Ами това е, когато човек си казва - тук ми е много зле, много тежко, но поне знам какво е, пък ако предприема друго, кой знае какво ужасно нещо може да ми се случи. Обаче ако си зададе въпроса, какво е това ужасно нещо, се оказва, че май-май не може да е по-ужасно от това, което вече преживява.

Нереалистично е да си мислиш, че ще се появи един човек, който ще те дърпа за ръката, от всичко ще те предпазва, за всичко ще те осигурява ... Знам, че се чувстваш уязвим, незащитен ... това се случва на всички хора, които не са преживели нормално детство, които не са се чувствали сигурни в родния си дом, не са се чувствали защитени от родителите си. Но ти първо вече си голям човек, не е нормално някой да те осинови, второ в живота няма сигурност, никъде, за нищо - може да имаш всичките милиарди на света, най-грижовните и любящи близки, да си защитен в някакъв безкрайно осигурен бункер примерно, оборудван с най-модерната медицинска техника, персонал и т.н. и ... изведнъж да полудееш, или да умреш, или каквото и да е там ужасно нещо, което ти идва на ума.

Ако действително си решен да направиш промяна в живота си, трябва добре да помислиш какво си в състояние да направиш на първо време. Аз не случайно те попитах какъв план имаш. Защото може да ти се струва невероятно сега, нo това, някой да ти даде определена сума пари е по-лесното. По-трудно и много по-съществено е какво ти можеш да направиш за себе си с тях, за да продължиш уверено напред след това в живота.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво си готов да направиш, за да промениш настоящата си действителност?

От какво си готов да се откажеш, какво си готов да започнеш, какво би дал от себе си, за да промениш нещата?

Ако си приел безсилието за опорна точка.... готов ли си да се лишиш от тази опорна точка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбрах, това е отговор, кажи ми сега какви силни страни имаш, какво можеш да правиш добре? Каквото и да е, колкото и да ти се струва, че не е нещо от значение.

Какво можеш да правиш добре?

Също кажи какво ти харесва да правиш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво съветва да правим Петър Дънов, когато изпаднем в отчаяние или в отрицателно състояние - да учим!

Като дойде отчаянието – учете! Като дойде неверието – учете! При всички отрицателни състояния – учете!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За силни страни в себе си, не зная. Точно това най-много ме измъчва. Аз доколкото усещам не съм годен за нищо. Освен само дето мога да пиша поезия и го правя понякога, но едно че не винаги ми се получава, ами само понякога, и второ че не мисля че съм толкова добър...

Знам само че не мога да си представя ако остана и тази зима тук в този хаос... какво ще стане с мен. Предложете няакво решение... нямам много време. Искам макс до средата на другия месец просто да си поема пътя, да се махна от тук. Идва зимен сезон, както казах не ми се мисли дори, за оставане повече тук. Какво мога да направя? Как да се спася? Какво да предприема?! Възможно ли е чудо в моя живот, и просто да живея нормално? Ето преди два вечера например, влиза в стаята ми втория ми баща и ми казва: – Излез навън, търсят те. Излизам аз и какво да видя... насреща ми двама идиоти които толкова много злини са ми причинили. И неминуемо ставам свидетел на арогантното им поведение, на хвалбите им, слушах им цинизмите... и през това време целия треперех от гняв и нерви. Почувствах се адски гадно... накрая ги разкарах... прибрах се у дома. От там насетне нашите пак се скараха, както винаги заради пари, заради пиянските изпълнения на вуйчо ми... и представете си аз как се чувствам сред цялата тази обстановка. Нея вечер часове наред бях възел нерви и имах в себе си толкова негативни енергии насъбрани че щях да полудея, дори не можах да спя. Отделно все повече чувствам болки в тялото, задух, нежелание за живот, дори нямам апетит. Не се издържа повече така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Sadlife,

имаш ли идея къде би искал да отидеш ако наистина се махнеш от къщи? Струва ми се важно да знаем откъде си, иначе никаква конкретна помощ не е възможна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Sadlife,

имаш ли идея къде би искал да отидеш ако наистина се махнеш от къщи? Струва ми се важно да знаем откъде си, иначе никаква конкретна помощ не е възможна.

Искам да отида някъде на спокойствие... където да се отърся и да забравя за всичко което ми се е случвало. Да мога както се казва и да си събера мислите какво мога да предприема за напред. Защото в момента в съзнанието ми бушува една въртяща се атмосфера, която непкъснато се пренапълва от проблемите, и мислите ми се фокусират около това... "О, в какво тежко положение съм.." И няма как просто да се съсредоточа да помисля за какъвто и да било напредък.. предполагам ме разбирате.. :( Когато вече имам спокойствието.. вероятно мога да започна промяната със себе си, което ще е много труден път. Не за друго ами просто, за да се отърся от тея страхове и фобии, да си проемня режима на живот, от 55 килограма да се изкача поне на 65... това са все страшно трудни неща. Съзнание не се променя за еди нден, от там и всичко друго става по трудно. След 24 годишна агония.. НЕ знам просто. Вчера разглеждах в нета, обяви, има хора които си търсят човек, да им помага в къщната работа, или да се грижи за животните им, срещу храна, подслон и евентуално заплащане. Доста се зарадвах... то такова нещо ще е най-добре за мен. Да работя на един човек, да нямам шефове над главата си, защото както казах аз сред повече хора тотално се сдухвам, от там сякаш и силите ми свършват. Трудно е. ПРедпочитам уединението, спокойствието, тишината. Но все пак... не съм свикнали не си вярвам какво ще мога да върша. Ако примерно се хвана на нещо такова и установя че не мога да се справя, ил иче човекът евентуално е някакъв измамник... Тогава кфо правим?! Разбирате ли, мислите скапват една след друга съзнанието ми. Самия аз не си вярвам а знам че трябва да съм по уверен, но за да дойде тая увереност, може би ми трябва дълбока промяна, консултации с психолози, или например хора които са усволи тайната на мисълта и съзнанието. Да, но за подобни консултации и занимавки трябват пари, средства, а аз ги нямам. Най-лошото е че колкото повече минава времето усещам как се руша, и се превръщам в една необитаема и горяща развалина.

Относно другото, живея във Варненски окръг в малко градче, близо до Варна. Не е лесно определено защото колкото е малко градчето толкова точно са лоши жителите в него.

Не смея и пред никого да давам по лично инфо за себе си тъй като човек никога не знае какъв е човекът отсреща. В днешно време да намериш истинска ръка за която да се хванеш и да те дръпне от блатото, е все едно да дириш игла в купа сено. Много от хората ми казват - "спри да се оплакваш" , и не ме разбират. Вероятно са прави.. може и споделянето на проблемите ми да звучи като 'оплакване' както го описват... но дори и да е такова... Когато си зле и си затънал, когато ти самия чувстваш вътрешно че не си добре... нима някой има право да ти отнеме правото, поне да изкажеш това което преживяваш?!

Съжалявам за дългия коментар, и ви благодаря за проявеното търпение и разбиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... нима някой има право да ти отнеме правото, поне да изкажеш това което преживяваш?!

Никой няма това право. Проблемът при теб е, че си се фокусирал само върху това - да изказваш. В един момент слушателя изгубва смисъла на слушането.

В човешкото поведение има съпричастност, когато някой я проявява, автоматично се включва и желание за подкрепа. Всеки един от тук пишещите се опитва в тази тема да прояви своя начин и разбирането си за подкрепа. Когато обаче отсреща се повтаря едно и също и енергията вложена в подкрепа отива на вятъра, слушащия спира да я проявява.

Затова и твоите познати вероятно са решили, че няма смисъл да са слушатели, защото това не е градивно за теб. Ако ти намериш перфектния слушател, който да те слуша и разбира, ще затъваш все по- дълбоко в самосъжалението и безнадежността. Затова, вродена човешка реакция е да слуша до един момент. Ти пишеш по форумите и намираш все нови и нови слушатели, които последователно проявяват слушане, разбиране, подкрепа и отдръпване. Така е и в живота.

Ако показваш, че приемайки подкрепата на някого не я използваш градивно, следва отдръпване от негова страна.

...търсят човек, да им помага в къщната работа, или да се грижи за животните им, срещу храна, подслон и евентуално заплащане. Доста се зарадвах... то такова нещо ще е най-добре за мен. Да работя на един човек, да нямам шефове над главата си, защото както казах аз сред повече хора тотално се сдухвам, от там сякаш и силите ми свършват. Трудно е. ПРедпочитам уединението, спокойствието, тишината. Но все пак... не съм свикнали не си вярвам какво ще мога да върша. Ако примерно се хвана на нещо такова и установя че не мога да се справя, ил иче човекът евентуално е някакъв измамник... Тогава кфо правим?! Разбирате ли, мислите скапват една след друга съзнанието ми. Самия аз не си вярвам а знам че трябва да съм по уверен, но за да дойде тая увереност, може би ми трябва дълбока промяна, консултации с психолози, или например хора които са усволи тайната на мисълта и съзнанието. Да, но за подобни консултации и занимавки трябват пари, средства, а аз ги нямам. Най-лошото е че колкото повече минава времето усещам как се руша, и се превръщам в една необитаема и горяща развалина.

Всичко това, което изброяваш са предположения. Най- големия враг на вярата са предположенията. За да избягаш от тях, трябва да ги замениш с действие. Виждаш подходяща обява, вдигаш телефона и звъниш. Това е. Всичко останало просто се случва. Седейки в къщи и правейки фантазни предположения нищо няма да се промени. Казваш, че нямаш вяра .....нали не очакваш някой друг да повярва вместо теб?

С тази схема на мислене, която си усвоил, дори и да дойда и да ти подам ръка, за да те издърпам (а това, човек, който наистина иска да ти помогне, никога няма да го направи, защото е мечешка услуга и не развива никакви умения у теб), реакцията ти ще е както към обявата за работа - съмнения и предположения.

Така че, направи едно действие в посока промяна и кажи какво се е случило. Това ще е нещо градивно. Не казвай, какво си мислил да направиш и защо не си го направил.

Обади се на обявата и после може да напишеш как е протекъл разговора, как си се почувствал, какво си помислил. Не е важно дали ще приемеш работа или не, не е важно дали ще те харесат или не, за теб в момента е важно просто да направиш нещо.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×