Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Турските сериали - за и против?

Recommended Posts

Защо те събират повече хора пред екраните на телевизорите от футболните мачове? 

Какво търсят и намират в тях хората от средното поколение и третата възраст? 

Може ли да се предположи, че те са алтернативата на агресивната вълна от американски долнопробни екшъни и хоръри, която ни залива вече повече от 20 години? 

Едните възпитаха поколение мутри, чиято ценностна система се оглавява от "ще те смачкам" като инстинкт за самосъхранение, мъжкарско размахване на юмруци и флиртуване и пазаруване изведени в ранг на спорт и терапия. 

Дали другите възпитават благоразумие, добронамереност, уважение и трудолюбие?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората избират какво да гледат измежду това, което им се предлага. В избора на това какво да предлагат, телевизиите са ограничени от финансите си. Първо бяха бразилските сериали, после турските и индийските. (Китайски не знам дали има, ама може и да се появят.) Американците вече не правят май многосезонни филми. Самото производство е скъпо в сравнение с правенето на един филм в Индия примерно и в последствие стават трудно-продаваеми. По същата причина държавите с висок стандарт изнасят производствата си в страни с по-нисък стандарт. Качеството пада, но в условията на конкуренция то не е водещо.

При всички случаи турските сериали не блестят нито с актьорска игра, нито със сюжет. Ценности като цяло много малко филми възпитават. В общия случай това не е цел нито на сериалите, нито на скъпите кино продукции. Киното все повече и повече търси зрелищност и насищане на сетивата. В сериалите се търси повече емоционално ангажиране на зрителите, но без при това да се натоварват прекомерно, а достатъчно колкото зрителят просто да се съгласи да загуби времето си пред телевизора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, интересна тема :) Не че съм фен на турските или индийските сериали. По принцип гледам филми и сериали през компютъра. Руснаците предлагат всичко, при това с дублаж предимно. Но турските сериали се харесват на много мои познати защото са някак си по-близо до нашия бит (сравнявам с индийските и латиноамериканските). А дори и с някои сериали на САЩ, които още не са "заглъхнали", като "Дързост и красота" например. Къде другаде ще чуете "како", "батко"....? :) Иначе и при тях има агресия, убийства, но не се акцентира на тези неща. Има много топлина, любов, семейни отношения. Хората у нас за 20 години зажадняха за такива филми. Писна им от разни мафии, мутри, мутреси. Не стига, че постоянно ги гледаме на живо, че и филмите след 1989 г. са само за тях (почти). Спомням си един стар български сериал - "Дом за нашите деца"... Този род филми и сериали почти изчезнаха след промените. И затова хората гледат турските сериали, където топлината на семейството се е запазила.

Станимир, прав си за това, че телевизиите са ограничени от финансите си и не могат вече да купуват по-скъпи сериали, като латиноамериканските например. САЩ обаче не са спрели да правят многосезонни филми. Имат доста сериали, но като че ли са се ориентирали към ужаси, мистика, криминални ...? Май това се търси? :( Обикновено след всеки сезон на някой сериал се прави проучване за рейтинга му и ако е нисък - сериалът се спира. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В турските и индийските филми, освен позитивните неща (посочени от Донка), съм забелязал и толериране на полицейското насилие, а в турските - болно честолюбие.

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сингам, явно не си гледал латино сериали - да видиш на какво се вика честолюбие? ;)
Но аз си харесвам латиноамериканците. Особено музиката им! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди години бях твърдо против турските сериали!! "Вън турските сериали от България!" Мисли от този тип имах в главата ми. Но после взех да се заглеждам в тях. В период, в който имах много свободно време, така се пристрастих към един, че съм гледал по повече от епизод на ден в периода в който го гледах, а в един от дните изгледах цели десет епизода! :D Това беше преди три години, но въпреки това тази година ми се случи да сънувам двама от персонажите на филма не за пръв път. :D Към настоящия момент, не следя никой турски сериал, макар че се заглеждам в един (главно покрай майка ми и баща ми). Не съм като цяло фен на тези филми, но и не ме тормози наличието им в родния ефир.

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1/20/2016 at 13:01, Станимир каза:

Хората избират какво да гледат измежду това, което им се предлага. В избора на това какво да предлагат, телевизиите са ограничени от финансите си. Първо бяха бразилските сериали, после турските и индийските. (Китайски не знам дали има, ама може и да се появят.) Американците вече не правят май многосезонни филми. Самото производство е скъпо в сравнение с правенето на един филм в Индия примерно и в последствие стават трудно-продаваеми. По същата причина държавите с висок стандарт изнасят производствата си в страни с по-нисък стандарт. Качеството пада, но в условията на конкуренция то не е водещо.

При всички случаи турските сериали не блестят нито с актьорска игра, нито със сюжет. Ценности като цяло много малко филми възпитават. В общия случай това не е цел нито на сериалите, нито на скъпите кино продукции. Киното все повече и повече търси зрелищност и насищане на сетивата. В сериалите се търси повече емоционално ангажиране на зрителите, но без при това да се натоварват прекомерно, а достатъчно колкото зрителят просто да се съгласи да загуби времето си пред телевизора.

По принцип няма лоши филми :) . Човек винаги ще намери нещо полезно .  Няколкото филма които гледах от тези сериали , ми направи впечатление , че се градят на някаква лъжа . Уж благородна или щадяща за някого но заплита сюжета и прави трагедии .И е хубаво , си мисля , да се гледат тези демонстраций на лъжата .Защото е същото и навън , извън филма .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: Не на турските сериали (радвам се че вече някъде мога да споделя(напиша) мнението си за тях).

Смятам, че съдържат много отрицателна енергия, ако включиш емоциите си, развълнуваш се... изхабил си ценна енергия. Не харесвам сюжетите, еднообразни са. А харесва Б, но Б харесва В, включват се родителите и цялата сюрия роднини... То в живота ги има тия моменти,но... защо не почерпят малко творческо вдъхновение от Истанбулската конвенция :3d_139: да  включат смяна  на пола и всичко, което е упоменато. 

Предпочитам филмите вдъхновяващи за промяна ( аз от години не гледам сериали, телевизия, харесвам комедийни филми например заглеждам се в руския Кухня, Хотел... наистина ме развличат, испанския Новите съседи  и неговите прозиводни, той май най-добре отразява промяната на житейските ни роли, минаха няколко сезона артистите са почти същите... имат други роли във всеки от филмите).

Турски сериал мога да гледам по принуда ( вкъщи сме на тясно и където е телевизора аз спя)...или ако преминавам през някое простарнство озвучено с думите како, рожбо, миличка и боже....:3d_096:Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците.....Смятам, че хората, които гледат такива сериали, имат липса на емоции, преживявания... такива са хора, които са пенсионирани, затворени в себе си, или просто изпитват определена емоция, която някоя турска героиня, изпитва. Може да се сетите за ваши познати, роднини, как коментират някоя ситуация от турски сериал, в такива моменти ги прекъсвам с думите без коментар в ефир.....

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците

Моята истина е , че с всеки филм може да се получи това . То става ако се наслаждаваш на чувствата и пренебрегнеш мислите . Но ако търсиш идеята , разнищвайки сюжета , всеки филм може да ти е интересен . Разбира се ако самия филм ти поднася неприсъщи на твоята същност отношения . Иначе е безинтересен .

Но при турските сериали в много случаи , има отхвърляща агресивност . Виждам я при някои , виждам я и у себе си . Интересно е човек да се разгледа и ако може да различи причината .Тя е някакво противопоставяне вътре в личноста .Някакви идеи в човека са не на мястото си , неуравновесени .А външната причина само ги изважда .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш, ли Александър.Т.А на мен много ми липсва в турските сериали особено (не че и в другите филми го няма) онова осмисляне на собствения си живот, чрез нечия житейска случка, някаква преживелица, някак си в турския сериал, няма място за човека като личност, в което си има лично пространство, в което да помълчи със себе си, да потърси отговори в тишината. А не постоянно някой да се вайка, какво е станало и да не го оставят намира. Окупацията на личния живот от един човек било майка или баща ми идва в повече. Как аджеба се разгръща потенциала на личността, ако все някой ти диктува отговорите, изборите....

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления, Калисто! Напипа най-важната точка. Налагането на строг модел за етика, естетика, благополучие, съдба, ако щете. Сериалът не просто промива индивидуалностите. Той върши много по-сериозна работа за системата, за статуквото - програмира ценностната система на "масите" във всяко отношение. Неизброими са. Като се започне от "ако искаш да си човек - стреми се да натрупаш пари." и се стигне до "ако не постъпваш по правилата, лош си,  наказан си". Въпросът "Кой определя правилата за добро - лошо" е сам по себе си вече грях. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че в темата се коментират не само турските сериали, а сериалите като цяло. Затова ще си позволя да стигна малко по-далеч.

Първият телевизионен сигнал е излъчен по време на световната война с цел пропаганда и манипулация, т.е. заложени са зли намерения в него. Но в продължение на толкова години как се е развил "сигнала" и дали се е променило намерението, което го ръководи?

Не можем просто да си изключим телевизорите, компютрите и телефоните. Но бихме могли да си служим с тях за добри и мирни цели или обратното-зависи от нас.

Редактирано от Акация

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/3/2018 at 20:32, Калисто каза:

Знаеш, ли Александър.Т.А на мен много ми липсва в турските сериали особено (не че и в другите филми го няма) онова осмисляне на собствения си живот, чрез нечия житейска случка, някаква преживелица, някак си в турския сериал, няма място за човека като личност, в което си има лично пространство, в което да помълчи със себе си, да потърси отговори в тишината. А не постоянно някой да се вайка, какво е станало и да не го оставят намира. Окупацията на личния живот от един човек било майка или баща ми идва в повече. Как аджеба се разгръща потенциала на личността, ако все някой ти диктува отговорите, изборите....

 

Това е друга култура , която предполагам е подобна нашата съществувала  до петдесета година , на 20 век . Социализма заличи каквото можа .(Имаме памет зад гърба си) . А човешката личност не се ражда свободна .Зависима е от мама и тате , от семейството .Тя може да извоюва свободата си . Може , Зависи от много неща и всеки трябва да ги намери . Не ми е нужно да имам лично пространство за да се чувствам свободен . Смятам че човек може да е свободен във всички обстоятелства .Точно за това често четя нещо от Дънов .

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/6/2018 at 20:33, Акация каза:

Първата...

Питам, понеже съм чел, че първото излъчване на телевизионен сигнал е било в Третия райх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×