Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Разочарованието - защо го изпитваме, как да се справим с него?

Recommended Posts

Разочарованието е почти постоянен спътник на човека - независимо какви очаквания имаме, към кого или какво го насочваме, дали успяваме да се справим с него и на каква цена. 

Днес срещнах една ценна мисъл от Учителя:

Цитат

Докато не приеме любовта дълбоко в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования, независимо това, дали е богат или беден, учен или прост, млад или стар. Кой баща, или коя майка не са се разочаровали от синовете и дъщерите си? Кой учен не се е разочаровал от работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нещо. Нито женитбата е лошо нещо, нито науката. Всичко, което става в живота, е добро, но има нещо, което човек още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.

Имам власт

Обикновено обвиняваме нещо или някого за своите разочарования или да осъждаме себе си за това, че ги изпитваме. "Всичко, което става в живота, е добро" - включва ли това и нашето разочарование?

Как сте се справяли с разочарованията си? 

Усещали ли сте наистина, че любовта е проникнала по-дълбоко в душата ви след това?

Как сте достигали до следващото ниво на разбиране?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото по силно обичаме толкова по-силно можем да бъдем разочаровани. Нещо което ни е безразлично не може да ни разочарова.

Разочароваме се когато обичаното от нас, при определени условия прояви характер, различен от обичайния. Характер, който променя същността на това което сме обичали и познавали.

Може да се разочароваме от всичко, което обичаме.

Справянето с разочарованието в дълбочина е възможно с прошка. Прошката е възможна след като разширим разбирането си.

Процеса на разочарование и прощаване е процес на разширяване на разбирането.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, Акация каза:

Колкото по силно обичаме толкова по-силно можем да бъдем разочаровани.

 

А според мен силното обичане е неизменно свързано с приемането и разочарование няма как да има. В противен случай обичаш не въпросното нещо, а собствената си представа за него..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разочарованието го има,защото има представа,предварително изградена.Представата е субективна и ограничена.Разочаровам се от себе си,когато правя това,защото така ограничавам живота  и спирам това,което е необходимо да ми се случи.А то е добро,урок е.

Лесно е на теория,за  приложението се иска постоянство и внимание.Не знам дали любовта е проникнала по-дълбоко в мен,разочарованието ми  помага да опозная себе си.

Има една друга тема тук,за работниците в човека--разочарованието е един от тях.

Следващото ми разбиране е; без значение дали имам или нямам представа,това което ще се случи,се определя от фактори в мен и извън мен,които обаче все още не познавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, Кунум каза:

А според мен силното обичане е неизменно свързано с приемането и разочарование няма как да има. В противен случай обичаш не въпросното нещо, а собствената си представа за него..

Ние не сме съвършени, любовта ни е ограничена. В даден момент на любовта ни противодейства сила, която ако е по-голяма от любовта в резултат получаваме разочарование.

Това което ни е необходимо да преодолеем разочарованието е любовта. С нарастването на любовта преодоляваме разочарованието. За да увеличим любовта, трябва да разширим разбирането си.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Cveta 5 Разочарованието го има,защото има представа,предварително изградена.

 

Разочарование има и когато не ти харесва случващото се , като същевременно хвърляш обвинения . Вместо спокойно да потърсиш , какво си пропуснал . [ Любовта не обвинява ]

Колкото по малко внимание влагаш в една работа , толкова по неочаквани резултати може да получиш .   Любовта е грижа

Когато с припряна необмисленост , започвам някаква работа , неочакваните спънки ме изнервят . Да не се разпростирам за общата работа . Където собствените грешки се наслагват върху нечии други , плюс невъзможноста за точен предварителен проект . Както и , изваждането на изкупителна жертва и размиване  на отговорностите . Работата без сърце може да бъде много изнервяща .. Харесвам една сентенция на мой бивш шев ,, от дефект - ефект" . [ Любовта всичко прощава ,не завижда , не търси своето си .  ]  Любовта е безусловно приемане . Тя съгражда от нищо нещо . :)  творчество .

Цитат

Всичко, което става в живота, е добро, но има нещо, което човек още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.

Казано е с мекота , щадящо . С любов .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Мисля си и че в корените на разочарованието ще да седи и подсъзнателното (и съзнателно) желание или задължение да контролираме света за свое и на другите добро. И когато усетим, че светът се изплъзва от контрола ни, каквото и както и да опитваме, следва разочарованието. 

И пак зависи към какво ни тласка - ако то е стимул за промяна на мисленето и поведението, за задълбочаване на разбирането, разширяване на приемането - от дефекта става ефект. 

За съжаление доста често то се изражда в още по-дълбоко затваряне и втвърдяване на черупката. Вместо постепенно освобождаване от нуждата от контрол, прибягваме към свиване на света, който можем да контролираме и затягане на дисциплината и претенциите към него. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А разочаровали ли сте се от свои съмишленици? Например, хора, които също като нас споделят Учението на Учителя Дънов? Какво още не разбираме в подобни случаи? 

Разочаровали ли сте се от духовни учения, които са имали авторитет за вас лично? Каква е била причината? Какво още не разбираме в такива случаи?

Как изглежда прошката в такива ситуации? И какви са последствията? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление не познавам лично( до колкото знам) хора, който следват учението. Близките около мен хора имат сравнително ниска духовна култура и ниско ниво на съзнанието.

Често ми се случва да се разочаровам от действията и постъпките на близките ми. В такъв случай се изолирам от човека, който ме е разочаровал, докато намеря сили да му простя. Не го обвинявам, а опитвам да го разбера. 

Винаги Любовта ми към този човек е това което ми помага да преодолея разочарованието.

 

Редактирано от Акация

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз така.Опитвам се да си обясня защо постъпва така, да се поставя на негово място, да разгледам в себе си ситуацията и се обръщам към себе си, за да видя с какво си провокирала нещата .Всяко действие си има противодействие. В определена ситуация провокираме чрез реакция , дума, действие и т.н другият.Нормално е и той да реагира изхождайки от неговата лична гледна точка.Намесват се фактори, ситуацията се усложнява и резултатът не е това, което сме очаквали.

За мен лично това са месеци ,в които съзнателно анализирам себе си. Когато си обясня ситуацията прощавам първо на себе си и нещата се нагласят без излишно пилеене в разговори по изясняване на предишна ситуация и обзор на действия и постъпки. Разочарована бях, защото в една определена ситуация се почувствах притисната да се съглася с нещо, което душата ми  не приемаше .Бяхме на различно мнение с някой, който много уважавам, ценя  и  обичам искрено.Не крия ,че бях страшно разочарована от крайното му решение, което ми се стори несправедливо.

По-късно анализирах ситуацията - потърсих в себе си с какво съм провокирала решението му,простих  и продължих по пътя. Една мисъл ми мина през ума : " Всеки има право  на различно мнение, както всеки има право на свободен избор." След тази мисъл всичко се промени.Нещо ме тласна да продължа спокойно напред.:) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек се усеща притиснат от някого или нещо, това означава, че той самият притиска себе си до този човек или нещо. Единият държи непременно да останат заедно в работата или съжителството, но по неговите правила и по начина, който той си представя за най-добър за двамата. Съответно другият е принуден да се защитава, защото по-горният вариант ще означава да остави свободата и живота си в ръцете на друг човек, съответно и отговорността за тях. Има два варианта за решение. Притиснатият на свой ред притиска другия да продължат по неговия начин (няма два еднакви начина) или притиснатият напуска взаимоотношенията си с притискащия, отдалечавайки се от него. Има и комбинации. Ако двамата са на високи вибрации, могат да коригират своевременно и да запазят любовта и свободата... Ако вибрациите са ниски, идва разочарование, след него по-лоши неща.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Днес всички хора се стремят към придобиване на щастие. ....Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това, със своите криви мисли и разбирания, те искат да заставят разумните същества да мислят като тях. Това е невъзможно.

Правилни връзки

Напоследък имам сериозни разговори с моето разочарование... И всеки разговор довежда до същото - очакванията ми към хората да споделят моите "правилни" възгледи. Благодарна съм на един стар приятел, който с думи простички ми подсказа генералното решение: "Донче, а можеш ли да допуснеш, че има хора, на които това им харесва и за които това е полезно и нужно? Същото това, което за теб е вредно и безполезно?" Занемях. Май трябваше да бъде моята реплика - помислих си. Полезно е да чуваш от устата на друг това, което ти "би трябвало" да си мислиш... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В коментарите по тази така човечна и несъмнено интересна тема надничат поне три подтеми и тълкувания, които изместват фокуса от основното. Доколкото разбирам в предходните коментари ударението се слага върху частния случай на разочарование от партньора, любимия и т. н. Това стеснява темата и тласка към друг ракурс в споделеното за справяне с проблема.

Истината е една: разочарованието е вследствие на несбъднато очакване. И колкото по-голямо или важно за нас е несбъднатото очакване, толкова по-горчиво и дълбоко поразяващо е разочарованието. И така - кой е виновен за разочарованието? Този, който действа според естеството на природата си, или онзи, който съзнателно или несъзнателно очаква някой да се държи по определен начин или да взима решения, отговарящи на нашите очаквания? И понеже отговорът е очевиден, да попитам още - кому трябва да простим? Другите нашите очаквания не ги касаят, те са си наша собствена рожба - непремерени, несъобразени, егоистични или наивни, ние сме си ги родили и ние има плащаме цената със собственото си разочарование. Така че няма какво да прощаваме на другите. Ако нещо трябва да простим, то е на нас самите.

Да не говорим за това, че разочарованието е само първото по-меко стъпало. След него идва гневът. А той може да бъде опустошителен.

Така че рецептата май е да си простим и да не очакваме от никого нищо.

Искрено ваша

Далечна

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! 

Ето още един ракурс на темата от последните дни... Когато Небето събере пътеките ни с някоя близка душа и се почувстваме щастливи от разбирането и единомислието, забравяме, че това все пак е ДРУГА душа с друг път и с друг опит, задачи и дори ценности. Приемаме, че е завинаги. Един ден различията между нас започват да се проявяват толкова силно, че вече "бодат" усещането ни за сродство. Единият предпочита да бъде свободен и да следва своя личен усет, другият предпочита да бъде в единство с групата, с която се е идентифицирал и в името на единството на групата да прави компромиси... Така формулирано, звучи едностранчиво, но не е в действителност. 

Как да преодолеем разочарованието, от която и да е страна? Само ако узреем, че двата противоположни отговора са верни. Единият има нужда от едното, другият от другото. Пътищата се разделят, но оставаме приятели. 

Направих си извода, че причината е в очарованието от първите метри, изминати заедно. Човек още от самото начало следва да допуска, че това не е абсолютно и вечно. И да се радва на красивите и щастливи мигове без да предполага и разполага и съди... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля, че разочарованието е в следствие на свръх големи очаквания спрямо някой друг. Може дори да се нарече наивност от типа - аз правя отстъпки сега, но очаквам и от теб да направиш такива в бъдеще. И когато другият не го направи - разочарование. Често попадам в този казус, но грешката си е моя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×