Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

"Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"

Recommended Posts

Чух тази мисъл в предаването "Новите досиета", което се излъчваше преди години по ТВ7. Вашите коментари. Как трябва да я тълкуваме, намирате ли я за вярна? В предаването беше казано, че някои поети си лягат с тази мисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза:

Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... 

Могат, Донче и още как. :) Шизофренията например.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза:

Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... 

Ще излезе, че хората са или крайно добри и или крайно зли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9/3/2016 at 21:39, Сингам Морнингстар каза:

Чух тази мисъл в предаването "Новите досиета", което се излъчваше преди години по ТВ7. Вашите коментари. Как трябва да я тълкуваме, намирате ли я за вярна? В предаването беше казано, че някои поети си лягат с тази мисъл.

Мисля , че това е смисъла на земното ни съществуване . Лутането между Ада и Рая .Това постоянно движение дава резултат като ни учи и разширява човешкия кръгозор . Демоните и Ангелите пък постоянно ни подбутват да не мързелуваме , дават ни вдъхновение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза:

Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... 

В 18.09.2016 г. at 11:31, Ани каза:

Могат, Донче и още как. :) Шизофренията например.

Предполагах, че съм шизофреник, докато не установих, че е просто биполярно разстройство на личността. А накрая се оказа, че е обикновения Синдром на множествената личност.(проверил съм - питах чичко Гогол и тъй ми излезна линка) 

Еййй, добре, че е интернет иначе и една диагноза не можем да си измислим като света!

Демон - какво многолика дума! В настоящето ни, обаче, сме я "заредили" с "отрицателен" заряд! А "положителния" е "останал" за "Ангелите".

 "Деймон" (от гръцки: δαίμον – „божество“), както се вижда преди повече от две хиляди години е било "проява на божественото".

Да, ама с "настъпването" на Духа на Световната власт, съпътстван от "свитата му" - "хорът на разделяй-владей", е нямало как иначе да не се прояви и тоталното разделение("сцепване", дисоциация) в индивидуалните съзнания на хората през тези 2000 години.

"Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство."(неофициална разправа на Инквизицията с тогавашните учени). Таман по времето, когато се започва "Великите географски открития" - чисто експанзионистична политика по завладяване и покоряване. Ангел и Демон е едно и също, ама в различна полярност. И в програмния документ, с който се въвежда това "разделение" си го пише - "Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – Библията (Евангелие на Матей). ", уикипедия  

 Е, разделението вече си е налично... Хубав Еон... Яко "рибки"... Направо "агнета"... И един Световен "Пастир". Иде време да се пуща водата, че водолейките требе да мият.

Дънов некаде четох, че споменава за 3 начина да живееш Живота си -  Драма, Трагедия и Комедия.

Независимо, че Комедията е най-трудна, във връзка с темата ще цитирам един виц, който много забавлява съпругата ми, а и съдържа "доказателството", че и ангелите и демоните могат да съжителстват в едно съзнание:

Две жени си споделят:

- Моят мъж е ангел!

- Ооо и моя не е човек!

 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за събудената тема. Замислих се над категоричното си утвърждение отпреди 4 години. Ако под демон = божество (т.е. не човек), се разбира изначално сила, същество, явление, което надхвърля човешките сетива, представи, сила, съпротива, способности и т.н. , но не е самият добронамерен Бог/творец - Теос, то значи той може да бъде опасен за човека, най-малкото непредсказуем - колкото полезен, толкова и опасен. 

ангел = вестител, пратеник, посланик, изразяващ волята на Бога също не е точно човек, но е връзка между Теос и човека, следователно е добронамерен и благодетел, т.е. не е опасен. 

Вселяването им в човека 

Демон - човекът придобива допълнителни над-човешки сили, способности и т.н., но няма гаранция как ще ги използва и дали няма да стане опасен за останалите с тях, ако те нямат възможност за самозащита срещу него. Примери в историята колкото щеш, включително и в съвременността. Развитието на науката и технологиите, на изкуствения интелект съдействат активно за вселяването на демони в човешката психика и живот.

Ангел - ако се всели в човека, той има за цел да му предаде волята на Бога и/или да му помогне да я изпълни - не повече. Също може да се всели, за да предаде волята на Бога на друг човек, който е в контакт с първия, или да съдейства при изпълнението и от двамата... 

Дали могат едновременно да съжителстват демон и ангел в съзнанието на човека? Има го в поезията :) 

Мисля, че разделителната линия е Божията воля. Демонът изпълнява своята воля, ангелът - божията. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако една овца отиде при господаря си издоена и с остригана вълна, няма ли господарят и да се отвърне от нея ? Може ли човек да отиде при ангелите или при Бога с издоено мляко и с остригана вълна и да очаква те да го приемат? Щом дяволът вече го е изхвърлил навън, тогава няма ли и Господ да го изхвърли навън?

Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези Свои чада, които люби. Онези, които отиват при Него с млекото и вълната си. Тях Той държи написани на дясната Си ръка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз, освен че съм красив и строен и скромен, съм и поет и художник.

Мога да кажа, че ни ангели ни демони "се вселяват" в нас. Те сме ние, ама на трансперсонално ниво, отвъд простата логика, там където Ирациото "докосва гранично" Рациото. Там, отвъд ежедневното. Там, където ни е страх да погледнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би било да се види контекста в който са казани въпросните думи. Първата асоциация, която правя с демоните в човека е неразумността. Човекът спира да мисли, говори и действа разумно. Прави неща без оглед на последствията. Ангелите в човека свързвам с обратното. Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Че може да смени едното състояние с другото, е ясно. 

По-сложният въпрос: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните? При нея човекът може да действа разумно, но поради незнание и погрешна преценка, резултатът може да не е добър.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Станимир каза:

Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно?

Според мен, не само, че може, ами той е.

А разликата между двете едновременни състояния е границата на личното съзнавано(Азът и на повърхността - Егото). А от обмена между неразумното - в лицето на несъзнаваното, и разумното - в лицето на съзнаваното, се "раждат" чувствата и мислите ни.

Но това е добре да се интерпретира лежерно единствено до индивидуалния път. Щото на обществено ниво е добре да се придържа към разионалното, щото границата много лесно се "прекрачва", а често и неусетно...

преди 2 часа, Станимир каза:

Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните

Ами добре е, според мен! Щото при това ниво на съзнателност в обществото е добре да има Страх от нещо, педагогическа "граница", в която да се вмества "допустимото поведение". Да не се "бърка" Свободата със Свободията.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А иначе, когато демоните си отидат, си отиват и ангелите. Това може да го потвърди всеки артист! Казва му се "да те изостави Музата". И тогава ежедневието става "сиво".

Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното!

Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, kipenzov каза:

....И тогава ежедневието става "сиво".

Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното!

Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента!

Именно. Тогава чуваме гласовете на ангелите... Когато настроим честотата на "радиото" си от тази на демоните, към тази на ангелите. Иначе те са си все тук и с нас... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава чуваме вътрешния ни глас, заглушаван от тонове догма.

Дефинирането му като "глас на ангел" е също продукт на догма, но всеки си живее според представите му, които са го определили, и които фанатично е склонен да защитава, защото отразяват усещането му за Аз. Собствената му Религия.

А човешкото уважение е отвъд Религията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В темата се появиха няколко идеи, които са принципно верни, но въпросът е към коя точно трябва да отнесем думите от дискусията. 

Противникът е според силата ни, така че колкото по-свят е човек, толкова по-яростни ще са опитите на тъмните сили да го променят или унищожат. В Библията се споменава за тези, които не са нито горещи, нито студени, а топли. И горещите, и студените са пробудени, но едните използват силите си за добро, а другите за - зло. И е по-лесно да се смени поляризацията - положителното да стане отрицателни или отрицателното положително, но ако няма пробудена енергия, за никаква поляризация изобщо не може да става дума. В повечето религии са описани случаи, в които хора вършещи зло, стават светци. Но поляризацията не може да е едновременно положителна и отрицателна. Затова е важно да се определи какво означава "да напуснат човека". Силният е от голяма полза и за едните, и за другите, но това не означава, че са в него. Човек в определен момент може да е само с едните, според това какви са мислите и чувствата му. После може много бързо да смени настроението си и да допусне другите в съзнанието си. Но от един момент, когато човек се е утвърдил в светлината, то демоните остават извън него и всичките им атаки и изкушения са обречени. А светлите сили не само, че не го напускат, но стават едно с него. Това разбира се е въпрос на бъдеще.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато много те е страх от "демони" целият ти живот ще е нон стоп "изкушения" и ще си заобиколен от "грешници".

Който го е страх от мечки не ходи в гората.

Който го е страх от демони, го е страх да погледне дълбоко в душата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Живота се учи докато живееш, а не в книгите.

Страхът да сбъркаме, да загубим, да ни боли, е храната за собствените ни "демони", също и за "ангелите" ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхът е демон :) Така че страх от демони означава страх от страха. 

Грешката, загубата, болката - не са демони, а част от пътя ни и уроците ни. Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта. Имаше една книга на Авесалом Подводни - за Егрегорите, много полезна. На демоните ми приличат. И да - човек се учи в живота, но книгите много помагат, казвам го от личен опит. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, kipenzov каза:

Когато много те е страх от "демони" целият ти живот ще е нон стоп "изкушения" и ще си заобиколен от "грешници".

Подценяването е по-лошо. 

Колкото до страхът да не сгрешиш и да не се поддадеш на изкушения - това не е нищо повече от неправилно фокусиране на усилията. Загрижеността трябва да е към това нашите действия да са правилни, а не към това, да избягваме неправилните действия. Пороците са сянка на добродетелите и не е разумно да ги поставяме преди тях.

Съвсем естествено е прекомерната загриженост да не сгрешим, да породи несигурност, да доведе до неефективност поради неправилната насоченост на действията ни, и до още повече страхове. Но когато фокусът е върху положителната страна на нещата, тези проблеми отпадат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза:

Подценяването е по-лошо. 

Напълно съм съгласен!

Както е описван ефектът "Дънинг-Крюгер"(когнитивната склонност https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Дънинг-Крюгер)

в тази статия https://www.edna.bg/svobodno-vreme/efektyt-dyning-kriuger-ili-zashto-glupacite-se-misliat-za-umni-i-strahotni-4653704 може всеки да се запознае за причините за нереалистичната ни себепредстава.

Съответно самочувствието на напълно невежия в дадена област, винаги е по-голямо от нивото на самоуважение и на най-добрия експерт в тази област. Просто щото няма представа колко малко знае. Често се срещат изрази от рода - "Да, бе, тва па е толко просто, че чак няма нужда да го разбирам", докато на изказващия не му се наложи да "реши дадена задачка", изискваща притежаване на отричаната като "стойностна" компетентност. И последващото - "Де, бре, кой знай кво е направил, това секи го знае/може", ама не и същият говорещ, преди това.

А така се "ражда подценяването" и съответната последваща кофти опитност.

Станимире, това :

В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза:

Пороците са сянка на добродетелите и не е разумно да ги поставяме преди тях.

отразява същата механика като "демоните" и "ангелите" и общата им същност на "божествени сили". А практически ценният ти съвет е напълно адекватен, особено при тревожни състояния - 

В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза:

когато фокусът е върху положителната страна на нещата, тези проблеми отпадат

И всичко предноспоменато касае ниво ИНДИВИДУАЛНО развитие.

Но все пак освен на индивидуално ниво, Животът го преживяваме и в колективният (общественото) му аспект.

В това отношение вече си изгубих доста време да намеквам в теми, че често се "бъркат мащабите". Говори се за индивидуално, а се скача на ниво "колективно". И става "манджа с горзде", както е при по-предния пост:

В 26.05.2020 г. at 10:21, Донка каза:

Страхът е демон

Не Страхът е "демон", а просто Страхът е вътрешната ни реакция от взаимодействието със средата, както и Любовта! Ама "дълбоките", а не това, което повечето си мислим. Резултатът като реакции от живота ни в Света.

Демон/Ангел е трансцедентална същност и ние (всички живи същества) ги захранваме. Някои даже и "си ги вкарват" в човешка форма(антропоморфизират) и така "тръгват" суеверията чрез "разпространяване на образи", които не са лично преживени, а преразказ по чужди думи - разказана чужда "съдба". За това се говори вече за "Колективно несъзнаван психически слой" в психиката. Това е обектът на изследване в Социологията, Политологията и Социалната антропология, както и Дълбинната и Трансперсоналната псхология.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.05.2020 г. at 10:21, Донка каза:

Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта.

Тука не разбрах "връзката"! Гордостта в некъв негативен аспект ли я "споменаваш"?!?!

Нима ти не си Горда пред Себе си, че живееш, практикуваш, както си посъветвана в Беседите?!?!? Че живееш Живот на "хрисима християнка"?!?!

Аре да не оБъркваме "Гордостта" с "Горделивостта"!!!

Както и Егоцентризмът да се оказва лошо проявен Егоизъм, а не обратното, и така и двете понятия да са в негативна конотация, а не само егоизмът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, какви предположения. :) Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. 

Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×