Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,тук във форума!Ето ме и мен с диплома в ръка по право!Реших да помоля за насока какво да правя сега!Проблемът е следният :аз не смятам,че това е моето нещо!А,защо се записах да го уча ли?Еми това беше моята мечта,когато бях ученичка!Това е лично мое решение.Родителите ми не ме подкрепяха и ми казаха,че тази специалност не била подходяща за мен,а това,което трябвало да уча е детска педагогика!От друга страна съучениците ми и учителите не ме питаха въобще какво ще уча,а знаеха отговора,защото ме виждаха как се справям в училище!Та,нещата в онзи период стояха по следния начин!Аз бях пълна отлична ученичка и завърших на първо място по успех!Бях перфекционистка и си налагах високи стандарти.Обичах всичко да е подредено,в ред,поставено в определени рамки,всичко вкъщи беше чисто и в ред.Когато завършвах и трябваше да избера своя път,аз исках да избера това,което е мое призвание.Дълго мислих и само правото ме удовлетворяваше и отговаряше на мен като личност.Само то отговаряше на високите ми стандарти и аз го виждах като най-висшата специалност,която стои на върха на йерархията от специалности,а аз разбира се се справях на първо място в нея!В онзи период от моя живот не ми се отдаваха неща,които бяха свързани с креативност и въображение,не можех да въра нещата спонтанно и от вдъхновение и муза.Когато разглеждах специалностите си представях как работя в държавната администрация например и работата е рутинна и стабилна и има ясно зададени правила и рамки.Другите специалности ми се виждаха непосилни за мен.Не се виждах в специалности,където трябва да имаш по разчупен,креативен начен на мислене и където се дава свобода.Въпросът е,че това си беше за онова време и за онзи си период.Бях чела една статия за невротичните характери и мисля,че моя характер тогава е отговарял на определението за ригиден характер.Когато бях ученичка имах говорен проблем,след това промених това с помоща на логопедична помощ,мисля,че това също е допринесло за определени мои възгледи на онзи етап.Малко пради да завърша,започнах да посещавам християнска общност и тогава нещата за мен се промениха.Започнах да общувам с голяма група хора.Попаднах в ситуации,които започнаха да променят мирогледа ми.Насочих се към духовното и оставих настрани ученето.Посвещавах времето си в духовно израстване и молитви.Още в първата година в университета се усети промяната и вече не се стремях към отличие и това да съм на първо място.Интересът ми към правото вече се промени.Вече не го виждах като перфектната за мен специалност.Успях да си вземам изпитите,защото ми се отдава да уча теоретична информация  и защото запомням много добре неща.Сякаш към края на обучението характера ми се смени изначално.Започнах да се занимавам с музика,започвах да свиря на пиано,да измислям мелодии на песни и текстове,да танцувам.Започах,да харесвам това да бъда креативна,да използвам въображението си,да бъда спонтанна,даже и стаята ми стана разхвърляна,а не в реда,в който я привеждах преди.Това,което си остана като постоянно желание в мен,независимо от промяните ,които се случиха с мен,беше желанието да открия своето призвание и  това да оставя следа след себе си и да има смисъл,че съм живяла на този свят.Когато бях в четвърти курс от обученнието си исках да реша дадени проблем и  посетих терапевтка за няколко сесии,там поставих и въпросът за правилния избор на професия.Това,с което ми съдейства тя беше,че реших определени тестове,които ме определиха като тип Хора с чувство на полезност и посветеност на кауза и до там.Това с нищо не успя да ме насочи да взема крайно решение какво да правя.Затова реших да поискам насока ,тук в този форум,защото попаднах случайно на него и това ми даде насоки за други неща.Сега ще си нямеря работа и ще се запиша да уча друго,но не мога да реша какво да бъде то!Затова ми трябва  вашата помощ и насоки как да избера от толкова много възможности.Това,което мога да кажа за себе си е ,че  това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да  даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно.Осъзнавам факта,че това са много идеалистични възгледи и ако човек е избрал да помага на другите и това му е работата трябва все пак да се издържа от нещо.Аз лично бих се задоволила с минималната работна заплата,ако знам,че това е призванието ми и съм на моето място.Освен това съм склонна да влагам пари за това,в което се занимавам ,за да се развивам!Например,родителите ми не искаха аз да се занимавам с музика,но това беше моя мечта и аз ,за да я осъществя отделях пари от дневните си джобни за закуска и така посещавах определени уроци и придобих определени умения в тази област,но не са професионални.Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям.Преминавайки през различни ситуации,успях да промена едни от най-трудните неща за мен,а именно зависимостта си към хора и да стана относително самостоятелен човек,успях да  се преборя с една от другите си зависимости към определени действия  около десетина и повече пъти на ден и гледане на филми   до нула такива  за период  около две години и половина,но все пак това не е предмета на това,кото пиша и ще спра до тук. Успях да променя и други неща,но няма да ги посочвам.Тази вътрешна работа я извърших интуитивно,с въображение и с мои си визуализации,след което попаднах и на помощни статии. Искам да работя през чувствата и емоциите.Искам,когато започне новата учебна година да се запиша да уча нещо,което е подходящо зе мен,но не мога да реша,какво е то!Ще трябва като заначало да работя в някоя държавна институция или дори работа за средно образование,защото съм на възраст,в която вече не могат да ме издържат родителите ми и не смятам,че е редно.Опасява   ме да не се случи същото и да запиша нещо,което в последствие да не отговаря на същността ми и да съм вложила средства немалко за нещо,което няма да е мойто нещо.Не искам да си колекционирам дипломи за висше образование,награди,грамоти и отличия,а да правя нещо,което има смисъл..


 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не започнеш с това - стъпи на базата на която вече имаш. Правото е доста широкообхватна сфера. Повечето от нещата, които изброяваш се припоркриват доста с областите, в които може да се развива прависта -     Това,което мога да кажа за себе си е ,че  това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да  даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно. "

 

 

А това е чудесна линия, върху която да развиваш релакса и разтоварването си, за да балансираш работа - почевка  -  ".Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям. "

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам познати, съдии по граждански дела. Те твърдят, че работата им е творческа  и с нея помагат на хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А знаете ли какво точно да променяте? За да променяте нещо, трябва да го познавате. 

Опознайте личността си. Това обикновено не става със седене и мислене, а става с правене на нещо. Кое правене е най-близко до вас в момента? Имам предвид не какво мислите, че съответства на същността ви, а към какво ви подтикват околните. Към какво ви подтикват, за което сте склонна да го направите. Не е нужно да е свързано с работа или развиване. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!Благодаря ви за отговорите!Проблемът е,че а мен тази материя ми е скучна и безинтересна!Като стигна до 20 тема от 100 и няколко от конспекта се отказвам и отивам,колкото да взема изпита!Средният ми успех е 4 .10,а на трите държавни изпити изкарах 3.00, като се има превид,че почти половината от тези,които завършиха право от моя курс са отличници!Уточнявам  това,тъй като повечето места се заемат с конкурсни изпити,в които взимат участие средният успех и изпити отделни,на които аз не виждам как ще се справя,тъй като се учи огромен обем информация,който аз зарязвам по средата!Не се виждам адвокат,защото ще трябва да продължа да уча още години такава материя,която не ми е интересна и ще трябва да се явявам на изпити,на които няма да се справя и ще трябва да ме приемат в Адвокатска колегия!Не вярвам,че ще оцелея в тази силно кункурентна среда!Аз не обичам спора и конфликта,а хармонията!Не ме бива в преговорите,не се интересувам от сделки и дела,искове.Съдия също не бих станала,поради подобни причини,заради това,че  няма да се справя с изпитите и ще трябва да уча още много години неща които не ме вълнуват,освен това аз не бих искала да поставям наказания на никого,нито да осъждам никого!Мислих си евентуално за преподавателска професия в някоя област на правото,но няма клон от правната сфера,който да ми е интересен и да науча толкова информация за него,че и да го преподавам!Не виждам към какво да се насоча в правото,за да продължа с него!Освен това ми остава след държавните изпити да карам стаж за определен срок и да положа изпит за правоспособност!Ако трябва да съм честна правото не ме вълнува като материя и сходни дисциплини,които се учат в него като политически науки и пр.Аз не се интересувам естествено от тези неща!Например като дават нещо подобно по телевизията веднага сменям канала.Не смятам,че ще съм компетентна,за да се занимавам с право!Не знам какво да правя?Ако някои има някои идеи,моля да  сподели?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

edelvaisvpirin 

Цитат

Например като дават нещо подобно по телевизията веднага сменям канала. ................. Аз не обичам спора и конфликта,а хармонията

Пораснала си и виждаш , право , е пресилено  да се нарича така . Закон да , Но право , чие ? Правото на закона .......Това ли е проблем ?Да , това е най тежката дисциплина от гледна точка на хармонията и душевния комфорт .

Навлизането в живота на възрастните , е навлизане в грубата материя .Но как иначе ще се облагороди тази материя . Как ще стане по хармоничен този живот ?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо бързаш да учиш пак нещо? Много млади хора (и не само млади) попадат в капана на вечното студентстване. Ще запишеш нещо и ще минат 4-5 години ще разбереш, че и то не е за тебе. После ще се хвърлиш на трето висше и така безплодност до безкрай. И без това не си наясно каквоискаш. Еми потърси си работа, може да не е с правото а нещо по-малко квлаифицирано. Какво от това? Нали искаш контакт с хората, искаш да помагаш и да разбереш кое е твоето нещо? Идии на сайта на "Заедно в час", можеш да кандидатстващ там. Изглеждаш ми идеална да опиташ. Пробвай, сега набират пак кандидати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо бързаш да учиш пак нещо? Много млади хора (и не само млади) попадат в капана на вечното студентстване. Ще запишеш нещо и ще минат 4-5 години ще разбереш, че и то не е за тебе. После ще се хвърлиш на трето висше и така безплодност до безкрай. И без това не си наясно каквоискаш. Еми потърси си работа, може да не е с правото а нещо по-малко квлаифицирано. Какво от това?

Еми защо бързам за уча ли?Еми,хубаво е всичко да е до време!Едва ли аз започвайки работа като продавачка или сервитюорка,без да имам нищо против тези две професии,защото съм ги работила, ще получа прозрение да стана например пилот или архитект.Ако не опитам няма как да разбера,дали ще се реализирам в конкретната сфера.Права си не мога да пробвам до безкрай,но мога да пробвам професия,която отговаря донякъде на посочената от мен характеристика.

Нали искаш контакт с хората, искаш да помагаш и да разбереш кое е твоето нещо? Идии на сайта на "Заедно в час", можеш да кандидатстващ там. Изглеждаш ми идеална да опиташ. Пробвай, сега набират пак кандидати.

Благодаря за насоката!Все пак пропуснах да спомена,че бих се хванала до уча нещо,което е в  близост до моя град!Би ме устроила нещо във Варна например!Това,което си посочла ти е в Пловдив,а аз няма как на този етап да си го позволя!Благодаря отново!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

https://www.helikon.bg/books/95/-Нарушете-всички-правила_34657.html

Това е линк към книга.В края и има тест за професионална ориентация.След попълването може да се изпрати на сайт и се видят резултатите.Сайта иска някакво заплащане, но има начин то да се избегне.Доста мои клиенти са го правили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Простете невежеството ми!Да разбирам,че трябва да си закупя книгата,вътре има тест,който да реша и там е посочен сайт,където да провера резултатите,което може да е платено или безплатно?Така ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От къде ще намери6 книгата е твой проблем.

Плащането-платено е, но има никакъв лесен ,,номер,, с който то да се заобиколи,Не съм го правил и не знам как става.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може би все пак е добра идея да опиташ с деца? Но не започвай да учиш първо (пак)... Първо се опитай да поработиш - за без нищо. Ако вечер се връщаш уморена и си спомняш с усмивка за деня, ако сутрин ставаш с желанието да отидеш отново при тях... значи това е твоето място. Но там не става с учебници само.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите!Това да се занимаваш с деца не изисква висше специално образование.Можеш да бъдеш аниматор,можеш да бъдеш възпитател в детска градина,без да си учил педагогика !Въпросът е,че аз не виждам мястото си там!Аз не обичам малките  деца .Родителите ми искат да се занимавам с деца,защото мислят,че това била най-лесната работа и всеки можел да я върши,но аз смятам,че и за това се изискват определени личностни качества,които не всеки притежава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Привет,

сядай вечерно време на уютно място у дома, с чаша вино и си се представяй на всяко място, което е описано тук: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pages/Classifics/NKPD-2011_1-928.pdf

Ако не се намериш на нито едно, значи ставаш за политик :)

Поздрави!

Редактирано от Кермит

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, edelvaispirin

Твоят въпрос много ми напомня на моето собствено положение. Учих едно, изучих го, даже започнах и да работя в тази област и сега и аз се чудя дали е правилното нещо за мен и дали не съм сбъркала при избора ми на професия. От нещата, които си написала, следните две ми направиха най-силно впечатление:

"Започнах да се занимавам с музика,започвах да свиря на пиано,да измислям мелодии на песни и текстове,да танцувам."

"Например,родителите ми не искаха аз да се занимавам с музика,но това беше моя мечта и аз ,за да я осъществя отделях пари от дневните си джобни за закуска и така посещавах определени уроци и придобих определени умения в тази област,но не са професионални.Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика."

Струва ми се, че на теб в тази сфера ти е интересно. Аз самата също имам афинитет към музиката и е много вероятно да съм пристрастна, затова ще те попитам няколко въпроса, пък дано докато отговаряш на тях да може да решиш дали аз съм права или съм се заблудила:

Как се чувстваше когато свиреше или мислеше мелодии?

Мислиш ли, че ти се отдава свиренето, танцуването, писането на мелодии?

Можеш ли да си се представиш на сцена или да преподаваш пиано, примерно?

Мислиш ли, че това е твоето призвание и ще си щастлива да се занимаваш с музика, независимо от негативите на тази сфера (например: несигурни доходи, участия късно вечер и т.н.)?

Надявам се да съм ти помогнала :) Ще ми е интересно да споделиш какво си избрала за своя професия (независимо дали е свързано с музика или не :) )

Редактирано от Whatever

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей,благодаря за отделеното време и възможността за споделяне!

Как се чувстваше когато свиреше или мислеше мелодии?

Чувствах се страхотно,сякаш летях от щестие!

Мислиш ли, че ти се отдава свиренето, танцуването, писането на мелодии?

Еми мисля,че свиренето донякъде,танцуването не мога да преценя,защото никога не е било  нещо към някаква група или подобно нещо,писането на мелодии и текстове към тях се случва само,ако съм вдъхновена от нещо,ако трябва някой да ми постави задача да измисля музика и текст  не знам дали ще мога,ако не съм на творческа вълна

Можеш ли да си се представиш на сцена или да преподаваш пиано, примерно?

На сцена мога да си се представя,да!Да преподавам пиано по-скоро не,защото нямам необходимият опит и достатъчно познания в конкретната сфера,за да уча другиго!Аз нямам професионални умения,трябвя освен и уроци по пиано да знам и солфеж и др.Аз съм посещавала уроци една учебна,дори не астрономическа година ,а това е твърде недостатъчно за целта!

Мислиш ли, че това е твоето призвание и ще си щастлива да се занимаваш с музика, независимо от негативите на тази сфера (например: несигурни доходи, участия късно вечер и т.н.)?

Еми ще съм щастлива много да се занимавам с музика,ще се чувствам емоционално удовлетворена,но като призвание винаги ми е стоял въпросът с оказване помощ на другите!

Надявам се да съм ти помогнала :) Ще ми е интересно да споделиш какво си избрала за своя професия (независимо дали е свързано с музика или не :) )

Нещо не съм избрала да си призная честно!За това и потърсих съвети тук във форума,за да мога да се опитам да се ориентирам!По метода на изключването мога да кажа,че не ми допада идеята да се занимавам с туризъм и ресторантьорство,бизнес някакъв да правя и да бъда управител на нещо,да работя при прекалено голямо напрежение също и силно структурирани организации.Не знам призванието на кои въпроси трябва да отговоря за себе си,за да го открия?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново :) Писах ти понеже и аз съм в същата дилема, не знам какво искам да правя, а в същото време това, което съм правила до сега, явно не ме удовлетворява. Затова и ти казах, че ще ми е интересно да кажеш какво си избрала на края, но не очаквам да стане тази седмица :D  Така че, не се учудвам, че още не си решила. Дай си време и както ти е казал Божидар Цендов  - опознай се. :) И аз се опитвам това да правя...

От това, което си написала, разбирам, че явно харесваш музиката, но май не си я представяш като своя професионална сфера :) Казваш, че за призванието винаги ти е стоял въпроса за оказването на помощ на другите.

С какво мислиш, че би могла да помагаш на другите? Може да стъпиш на правото, както ти е споменала Диляна Колева. Напълно съм съгласна с нея, че да даваш правни съвети и да решаваш правните казуси на твоите клиенти си е от всякъде показване на помощ на другите. А може и да направиш както ти е казала Izezazотваряш сайта на "Заедно в час" и пробваш някакъв друг, коренно различен, начин да помагаш на хората. Мисля, че събра доста идеи и сега сама трябва да прецениш кое най ти допада като вариант. Все пак ти най-добре се познаваш  :)

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша като човек, който е завършил право и вече няколко години работи по специалността си. Не обръщай внимание на форумното ми име - то е от времето, когато бях студент и наистина бях на 21. Сега съм на 28.

Струва ми се, че в началото си избрала правото като някакъв "заместител" на нещо, което ти е липсвало - анализирай поста си внимателно и ще видиш какво е било то. Говориш за високи стандарти, връх на йерархии, за нещо, което е над другите и ги превъзхожда, което е с перфекционистични и външно стабилни правила и стандарти и т.н.

Освен това, правото е една от най-широкоспектърните специалности. В определени нейни клонове има лично творчество, помощ и разговор с другите, неистово удовлетворение от оказаната помощ и съдействие. Това може да се разбере от юрист, който не е само книжен плъх и "бедна чиновническа душа", а е една по-широкоскроена, духовна, философска и харизматична личност. Пример от моята практика - като студент работих в кантора, където се занимавахме предимно с наказателно и семейно право. Още помня, че клиентите ме обичаха повече от възрастния и опитен адвокат, при когото бях на стаж. Причината беше проста - изслушвах ги, разбирах ги, окуражавах ги, знаех как да подходя към всеки от тях. След това няколко души ми казаха, че трябвало да запиша и психология /ха-ха/.

Подобно на теб, аз категорично отказвах да работя с търговски и фирмени дела, както и с държавно-административни "стерилни" бумащини. В тях има пари, но са ми скучни и не са за мен.

Освен това, законът е навсякъде около нас и наистина с "право" можеш да работиш много повече неща, отколкото повечето хора си мислят.

За съжаление към днешна дата реализацията на един юрист е доста трудна. Вследствие на огромното количество кадри, продуцирани от множество известни и неизвестни университети, конкуренцията е огромна. Това дава възможност на недобросъвестните работодатели да използват и манипулират служителите си, защото знаят, че дори да напуснат, за тяхното място чакат 200-300 други. Вследствие на това, един новозавършил юрист взима заплата, която е по-ниска от тази на зареждач на бензин и на квартална сервитьорка. Голяма част от новите кадри са некомпетентни, или пък нямат необходимите нравствени качества, с което допълнително сриват имиджа на професията. Трети пък имат, всичко това, но нямат връзки, а без тях в тази професия реализацията е приравнена с печалбата на джакпот от тотото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите!Студент прочетох ,това,което си написал,но сякаш не разбрах според теб какво би било удачно да направя в този случай?Според теб  дали въобще да се захващам с нещо,свързано с правото!Ти все пак имаш поглед върху това!Ти чувстваш ли се удовлетворен от това,което работиш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съветът ми е да се запознаеш по-подробно с всичките възможности, които тази професия предоставя и след това да почувстваш какво ще каже вътрешният ти глас по въпроса. Той е най-важен, защото всички други мнения са субективни и са пречупени през мирогледа на този, който ги дава. Това, което е добре за мен, може да не е добре за теб. Важното е ти как чувстваш нещата. Ако и след твоята проверка установиш, че ти е скучно и тази дейност не е за теб, съветът ми е да не се занимаваш с право. Не си струва цял живот да си неудовлетворена от избора си и да изпитваш фрустрации. Все пак, повечето хора работят по 8 часа на ден /а често и повече/, което реално е по-голямата част от деня ти. Ако погледнеш по-мащабно, това време е дори повече от времето, което прекарваш вкъщи или със семейството си. Така че трябва да избереш нещо, с което ще си ОК. Перфектна работа няма, но поне нека естеството й ти харесва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,благодаря за отговора!Това,което казваш е точно така!Оцели го!Аз си мислля главно затова,че работата е 8 часа и искам нещо,което да не ме натоварва,а да го се чувствам посвободна в ежедневието.Затова ме интересува темата за призванеието главно!И не само разбира се.Това е дълга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отговорили са ти много добре  и много хора - за широкоспектърността на правото, за съчетаемостта му с други дейности  и професии... 

Често имам клиенти адвокати, юрисконсулти - хора с твърде добри души, на които им се налага да функционират в много корумпирана среда, което им създава силни вътрешни конфликти, но продължават с дейността си, тъй катоимат семейства, деца, а вече са примерно на 45 или 50+... Имал съм клиенти с правно обрзование на високи политически длъжности, които са ми клиенти именно поради противоречието между честността си и изискваните там съвсем други качества и действия. 

Познавам юристка, която печели милиони на дело, но при всичката си широка култура няма каквито и да е скрупули, което поддържа психиката ѝ здрава... Познавам и адвокати, които мрънкат постоянно и твърдят, че в България с правото е много трудно, че големите кантори вече са завзели пазара и няма как да отворят свои. Познавам и такива, които го правят и поради мотивацията си, бързо си създават клиентела с амбицията и пробивността си. Познавам и отказала се от правото настояща художничка, която рисува наистина гениално: Венета Дочева. Та, както във всяка професия, "Ум царува, робува и патки пасе"... 

Сега, когато имаш по-висока самоувереност и когато сега става все по-голяма, творчеството ти ще тече все по-силно! Така сама ще знаеш към какво именно право да се насочиш и с какво да го комбинираш творчески. Има и юридическа психология, има и съдебни психолози... Накъдето и да те насочи призванието, което все повече ще живееш, правото винаги ще ти е полезно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А в какво точно се състои работата на съдебните психолози и какво трябва допълнително да се учи, ако искаш да работиш в тази сфера!

Редактирано от edelvaisvpirin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×