Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Божията прошка

Recommended Posts

Какво означава Бог да ти прости? В какво точно се изразява Божията прошка? Какво се случва/не се случва, когато Бог ти прости? Как хората да разберат дали Бог им е простил?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли може да се говори за прошка, ако не се засегнат също така вярата и молитвата. 

Човек във всеки един момент, с всяка своя мисъл и всяко свое действие прави избор - той или заздравява връзката си със светлите сили и Бог, или се отдалечава от тях. Когато човек иска прошка, това е защото е осъзнал и почуствал, че с мислите и постъпките си се е отдалечил. Искането на прошка е едно желание, нарушената връзка да се изгради отново. Разбира се, това искане трябва да е подкрепено и със съответните мисли и дела. А Бог ще даде възможност на всеки. Във връзката човек-Бог, ние хората сме тези, които се променят. Така че от значение е ние да пожелаем да се свържем с Него и с всички светли същества над нас. Връзката в случая е на базата на сходството, на подобието. В същото време ние сме пасивната страна, т.е. трябва да осигурим място в себе си за да може "светлината да влезе в нас". В този смисъл молитвата изпълнена с вяра е изразяване на готовност да бъдем проводници на божественото. Тук личният елемент трябва да бъде сведен до минимум. Ясно е, че тази връзка следва да се поддържа постоянно. Търсенето на прошка е само частен случай. Искреността на стремежа и вярата, съчетани с правилни мисли и действия, са от значение. 

За мен прошката означава, Бог отново да заживее в човека и човекът отново да заживее в Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

У Бога има едно особено качество - от доброто не се възхищава и от злото не се възмущава. Значи считай се простен. Обаче във всеки човек има едно нещо наречено съвест или вътрешното му самосъзнание на сърцето, което веднага се обажда, когато човек нарушава Божията воля. Когато човек се вслуша в гласа на съвестта си той сам си прощава стореното провинение и се изправя.  Разбира се има хора. на които органите на съвестта нямат корените си в причинния свят и за тях казваме,че са безсъвестни. Бог им е простил и на тях, но който няма съвест, той не може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог е вътре в самите нас - това е нашата биология и законите и механизмите, по които тя е устроена. Когато ние живеем в съгласие и хармония с тези закони и механизми, ние сме здрави, благополучни и щастливи. Когато започнем да ги нарушаваме, веднага започват да страдат нашето психическо и физическо здраве и благополучие. Ние всъщност се самонаказваме. То е като да пуснеш камък върху пръстите на крака си и да очакваш, че няма да те заболи, или болката да смяташ за наказание от Бога. :) И все пак, ако неволно нарушим тези закони и механизми (което се случва почти непрекъснато)? Ами това е механизмът на усвояване на законите - опити и грешки, болка и нов опит, докато се осъзнаеш и си научиш урока. Прошката всъщност е наученият урок - дали е научен показва следващата подобна ситуация, в която реагирате по различен, разумен начин... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, Донка каза:

Бог е вътре в самите нас - това е нашата биология и законите и механизмите, по които тя е устроена.

Като казваме, че Бог е в нас и имаме предвид физическото тяло, то значи да имаме предвид смъртта. Не, Бог не живее във физическото тяло, а в душата на човека. Там Бог е вложил всичките възможности. А пък душата на човека обитава само в чистотата. Само в Абсолютната Чистота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се твърди, че Бог не живее във физическото тяло и че то е смъртта, означава, че не се познава добре физическото тяло и неговото функциониране :). Душата на човека е част от Бог, но тук и сега тя е проявена в нашите тела и личности. В тях също са всички възможности, които са ни полезни и нужни тук, в материалния живот на тази планета - в нашето училище. Душата се учи тук и само тук - във физическото тяло. Мислила съм на какво всъщност се учи тя, ако е част от Бог. Засега съм стигнала до извода, че се учи как да се проявява в хармония със своята същност, с условията на средата, в която се проявява (адаптация), и в хармония с проявленията на останалите души. 

 Така че принципно Бог няма какво да прощава на душата, но има какво на нейното материално въплъщение - личността и тялото. (моето скромно виждане по въпроса само). И ако наистина приемем, че душата ни е част от Бог, то значи този, който прощава на тялото и личността, е ...самата душа. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, royalrife каза:

Като казваме, че Бог е в нас и имаме предвид физическото тяло, то значи да имаме предвид смъртта. Не, Бог не живее във физическото тяло, а в душата на човека. Там Бог е вложил всичките възможности. А пък душата на човека обитава само в чистотата. Само в Абсолютната Чистота.

Когато се казва, че Бог живее в чистия човек или чистата душа, а не живее в грешния, то това са метафори. Това означава, че чистият човек изявява Божията воля с любовта, мислите и действията си. Иначе да се твърди, че някъде Бог отсъства, това значи да ограничим Бог. Що се отнася до физическото тяло, да то е смъртно. Но не е ли смъртно, защото така е създадено? Не са ли законите и принципите на основата на които е построено то божествени? И в този смисъл не може ли да се каже, че Бог живее в него? Да оставим настрана, че тялото е инструмент на душата, който тя оживява с една своя част и чрез който събира опитност подпомагаща развиването на всичко божествено в нея. 

Именно преходността дава възможност за промяна и развитие. Именно съществуването на несъвършенство и грях дават възможност да се развие способността за различаване между правилно и погрешно, и да се избере божественото. Иначе какво ще се получи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже се получи малко разминаване във вижданията, нека да повикаме на помощ Учителя. Не твърдя, че моето тълкуване е единствено правилното.

 

"Ако мислите, че слънцето може да влезе в къщата ви, или в тялото ви, вие се самоизлъгвате. Следователно, когато казвате, че Бог е вътре у вас, това показва, че не разбирате правилно тази идея. Никога Бог не може да бъде в човека вътре. Духът на Бога може да бъде в човека, но Бог – никога! В човек, който има дяволска кожа, Бог никога не може да живее. Да се мисли, че Бог може да живее във физическото тяло на човека, това значи да се дава голямо значение и цена на физическия свят. Физическият свят не съществува извън духовния и Божествения. Физическият свят, без другите два свята, е нищо друго, освен илюзия.

Казвам: без духовния и Божествения свят, физическият представя сапунени мехури, които всеки момент могат да изчезнат. Колко може да се разчита на такива сапунени мехури? Какво може да се направи с тях?"  /Дойде на себе си/

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, royalrife каза:

Духът на Бога може да бъде в човека, но Бог – никога!

Тези думи пораждат в мен два въпроса: Духът на Бога нещо различно ли е от Бог? Изобщо как трябва да се разбират двете в случая? 

И още един свързан с прошката: Божията Милост в какво се изразява? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, royalrife каза:

без духовния и Божествения свят, физическият представя сапунени мехури, които всеки момент могат да изчезнат

Когато "видите" тези мехури, ще разберете, че "преминаването през тях "създава" усещането ни за Време.

 

преди 3 часа, royalrife каза:

Духът на Бога може да бъде в човека, но Бог – никога!

Е нали требе да има и нещо от БОГ и "отвън", иначе от де ще дойдат условията на средата? Как да има "връзка", ако има само 1. За връзка(линия, двумерно) са нужни 2 точки. И то не тези на края на изречението.

 

ПП извинявам се, че изпреварих роялрайф!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

Когато "видите" тези мехури, ще разберете, че "преминаването през тях "създава" усещането ни за Време.

Ето две истории, които съм си съчинил докато циклех по въпроса:

Застанал един човек на терасата на една малка виличка насред планината. Бил напълнил малко канче с вода до си свари кафе. Запалил газовия котлон, стоящ на малката масичка и докато стоял си спомнил за един свой приятел. Припомнил си една ситуация, в която като малки деца се организирали и отишли до изоставената сграда на някогашен завод, за да съберат ако намерят ,,цветни'' метали. Докато се ,,изнасяли'' с ,,плячката'' от обекта пазачите ги подгонили. Тъи като приятелят бил по-дребен успял да се промуши изпод оградата, а на него се наложило да бяга през единствения свободен маршрут - през нахвърляните тухли и бетонени отломки. В момента, в който побягнал имал чувството, че е лек като перце и все пак успял да избяга стъпвайки по върховете на отломките и дори успял да се прехвърли през металната ограда. В този момент от спомена ситуацията се променила. Сякаш пространството се огънало и се затворило в един мехур, който бавно започнал да се отдалечава. След като отвърнал взор от мехура видял друг подобен, но ситуацията в него била вече различна. Стоял в клуба за електронни игри с приятеля си и със спечелените пари от пункта за изкупуване на цветни метали ''черпели'' с жетони всичките си приятели от квартала. Спомена за удоволствието от това да доставиш радостта от получаването на безплатен жетон на приятелите го караше да се чувства щаслив. Странното било, че всичко било сякаш замръзнало, а той все още можел да ,,стои'' на повърхността на мехура. Приплъзнал се и се озовал в позицията на приятеля си. Изпитал съвсем друго усещане. Вече удоволствието се дължало на усещането за специалност от породената възможност да има повече от другите деца. ''Новото'' усещане било странно и го накарало пак да се отдръпне на ,,повърхността'' на мехура. В този момент усетил друг мехур да ,,влиза'' в този и изведнъж всичко се раздвижило. Мехурите започнали да се замъгляват и да покафеняват. Отдалечавайки се от тях започнал да вижда все повече от тях и как се преплитат един в друг. Виждал как нови ,,извират'' и избутват вече оформилите се. Продължавал да се отдалечава, а мехурите ставали по-малки. Появил се метален пръстен, който ограничавал мехурите, но те ставали все повече и в един момент ,,излезнали'' извън пръстена и човекът видял как кафето  изкипява и се разлива върху малката масичка на терасата на малката виличка насред планината. 
   Колко странно може да изкипи едно кафе?! - запитал се той. В този момент чул ромола на близкото поточе. 
 

Ето и другата:

Седял под едно дърво един човек в средата на един малък, оживен, градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора. 
    Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното. 
   Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица.
   Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица.
   Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата.
   Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче.
   Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък, оживен, градски парк. 

 

Приятно циклене Ви пожелавам!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Станимир каза:

Тези думи пораждат в мен два въпроса: Духът на Бога нещо различно ли е от Бог? Изобщо как трябва да се разбират двете в случая? 

И още един свързан с прошката: Божията Милост в какво се изразява? 

Като се  има в предвид за Бог , че е първопричината , Създателя ... Той се разделя на светата тройца ; бог Отец ; бог Син ; бог Свети Дух ......  Бог във всички случаи е изходното общо Начало . А Духът е негова  действаща част .

:) Мисля , прошката е наше човешко обяснение . Виждаш , направил си белята и според наученото очакваш да отнесеш калая . Но нещо става и ти се разминава  :)

п.п. след коментара на Донка . Исках да кажа ,  Знаеш си и очакваш заслуженото . Но те изненадва почти нежния полъх по настръхналата в очакване на ужаса козина ...Разбираш , че си от семейството .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, прошката не е "разминаване на калая" - не. Така удобно си я тълкуваме ние. Прошката е друго - връщат ти контролната цялата червена и с двойка под нея. Боли, не те пускат да минеш. ОБАЧЕ ти прощават и ти дават нова контролна върху същия материал - да опиташ пак, след като си разгледаш грешките, поблъскаш се още малко, размислиш, почетеш, поучиш... И един хубав ден ти връщат контролната в добър вид, казват ти БРАВО, и те пускат... Та ако се почувстваме двойкаджии, и пак виждаме лист с подобни задачки, значи са ни простили. НО, не бива да бързаме с напереното си его пак. Първо да се огледаме, почетем, поучим, поразсъждаваме, и чак тогава да опитваме отново... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо като че ли се пропуска. Хората често правим подаръци - понякога разумни, понякога - не. Помагаме си при необходимост и без особена необходимост. Искаме друг човек да постигне нещо, и ако той иска същото, му помагаме. За кармата има кой да се погрижи. Бог си мисля, че също ще помогне на човека, ако силите на последния не достигат за нещо и ако има условия за това. Това ще даде увереност за следващия път, ще доведе до положителен опит. Ако помощта бъде забелязана и използвана, разбира се. Бог (или някои духовно израснали същества) си мисля и че ще облекчи тежестта на грешника, ако види, че тя ще го смаже ако се прояви в пълната си сила, но по-леките последствия могат да го стреснат и провокират към промяна. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И спред мен нещо се пропуска!

Че разгледани през призмата на взаимодействието на инивидуалнто ни същество със средата, то събитията и чувствата и мислите, които възникват синхронично от това, отговарят и на други модели. Не само на религиозно тълкуване, минато през определена религиозна догма. 

Даже точно поради убежденията, чиято конструкция често е определена от религиозните такива в семейната и обществената среда, за всеки индивид се формя индивидуален модел на взаимодействие със средата.

Всичко в крайна сметка е въпрос на гледна точка, както "казва" Стйчо Керев ;)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, Станимир каза:

Бог (или някои духовно израснали същества) си мисля и че ще облекчи тежестта на грешника, ако види, че тя ще го смаже ако се прояви в пълната си сила, но по-леките последствия могат да го стреснат и провокират към промяна. 

Мисля си, че Те не гледат на нас като  на грешници, а по-скоро като на незавършени картини. Ако искаме нашата мисъл да се свърже с Тяхната и ние ще гледаме на себе си и на ближните по същия начин. Бог, като най-разумното Същество е дал на всеки един човек, такъв товар, който да е според силите му. Оплакваме ли се, че не можем да носим товара си, мисля си, че положението ни вместо да се подобри, ще се влоши и товарът ни ще стане още по-тежък. Защо? Защото не признаваме, че Бог знае повече от нас. В случая не Бог ни наказва, а ние сами се наказваме, защото сме прекъснали връзката си Божията мисъл. Възстановим ли тая връзка и помощта от Бога и от Висшите разумни същества няма да закъснее. Значи, от прощаване с живота, минаваме вече във нова фаза - свързване с живота, което ще рече единение с Божията мисъл, т.е. освобождение или ново раждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Елееееее, съгласен съм с Роялрайфа!?!?:3d_077:

Само ще си позволя писмено да си "преведа" мнението му, надявам се да не се обиди!

преди 18 минути, royalrife каза:

Бог, като най-разумното Същество е дал на всеки един човек, такъв товар, който да е според силите му.

Всеки носи "товар" според способността му да "се справи".

преди 19 минути, royalrife каза:

Оплакваме ли се, че не можем да носим товара си, мисля си, че положението ни вместо да се подобри, ще се влоши и товарът ни ще стане още по-тежък.

Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието.

преди 20 минути, royalrife каза:

Защо? Защото не признаваме, че Бог знае повече от нас

Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко.

преди 22 минути, royalrife каза:

В случая не Бог ни наказва, а ние сами се наказваме, защото сме прекъснали връзката си Божията мисъл.

Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове.

преди 23 минути, royalrife каза:

Възстановим ли тая връзка и помощта от Бога и от Висшите разумни същества няма да закъснее.

Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света.

преди 24 минути, royalrife каза:

което ще рече единение с Божията мисъл, т.е. освобождение или ново раждане

А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи.

 

Съответно, "преведено на разбираем за мен език", синтезирано и обобщено мнението му би било:

Всеки носи "товар" според способността му да "се справи". Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието. Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко. Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове. Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света. А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи.

Напълно подкрепям в подобна форма мнението на royalrife!

и се Извинявам, за модификацията!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог говори на всеки от нас на неговия език - горните 2 поста са ярко доказателство на този закон. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега остава и сам "да си намажа кънките" и да се плъзна в "одата на радостта" и да "плеснем, па да се прегърнем".

Айде стига лигости! На мен "звездите ми го говорят", хихих, по сценарната линия на предаването на Иван и Андрей - "Сблъсък"!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 18.05.2020 г. at 11:14, royalrife каза:

Мисля си, че Те не гледат на нас като  на грешници, а по-скоро като на незавършени картини.

Грешник, т.е. човек, който допуска грешки. Никой не казва, че веднъж грешник означава завинаги грешник, нито пък човек по-ниско качество. Но под влияние на християнството думата се свързва с някакъв вид обреченост.

В 18.05.2020 г. at 11:14, royalrife каза:

Защото не признаваме, че Бог знае повече от нас.

Признава се нещо, което се знае. В случая е по-скоро невяра и незнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.12.2018 г. at 0:03, Кон Круз каза:

Какво означава Бог да ти прости?

За да може някой или нещо "да ти прости", то би следвало да си направил "грешка" или пък по-зле - да си извършил "грях", а това второто е продукт на догмата!

За да има грешка, трябва да има норми, правила, които са нарушени с действия.

Социалният живот на индивида не е лека задача. Взаимозависимостта е нужно да бъде осъзната, но и няма как един човек да промени обществото! А в съвременното ни общество битуват поне два вида морални системи.

Е, сам се сети, че в живота винаги ще си "грешен", защото ни една от моралните системи не отговаря на специфичната индивидуалност на всеки човек. Те са "обобщен еталон", който е недостижим за човек, без да потисне някой аспекти на индивидуалността.

Божията "прошка" е просто момента, в който ние приемем Себе си такива, каквито сме. С всичките ни недостатъци.

Само един съзнателен субект е със сигурност през целия ни живот с нас. Ние самите! 

Ако не сме в мир със Себе си, ако това, което правим е продиктувано повече от желанието да се впишем, а не да Сме, то не можем да си простим, че правим това, което правим. Най-гадното е, когато прошката не си я даваме дори и за помислите! А те в голяма част са продиктувани от взаимодействието ни със средата, от която ни "идват" еталоните, по които се "равняваме".

Ама има и един еталон-принцип, които е универсален - "Уважавай Живота" - него не е добре да нарушаваме, ако нямаме желание да страдаме. Интерпретациите му, повечето ги има в религиозните писания, ама има и бая "добавени извънредни". Просто за контрол на тълпата. А и за бъдеща "мотивация"!

П.П "Не прелюбодействай!" означава просто "Не изменяй на любовта", а не "Не пожелавай жената на ближния си"(колко "тънко" е въведено "притежаването" на един човек от друг, робството).... и още колко такива догми има .......... и после се чудиш що е толко невротизирано населението?!?....Ами от обсесията по Притежаването!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично разбирам грешката като несъвпадение между предвижданите и реалните последствия от наши решения и действия (или бездействия). Поемаме си реалните последствия, дори и болезнени, и си правим изводите, учим се. Затова грешките са важна част от израстването ни и трябва да сме им благодарни. Ако не усетим опарването, няма как да знаем за опасността от високите температури за нашата кожа. И не става дума за някакви системи на правилност - това е, когато някой друг ми вменява грешка спрямо негова ценност или правило - това вече не е грешка, а осъждане. Много е възможно той да греши, а аз не. 

Грях за мен е отсъствието на безусловна любов и/или заместването и с условна. 

Колкото до изпълнението на Божията воля - ако е несъзнателно - грешка е, ако е съзнателно - грях е, липса на любов. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много трудно се защитава позицията, че няма Липси, особено в настоящия момент.

За това само ще изкажа твърдение:

Няма липса, има различни форми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност не е точно така... 

Има случаи, в които различните форми са състояния на едно и също явление, но изразено в различна степен. Например - ледът, водата, парата - това са три състояния (форми) на едно и също нещо. Разликата е в степента на наличие на топлина. Мисля, че именно физик бе определил студа като липса на достатъчно топлина... Та и омразата и отрицателните форми на любовта всъщност са липса на достатъчно любов, или понижени вибрации... Поивишим ли вибрациите, топлината и светлината - увеличаваме любовта и Бог прощава...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Липсата означава нещо да не е налично.

Температурата винаги е налична, но е в различно количество. Количеството е също Форма. Форма на присъствие.

В този контекст вече сама си се опроверга....

преди 40 минути, Донка каза:

омразата и отрицателните форми на любовта всъщност са липса на достатъчно любов, или понижени вибрации

Омразата е полярната форма на човешката любов. Тъй че предното ти изказване е тавтология, щото омразата и отрицателните "форми" на любовта е едно и също.

А пък, когато изказваш несъгласие с моята теза

преди 43 минути, Донка каза:

Всъщност не е точно така... 

Не би следвало да повтаряш отречената теза, че "няма липси, а само различни форми".....

Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ....:3d_011:.... или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×